Сложни думи с неравноправно свързване (лексикология)

Типове сложни думи (сраствания) с неравноправно свързване

Определение-определяемо

Това е най-продуктивният словообразувателен модел. Има 3 разновидности, според понятийната принадлежност на втория елемент (който се явява главен):

1.1. Вторият е съществително име. Също има подвидове, според това какво е определението:

  • А) прилагателно + име (адективна + субстантивна морфема):大衣,黄油,老人,大人,大陆
  • Б) име + име 木工,地球,电影,牛肉,锅盖
  • В) глагол (вербална морфема) + име (глаголът не влиза в глаголно-обектни отношения, а е определение): 飞机,食堂,教室,炒菜,烤肉,乐观,爱情
  • Г) числително + име: 四声,四肢,一流,二流,五金,百货
  • Д) локатив + име: 外科,内科,上旬,下旬,中旬,间距

1.2. Централният компонент е глагол

  • А) прилагателно + глагол – получените по този начин се използват като глаголи, и следователно и като съществителни (по начало сложните глаголи могат да се използват и като имена): 热爱,轻视,烂醉,公审,公演,静坐,高涨
  • Б) глагол + глагол (рядко се срещат): 退休,代办,推销,judu读?
  • В) съществително + глагол (много слабо продуктивно) 梦想,枪毙,瓦解,蚕食,鲸吞
  • Г) локатив + глагол: 中立,内债,外债

1.3. Централният компонент е прилагателно име

  • А) съществително+прилагателно:冰凉,笔直,草绿,雪白,银灰,金黄,天大, 血红

Подлог+сказуемо (глагол/прилагателно)

  • А) глагол: 地震,耳鸣,政变,日食,月食,头疼,心急
  • Б) прилагателно: 眼花,头?,眼红,年轻,心虚(虚心),肉麻,口重

Глаголно-обектен модел

  • А) съществителни имена知己,司机,护膝
  • Б) прилагателни 剌眼,悦耳,动人
  • В) глаголи (допълнението обикновено е предмет/обект на действието)
    – Допълнението е обект: 刹车,提议,投票,见面,上当,帮忙,进步,失望,动身
    – Допълнението може да бъде и празно: 叹气,写字,念书,吃饭,说话,办工
    – Допълнението е място: 跳水,住院,进门,上班,上课

Тук влизат и някои думи с равноправни корени, които обаче имат свойствата на този модел: 睡觉,洗澡,鞠躬,游泳,考试

Повечето означават дейност, която не е насочена към определен обект, т.е. те не управляват допълнение (тази функция се изземва от тяхното вътрешно допълнение). Превръщат се в пълноценни глаголи, т.е. са интегрирали допълнението:

出口,进口,注意,放心(放心这件事)担心(~小偷),出版,动员(~大家作…)

Много характерно за тези глаголи е, че допускат вмятане – вътрешни допълнения, обикновено лица или бройни комплекси:

上当(上了几次当;上了你的当),上课,下课,生气(生他的气=对他生气),见面

Може да се употребяват предлози като 跟/向

Резултативен модел

Този модел преминава през цялата словообразувателна система, т.е. с него се създават сложни, полуафиксални и афиксални думи. Много продуктивен е. Чрез него се образуват и множество сложни глаголи, и дори още повече полу/афиксални глаголи.

Сложни глаголи от резултативен тип: образуват се от едносричен глагол плюс втори елемент – прилагателно или глагол – вторият елемент (модификатор) е резултативна морфема или в някои случаи дума. Този модификатор изразява преломен момент в развитието на действието – обикновено, макар и невинаги, става дума за резултат. На български тези думи най-често се превеждат с помощта на глаголни представки.

Подтипове:

1) Към глагола се добавя едносричен или двусричен модификатор – прилагателно. Могат да се използват почти всички едносрични прилагателни, а също така и някои двусрични (清楚,干净):

说明,说清楚,说错,念错,听错,提高 (този тип много по-рядко могат да бъдат съществителни имена – от тези само 说明); 改正,改善,改良,扩大,放大,缩小,缩短,升高,降低;看清楚,吃饱,革新,更新,走偏,压扁,看扁,烘干,烘烤,打听清楚,洗干净

2) Към глагола се добавя друг глагол

打死,打倒,推翻,打翻,看懂,看穿,看破,看透,看漏,割断,穿破,病死,吹灭,叫醒,促进

Китайските сложни нерезултативни глаголи често се субстантивират – 学习,出版,发展. Резултативните, обаче, са много по-неподдатливи насубстантивация (от 2) и 3) тип почти няма такива, които да могат да бъдат и съществителни). Същевременно, има някои резултативни глаголи, които са се лексикализирали в употреба като съществителни имена и са изгубили глаголната си функция: 收入

3) Глаголи, в които първият елемент е прилагателно: 干裂,热坏,冷冻.

Характерен момент за резултативните глаголи е влагането на частите 不/得, изразяващи възможност/невъзможност за извършването на определено действие. 说不清楚,说得清楚. Не всички, в които може да се вмъкне 不, може да се вмъкне и 得 (吃不饱). Някои глаголи не допускат изобщо 得:打不到,推不翻,干不裂

Модел глагол + предлог

Предлогът се прилага към едносричен глагол и го смятаме за елемент от новообразуваната дума. На производния глагол той придава значение за постигане на определен резултат – по това си прилича с резултативните глаголи. Но се различава от тях по това, че:

  • след глагола има предлог, който е различен от модификаторите и е тясно свързан по смисъл с допълнението, което не може да се изпуска
  • между глагола и предлога не могат да се влагат 不/得

Глагол и 在 – глаголи за местоположение

Задължително след тях има допълнение за място: 住在,放在,处在,躺在,坐在,倒在,挂在,垂在,吊在,站在,追在,留在,压在,骑在,写在,仍在. 在 задава статичност; когато обаче пред обекта имаме 把, вече имаме динамика (не при всички глаголи може да се използва把).

Някои глаголи променят значението си при съчетание със 在:锁在,花在

东西扔在了地上;球打在了他的头上 – тук ясно личи оформянето на тези глаголи.

Глагол и 给

От глаголи, означаващи действия, се получават сложни глаголи за даване: 付给,分给,卖给,交给,递给,传给,售给,借给,还给,归给,带给,发给,拨给,汇给,献给,扔给,判给,嫁给,写给,寄给,退给,租给,介绍给. Тези глаголи могат да имат по 1 или 2 допълнения.

Глагол + 于

Резултативният глагол изразява местоположение: 居于,住居于,斜雨,置于. Често могат да се заменят със 在- глаголите, но за разлика от тях не могат да участват в конструкция с 把;始于 (този тип няма семантиката на在-глаголите)

Резултативният глагол изразява отношение – има задължително субект и обект на отношението, и показва какво отношение ги свързва. Обектът тук е абстрактен, означава сферата на приложение на субекта: 属于,在于,等于,合于,取决于,让位于,献身于

Сложни глаголи за отношения – 关于,对于,由于,至于

Прилагателни + 于

– Получават се глаголи със задължителни субект и обект, подобни на горните два типа, но с различна семантика: 忠于,善于,利于,富于,有利于,无利于,适于,不于,忙于,有助于,无助于,无异于

Сравнения – 低于,快于,小于,多于,少于,同于

Глагол + 到

Образуват се глаголи за местоположение, от глаголи за движение. В постпозиция има допълнение за място (местоположението не е статично, а е резултат от движението). 来到,坐到,搬到,钻到,走到,送到,通到,派到,寄到,等到. Понякога глаголът е еквивалентен на глагол+предлог, и може да се тълкува двояко; ако няма допълнение, се получава резултативен глагол: 坐不到,搬不到

Глагол + 往

Получават се глаголи за местоположение, съвместими с идея за насочено движение. Често близки по смисъл с горната категория 4) (开到,开往),飞往,运往,去往,过往,通往,押往,派往. С 把 (или 将 – в книжовния стил) също могат да се образуват конструкции с този тип глагол: 把O运道;把囚犯押往监
[往往 – често; 来往=交往 – взаимоотношение, кореспонденция, контакт]

Глагол + 以

Образуват се транзитивни глаголи с допълнение обекта на действие, който обикновено е глаголно име – на български често се превеждат с производен глагол (получен с добавяне на афикси): 引以,等以(启动),得以(保密,平静)铺以(混凝土),扱以(一笑),给以(资助,评论),用以,加以(品评),除以,(五),授以

По този начин могат да се образуват и наречия: 难以(明白),足以,无以(伦比)

Глагол + 成/作/为

Превръщам/считам/смятам/наричам А→ Б. Тези глаголи изискват обект на действието и обект на отношението. Използват се задължително в конструкция с 把/将:把A作为B, 看成,当作,称为,看作,作成,变成,办成,当成,改成,写成,培养成,分成,组成;算作,叫做;作为,成为,变为,化为,转为,归结为

Друга конструкция с тези глаголи: допълнението става сказуемо, 为 е между А и В: 转失为胜 (може и с 把 отпред).

Когато няма допълнения (А и В), 成 може да функционира като резултативен елемент: 作不成

Глагол + 有

Употребяват се с допълнение – наличен/притежаван предмет: 具有,保有,拥有(土地,军队), 赋有(艺术天才),领有,占有(人口),挂有,铺有(碎石),备有,抱有(希望),富有(经验),附有

Тази конструкция често се субстантивира с 的/者: 铺有碎石的马路,携带有武器者,持有卡片者

При съчетание на съществително, прилагателно или глагол се получава съществително име, което обикновено е определение към друго съществително, т.е. се превежда като относително прилагателно: 国有,私有,固有(文化),共有企业,稀有的事,附有的银行家,少有的

以 + глагол

Думи, изразяващи модалност, т.е. отношение на субекта към действието: 以便(生长),以求(跳脱),以保证,以别于,以击退进攻; Изключение: 以赴 –〉全力以赴

以A为B

Превежда се приблизително като смятам А за В, превръщам А в В, използвам А в качеството на В. 不以疼为乐

Модели, ползващи различни отрицания:

Отрицание, включващо 没有: 无名(仗士),无限,无边,无数,无效,无色,无故,无际;съчетания с глагол/прилагателно: 无用,无比,无穷,无尽,无价值. Тези думи обикновено са съществителни, използвани като определение към друго съществително, т.е. на български се превеждат с прилагателно. Използват се с 的,освен при устойчивите съчетания: 无名仗士纪念牌; понякога се амплифицират: 无边无际. Тези прилагателни са непредикативни и в изречение се използват 是.

非法,非正式,非官方,非政府,非凡,非礼;също се използват с 的: 非法的行为,非人的生活,非法手段,非条件反射

Съчетава се с глаголи, образува прилагателни; смисъл: такъв, който не е извършил действието, посочено от глагола в основата – 未婚,未了,未来 (използва се и като съществително име), 未详. Тези думи често са част от устойчиви изрази, с 之/的:未竟之业,未竟之志,未来的一年,未决犯

不法 (обикновено се образува прилагателно; понякога 不е заменимо с 非, но неивнаги); 不力,不时,不利,不便,不定,不当,不等,不安,不足,不卫生,不自由,不科学,不错,不道德. Използват се като признак – често се превеждат със сказуемно прилагателно: 大小不等,数量不等,方向不定,日期不定,坐位不安. Повечето не се съчетават с 很 и др. наречия за степен, но някои като 不科学,不错 могат.

Многоморфемни думи

Думите от над 5 морфеми обикновено са съставни, могат да се разглеждат като словосъчетания. 3-морфемни 3-срични думи – вторични сложни думи – образувани са от вторичен словообразувателен акт; т.е. това са думи от разгледаните по-горе, които на следващо ниво се съчетават с други морфеми и образуват вторични думи.

Композитумите винаги са в подчинено отношение, т.е. на всяко ниво са два композитума – главен и второстепенен. Най-често образуваните по този начин думи са съществителни имена, главно от терминологичната лексика. Отношението помежду им е на определение и определяемо. Определението е второстепенно и е съществително или глагол. Главният елемент е съществително име, обикновено имащо обобщаващо значение за клас от понятия, към който принадлежи сложната дума.

Модели за образуване на 3-йероглифни съществителни

1) 2-срично съществително и едносрично съществително: 中国人,外国人,同义词,反义词 (някой смятат последните за полуафикси); 热带鱼,美人鱼,盲肠炎,长颈鹿,百日咳,熏衣草,丁字路(口),十字路口,十字架,斑马线,金字塔,回形针,鸭舌帽;

Метафори: 仙人掌,孔雀石,虎眼石

В първия елемент може да има и суфикси: 原子弹,原子能(能源),孩子气,果子酱,果子酒,果子露

2) 2-сричен глагол и едносрично съществително: 计算机,证明信,化验室,游泳池,放大镜,望远镜,自来水,检学法,二分法,潜水艇,碎冰船

3) 1-срично прилагателно и двусрично име: 曲别针,重工业,轻工业,老豆腐,臭豆腐,大猫熊,小猫熊,大熊猫,小熊猫.

4) 2-срично прилагателно и едносрично съществително; обикновено първата морфема е отрицание: 未婚妻,未婚夫,安全岛,肉用鸡

5) 1-срично съществително и двусрично съществително: 手指甲,马尾巴,油橄榄,酱豆腐,核武器

6) сложни съставни названия – термини – от 4/5 йероглифа. Тяхната структура е разширена. Аналогично на горните, накрая им има обобщаващо съществително име. Често на български се превеждат с една дума. 4 йероглифа най-често се групират 2 по 2: 豆腐脑儿,安全别针,国际象棋,一字改锥,十字改锥,木条地板;高速公路,喷射飞机,钢化玻璃,劳动就业.

Аналогично, при 5-морфемните, 5-тата морфема е родовото понятие; 2+(2+1) – най-често: 乳品加工业,水泥搅拌车,人字起重架,河口三角湾,大众图书馆,直角三角形,等腰三角形,死亡证明书,纵横拼字谜,对外联络部,预算委员会

(2+1)+2: 发展中国家,录音后广播
(2+2)+1: 信息产业部,科学技术部,邮政行李车.

Най-редки са тези, при които първият йероглиф е отделен: 豆瓣儿酱,北回归线,南回归线 (1+2+1)

(1+2)+2: 不合理竞争,非印刷载体

Модели със служебни елементи – съществително + класификатор

匹马,布匹,船只,枪支,事件,信件,纸张,书本,人口,房间. По начало те са събирателни, но не задължително се употребяват в множествено число. Класификаторът – добавя ‘стандартност’. Често се използват в съчетания:马匹厂,布匹商,工业信件. Могат да се използват и с числително бройно: 三十个书本.


СЛЕДВАЩ УРОК #7 >> Полуафиксация. Типове полуафиксални думи.


.