Семантика – основни и преносни значения (лексикология)

Думата представлява съвкупност от пластове. Пълнозначните думи имат лексикални и граматични значения; могат да имат и окраска (стилистична), имат референти от действителността. (Служебните думи нямат, например междуметия, местоимения.) Имат основни (първични) и производни (вторични) значения; в това отношение различаваме еднозначни (моносеми) и многозначни (полисеми) думи. Значенията могат да бъдат свободни или свързани: напр. 下 и 下棋.

Предметно-логическо значение (без междуметия, собствени имена, заместители) – пълнозначните думи – имат денотат, веществено значение, предават определено понятие. Основни значения (基本义): например в юга 日头. Основното значение на 日 е било слънце, сега не се използва; вече е ден, период (春日).

Емоционално-оценъчно значение – езикът не само изразява мисли, но е и средство за предаване на чувства; емоцията – свързана е със суб-оценъчната характеристика; предава се суб-отношение, оценъчно отношение (положително или отрицателно). Например, 笨蛋,白痴,色鬼. Тези думи не бива да се бъркат с думите, означаващи различни емоции – например 悲 – скърбя.

Функционално-стилистично значение – способността на думата да извика определена представа; проявява се, когато думата се проявява в определена ситуация. Стилистично-оцветените думи се противопоставят на неутралните;

Дълбочинната структура на езика (семантичната) определя неговата повърхностна структура. В дълбочина за много езици семантиката е обща – тъй като има много фундаментални общности в човешкото общество.

Думите отразяват действителността и са трайно закрепени към нея. Експонент на думата в китайския език е морфемата. Тя се съотнася към определено съдържание и създава връзка между двата елемента.

Около нас има множество същности, и винаги има известен недостиг на език за обхващането им. Създаването на думи не е производно; способността ни да помним нови думи е ограничена. Думите се групират в общности според производните си значения.

Поради икономията, която е присъща на езика, повечето думи са многозначни – както в нашите езици, така и в китайския. Има две основни категории моносеми- 单义词 (според китайските лингвисти):

  • 1) Терминологични названия: 赛车,离合器;锐角; 尾灯, Термините не развиват производни лексикални значения; но могат да имат граматически такива – 语法书 (макар че в китайския език не се различават).
  • 2) Числителните: 一,二,三,
  • 3) Термини от науката 语言学;化学;语素;试管
  • 4) Думи от ядрената лексика – 马,抱,妈,金鱼,电视机
  • 5) Названия на животни и растения -河马;小麦;黑麦;西瓜;水牛
  • 6) Голяма част от заемките 葡萄;逻辑;坦克;手续
  • 7) Битова лексика 椅子;吸尘机

Болшинството от моносемите са съществителни имена.

Полисеми

Те са много повече от моносемите – при тях една и съща дума се употребява с няколко значения. Значението на полисема образува сложна смислена структура – това е сложно явление, свързано е с многофункционалността на думите. Един от основните лексикографски въпроси е свързан с броя на лексикалните значения – кои от тях са основни и кои производни? Вторичните значения могат да бъдат родствени (възникват едно от друго); или пък резултат на преносна употреба. В един момент е възможно преносното значение да се превърне в неразделна част от значението на думата, тогава става част от речниковия състав; в противен случай се разглежда само като троп.

Различните значения на думата могат да са генетически или родствено свързани и в зависимост от структурата която образуват разглеждаме 3 вида полисемия:

1. Верижна – значенията образуват верига, те са последователно свързани помежду си.

Пример: 出
1) Раста, израствам – за растение (изконно значение); оттук тръгва значението ‘напъпил, наскоро поникнал’ (преминава в 茁);
2) Раждам се, показвам се навън (глагол за появяване) – субектът обикновено се намира след глагола: 这里出大米
3) Излизам извън пределите, напускам – с това си значение е в опозиция с 入; ‘пределите’ се намират след глагола: 出关 излизам от митница, 出轨 дерайлирам, 出国.

Съществува и дървовидно-смесена, или верижно-радиална полисемия: 1→2→3, но и от 2 тръгват значения a,b,c,d, от 3 – e,f.

2. Радиална полисемия – едно и също значение поражда едновременно няколко различни:

От второто значение на 出 възникват следните значения:

а) Целенасочено движение – отивам някъде: 出海,出赛
b) Вадя, правя, подготвям нещо – насочено към обект: 出煤,出品
c) Появявам се: 出汗
d) Класификатор за появяване на сцена като брой представления: 三出戏
e) Появявам се, показвам се – като резултативен суфикс. 说出,演出,看出

От третото значение пък възникват следните нови значения:

f) Излизам извън пределите- абстрактно: 不出三年
g) Излизам навън – посока на движение (резултативен глаголен полусуфикс) 走出、飞出

От значения d, e, g ясно се вижда, че колкото повече производните значения се отдалечават от първичното, толкова по-абстрактни стават те. Върви от конкретно към абстрактно.

3. Смесена многозначност

a1-отивам, появявам се някъде 出世
b1-вадя, давам – 出钱
b2-вадя, правя, давам мнение 出主意
b3-вадя, показвам нещо 出面
c1-давам-образувам в големи количества 出数儿
c2-прочува се 出名
c3-става, случва се 出问题,出事儿

Многозначността на думата образува определена структура. Семантичната структура в китайския език включва първични и вторични значения. В някои случаи думата има значения от една и съща част от речта: 书 книга; писмо; почерк; 心 сърце; разум; център, ос. Но често те може да са и от различни части на речта: 注-вливам се,вмъквам се;забележка, вмъкване; 白 бял, прост, неподправен; празен; напразно.

В някои случаи може да се усети доколко различните значения са свързани помежду си: 花 цвете; харча; малкото на копринената буба или рибки – нямат етимологична връзка, тук говорим за омоними; подобно е положението и при 管 управлявам; тръба; 差-различавам се, лош; 快 бърз; остър; радост 重 тежък; важен 听 слушам; консерва 刻 15 мин.; резба, дялам – в тези случаи езиковото чувство не е достатъчно; следва да не търсим връзка между тези отделни значения.

Развитието на многозначността се обуславя от функцията на езика като средство за общуване. Броят на същностите е неограничен, многозначността ни позволява да икономисваме средства за назоваването на предмети. Полисемията спомага и за систематизирането в семантичната структура на думата безкрайния свят от заобикалящи ни същности.

Изконно (първично) и производно (вторично) значение

Всички значения на многозначната дума е прието да се смятат за неин семантичен вариант – те образуват цялостната смислена структура на думата, като се делят на първични и вторични – в зависимост от последователността в която се пораждат значенията едно от друго. Първичното и вторично значение на думата са свързани с историята на думата – когато думата възникне изконното значение(本义) е само едно и думата е еднозначна. 出 израствам 日 слънце 月 месечина. Вторичното значение се поражда в резултат на пренасяне на първичното значение върху други предмети, качества или действия на основата на някакво сходство или постоянна връзка между тях: 出现; 出发;出去,出来. Така семантичната структура се оформя чрез пренасянето на основата на различни асоциации.

Примерно: 螺丝拧得很紧 (завито стегнато) → 国际形势很紧 – във втория случай тук 紧 се реализира във вторично значение, което съдържа общ елемент с първичното. То има по-голяма зависимост от контекста. Няма ясни семантични граници. Прякото значение е стилистично неутрално, докато преносното е обогатено със стилистични и емоционално-експресивни конотации. В различни исторически периоди двата вида значение могат да се намират в различни отношения.Преносните значения са вторични, възникват на основата на преките, мотивират се от тях чрез общ елемент в семантиката, който ги обединява като значение на една и съща дума. Преносните значения имат по-голяма зависимост от контекста, ето защо нямат ясни семантични граници. Преносните значения се употребяват много често, оттам те разширяват употребата си, в един момент могат да загубят образността си и се превръщат в езикови или речникови значения. 他们生活得很紧 тук преносното значение е избледняло и не се възприема като такова.

Свободни и свързани значения

Свободните значения се реализират в речта независимо. Свободата в изречението е относителна: думите са ограничени от връзките им с другите думи. Някои значения се реализират в точно определени съчетания. Примерно, в 吃鸡蛋,吃饭- 吃 се проявява със свободно значение; но в 吃鸭蛋 то има свързано значение, това е устойчиво съчетание, означава ‘провалям се на изпит ’. Свързаните значения са по-редки от свободните и се проявяват на неочаквани места и трябва да се знаят – с това се занимава фразеологията. В някои случаи са многобройни и често срещани. Границите между свободата и несвободата на значението в китайския език често не са съвсем ясни:

赶快下船上岸 слизам от кораба
学习汉语非下功夫不可
咱们下一盘棋吧 изигравам партия шах
鸡下蛋 了 снесе яйце
下雪了 заваля сняг
下课了 часът свърши

Узуални и оказионални значения

Тук разликата идва от това доколко значението на думата е традиционно и общоприето. Трайно установеното значение на думата и прието от всички носители на езика е и нейно узуално значение (лексикално).
Значението което не е закрепено постоянно за една дума е оказионално – присъщо е за конкретен контекст – често чрез метонимия鼻子 нос; но може и синекдоха/метонимия (част замества цяло): 看,鼻子 (виж, човека!)

Основни и периферни значения

Основното значение е това, което изниква веднага в съзнанието, когато видим/чуем думата извън контекста. Периферното се определя само от контекста. Една дума може да има едно или няколко основни значения.

讲 – основно значение ‘говоря’; ‘разказвам’; но 讲礼貌 придържам се към дадена норма на поведение – тук се реализира периферно значение.

Главните и периферни значения на една дума не са фиксирани; те се развиват и някое периферно значение може да стане главно или обратното. Много думи сега са престанали да се употребяват с някогашните си основни значения: 出 (раста е отпаднало) 日 (запазило е ‘слънце’ в някои съчетания 日出)

Лексикалните значения се развиват и променят, често без това да засегне външната форма на думата – това може да се дължи на промени в заобикалящата действителност (нови денотации); или в начина, по който тя се възприема. Значението може да се разширява, стеснява или изменя (преминаване в друго значение).

Най-често е разширяването – към старите денотации се добавят нови. То бива 2 типа:

• от собствено име, думата се превръща в название за клас от предмети, например 江、河 – не се добавят нови денотации, просто значението става по-общо

• увеличаване на броя на значенията/денотациите; така се развиват значенията на многозначните думи. 采 късам, бера, събирам → добивам, извличам, копая 采煤、采矿; оттам впоследствие значението включва и абстрактни действия: 采取、采购、采集 (колекционирам).

Стесняване на значението – стеснява се обемът на означаващото понятие: 金 от ‘метал’, сега се асоциира главно със ‘злато’ – родовото понятие се е стеснило до видово; 虫 от всякакви живи същества, до ‘насекомо’.

Изменяне на значението – връзката между старото и новото значение избледнява и е понякога е трудна за долавяне: 兵 оръжие → воин; 闻 чувам → подушвам. С развоя на значението се занимава етимологията. Понякога измененията касаят не толкова ядрото на значението, колкото неговата конотация: 爪牙 ‘нокти и зъби’ имало е положително значение, защитник на нещо: 国之爪牙, впоследствие ‘вражески агент, лакей’ 敌人的爪牙; или 强人 от ‘разбойник’ до ‘преуспяла жена’ 女强人

Развитие на производните значения: стесняване и разширяване – двете основни насоки. Например 金 – от метал; сега кратко от 黄金; 河;江;преминаване в други значения – 兵 – оръжие → воин; 闻 слушам (през вратата), ослушвам се → новини 新闻;耳闻目睹

Мотивация на значението – тя е в основата на начина, по който то се образува и се създава думата. 本 – графична мотивация; 走(大止);闻 (тук има и фонетична мотивация – men); 狗, 猫 – също фонетична мотивация (тук има и графична); 黑板 (относителен пренос на признака → 白板).

1. Цялостен пренос на признака – посредством метафора 耳目,饭桶,下海;
2. Частичен пренос: 帽舌 (подобно на крак на стол, език на камбана – мъртва метафора); 安全岛;螺纹;蝶泳
Метонимия – част от цяло 眉目,山水.

Различните значения обикновено идват от различната интерпретация, от различните значения на отделните елементи на думата, различните граматически елементи взаимоотношения между елементите (граматическа омонимия):
来信 1. получено писмо (определение – определяемо)
2. получих писмо (глагол – допълнение)
成人 1. възрастен (о-о)
2. ставам човек (г-д)
走: 1. бягам, препускам
2. ходя
3. работя, вървя (часовникът ~)
4. тръгвам си
5. умирам
6. общувам (走亲戚)
7. изпуснах се (казах нещо) → различна част на речта;
8. отклонявам се, пея фалшиво (唱歌走调)
2 основни структури на производните значения – верижна ( 0-0-0-0) и радиална (разклоняваща се). Най-често са смесени. В случая със 走:

Пътища на развитие на значението:
1→2→4→5 ; 4→7 ; 2→3 ; 2→8


СЛЕДВАЩ УРОК #13 >> Лексикална омонимия в китайския език. Омофония. Омография. Паронимия и парономазия.


.