Основни системи за разполагане на йероглифите (лексикология)

Видове речници:

I. Традиционните речници представляват общи речници, доста енциклопедични по характер, в които могат да се направят много различни лингвистични справки. Примери за такива речници: 《辞海》 – продължава да се издава и до днес, в различни издания. Първото му издание е в началото на ХХ в. Основният му указател е ключов, съдържа 200 ключа (в традиционната система те са 214). Използваната система от ключове се отнася към съкратените форми на йероглифите; впоследствие тя е възприета и от екипа, издаващ 《汉语大词典》、《汉语大字典》.

Иначе китайската традиция за издаване на речници е много древна. Първи известни речници са:

– 《说文解字》 (‘разясняване на сложните йероглифи и обясняване на простите’); за първи път отделя елементи, които се повтарят (540 на брой) – това е и първа крачка към ключовата система. 辞海 се явява продължител на тази традиция.

– 《尔雅》още по-стар; използван от поетите; за първи път освен римата се опитва да предаде и значението (той е от времето на Цин Шъхуан)

– 《康熙字典》 – издаден XVIII в. под егидата на император Канси; сериозно лексикографско постижение, 49 хил. йероглифа.

– 《广韵》– римен речник (X-XI в.)

– 《中华大字典》– съдържа по-малко йероглифи от този на Канси, малко над 48 хил.; но са по-добре подредени.

При първите речници четенето се предава чрез рима. Лексикографията е възникнала от схоластична традиция с преписване на книги. Необходимостта от речници е породена от коментаторската традиция, която има нужда от речници за четенето на древни текстове; при Канси вече се достига до определено ниво на систематизация.

Две основни системи за показване на четенето в древността:

1) 直音 – тръгва от 尔雅 – ‘директен звук’ – четенето се задава чрез йероглиф, който звучи по еднакъв начин.

2) 反切 – обратен разрез – дава се инициалът на един йероглиф и финалът на друг.

От речника на Канси започва съвременната ключова система. Той съдържа 214 ключа (другата система – от 辞海 – 200)

汉语大词典  е в 12 тома; 汉语大字典 – 8 тома; разширена система от 250 ключа.

Тези речници са общи, т.е. енциклопедично-лингвистични. Това е типично китайска традиция. Китайските речници много или малко продължават да бъдат такива, а не чисто лингвистични – обяснява се кой кой е, представя се информация за различни събития и пр. Понякога с тази цел се е издавал и справочник.

II. Лингвистични (филологически речници): за думи и за йероглифи (词典、字典).

По предназначение, те биват академични и учебни.

Академичните се наричат тезаруси, построени са по идеографски принцип – лексиката е групирана по смислови категории.

Учебните са разновидност на речниците за широка употреба.

От гледна точка на едноезичност/многоезичност, биват тълковни (新话字典) и преводни (двуезични. Сред последните има специализирани – свързани с наука и техника терминологични речници.

Към лингвистичните речници влизат и диалектните речници (диференциални); има и ономастични речници – за собствените имена – антропоними и топоними. Например, има речници за имената в китайската история; речници на топонимите се издават от Националното картографско дружество – те имат тенденцията да имат варианти, местни наименования, алтернативни названия – нещо като псевдоними на съответното място – и пр.

Друг клас тук са речниците на чуждите думи – тълковни речници; припокриват се в голяма степен с етимологичните речници.

Още фразеологични речници – на пример на класическите идиоми, разговорните фраземи, игрословията и др.

Аспектни речници – разглеждат лексиката от гледна точка взаимните връзки и отношения между думите. Тук влизат синонимни, антонимни и омонимни речници.

词林 – най-старият синонимен речник. Антонимните се появяват последни – те са по-слабо застъпени засега.

Друга разновидност на аспектните речници са правоговорните и правописни (справочно-лингвистичи) речници. Към правоговорните може да се отнесат 广语;类篇 (X-XI в., дин.Сун) – все римни речници. Към правоговорните следва да се отнесе речникът, който фиксира нормата на СККЕ 现代汉语词典 (едновременно правоговорен и правописен).

В 说文解字 има около 4000 йероглифа, от тях 2000 имат разнописи, а в по-късните правописни и правоговорни речници се посочва само по един техен вариант. Има и изключения.

Аспектуални са и историческите речници – насочени към стария език. Примерни 辞源 1912 г. – за разлика от 辞海 се отнася изцяло за пълните форми на йероглифите. Следва традицията на Канси и съдържа 214 ключа.

Особеност на китайските речници: наличието на йероглифи. Съдържа се голяма част от основните съчетания на даден йероглиф – това представлява т.нар. йероглифно гнездо. Йероглифът се намира в едно обкръжение от сродни думи.

Системи за подредба:

1) Ключова система идва от 说文解字 (540 – 214 – 200 – 250 – 200 ключа)

2) Графична система – подредбата е по брой черти; търсенето се извършва по начална черта 一丨丿丶乛

3) Руска графична система – йероглифът се разделя на 4 части и се гледа чертата в долния десен ъгъл.

4) Китайска система – система на 4-те ъгъла

5) Фонетична система – първата е 注音字母;после 拼音字母 ; има и други, по-стари

6) Пинин система


СЛЕДВАЩ УРОК #1 >> Морфема и дума в китайския език – относителни граници между свободни и свързани морфеми, сложни думи (сраствания) и словосъчетания в китайския език. Едносрични и многосрични думи в китайския език.


.