Китайско-българските отношения

Автор на статията:

Джан Вансюе

Джан Вансюе

Джан Вансюе – извънреден и пълномощен посланик на Китайската народна република в Република България


Китайският път на реформа и отваряне към останалите страни

Китай е страна с огромна територия и голямо население. Опитът ни и поуките от първите 30 години след създаването на Китайската народна република показват, че простото копиране на наличните опити и модели на другите страни ще ни доведе само до безизходица. Дойде 1978 г. и се откри Третият пленум след ХІ конгрес на Китайската комунистическа партия.

На този пленум ККП определи водещите идеи за разкрепостяване на начина на мислене и за търсене на истината от фактите и взе важното решение да се провежда политика на реформи и отваряне към останалите страни. Оттогава до днес, въз основа на обобщаването на опит и поуки от миналото, на активно заимстване и усвояване на отличните политически и икономически постижения на човешката цивилизация, второто поколение ръководство начело с г-н Дън Сяопин води китайския народ по пътя на социализма с китайска специфика чрез реформи и отваряне към останалите страни.

През последните 30 години ние успешно извършихме прелом с историческо значение в два аспекта. Първо, стремително придвижихме реформите в системите на различните области и преобразихме Китай от страна с висококонцентрирана и планова икономика в динамично развиваща се страна със социалистическа пазарна икономика. Извършвайки дълбоките реформи в икономическата система, ние задълбочихме и реформите в политическата, културната, социалната и други системи. В хода на развитието постепенно създадохме нови по-жизнеспособни системи и механизми, отговарящи на реалността в днешен Китай. Второ, непрекъснатото все по-широко отваряне на страната към останалите страни успешно превърна Китай от затворена и полузатворена в напълно отворена страна, което бележи исторически скок. Придържайки се към основната политика за отваряне към останалите страни, изграждаме страната си с отворени врати, ускоряваме развитието на икономика с отворен характер, като първо създадохме специални икономически зони, отворихме Приморието, крайречните райони, пограничните райони и вътрешността на страната, а след това участваме в Световната търговска организация и от политика на масово привличане на чужди инвестиции към страната се ориентираме към политика на инвестиции с „голяма крачка навън”. Вследствие на това равнището на умението ни да използваме външния и вътрешния пазар, чуждите и собствените си ресурси се повиши значително, нарасна и международната ни конкурентоспособност.

След 60 години независими и самостоятелни усилия, особено след последните 30 години на упорито новаторство и напредване, след въвеждането на политиката на реформи и отваряне към останалите страни, в китайското общество настъпиха огромни промени. Производителните сили се развиха с невиждани до този момент мащаби. Средният растеж на брутния вътрешен продукт през последните 30 години достигна 9.7%, което очевидно надминава не само темпа на средния растеж през първите 30 години, а и темпа на средния растеж в света. Повече от 200 милиона китайци са изведени от прага на бедността през тези години, жизненото равнище на цялото население се повиши – от бедност до средно ниво на благосъстояние. А по производство на зърнени храни, на различни месни продукти, на памук и други основни селскостопански продукти, на стомана, въглища, цимент, химически торове, памучни и текстилни изделия, по произведеното общо количество електроенергия, по общото количество на суровия петрол и на други промишлени продукти Китай се нареди на едно от първите места в света. Създадена е всеобща система за задължително образование в градовете и в селата, непрекъснато се усъвършенстват системата на общественото здравеопазване и основните медицински услуги. Особено важно е, че въпреки породените от глобалната финансова и икономическа криза трудности, в резултат на активната финансова и сравнително свободната парична политика, през 2009 г. китайският народ запази високия темп на нарастване на БВП с 8.7%, а общият му обем е около 4912.15 млрд долара. С това Китай направи важен принос в усилията на международната общност за преодоляване на глобалната криза.

Същевременно Китай все още е развиваща се страна. По БВП на човек още се намира след стотното място в света. Моделът на икономически растеж основно е екстензивен. На Китай му предстои още дълъг път до осъществяването на всестранна модернизация. С поглед в бъдещето Китай неотклонно ще се придържа към политиката на реформи и отваряне към останалите страни, неотклонно ще следва пътя на мирното развитие, във взаимоотношенията с другите страни неотклонно ще провежда стратегията на взаимна изгода и общ просперитет. Китай ще отдаде силите си за изграждането на хармоничен свят с траен мир и с общ просперитет на всички страни по света.

Китайско-българските отношения

българо-китайски отношения

българо-китайски отношения

Традиционната дружба между Китай и България и между нашите народи има дълга история. Тя издържа 60-годишните изпитания на времето и стана още по-силна. Традиционните приятелски отношения между двете страни се развиват стабилно въз основа на принципите на взаимно уважение, равенство, взаимна изгода, ненамеса във вътрешните работи и др., надмогвайки различията в идеологията и в ценностите. През последните години взаимното политическо доверие се задълбочава непрекъснато. Ръководителите на двете страни водят активен диалог. Обменът на различни равнища зачестява. Търговско-икономическите отношения се развиват. Сътрудничеството в културно-образователната, научно-технологическата, спортната и други области, както и регионалните контакти са плодотворни.

Миналата година зам.-председателят на Китай Си Дзинпин посети България. При това посещение ръководителите на двете страни задълбочено размениха мнения и постигнаха пълен консенсус по много интересуващи ги въпроси. Подписани бяха редица документи в областта на образованието, търговията, културата и др. Посещението укрепи основата на традиционната дружба между Китай и България, даде силен тласък на по-нататъшното развитие на двустранните отношения през новия век. Убеден съм, че с общите усилия на двете страни традиционната дружба между китайския и българския народ и двустранните отношения на партньорство и сътрудничество ще достигнат ново и по-голямо развитие в новия исторически период, в името на благосъстоянието на двата народа.


Автор на статията:

Ангел Орбецов

Ангел Орбецов

Ангел Орбецов – дипломат, бил е временно управляващ посолството в Пакистан, специален пратеник на министъра на външните работи за Афганистан, посланик в Китай, акредитиран и за Северна Корея. От 2008 г. е директор на дирекция „Азия, Австралия и Океания“ в МВнР. В периода 1994–2003 г. преподава персийски език, история и политическа система на Иран и Афганистан в СУ „Св. Кл. Охридски“, в Бургаския свободен университет и във Варненския свободен университет. Автор на учебник по персийски език (2002 г., преиздаден през 2008 г.); главен редактор на българското издание на монографията на Джон Еспозито „Ислямската заплаха: мит или реалност“ (2003 г.).

Дипломатическите отношения между България и КНР

Като българин и бивш български посланик в Пекин, се гордея с историческия факт, че България е втората държава в света, признала Китайската народна република, и то на третия ден от нейното обявяване. На 2 октомври 1949 г. китайското правителство се обръща към българското правителство с предложение за установяване на дипломатически отношения. Още на следващия ден, 3 октомври, Министерският съвет приема Постановление за признаване на Китайската народна република и за размяна на дипломатически представители. Телеграмата, с която министърът на външните работи Владимир Поптомов уведомява Пекин за взетото решение, е изпратена същия ден. Много скоро след това, през септември 1950 г., първите извънредни и пълномощни посланици на двете страни – Цао Сянжън и Янко Петков, връчват своите акредитивни писма.

Тези събития, знаменателни в българо-китайските отношения, стават част от серията дипломатически признания, идващи главно от тогавашния социалистически лагер, които оказват неоценима подкрепа за утвърждаването на Китайската народна република на международната сцена. Дълги години обаче мястото на Китай в ООН остава заето от окопалия се на остров Тайван националистически режим. Едва през 1971 г. с приемането на КНР в ООН е възстановена справедливостта към многомилионния китайски народ. Преориентирането на международната общност към КНР като единствен законен представител на китайския народ е ярко доказателство за правилността и далновидността на позицията, заета от българските ръководители към Нов Китай от зората на неговото зараждане.

Установяването на дипломатически отношения дава силен тласък на българо-китайското сътрудничество във всички области през 50-те години на ХХ век. Негова кулминация става официалното посещение в Китай на българския министър-председател Антон Югов през 1957 г. по покана на неговия китайски хомолог Джоу Енлай. Сред най-важните постижения на сътрудничеството през този период е обучението в български вузове на десетки китайски студенти и специализанти, които залагат основите на българистиката в Китай. Макар и вече на преклонна възраст, тези наши верни приятели остават ентусиазирани радетели за българо-китайската дружба. Като посланик в Китай имах щастието да работя с тях и сега бих искал да се възползвам от възможността и чрез гостуващата у нас делегация на Китайската народна асоциация за приятелство с чужбина, където те активно членуват, да им предам най-топли поздрави и благодарност за техния неуморен труд за развитието на двустранните отношения.

За съжаление трусовете в световната политика се отразяват и върху българо-китайските отношения, затова тяхното развитие не протича гладко. Следващият период от началото на 60-те години е белязан от охлаждане в двустранните връзки вследствие от съветско-китайската конфронтация. По време на „културната революция“ в Китай отношенията са практически замразени, като през периода 1967–1971 г. дипломатическото присъствие е сведено до равнище временно управляващи.

От този период обаче са извлечени необходимите поуки. Новият курс към модернизация и отваряне към света, поет от китайското ръководство през 80-те години на ХХ в., предизвиква постепенно преразглеждане на политиката към Китай в бившия Съветски съюз и в страните от Източна Европа. През втората половина на 80-те г. отношенията между България и Китай са възстановени в пълен обем с усилията на редица български и китайски политици, стопански дейци и дипломати, някои от които и до днес дават своя ценен принос за утвърждаване на партньорството между двете страни. Осъществени са важни посещения по държавна, партийна и правителствена линия, които залагат нова здрава основа на българо-китайското сътрудничество. Хвърляйки поглед към този плодотворен период, не е безинтересно да отбележим, че именно тогава някои китайски ръководители от „четвърто поколение“, които днес са поели управлението на страната, посещават България в състава на високопоставени китайски делегации. Сегашният премиер Вън Дзябао участва в делегацията, водена от генералния секретар на ЦК на ККП Джао Дзъян през 1987 г., а сегашният президент Ху Дзинтао, по онова време партиен секретар на Тибетския автономен район, е част от високопоставена партийна делегация начело с члена на ПК на Политбюро на ЦК на ККП Цяо Шъ в навечерието на демократичните промени у нас през ноември 1989 година.

Разтърсващите събития в България и в Китай през 1989 г., независимо от тяхната интерпретация и политически резултати, оказват значително влияние върху външните връзки на двете страни. Те се отразяват и на двустранните отношения, които в началото на 90-те години изпадат в застой. Хубавото е обаче, че този период приключва бързо.

Постепенно в политиката и на двете страни си пробиват път прагматизмът и разбирането, че различията в политическите системи не трябва да спъват развитието на взаимноизгодното сътрудничество. Политическият диалог се активизира; осъществени са редица знакови визити на най-високо равнище, които очертават продължаващия и до днес период на възходящо развитие на българокитайските връзки. Тук могат да бъдат изброени: посещението на президента Петър Стоянов през 1998 г. – единственото за последните 20 години официално посещение на български държавен глава в Китай; размяната на премиерски визити – на българските министър-председатели Жан Виденов през 1996 г. и Сергей Станишев през 2006 г. и на председателя на Държавния съвет на КНР Джу Жондзи през 2000 г.; активизирането на парламентарните контакти с визити на председателите на Народното събрание Александър Йорданов (1993 г.), акад. Благовест Сендов (1996 г.), Йордан Соколов (1999 г.) и Огнян Герджиков (2002 г.), а от китайска страна – на председателите на ОСНП У Бангуо (2004 г.) и на ПКСКН Ли Жуйхуан (2002 г.) и няколко техни зам.-председатели. Можем да продължим с изброяването на рекорден брой посещения на вицепремиери, външни министри, ръководители на съдебната власт, на икономически и други ведомства, на партийни делегации, на представители на обществени организации и местни органи на властта, на бизнес асоциации, творчески съюзи, спортни федерации и много други. Само след месец в този внушителен списък ще впишем и визитата на китайския вицепрезидент Си Дзинпин, която, надяваме се, ще остави ярка следа в двустранното сътрудничество.

В две съвместни декларации – от 1998 и от 2006 г., са залегнали принципите на развитие на двустранните отношения, определени във втората декларация като всестранно сътрудничество и партньорство. Сред тях основно място заема принципът за „един Китай“, към който България се придържа строго и неотклонно, и това е декларирано многократно от български политици и държавници, принадлежащи към различни политически сили. Би следвало дебело да се подчертае, че тази наша позиция наистина е издържала изпитанията на времето – от установяването на дипломатически отношения до ден-днешен, независимо от приливите и отливите в тези отношения. Сега тя е изразявана във връзка както със сложното развитие на тайванския въпрос, така и със събитията в Тибет и Синдзян. България подкрепя суверенитета и териториалната цялост на Китай и не приема действията на сепаратистки движения на негова територия. Малко известен факт в това отношение са например „добрите услуги“ на българската дипломация през втората половина на 90-те години за убеждаване на нашите съседи в Република Македония да поправят грешката си с признаването на Тайван, която доведе до редица нежелани за тях последствия.

Многостранното сътрудничество между България и Китай поставя нови задачи пред дипломацията на двете страни. Не става дума за решаване на политически проблеми, те отдавна са преодолени. Дипломатическите ведомства, вкл. посолствата на двете страни в Пекин и в София, са призвани да полагат значителни усилия, за да бъдат в крак с динамиката на времето, да подпомагат и канализират галопиращия двустранен обмен, да излизат с разумни предложения и инициативи, както и да анализират процесите в двете страни и в прилежащите им региони. През последните години бяха предприети важни стъпки за засилване на присъствието на България в Китай и на Китай в България. През 2005 г. в Шанхай беше открито първото българско генерално консулство в Азиатско-Тихоокеанския регион, а през 2007 г. в София започна да функционира първият на Балканите китайски културен център „Конфуций“. Задачите на двете дипломации днес излизат далеч извън традиционните представи. Действията и успехите на дипломатите все повече се измерват с начина, по който те способстват за реалния човешки обмен.

Ще завърша с един пример от последно време. Всички си спомняме за опустошителното земетресение, разразило се през пролетта на миналата година в китайската провинция Съчуан и предизвикало искрено съчувствие към китайския народ. В този тежък момент малка България направи приятелски жест, който бе оценен високо от обществеността в двете страни и многократно споменаван на срещи на различни равнища. Предоставихме хуманитарна помощ, приемайки за рехабилитация китайски дечица от пострадалата провинция. Успехът на това начинание бе осигурен чрез ефективното и излизащо извън обичайната практика взаимодействие между дипломациите на двете страни, както и с добре координираните усилия на няколко наши ведомства с Посолството на КНР у нас. Бих искал този пример да внуши едно основно послание: дипломацията трябва да се обърне с лице към хората, да се превърне наистина в изразител на тежненията на народите и в мост за тяхното сближаване.


Автор на статията:

Дзин Дунцюан

Дзин Дунцюан

Дзин Дунцюан – завършил е Пекинския университет за чужди езици. Бил е секретар в Посолството на КНР в Япония. От 1996 до 2001 г. е началник на дирекция за Япония, от 2001 до 2005 г. – заместник-директор и директор на генерален кабинет и от 2005 г. – зам.-председател на Китайската народна асоциация за приятелство с чужбина.


1. Възникване на народната дипломация

Човечеството е единно цяло, обхващащо различни държави и нации. За да се изградят и да се развиват, всяка държава и всяка нация трябва, разбира се, да разчитат преди всичко на себе си, но същевременно те не могат да избягнат връзките и обмяната с другите държави и с другите нации.

Една държава, като използва на международната сцена подхода на приятелски отношения, на търсене на обединяващото въпреки съществуващите различия, ще спечели разбирането и приятелството на държавите и народите с различна социална система, с различни цивилизационни традиции. Ще спечели, ако в своята политика се ръководи от принципите на взаимно уважение, икономическо сътрудничество, културен обмен и взаимно обогатяване, ако в областта на сигурността съществува взаимно доверие. Само такава държава може да напредва.

А за това между отделните държави, между отделните нации трябва да се развиват отношения, а следователно да се изграждат и дипломатически отношения.

Ние наричаме народна дипломация развитието на отношения и осъществяването на връзки между народите.

Правителството на нашата страна последователно се е отнасяло с внимание към народната дипломация, винаги я е разглеждало като важна съставна част от общата система на държавната дипломация. Смятаме, че ако има сътрудничество само между държавите, без участието на народите, междудържавните отношения не могат да имат стабилна база. В началото на 50-те години, когато Нов Китай беше съвсем млада държава, поради международната обстановка по онова време призивите на китайския народ за жадувания мир и за развитие не бяха разбрани от всички западни държави. В такава международна обстановка през 1954 г. беше създадена Китайската народна асоциация за приятелство с чужбина.

Основните цели на Китайската народна асоциация за приятелство с чужбина са: да развива приятелство между народите, да съдейства на международното сътрудничество, да защитава мира в света, да тласка напред общото развитие. В традиционната китайска култура понятието „Хъ“ се разглежда като важен показател при вършенето на нещо. „Хъ“ означава мир, казваме „Хъ е скъпоценно“, а това значи да се усилят приятелството, доброжелателността и взаимната поддръжка между хората, а държавите да живеят в съгласие.

2. Мястото и ролята на народната дипломация

Асоциацията за приятелство с чужбина е общодържавна обществена организация с дълга история. Тя представя китайския народ в осъществяваните от него отношения и връзки с приятелските организации и с представители на различни обществени кръгове в страните по света. За 30-те години на реформи и отваряне към света Асоциацията се превърна във важна сила в народната дипломация на нашата страна. Тя се стреми да разширява сферите на народната дипломация, да обогатява още повече нейното съдържание, да развива международната си дейност за побратимяване на градовете, в сферата на икономическото строителство и на културния обмен активно да „дърпа конците зад завесата и да строи подпори за мостовете“, да разпространява по целия свят приятелство, да съдейства за подобряване на международния климат за Китай, изграждането на нашата страна да получи разбиране и подкрепа. Асоциацията изгради отношения на приятелство и сътрудничество с повече от 400 организации и структури в повече от 100 страни по света. Разширявайки работата на народната дипломация, ние сме създали повече от 300 местни дружества за приятелство във всички провинции на страната ни.

Развитието на народната дипломация е полезно, то засилва приятелството между народите, дава тласък на сътрудничеството и на връзките в икономиката и културата, полезно е за създаването на широка, солидна социална, масова база за развитието на междудържавните отношения. През различните исторически периоди китайската народна дипломация е играла различна роля и заема важно място в дипломацията на нашата страна.

3. Работата на нашата Асоциация по народната дипломация

В областта на политиката. Дипломацията по своята същност е политическа дейност. Народната дипломация може да намали политическия привкус, но в никакъв случай не може да бъде отделена от аспекта на защитата на държавните интереси. Китай строго спазва петте принципа на мирното съвместно съществуване, не се намесва във вътрешната политика на други страни, но и не разрешава намеса на други страни в своята вътрешна политика. Народната дипломация може да изиграе активна съдействаща роля за подобряване и развитие на отношенията между две страни. Чрез приятелски контакти между дейци от политическите кръгове тя ги запознава с това, което става в Китай, и го пропагандира, тя може да разпространи приятелското доброжелателство на китайския народ, да разсее предубежденията и да разшири разбирането за Китай.

Един от основните аспекти на народната дипломация се състои в това„чрез народа да се оказва натиск върху чиновниците“; в период на здравословно развитие на междудържавните отношения народната дипломация следва да работи за укрепване и разширяване на обществената им база; когато междудържавните отношения се натъкнат на препятствия, народната дипломация може да изиграе ролята на инструмент за разрешаване на конфликтите, а чрез народния глас, чрез народното мнение междудържавните отношения да се подтикнат към корекция.

В областта на икономиката. Светът вече навлиза в епохата на върховенството на икономиката, а дипломацията стана продължение на вътрешната политика на държавите, тя следва да се опира на развитието, да го обслужва, да му съдейства. Народната дипломация трябва да отговаря на изискванията на новата обстановка, активно да се хармонизира с икономическата дипломация на държавата чрез размяна на визити между организациите, чрез организиране на конференции, на значими срещи и други форми, тя трябва да изпълнява подобаващата й роля, да „дърпа конците зад завесата и да строи подпори за мостовете“ на икономическото сътрудничество на Китай с другите страни, да съдейства на стратегията китайските предприятия реално „да излязат навън“. През последните години нашата Асоциация, като се ръководеше от интересите на икономическото строителство в нашата страна, непрекъснато засилваше работата си в тази насока, подобряваше механизмите на работата си, учреди Комитет за икономическо сътрудничество и така създаде ново стъпало на икономическия обмен, на техническото сътрудничество, на търговския обмен между Китай и другите страни.

В областта на културата. Културата дълбоко прониква в сърцата и душите на хората, влияе върху моделите на поведението им, върху формите на общуване и стойностните тенденции, тя е най-съществената характеристика от спецификата на всяка държава и всеки народ. Ето защо дейците на народната дипломация трябва да разбират не само от дипломация и от приятелство, те трябва да разбират от култура. Историята познава немалко случаи, когато конфликтите между различни култури са били основна причина за възникване на сблъсъци между държавите. Ако обаче можем, следвайки същността и основните цели на народната дипломация, с помощта на културната обмяна да се превърнем в мост между културите, ние ще спомогнем да се увеличи взаимното уважение между различните страни и народи, да се разширят знанията им един за друг, ще спомогнем за хармоничното им съвместно съществуване. Същевременно когато китайската култура попие най-ценното от другите култури, тя също може да обогати своето кредо, да се възползва от многообразието и многоцветността на човешката цивилизация. Нашата Асоциация счита културната обмяна за важна част от работата си. Ние учредихме Институт за изкуство и творчество, за да може книгите и картините да станат приятели, за да може обмяната в областта на изкуството да увеличи приятелството между народите.

В областта на развитието на регионалното сътрудничество. Друг важен аспект в работата на нашата Асоциация е да координира и да ръководи побратимяването на регионите в Китай с градове в други страни, както и развитието на тези връзки. Работата по побратимяването на градовете започна в Китай в началото на 70-те години и се разви бързо, като следваше задълбочаването на политиката на реформи и отваряне към света. До днес нашата страна има установени връзки на побратимяване с 1586 града в повече от 123 страни. Побратимяването на градовете изигра ролята на платформа във връзките ни с чужбина. То тласна напред реалния обмен и сътрудничеството между побратимените градове в Китай и в чужбина, съдейства за строителството в градовете, постави в центъра на вниманието общото развитие.

Днес мирното обединение на родината е общото желание в сърцата на синовете и дъщерите на Китай, живеещи в страната и извън нея. Континентален Китай и Тайван принадлежат към един Китай. Съотечествениците ни в Тайван са наши братя и сестри. Ние подкрепяме борбата на съотечествениците ни от двата бряга за сплотеност, за обмен и сътрудничество, за общо развитие. Ние най-искрено желаем и ще положим всички усилия, за да се постигне перспективата – мирното обединение. В контактите на нашата Асоциация с приятелските организации и с приятелски настроените личности, в дейността ни в ООН и в Световната организация за сътрудничество между градовете и регионалните правителства (UCLG), в процеса на развитие на приятелски отношения там, където нямаме установени дипломатически отношения, ние активно разясняваме политиката на нашето правителство спрямо Тайван, разобличаваме яростните опити за т.нар. независимост на Тайван, за да изпълним задачата – да се осъществи мирно обединение на родината.

4. Отношенията ни с българския народ

Вече много години нашата Асоциация развива активно много добри отношения на сътрудничество с българските организации за приятелство и особено с Федерацията за българо-китайска дружба. Делегации на приятелските организации от двете страни нееднократно си разменяха посещения, съдействаха за разширяване на обмена между учени, предприемачи, регионални органи на управление (местни власти) от двете страни, както и за контакти на дейци по линия на китайско-българската дружба. Организират се разнообразни мероприятия, за да се отбележат празниците и значимите дати в България и в Китай, създават се контакти между личности от различни слоеве, между организации и структури, развива се обменът между регионите и градовете. Огромна по обем работа се извърши за побратимяване на градове. Това изигра важна, стимулираща роля, за да може непрестанно да укрепват и да се развиват традиционната дружба между китайския и българския народ, обменът и сътрудничеството между двете страни във всички области.

Нашата Асоциация желае и занапред да има тесни приятелски връзки с Федерацията за българо-китайска дружба и с всички приятелски настроени към Китай организации и личности, заедно да не пожалим усилия, за да съдействаме за непрестанното развитие на взаимното разбиране и традиционната дружба между народите на Китай и България, за непрестанното развитие на китайско-българските отношения.

Във връзка с това предлагаме:

  1. Активно да развиваме размяната на сътрудници, да увеличим приятелството, да заздравим обществената база на приятелството между Китай и България, особено да засилим обмяната на млади хора, да отгледаме следващото поколение на китайско-българската дружба.
  2. Да „дърпаме конците зад завесата и да строим подпори за мостовете“, за да се осъществи реално сътрудничество между хората, занимаващи се с икономика, търговия и предприемачество в двете страни; чрез организиране на Камара на предприемачите да се обменя полезен опит как да се преодолява финансово-икономическата криза, да се обменя икономическа и търговска информация, да се разширява сътрудничеството между малките и средните предприятия.
  3. Да се разшири и регионалното (местното) сътрудничество. В сегашния момент Китай и България имат 7 побратимени градове и провинции, респективно области. Да се укрепи съществуващото между побратимените градове делово сътрудничество и същевременно активно да се побратимяват нови градове, да се разширяват сферите на сътрудничеството им.
  4. Да се засилят контактите между културните дейци и журналистите, да се използват всякакви форми за запознаване на обикновените хора от Китай и от България с другата страна, с нейната култура, да се засили близостта между народите на двете страни.

Вярваме, че като съсредоточим заедно силите си върху развитието на приятелските връзки между различните обществени структури и организации, отношенията на приятелско сътрудничество между Китай и България и между народите ни ще могат да се издигнат на ново стъпало.


Източник на статиите


.