Отношения между синонимия, антонимия и многозначност (лексикология)

Една от тезите в езикознанието, че омонимите образуват синонимни редове или участват в антонимни двойки, не е състоятелно, тъй като различните значения не могат да са омоними. Две думи ли са това или е дума с различни значения. Този критерии може да работи в европейските езици, но не и в китайския.

Особено явление: енантиосемия – антонимия в рамките на една и съща дума, съдържаща противоположни значения).

Синонимията и антонимията се използват с различни стилистични цели. При синонимите се избягва повторение и колкото по-богато биват използвани,  толкова по-добър е езикът и начинът на изразяване. Те участват в различни стилни фигури, в различни фразеологизми. Използват се и при формиране на композитумите – този модел е много продуктивен в словообразуването, защото едносричните думи имат много значения, а чрез съчетанието им със синоним в едно от тези значения се изяснява кое всичките тях се реализира.

古老、沉重;歌曲、道路、离 别

Други: 目、眼睛;拉肚子、腹泻;薪水、工资

Антоними и синоними: 左顾右盼、说长道短 критикувам другите; 千辛万 苦 безброй трудности; 同甘共苦 споделям радост и мъка – тук те вървят ръка за ръка

Антонимите се използват за оформяне на антитеза:

в пословици: 虚心скромността使人进步、骄傲使人落后

Антонимията участва и в съчинителен модел при словообразуването:

大小、轻重 (две противоположности)

古今、生死、夫妻 (сбор от двете)

吃苦在前、享乐在后 (тук имаме и граматически паралелизъм, те са огледални)

口是心非 (устата казва да, сърцето – не)

互通有无 (обменяме взаимно това, което имаме, за това, което нямаме)


СЛЕДВАЩ УРОК #18 >> Класификация на речниковия състав. Основна лексика (基本词汇) и “обикновена” лексика” (一般词汇).


.