Зараждане на първите китайски династии

Новокаменната епоха

Новокаменната епоха се свързва със специфични поведенчески и културни характеристики, които бележат период на преход. Това е последната част от Каменната епоха. Неолитът се обуслява с огромна промяна в начина на съществуване на хората – от ловуване и номадско пребиваване, те се ориентират към уседнало ежедневие. Наред с това култивират зърното и започват развиването на най-примитивните форми на селско стопанство. Явлението е познато и като неолитна революция, изразяваща се в отглеждането на културни растения и използване на питомни животни. От 10 000 до 8000 г. пр.н.е. те са ограничени до прости земеделски култури и отглеждане на кози и овце, но към 7000 г. пр.н.е. включват и домашни животни. Новокаменната епоха не представлява точно определен хронологичен период, а се отнася до най-ранните фази на заседнал живот и земеделие във всеки отделен регион. Завършва, когато металните инструменти стават широко разпространени през каменно-медната, бронзовата или желязната епоха в зависимост от географския регион.

Неолитната епоха в Китай

Китай по времето на Неолита

Китай по времето на Неолита

В Китай Неолитната епоха започва преди около 12 000 години. Това е периодът, който се смята за начало на неговата същинската история. Той е изразен в северен Китай, в културите Яаншао и Луншан, както и в някои други центрове като Лианджу на северо-изток и ареала около Съ-чуанския басейн на юго-запад. Около 4000-та година този процес на промяна ни довежда до етап на нов вид историческа действителност. Такава, за която съдим не само от археологическа гледна точка, но и от традиционни текстове и апокриви за китайската история. Основното в този етап е появата на бронза в културата. Откриването на меда и другите метали са предпоставка за развитие на тогавашните методи за производство на различни сечива на труда. Започват да се изработват и предмети с ритуална и културна стойност от същите материали. Приложението им е с много разнообразни цели за тогавашните общества.

Династия Ся

Това ни отвежда до първия исторически етап на Китай, който се нарича династия Ся. В традиционната китайска историография Ся се обозначава като отправна точка за същинското започване на историята. И до днес светът не разполага с налични оригинални текстове от това време. Има много източници, които разказват за династията и времето на нейното съществуване, но те датират от периодите след нея. Въпреки това съществуват ясни разграничения в археологическите писания, които описват появата на много различен порядък на социална и политическа реалност. Именно този период на преход и междинност отнасяме към династия Ся. Приблизително неговото начало е 2270 г.пр.н.е., а края е до 1766 г.пр.н.е.

Територия на династия Ся

Територия на династия Ся

Едно от най-значителните постижения на династия Ся, е появата на т.нар. дворцова архитектура. Сама по себе си тя представлява големи структури, с големи сгради, построени на платформи и изградени по специална технология. Технологията се изразява в поставяне на дървени рамки, които се запълват с пръст, след което плоски камъни се поставят отгоре и натискат почвата, създавайки много компактен и плътен слой. Чрез надграждане на слоевете са се построявали сградите. Със същата технология се издигат и заобикалящите определен обект или ареал стени. В китайската история това е било признак за урбаниция. По време на династия Ся се отбелязва именно тази смяна от предишен тип на изгражане на селищата към този. Въпреки това повечето хора продължават да живеят в сградите построени по познатите методи. В началото дворцовата архитектура се прилага само за постройки, които се използват от управляващи, дипломати, такива за специални церемонии, ритуали, публични цели и др. Освен всичко те създават и предпоставка за развитие на по-високо ниво на социална структура.

Култивирането на зърното, развитието на селското стопанско и заселените местности спомагат са оформянето на общност. Групите хора, които не са ангажирани с фермерство се занимават с различни занаяти, произвеждат сечива и оръдия на труда, специализират се във военните направления, стават политически или духовни лидери. Предполага се, че новият тип строителство, който е възникнал по времето на династия Ся се е използвал от точно такъв тип политически и духовен за тогава елит, а обособяването на останалото население на прослойки само допринася за структурирането на йерархия. Архитектурата също така е служела и като инструмент за насаждане на определено влияние сред хората. Всявала е необходимия респект у селското население, а елитите са демонстрирали чрез нея своето лидерството в обществото.

Ранните общности в Китай са практикували, това което ние днес наричаме шаманизъм – духовни практики, изразяващи се в почитане на форми на животни от конкретно племе или клан. По време на династия Ся преклонението пред тотеми различни за всяко семейство се трансформира в култ към великите предци. Това са не само силите на природата, но и на всички управляващи преди и в тогавашната епоха. Възприемат се като божествени сили, които могат да оказват влияние върху настоящия живот. Управниците на династия Ся също публично участват в ритуали в чест на боговете. Това се възприема като духовен акт на общуване с тях. По този начин те ги молят за съвет и помощ как да се справят с проблемите си.

Областта Ерлитоу

Един от центровете на подобни случвания е областта Ерлитоу, която се намира в западната част на провинция Хунан. Там също е и един от най-големите комплекси на сгради с отличителния за династията архитектурен стил. Името на културата е дадено от археолозите и обозначава ранния етап на бронзовата ера в обществото съществувало в древен Китай от 1880 до 1520 г. пр.н.е. Тя се простира широко в провинциите Хънан и Шанси, а по-късно се разпространява и на териториите на Шаанси и Хъбей. Повечето китайски археолози идентифицират културата Ерлитоу като пряко свързана с династия Ся. Въпреки това западните такива смятат, че двете нямат нищо общо помежду си, тъй като не съществуват писмени доказателства. Градът, на който е разположена местността се намира на река И, която е приток на река Луо, вливаща се в Жълтата река. Площта му е 2.4 км на 1.9 км въпреки, че заради речните наводнения 3 кв.км са изоставени. Културното явление е разделено на четири етапа, всеки от които е с продължителност от около един век. В първата си фаза градът е динамично развиващ се регионален център, но все още не урбанизиран и цивилизован. Урбанизацията започва във втората фаза, където площ от 12 хектара бива преобразувана в четири големи пътя. Връхната точка в развитието е през третия етап, където населението е между 18 000 и 30 000 души. Дворцовият комплекс е обграден от 2 м дебела укрепена стена и са построени дворците 1, 7 ,8 и 9. Палатите 3 и 5 са изоставени и заменени от дворци 2 и 4, които заемат близо 4200 кв.км. Четвъртата фаза се смята за период на упадък, но скорошните проучвания разкриват, че строенето е продължавало и тогава. Построява се и дворец 6, който е продължение на 2. Добавени са също и дворци 10 и 11. Последният етап се смята за най-слабия период в развитието на Ерлитоу и е преход към културата Ерлиган. Производството на бронз и други елитни продукти допринасят приключването й. Няма доказателства за разрушение на селищата от пожари или войни, но по време на Ерлиган всички дворци са изоставени и Ерлитоу останава само селце от 30 хектара.

Дворцова архитектура

Дворцова архитектура

Великият Император Ю

Първият владетел на династията Ся е Великият Ю, който е наследник на последния от петте велики императора Шун. Племето му се нарича Джуся и се смята, че са предци на ханската етническа група. Според историческите сведения преди основаването на Ся са се водели множество битки между различните кланове. Племето Джуся особено се развило по време на един от легендарните пет императора – Джуансю. Вярва се, че Ю е негов правнук. Има и друга теория, според която Ю е няколко поколения след Джуансю, но въпреки това е възможно кланът Ся да е потомък на великия император. Гун, бащата на Ю, е най-ранния член записан в история на клана Ся. Когато Жълтата река ги наводнява много племена се обединяват в опити да спрат речните води. Легандарният китайски владетел Яо определя Гун за изпълнението на тази нелека задача. Той от своя страна нарежда да се направи голяма конструкция от блокове, които да спират наводненията. Опитите му продължават 9 години, но са не само безуспешни, а и допълнително задълбочили проблема. По това време вече Яо бил отстъпил престола на Шун. Шун нарежда да бъде извършена екзекуция на Гун в планината Юшан. Ю се ползва със силното доверие на Шун и затова той го назначава да довърши делото на баща си. Неговият метод, обаче е по-различен. Той обединява народите от всички племена и им нарежда да започнат изграждането на канали по всички главни реки, чиято вода да се отича в океана. Това му отнема цели 13 години, през които не се завръща в родното си село. Легендата разказва, че през този период той е минавал 3 пъти покрай къщата си без да се отбие в нея, което е знак за отдадеността му към делото. Хората, които знаят този факт го възхваляват и вдъхновяват себе си и други племена да се включат в работата. След края на тези 13 години Ю успешно спира наводненията и бива невероятно почитан от народа си. В резултат на това фермерството значително подобрява своята продуктивност, а реколтата има възможност да се отглежда спокойно. Повлияни от случилото се племето Ся провъзгласява Ю, както за свой, така и за лидер на съседните племена. Скоро Шун го изпраща да оглавява армията, за да спре клана Санмияо, който непрекъснато напада заобикалящите го народи. След като ги побеждава те отиват на заточение на юг от областта на реката Хан. Победата засилва мощта на Ся. Владетелят Шун вече напреднал във възрастта мисли за свой наследник. Той абдикира от трона и на негово място застава Ю, който Шун смята за достоен. Този успех на Ю белязва началото на династия Ся. Малко преди смъртта си той не избира най-способния да управлява, а провъзгласява сина си Ци. По този начин се поставя началото на традиционната система за поемане на властта през периода на династиите между членове на едно семейство. Последният владетел на династията е Дзие и заради своята подкупност бива изместен от Тан, който е първия от императорите управлявали династия Шан. След разгрома получен от Шан императорските потомъци на Ся се разбягват и стават част от различни близки кланове.

Династия Шан

Династия Шан

Династия Шан

Появата на династия Шан изглежда доста последователна, а смяната й именно със Ся е много логична. Тя съществува в периода 1766 – 1122 г. пр.н.е. Основната разлика е, че при Шан има налични писмени доказателства за съществуването й и съответно много по-детайлизирана информация относно спецификите й. В своите съчинения Съма Циен използва за назоваване на династията името Ин, което по-късно се сменя с името Шан. То обозначава по-скоро късната половина от периода на съществуване на династията. В текстовете си той посочва владетеля Ци като основател, който бил чудотворно заченат, когато Дзиенди – съпруга на император Ку – погълнала яйце излюпено от черна птица.


Гадателни кости


Сведенията, които черпим за династията са от така наречените гадателни кости, които цивилизацията е наследила от нея. Някои от тях са буквално кости, а други са коруби на костенурки. Предполага се, че са се ползвали с нагорещени бронзови пръчки или запалени твърди клони.

Гадателни кости

Гадателни кости

Използвайки топлината на предметите те се забиват в корубата на костенурката или коста и в зависимост от начина на счупване – навътре или навън – гадателите преценяват отговора на предците по въпросите, които ги вълнуват. Обикновено сутринта на императора е започвала по този начин. След развиването на писмеността, древните символи се изписват по повърхността на гадателните кости, с цялата информация, която се предполага, че е получена като отговор от боговете. Задавали се всякакви въпроси, например добра ли ще е реколтата? Когато дойде време за реколтата състоянието й също се записва и се сравнява с отговора на боговете. Води се постоянен анализ на задаваните въпроси, получаваните отговори и действителността. На базата на тях дори се правят и дълосрочни проучвания. Например задава се един и същи въпрос по няколко пъти на ден в продължение на определено време, накрая резултатът се приравнява и на базата на него се изготвя по мащабен и структуриран отговор. Съществуват въпроси от всякакъв род – дали съпругата на императора ще роди детето си без много мъки, ще има ли военна експедиция, какво е подходящото време за определени действия на управниците и тн. Това е друга черта, която отличавала императорите и техния двор от обикновените хора. Те имат достъп до отговорите на предците. В същността си начинът на комуникация с тях е израз и проява на властта на владетелите. Възползвайки се от своя авторитет и привилегии те имат възможността да контролират настроенията и състоянието на общността. Можем да разберем много от гадателните кости, защото през 20 век са открити огромни количества от тях. Векове преди това, когато древните попадат на тях, не успяват да ги разчетат и ги заравят отново или ги използват за медицински цели.


Бронзови съдове


Много съществено наследство от династия Шан са бронзовите съдове. Огромното разнообразие от тях се прилага в най-различни сфери – чаши за вино, маси за приготвяне на различни ястия, големи съдове за обработка на месо и зърно. Всичко това отново се предоставя на предците, защото използването на бронзовите съдове се случва в огромните величествени зали за ритуали. Вярва се, че жертвите, които се пренасят и демонстрираното разнообразие от съдове привлича духовете на предците, те идват и отнасят есенцията на случващото се. Останалото е, това което ще се консумира на големи пиршества. Тук отново виждаме проява на имперската власт, която разполагайки с тези свещени предмети и остатъците в тях, е единствена докосваща се толкова пряко до боговете.

Ритуални бронзови съдове

Ритуални бронзови съдове

По време на династия Шан монархията е централна институция в тогавашната политическа система. Продължителността на живота не е много голяма. Дори хората, които не са от простолюдието рядко доживяват възраст над 30 години. Обикновеният проблем, който се появява е, че управляващия владетел умира преди да е успял да създаде ново и годно за заемане на престола поколение. Монархията на династия Шан не следва традиционния модел на предаване на властта – от баща на син. Обикновено тя се предава по роднинска линия, когато най-големия брат умира престола се заема от по-малкия и така до смяна на поколенията.

Династия Шан има около 26 владетеля. По примера на династия Ся, хората от Шан също създават централни и големи градове, в които е съсредоточена управляващата прослойка. За съжаление тези градове не се задържат прекалено дълго на едно място. През 5-6 вековното си съществуване столиците на Шан се местят доста динамично, въпреки това в края й град Анян е столица около 200 години. Династията е федерация на хора разделени на семейства и кланове, но кръвно свързани. Има и такива, които не принадлежат към тях и съответно нямат кръвна връзка. Те са разположени в перифериите на града, а не в неговата централна част, където пребивават останалите. Това, което ги обединява е участието им в култа към краля и дейността им в поддържането на обществената структура – изпращане на доклади, отразяващи комуникацията на владетеля и останалите поданици или лидери. Тя се базира не само на гадателни кости, а и на други методи за писане и предаване на информация. Най-голямото доказателство за изтънчеността на династия Шан е металургичната индустрия. Бронзовите съдове, които се използват за почитане на предците и духовните култове са много изпипани и сложни от гледна точка на своето устройство. Освен това изглеждат и много красиви и изискани. Съществуват и множество работилници и помещения за обработка, и изработване на съдове. Всякакви занаятчии взимат участие в произвеждането.

Системата за контролиране и организиране на населението от владетеля е много сложна, устойчива, ефективна и добре организирана. Затова се изискват освен лидерски способности, също така и възможността императорът да умее да се грижи за народа, да го кара да се чувства значим и сигурен в себе си и управляващите го. Съществуват сведения, че в династия Шан е имало данъчна система. Плащани са данъци в знак на почит. Много малко хора са били в кръга на управляващите и по този начин останалите от населението компенсират отсъствието си. Парите се разпределят за развитие на военната инфраструктура и металургичната индустрия. Така системата е функционирала много гладко в продължение на дълги години.

Един от основните проблеми на династия Шан е поддържането на сигурността в нейните границите. Тези въпроси имат общо с мобилизиране на ресурсите и разширяване на военните сили за осигуряване независимостта на териториите. С течение на времето, обаче подчинените започват да негодуват. Данъкът, който плащат и чието предназначение е да подпомага укрепването на границите на практика започнал да се осуетява. Именно заради него хората очакват да живеят спокойно. В периода около 11 век пр.н.е. тези условия на сигурност все повече започват да се разклащат. Това внася много неудовлетвореност и негодувание сред народа. Той е в състояние на отхвърляне на политиката на династия Шан и основаване на свои собствени методи за справяне с положението. Легендата разказва, че последния император Ди Син се е самоубил след като армията му била разгромена от владеля на Джоу У. Тогава армия и робите на Ди Син го предават като се съюзяват с тази на противниците. На престола вече е император Ку, владетел на новата ера в история носеща името династия Джоу 1121 – 256 г. пр.н.е.


Автор: Милена Н. Милушева


Прочетете повече за китайските династии:


>> Изобретенията по времето на династия Сун

>> Манджурската династия Цин

>> Династия Хан


.