Пътешествието на рибаря (古文)

Текст на старокитайски език

晋太元中,武陵人捕鱼为业。缘溪行,忘路之远近。忽逢桃花林,夹岸数百步,中无杂树,芳草鲜美,落英缤纷。渔人甚异之。复前行,欲穷其林。

林尽水源,便得一山,山有小口,仿佛若有光。便舍船,从口入。初极狭,才通人。复行数十步,豁然开朗。土地平旷,屋舍俨然,有良田美池桑竹之属。阡陌交通,鸡犬相闻。其中往来种作,男女衣着,悉如外人。黄发垂髫,并怡然自乐。

见渔人,乃大惊,问所从来,具答之。便要还家,设酒杀鸡作食。村中闻有此人,咸来问讯。自云先世避秦时乱,率妻子邑人来此绝境,不复出焉,遂与外人间隔。问今是何世,乃不知有汉,无论魏晋。此人一一为具言所闻,皆叹惋。余人各复延至其家,皆出酒食。停数日,辞去。此中人语云:“不足为外人道也。”

既出,得其船,便扶向路,处处志之。及郡下,诣太守,说如此。太守即遣人随其往,寻向所志,遂迷,不复得路。

南阳刘子骥,高尚士也,闻之,欣然规往。未果,寻病终,后遂无问津者。

Превод на съвр. китайски език

东晋太元年间,武陵郡有个人以打渔为生。一天,他顺着溪水行船,忘记了路程的远近。忽然遇到一片桃花林,生长在溪水的两岸,长达几百步,中间没有别的树,花草鲜嫩美丽,落花纷纷的散在地上。渔人对此(眼前的景色)感到十分诧异,继续往前行船,想走到林子的尽头。

桃林的尽头就是溪水的发源地,于是便出现一座山,山上有个小洞口,洞里仿佛有点光亮。于是他下了船,从洞口进去了。起初洞口很狭窄,仅容一人通过。又走了几十步,突然变得开阔明亮了。(呈现在他眼前的是)一片平坦宽广的土地,一排排整齐的房舍。还有肥沃的田地、美丽的池沼,桑树竹林之类的。田间小路交错相通,鸡鸣狗叫到处可以听到。人们在田野里来来往往耕种劳作,男女的穿戴跟桃花源以外的世人完全一样。老人和小孩们个个都安适愉快,自得其乐。

村里的人看到渔人,感到非常惊讶,问他是从哪儿来的。渔人详细地做了回答。村里有人就邀请他到自己家里去(做客)。设酒杀鸡做饭来款待他。村里的人听说来了这么一个人,就都来打听消息。他们自己说他们的祖先为了躲避秦时的战乱,领着妻子儿女和乡邻来到这个与人世隔绝的地方,不再出去,因而跟外面的人断绝了来往。他们问渔人现在是什么朝代,他们竟然不知道有过汉朝, 更不必说魏晋两朝了。渔人把自己知道的事一一详尽地告诉了他们,听完以后,他们都感叹惋惜。其余的人各自又把渔人请到自己家中,都拿出酒饭来款待他。渔人停留了几天,向村里人告辞离开。村里的人对他说:“我们这个地方不值得对外面的人说啊!”

渔人出来以后,找到了他的船,就顺着旧路回去,处处都做了标记。到了郡城,到太守那里去,报告了这番经历。太守立即派人跟着他去,寻找以前所做的标记,终于迷失了方向,再也找不到通往桃花源的路了。

南阳人刘子骥是个志向高洁的隐士,听到这件事后,高兴地计划前往。但没有实现,不久因病去世了。此后就再也没有问桃花源路的人了。

Превод на български език

По времето на периода Тай Юен в У Лин имало един рибар. Един ден, той тръгнал по поречието и загубил представа докъде бил стигнал. Стигнал една цъфнала прасковена гора. Цялата горичка се побирала на няколко стотин стъпки от двата бряга. Там били само прасковени дръвчета. Ароматните растения били свежи и прекрасни. Нападалите цветчета настилали земята. Рибарят много се изненадал. Отново пристъпил напред, желаейки да стигне края на тази гора.

Гората свършвала с един речен извор, след което се откривала една планина, където имало малък процеп. Изглеждало сякаш оттам блика светлина. Тогава (рибарят) си оставил лодката и влезнал през процепа. В началото бил много тесен и едва едва се промъквал човек. Вървял още няколко десетки крачки и изведнъж пред него се открил светъл простор. Земята била равна и широка, а жилищата били подредени. Имало хубаво поле и прекрасни реки, и имало подобно на черницата и бамбука растения. Пътеките между отделните поля се пресичали ясно. Кокошките и кучетата не се гонили. Тези, които работели на полето, мъжете и жените, по дрехите им, всичките приличали на чужденци. Беловласите старци и децата с разпуснати коси и със спокоен вид се радвали и забавлявали.

Когато видели рибаря, всички много се изненадали и го попитали от къде идва. Поканили го на гости у дома. Сипали вино и заклали кокошка в негова чест. В селото се разчуло за този човек и хората започнали да го разпитват. Те самите казали, че техните предци, за да избягат от терора на династия Цин, заедно с децата и жените си дошли в това изолирано от външния свят място. Повече не излизали и нямали контакт с хора от външния свят. Те го попитали коя е династията, която сега управлява и се оказало, че не знаят за династия Хан, а какво остава за Уей и Дзин. Този човек едно по едно разказвал всичко, което е чувал. Всички само въздишали. Всеки от останалите хора го канил в своя дом и го нагощавал. След няколко дни той се простил с тях. Но хората му казали: „Не трябва да говориш за нас.”

След като излезнал от процепа, намерил лодката си и следвал предишния път. Навсякъде правил маркировка. Стигнал до градското управление и се срещнал с началника на градската управа, и му казал как били нещата. Управникът тогава изпратил хора, за да търсят знаците, които оставил по пътя. Но след това обаче те се изгубили и повече така и не намерили пътя.

Лиу Дзъ Дзи от Нан Ян, който бил високопоствен, образован човек, чул това и с голям ентусиазъм се отправил натам. Но нямало резултат и скоро се разболял и починал. След това вече нямало никой, който да пита за пътя.

Видео:


.