Периодът Дзиен-ан 建安 (литература)

Литературата през периода Дзиен-ан 建安 се отличава с:

 

  • Създаване на поезия, която цели разкриването на лични емоции и желания, а не „израз на намерение и устрем” – 言志, тя е по-лична и директна, влияние на Чуските строфи
  • Отдалечаване от дългите и описателни 赋, тематиката засяга обществените проблеми, последващи падането на династията – оплакват се падналите в битка, описват се сражения, бойни полета, покрити с трупове, изразяват се идеали за омиротворяване на Поднебесната
  • Формиране на съзнателен стремеж към формална красота/изящност, писане в пентаметър и в тържествен и трогателен стил. Пр: образът на цветето, израснало сред падналия шлем; образи на черепи, които зловещо се надсмиват

Тримата Цао 三曹 са част от Седемте таланта от периода 建安七子 (Wang Can, Chen Lin, Ruan Yu и др.) създават корпуса литература, която се нарича 建安风格.

Цао Цао 曹操

Цао Цао 曹操 (155-220) – пълководец, калиграф, музикант – умел в словото и с меча 文武双全. Той е съчинявал лирически оди 赋 и стихове в стил 乐府 (пример за 文人乐府), като той е първият, чиито юефу са изпълнявани в акомпанимент на инструмента цин. Обединява в себе си южната и централна традиция, тази на ритуала и на шамана. В стиховете му се описват за първи път реални събития, представят се картини от битки и сражения и представляват една истинска хроника за края на династия Хан. Той обединява около себе си литераторите от периода Дзиен-ан, възползва се от формата юефу и прави реформи в поетиката (文人乐府). От най-известните му творби са 蒿里行 Калинкови поля,(разказва за битки след рухването на Хан: „под доспехите се въдят въшки, цлеи фамилии умират, бели кости с емържелеят из пустошта, на 1000 ли няма да чуеш петел, от живите от 100 еидн остава, като помисля за това душата ми се къса.” – последният стих показва авторовото отношение.) 龟虽寿 Въпреки че костенурката е дълголетна, 对酒 .

Цао Пи 曹丕

Цао Пи 曹丕 (187-226) е вторият син на Цао Цао, първият император на царството Цао Уей от периода на Трицарствието след разпада на Хан. Един от първите теоретици на литературата. Автор на трактата 典论 (Относно класиката), от който оцеляват само 2 глави, едната от които е 论文 (Относно литературата). Цао Пи е първият, който систематично разглежда въпроса за литературата – разделя конфуцианския канон от литературата 文 и разглежда ролята ѝ. Той казва” Уън в основата си е едно, а в детайлите има разлика” – затова докладите пред трона изискват изящество, правдивостта се цени в епитафиите, поезията се стреми към красота. В литературата главното е 气 – включва в себе си талант, обаяние, духовна енергия. – в зависимост от това дали е чиста , или смесена, се появяват жанровете. Прави следното жанрове деление: доклади, писма и съчинения, епитафии, стихове и оди, като главно място заемат 诗 и 赋.Той пише 4, 5, 6 и 7 значни произведения, като в стиховете му присъстват описания на божества, темата за любовта между разделените, носталгията по родния край. Първият, който пише в 7 значен стих – стихотворението 燕歌行. Преобладават разсъждения за непостижимото безсмъртие, за мястото на човека между небето и земята.

Цао Джъ 曹植

Цао Джъ 曹植 (192-232) е най-талантливият от синовете на Цао Цао – още на младини е боравил свободно с класическите книги и е притежавал умението да импровизира на място по зададена тема. Най-известният пример за това негово умение е произведението 七步诗 Стих в седем стъпки, написано в пентаметър, в което той описва взаимоотношенията между братя, които се карат за дреболии. Цао Джъ е бил горделив, своенравен и е пиeл много, като това е причина да загуби благоволението на баща си. От него са запазени над 90 стихотворения, повечето от които са 5-знакови 五言诗.. пр: „ Ода за хубавицата”, „Ода за божеството на р. Луо” посмъртното му име е „скръбния княз на Чън” – 陈思王. Умира в мъка и мизерия, разочарован е, че талантът му не е използван за благото на държавата. В ранния си период на творчество той е изпълнен с копнежи, с желанието да установи хармония в Поднебесната, в човешките отношения. Оприличава себе си на жерав, а на по-късен етап образът на жерава се заменя с този на пустошта, на странника, на нищожната отломка.


СЛЕДВАЩ УРОК 8 >> Седмината изтъкнати от Бамбуковия лес 竹林七贤. Дзи Кан и Жуан Дзи.


.