Писмеността Нюшу

В окръг Дзиан Юн в провинция Хунан, Китай има специална система на писане, която е използвана само от жени. Поради това е наричана от местните жители Нюшу (女書, пинин: Nǚshū) или женска писменост, за да се отличава от официалната писмена система, която те наричат 男書 (пинин:Nánshǔ) или мъжка писменост. Използвана заедно с местните диалекти, Нющу като система на писане се основава на формата на китайските йероглифи, но не се състои от идеографи или фонетични знаци. Произходът на тази уникална форма на писмен език е още неизвестен. Някои учени смятат, че е следа от древен език от началото на управлението на династия Цин (221-207 г.пр. Хр.), докато други го виждат като специален код, който местните жени създали от китайските йероглифи и традиционни декоративни мотиви по време на управлението на династия Мин (1368–1644) или Цин (1644-1912), за да записват местния южен хунански диалект.

История

Има различни теории за произхода на Нюшу. Някои смятат, че е вариация на стандартните китайски йероглифи, други – че произлиза от протоформа на писменост върху дърво. Въз основа на наблюдения върху някои уникални културни традиции и характеристики в Дзианйонския регион (архитектурния стил на сградите, агрикултурата, основана на отглеждане на ориз, традициите, свързани с птичия тотемизъм) и пиктографските характеристики на Нюшу, има учени, които смятат, че Нюшу е следа от древната култура Юе (越國;пинин:Yuè Guó), която се развивала по периферията на „истинската китайска“ Хуася (华夏 , пинин: huáxià) култура, но все пак доминирала в южен Китай и северен Виетнам преди „китаизацията“ на тези два района. Има и теория, че Нюшу е била официалната писменост на някои племената в източен Китай. Някои отбелязват многото прилики между Нюшу йероглифите и тези, намерени на артефакти от културата Яншао (仰韶文化, пинин:Yǎngsháo wénhuà) от Неолита. Други учени посочват, че Нюшу йероглифите приличат на ранната китайска оракулска писменост (甲骨文, пинин:jiǎgǔwén), или писменост върху костни черупки, т.е. възможно е да произлиза от времето на династия Шан (1600г.пр.Хр.). Някои твърдят, че Нюшу била всъщност официалната писмена система на преисторическата Шун епоха (около 2000 г.пр.Хр.) тъй като структурата и чертите на Нюшу йероглифите наподобяват древните писания, открити от този период. Някои етноантропологисти свързват Нюшу с древната етническа група Мяо. Мяо, които живеели в югозападен Китай имали собсвен език, но никога не установено дали са имали и своя писменост. Трудността при определяне на точния произход на Нюшу идва от факта, че в историческите извори и местните анали Нюшу не се споменава, нито може да бъдат открити следи от него в генеалогии или таблетни надписи.

По-широко приетата теория е, че Нюшу може да бъде проследено най-рано до Тайпинското въстание (1851-1864) по време на управлението на династия Цин въз основа на намерени монети. На тях са изсечени фразите „жени на света“ и „сестринство“.

Йероглифи изписвани с различните видове писменост

Йероглифи изписвани с различните видове писменост

В Китай грамотността винаги се е смятала за фундаментална. Това е било времето на Тайпинското въстание особено вярно от периода на династиите Тан (618–907) и Сун (960–1279) когато изпитът за държавни служтели е установен и институционализиран. В същото време неграмотността често била приравнявана с липса на интелигентност. Китайските селяни, които били предимно неграмотни, били включвани в тази категория на неинтелигентни. Фей Сиаотун спори, че селяните са неграмотни, не защото не им достига интелигентност да се научат, а защото писането не им било от полза. Основавайки се на наблюденията си върху китайското общество през 30-те и 40-те години на 20в. той отбелязва, че мнозинството от селското население изживява целия си живот в местата, където са родени и оцелява защото се придържа към определени културни навици. Поради тази причина писането, дали като средство за комуникация или за предаване на знание било излишно.

Тези две виждания за грамотността не отразяват позицията на жената в китайското общество. Едва по времето на династиите Мин и Цин, т.е. от края на 14в. женската литературност придобила социално признание сред образованата класа. Освен това, тезата за ненужността на грамотността не отразява фактът, че след брака си жените напускали родните села и може да се нуждаели от писането като начин на общуване с дома. Нюшу представлява система на писане, използвана в Конфуцианско-аграрното общество в Дзианйон (江永, пинин: Jiāngyǒng), окръг на провинция Хунан. Тази система на писане спечелила името си защото била разпространена само сред жените; мъже не можели да я пишат или да четат. В Дзианйон земята била плодородна, а реколтата – обилна и поради това само мъжете работели на полето. На жените с бинтовани крака не им било позволено да работят навън. Те прекарвали целия ден, вършейки домашна работа във вътрешните стаи на домовете си. Там, докато мъжете били навън, жените се събирали с други роднини, приятелки и съседки. Те правели обувки, готвели, тъчели, шиели и бродирали заедно. Докато работели, те пеели народни песни или рецитирали стихове. Между тях се зараждали се силни приятелства. Заклевали се, че до края на живота си ще се отнасят към своите спътнички толкова добре колкото ако бяха истински сестри и че заедно ще споделят щастие и нещастие. Тази традиция се наричала „заклети сестри“ (結拜姊妹, пинин:jiébàizǐmèi), което означавало жени, свързани не чрез кръв, а чрез обет. Обикновенно заклеването било не само между сестрите, а и между техните семейства. Заклетите сестри редовно посещавали храмове заедно и се молели на боговете да благословят връзката им. Практиката на „заклетите сестри“ имала важна роля в разпространението и запазването на Нюшу. По-голямата част от Нюшу литературата е всъщност писма между заклети сестри. Жената в Китай (курсова работа)

Пример за произведение написано на Нюшу

Пример за произведение написано на Нюшу

Професор Орие Ендо от японския университет Бункъо смята, че Нюшу била създадена и предадена на следващите поколения като израз на нуждата жените да изразят своите мисли, желания, щастие, страдания и надежди. При създаването на тази писменост не участвали учени, нямало истински учители или училища при предаването и на следващите поколения. Десетилетия наред майки учели дъщери, обикновенно устно. Някои момичета научавали Нюшу от роднини или приятелки. Някои жени в края на 19в. преподавали Нюшу срещу заплащане. Веднъж научили Нюшу, момичетата използвали езика, за да комуникират със своите заклети сестри. Те композирали стихотворения, песни и молитви. Изписвали ги на ветрила или ги бродирали на кърпички и завивки. Имало състезания по изписване на Нюшу между жените по време на фестивали. Смятало се, че жена, която владеела Нюшу имала по-висок статус в обществото. Една жена споделя, че когато баща и, селски лекар, видял, че пациентките му, които знаели Нюшу били добре образовани (很有教养), той я насърчил да научи Нюшу.

Една от причините, поради които Нюшу писмеността останала скрита толкова дълго време е, че според местните обичаи всякакви литературни творби, написани в Нюшу трябвало или да бъдат погребани или изгорени с починалата си авторка, за да и да бъдат утеха в следващия живот. Много от възрастните жени искали творбите им да бъдат изгорени още преди смъртта им, за да запазят тайните и интимните си чувства, изразени в тях. Поради това малко Нюшу творби били запазени за спомен от дъщери или заклети сестри.

Нюшу писмеността била забранена по време на японската окупация през 30-те години на 20в., защото апонците се страхували, че китайците може да я използват като код за изпращане на тайни съобщения. По време на Културната революция (1966-1968) голям брой Нюшу ръкописи били конфискувани и унищожени от червеногвардейците, които обявили културна война на елитарската буржоазия и всичко, асоциирано с нея, включително стари обичаи, културни практики, идеи и литературни творби. Жени, които владеели добре Нюшу били арестувани и публично критикувани и обиждани. Днес, най-старата Нюшу творба се смята да е от Републиканската ера (1912-1945).

Особености на писмеността

Нюшу писмеността се използва за писане на местния южен хунански диалект (湘南土话, пинин: Xiāngnán tǔhuà), който се говори в района на р. Сиао и р. Йонмин в северен Дзианйон, провинция Хунан. В научната литература често се говори за „рецитиране на Нюшу стихотворения“ или за пеене на „Нюшу песни“, тъй като голяма част от комуникацията чрез Нюшу изискавала изпълнение под формата на пеене или напяване вместо четене наум, което я прави почти напълно слята с песнопойната традиция на местните жени, наречена nüge 女歌 (женски песни). Поради тази комбинация между пеене и писане може да се предположи, че Нюшу винаги е било достъпно до Нюшу-неграмотни жени и че е било възможно да има жени-авторки или изпълнителки на Нюшу произведения и без да са могли да запишат своите творения на хартия.

За разлика от стандартния писмен китайски език, който е логографски (всеки йероглиф изразява дума или част от дума), Нюшу е фонетичен, като всеки от йероглифите му изразява сричка. Погрешно е разпространеното схващане, че Нюшу йероглифите са ръкописна и опростена вариация на китайските йероглифи, изписани в стил кайшу (楷书, пинин:kǎishū), като някои от тях са били модифицирани за да бъдат по-лесно бродирани. Някои от тях сами по себе си имат за основа традиционни мотиви в бродирането, а не китайски йероглифи. Елементите на Нюшу йероглифите са под формата на точки, хоризонтали, арки и наклонени черти. Те се изписват от горе на долу, или когато са хоризонтално ориентирани, от дясно на ляво, както стандартните китайски йероглифи. Също така вертиалните чертички са наистина вертикални, докато линиите, които ги пресичат са точно перпендикулярни. За разлика от писането на китайските йероглифи, Нюшу йероглифи, изписани тънко, почти като конец се смятат за особено красиви.

Йероглифите изглежда са били базирани на опростени ръкописни форми на стандартните китайски йероглифи. Нюшу писмеността е основно сричкова – т.е. всеки йероглиф представлява фонетична сричка. Много от думите са едносрични и могат да бъдат изписани с един единствен йероглиф. Това е довело до идеята, че писмеността е логографическа, но йероглифите съдържат само фонетик, но не и семантика. Те могат да бъдат използвани за изписване на множество омофонни думи, независимо от значението. Те са или адаптирани китайски йероглифи или елементи, взети от йероглифите. Средно по десет омофонни или почти омофонни думи могат да бъдат изписани с един фонетичен йероглиф. Наблюдават се разлики при придаването на фонетик на адаптираните китайски йероглифи в зависимост от автора на съответния текст.

Някои йероглифи обаче са логографски – те представляват определени концепции. Те, поради семантичния си характер, не могат да бъдат използвани за изписването на омофонни думи с различни значения. Около 100 от тези логографски йероглифи са взети директно от китайските, с малки промяни като ориентирането на йероглифа от квадратна рамка към ромбоидна, огледално обръщане на йероглифа или намаляване на броя на чертите. При други 100 са модифицирани чертите, но все пак са лесно разпознаваеми. Около 200 са значително променени, но все пак могат да бъдат различени следи от китайските им „оригинали“.

Между 1800 и 2000 йероглифа са разпознати в наличните Нюшу текстове. Все още се спори дали всички те са уникални йероглифи, или дали някои от тях са стилистични вариации на други. При различните автори броят на разпознатите Нюшу йероглифи варира от 470 до 2000. Броят им се различава толкова, поради интерпретацията на ръкописните стилове и особености в един и същи текст. Някои изследователи третират особените форми като вариации на един и същи йероглиф и тогава броят на Нюшу йероглифите е по-малък.При някои вариации на един йероглиф има разлики в броя на чертите и точките, но се смята, че те представят един и същи звук и че са изведени от един оригинален китайски йероглиф. Смята се, че употребата им също е еднаква. В хода на разпространение на Нюшу, вариациите са се образували според регионалните и индивидуални разлики между разпространителите на Нюшу и тези, които са го изучавали. Повечето изследователи на Нюшу приемат, че йероглифи с едно и също звучене и употреба, дори и да се различават малко по форма трябва да се смятат за вариации на един и същи йероглиф. Друг проблем по отношение на броя на йероглифите идва от факта, че при някои от тях графемите са едни и същи, но произношението е различно. Тези разлики произлизат от разликите в произношението на носителите на езика, различията, които се пораждат при произнасянето на въпросната дума самостоятелно, във фраза или при пеене, както и поради различните начини на записване на произношението.

Всеки от Нюшу йероглифите има собствен звук, но до момента няма унифицирана фонетична система за описване на тухуато. Поради това много от изследователите регистрират различни йероглифи въз основа на малки разлики във фонологията или тона.

Литература

Нюшу произведенията се появяват в 4 форми – на хартия, памфлети, хартиени ветрила и кърпи. Понякога Нюшу стихове били изписвани и върху дрехи, но това не било обичайно. Независимо от формата, най-голямо внимание се отделяло на естетическото оформление на произведението. Ако то било изписано върху хартия, четирите ъгъла на листа били декорирани с красиво изрисувани и оцветени мотиви (обикновенно в червено, бяло и жълто). Нюшу памфлетите варирали от 2 до 60 страници, а понякога и повече. Всички били ръчно изписани, без препинателни знаци и нови редове. Авторките или преписвачите не можели да бъдат индентифицирани. Не се поставяли корици или дати. На ветрилата от едната страна се изписвали Нюшу стихове, а от другата се рисували цвета, птици и пейзажи. Нюшу се бродило върху разноцветни кърпички от коприна или по-обикновен плат. Нюшу йероглифите се изписвали с китайски четки за калиграфия и мастило, освен когато били бродирани.

На Нюшу авторките създавали, записвали и дори превеждали класическа китайска литература. Нюшу текстовете обикновенно се отнасяли до събития, засягащи жените като брак, семейство, любов, местни клюки, песни, забавления, реколта и глад, религия, морал, етика. В Нюшу литературата се различават рими, метафори, символизъм и други литературни похвати. Предпочитана форма били песни или поеми с 5 или 7 йероглифа на ред. По-голямата част от Нюшу литературата били по-горе споменатите „third day missives“, които били съставяни от заклетите сестри или майките на булките.

Много от Нюшу произведенията са написани в първо лице, единствено число. Литературният стил е изключително реалистичен. В статията „Нюшу: преглед на идентичността на жените“ Джулия Брусар анализира няколко Нюшу автобиографии, в които се описва лошото отношение на свекървите към снахите и насилието от страна на съпрузите. Едно от тези произведения разказва как жена успяла да се разведе със съпруга си, който я малтретирал и и изневерявал. По-голямата част от тези творби описват тежкия живот на вдовиците. Според социалните представи вдовицата не трябвало да се омъжи пак, особено ако имала синове. Много жени пишат за самотата и трудностите, с които трябвало да се преборват при поддържането на дома, обработването на земята и отглеждането на синовете си сами. Все пак някои от вдовиците се омъжвали пак, особено бездетните и с дъщери. Понякога вторите им съпрузи също умирали, или изпадали в бедност, а понякога били принудени да се омъжат повторно, за да избегнат бедността и глада. Докато повечето от тези творби описват всекидневни случки, някои от авторките са използвали писмеността, за да изразят страданията си, недоволството си към половото неравноправие във времето, в което живеели.Някои изследователи дори характеризират менталността на тези жени като „прото-феминистка“. Предвид силните традиции на Конфуцианското учение и неговото отношение към ролята на жената, както и, че такива идеи биват изразени в отдалечения и изолиран Дзиан-йонски окръг на провинция Хунан, тази литература наистина е революционна и преди времето си. Там жените били принуждавани да спазват репресивния обичай на бинтоване на краката и да се подчиняват на патриархална феодална социална система, която настоявала на практики като уредени бракове. Според някои учени, причината, поради която в такава среда се зараждат толкова радикални „прото-феминистки“ мисли е, че местните общности били културно повлияни от съседно живеещото малцинство Яо, при което жените имали сравнително високо социално положение.

Някои от тези учени дори пoддържат тезата, че малцинството Яо имало матриархална семейна структура. Влиянието на културата на Яо се вижда ясно в традицията новоомъжената жена да се прибере при родителите си само 3 дни след сключването на брака, да посещава съпруга си на определен период от време и да се премести да живее при него едва след като забременее.

В статията „Народно-разказвателна литература в китайските нюшу: Необикновенно ново откритие“ Лиу Шоухуа и Ху Сяошън разгледат някои от запазените Нюшу творби и въз основа на тях извеждат няколко общи характеристики. Някои от тях са:


  1. При всички произведения главният герой е жена, която е със силна воля и праведен характер. Те се омъжват от любов, подкрепят семействата си, когато са разделени със съпрузите си издържат на принуждения и съблазън. За разлика от тях, мъжете са описани като слабохарактерни, плахи и страхливи.
  2. Историите отразяват стремежа и копненията на жените за равноправие между мъже и жени. Героинята в „Джу Интай“ изразява вижданията си доста ясно когато се преоблича като мъж, за да може да преследва научните си амбиции. Такива забележки не са изразени в други версии на тази история, а фактът, че ги има само в Нюшу вариантът говори за силното желание на жените за равноправие:
    Способна жена може да се справи не по-зле от хиляда мъже
    както добър кон може да се състезава
    И както всички знаят, императрица У Цътиен е жена
    Какви огромни земи управлява и на какъв успех се радва!
  3. Набляга се на правото на избор да се омъжат за някой, който сами са избрали.

Сравнение и значение

От гледна точка на развитието на Нюшу като писменост, създадена и употребявана изключително само от жени бихме могли да направим кратко сравнение с Хирагана, едната от японските азбуки. Както вече споменах по-нагоре, част от Нюшу йероглифите са вариации на китайските йероглифи, изписани в стил Кайшу. Хирагана от друга страна била изведена от специална система на писане Манъогана, която използвала фонетично китайски йероглифи, които били изписани в стил Цаошу (草书, пинин: cǎoshū). В японското патриархално общество, както и в Китай на жените било забранено да се учат да пишат и да четат, така че те развили опростена система на писане (女手). Макар и предимно използвана от жени, заради нейната простота в сравнение с китайските йероглифи, мъжете също започнали да я изучават. Някои учени предлагат теорията, че разпространението и запазването на хирагана било и в следствие на увеличаващото се желание на Япония да се откъсне от влиянието на китайската династия Тан (618-907).

Поради това, че липсва единно мнение за това кога за първи път се появява Нюшу, е трудно да определим коя от двете системи е по-стара. Трудно е и да се направи оценка доколко метода на съкращаване и адаптиране на китайските йероглифи е подобен, поради фактът, че двете системи са адаптирани от различни стилове на изписване на йероглифите. Средата и условията, при които възникват обаче са неоспоримо подобни. Може би причината днес хирагана да се използва толкова широко, Нюшу да е почти мъртъв език е точно, защото хирагана се създава в Япония, а Нюшу в Дзиан-йон. Погрешно е разпространеното схващане, че Нюшу е била „тайна“ писменост. Много от жените, които доживяват 80-те години на 20в. когато интересът към Нюшу се възражда споделят, че мъжете са знаели и са виждали Нюшу текстове, но просто не са проявявали интерес. Както Фей Сиаотун казва, селяните нямали полза от писане. А Дзиан-йонският район бил аграрен. Хирагана била създадена сред образованите кръгове на обществото и нейно предимство като опростена писмена система, комбинирано със засилващото се желание за независимост от Китай в крайна сметка привлякло вниманието на мъжете дотолкова, че хирагана започнала да се употребява заедно с китайските йероглифи, макар и само за неофициални документи. С други думи, може да се направи равносметка, че за запазването и разпространяването на тези две писмени системи било необходимо съдействието на доминиращата част от обществото- мъжете. Донякъде като друг пример за тази теория може да послужи историята на Хангъл, корейската писмена система, която някога била наричана Амгъл, или женска писменост. Създадена по заповед на Цар Седжон Велики (1418-1450) с цел да замести китайските йероглифи и да намали неграмотността сред населението, писмеността срещнала сериозна опозиция в лицето на образованите корейци, които настоявали да се запази използването на китайските йероглифи. До края на 19в. тя била използвана предимно от жените и нискообразованите слоеве на обществото. Някои автори твърдят, че причината Хангъл да се запази и в крайна сметка наистина да замени китайските йероглифи било именно това, че жените я възприели, използвали и запазили. По време на японската окупация използването на Хангъл е един от начините корейците да се предпазят от културна асимилация.

Заключение

Невероятно е, че Нюшу писмеността изобщо е могла да бъде създадена. Патриархалната конфуанска култура имала хилядолетия да пусне дълбоки корени в съзнанието на хората. Дори някои Нюшу писателки не могли да се откъснат от влиянието и- има творби, които включват патриархални ценности, като това как една жена трябва да се държи и какво не трябва да прави, за да остане почтена. И все пак други успели да се опълчат на тази патриархална култура и нейния ортодоксален език и да създадат нещо уникално и само за тях. Създавайки Нюшу те си извоювали възможността да се изразяват чрез собствена писмена система, а не чрез стандартните китайски йероглифи, които освен, че били виждани като подходящи за мъже, също така били забранени за изучаване от жени. Чрез Нюшу творбите, чрез писането до техните заклети сестри, тези жени можели да изразят негодуванието си към несправедливата социална система, горчивината и, че не можели да се борят за правата си и за респект, а дори и отразяващи тогаващните политически течения, като анти-японски песни от времето на Втората Световна война.


Интересни курсови работи по темата:

КУРСОВА РАБОТА: Влиянието на калиграфията върху здравето на човек

КУРСОВА РАБОТА: Възприятие на китайската писменост

КУРСОВА РАБОТА: Създаване и еволюция на китайските йероглифи

КУРСОВА РАБОТА: Опростяване на традиционните китайски йероглифи и писменост

КУРСОВА РАБОТА: Основни етапи на развитие на китайската писменост

КУРСОВА РАБОТА: Брайловата азбука, система и писменост в китайския език

КУРСОВА РАБОТА: Източна Азия и влиянието на китайската писменост и йероглифика


АВТОР: Калина Микова


.