Нов поетичен жанр 词 - цъ (литература)

В периода на Северна и Южна Сун основният философски въпрос е този на 道 и 文. Въвежда се изпитната система такава, каквато я знаем от класическите романи. Сред материалите, които са включени в изпитната тематика са конфуцианските канони и Даоизма.

Книгопечатането дотолкова се развива, че дори средно заможен човек може да си закупи класическа книга – техниката 活字, периодически издания, достъпност на книгите, достъпност и анонимност на изпита. В литературни среди навлизат хора от всички прослойки. Възстановяване на демократичното отношение към Будизма. Сун е уникална заради свободния контакт с всички други култури – толерантност.

Около 1000 г. н.е. – настъпва “Китайският ренесанс”, а в Европа по това време масово се издигат катедрали. Начетеност, която стига чак до 20 век, над 400 академии някои са с по над 1000 ученика, порив към знание. Градска култура: по време на Тан търговските пазарища са отделени от местата за живеене, търговците не са имали право да прекрачват в кварталите, много строг вечерен час. При Сун няма такова деление, има пазарна дейност и през деня и през нощта – нощни пазари. Премахва се вечерния час и възникват вечерни комплекси 瓦子/瓦舍 – увеселителни сгради, сборища на най-различни видове простонародно изкуство. Зараждат се нови литературни жанрове 话本 (сунският вариант на 传奇小说), написани са почти на разговорен език. В тези заведения и в кварталните започват да се разпространяват нов тип стихове – 词, приличат на градски романи и от начало не са били приемани като. 词 е свързано с песента, текста на песен. 乐府 – са народни песнопения, ритуали и т.н. , а 词 са градски песни, занимават се с живота на градския жител. Една мелодия с едно 词 може да бъде изпята и с друго 词, но то трябва да бъде в същата форма. Нарушават се римните изисквания, нахлуват и разговорни думи, просторечия и думи от градския сленг. Теми – за живота в бурдеите, за скитниците, за куртизанките, за нисшите прослойки.Заглавията на цъ са заглавия на някогашна песен. Поетът борави с мостри, всяка от които е свързана с определено чувство. По-свободни са цъ, но все пак има изисквания, които трябва да се спазват при тяхното създаване.

Цъ се разделя на 2 подвида:

1) 婉约 – изящно деликатно, меко, нежно звучене, романтичен стил.

Типичен пример са някои стихове на Оуян Сиу – майстор е на древния стил 古文 – да се пишат думите в тяхната нравствена чистота и убедителност. Идеалът му е да се изгради свят, в който се възстановяват човешките отношения и където важно място заемат ритуалите. Той принизява ролята на поезията за сметка на прозаическите произведения 轻诗 重文. Той е първият, който прави рязко делен между проза и поезия Пишел с тръстика на пътя в прахта. Той е продължител на делото движението – 复古运动, за възвръщане на моралността на древните “Войнстващ конфуцианец” – така го наричат последователите. Той твърди, че обучението е толкова важно, колкото и политика (действие). Неговият идеал е да се възстанови един свят, който да обединява в едно цяло човека и космическия ред 三才: “天人地”. Той е срещу писателите на 骈文 (паралелен стил, в който се залага изцяло на формалното оформление). Понякога той проявява тенденция към умаловажаване на поезия, например: “维诗于文章,泰山一浮尘” – “Да оставиш художествената литературасамо в книгите, е все едно да направиш Тайшан на облак прах (да сравниш Тай с облак прах)”. Освен есета писал е и писма за политика, оставил е много надгробни плочи – 祭文, изсечени на камък. При него текстовете са точни и с неподправено чувство. Стилът му е наречен “文简而意深” – думите са прости, а смисълът е дълбок, това е антитезисно срещу писателите на骈文. Също така стилът му е наречен “Рязък сякаш е изсечен в камък”. Той постига лаконичност и многозначност. Той е новатор/представител – 游记 – пътеписни бележки. Има пейзажна лирика, в нея човека и природа взаимно се преплитат. Но отношението към пейзажна лирика тук се променя, човека не е обект на сливане, а присъства отделно. От начало той се любува на природа, но е отделен от нея. Този жанр е удобен за възстановяване на забравените случки на китайците. “赤壁之战” – описва битката на пурпурното място. Това място се превръща в поклонническо място. Темите на тези бележки са разрушени столици, места, паметници, личности стават обект на целия разказ.

Най-прочутото му съчинение е “醉翁亭记” – записки за беседката на опиянения старец. Към комплекса на прозаични произведения може да добавим и някои малки 赋. Едно от най-хубавите му е “秋声赋” – ода на есенните звуци (шумовете на есента), тук езика му е като написан върху коприна, настроението му е минорно, печално. Прави се паралел между есента като сезон и старостта, като стъпка преди края.

2) 豪放- поривист, неудържим, бушуващ стил

Според количеството йероглифи цъ се поделят на:

1) 小令 – кратко 词, от 20-30 до 50 字.
2) 漫词 – по-дълго 词, от 80-90 до 200 字. Представител: 柳永 – по-смел и откровен е в изказа си. В стиховете му има преливане между 雅 и 俗. Най-дългото е 212 йероглифа, над 100 от 词调 са използвани за първи път или композирани от него. Известни са истории, как той е пишел 词 за знатни дами, които са искали по този начин да върнат любимите си. Той първи дръзва да използва думи от градския език (просторечието). Темите са изречени на езика на градския жител, има голям читателски кръг. Неговите 词 не са в сборник, а достигат до нас в разпръснат вид, тъй като той не е бил признат за писател. Славата му идва едва след смъртта му.

Уан Аншъ – той казва „всички други учения служат, за да пояснят нашето дело”. Иска да премахне стиховете и рапсодиите и да ги замени с интерпретации на старите книги. Известен е и с реформите си за укрепване на централната власт. Произведението: 如梦令. 王安石 дава своя интерпретация на конфуцианските идеали. Той повече набляга върху конкретните, политически идеи. Смята, че в запознаването с други учения (неконфуцианските) има голяма полза, доколкото те могат да пояснят истинското Дао – “异学所以明语道” – чуждите учения са тези, които проясняват мястото на Дао. В областта на поезията той също има своето място, той твърди, че се учи от 杜甫. В началото той се опитва да пише действена лирика, в която иска да изрази своите политически идеи, но по-късно той се отправя към една пейзажна лирика със силно изразен страничен поглед на автора – невъзможност да се слее с природа, отстраненият човек, който наблюдава природата – не можеш да се слееш с нея. Достига много високо майсторство в 绝句 .

Сушъ 苏轼 [Sūshì] (1037-1101): още се нарича 苏东坡 – прозвище от зрелите му години. Той е олицетворение на енциклопедичност по времето на Сун, с изключителна ерудиция, познаване на Конфуцианството, даоизма и будизма. Свеж и критичен, има силно индивидуализиран поглед. Твърди, че класическите книги трябва да се прочетат по нов начин, тъй като през годините са се напластили невярно и имат изопачени Поради несъгласията си с Уананшъ, той помолва да бъде преместен от столицата, оттук започват неговите странствания. 1058-1059 – е в Ханджоу, но и там той не води много спокоен живот. Той продължава да се противопоставя на реформите и непрекъснато е в командировки. Той бива затворен за 1 година, след което непрекъснато го понижават в чин. През 1100 год. 徽宗 реабилитира Сушъ и с големи почести го се връща в двора. Обаче 苏轼 умира по пътя към столицата, тъй като вече е в недобро здраве. В литературата може да се каже, че има най-голям принос в 词. Според него 词 трябва да бъде самостоятелна поетическа проза. Някои обаче го обвиняват, че превръща 词 в 诗。Неговите 词 имат собствени заглавия, а не на мелодията както първият, който го прави. В този смисъл той сбъдва една своя програма “词自成一家” – 词 сама да формира една отделна школа. 随笔 или 笔记 – нахвърлени бележки – са голяма част от творчеството на 苏轼, към тях можем да добавим и бележките му върху картини, надписите върху стени в места, които е посещавал.

Лицин Джао – 李清照 [Lǐqīngzhào] (1084-1155): Баща й – 李格非 [Lǐgéfēi] – е един от мнозината интелектуалци, който има свой учител – Сушъ. Майка й е била много образована, също така има и литературна дарба. От малка прави опити в поезия – от 8 годишна, и тогава получава поетическо прозвище (诗名). С мъжа си организират пиршества – вечери на изкуства, в които канят майстори на словото, четката, музиката, отдават се на игри – 唱和诗词 – импровизиране на стихове или мелодии, вдигане на тостове в стихотворна форма. В един момент те трябва да бягат на юг към Янджоу (1127 год.). Те губят по-голямата част от колекцията си по време на това бягство. Съпругът й се разболява и умира и тя остава сама, с което започват нейните обиколки в Ханджоу и др. райони, прекарва в самота остатъка от живота си. Най-силната е в съчиняването на 词, още в младежка възраст пише едно съчинение наречено “词论”, което е едно от първите й в този жанр. Тя дръзва да критикува автори като 柳永 – за недостатъчно стриктни рими, за липса на поетическо майсторство. 苏轼 – критикува за това, че той превръща 以诗为词, недостатъчно оценява 词 като отделен жанр и разширява границата между тях. За нея това е нарушаване на територията на 词 и тя иска да защити 词 като отделен жанр, който заслужава внимание – “词别是一家” – 词 е отделна школа. Това твърдение е нейно творческо кредо, защото със своите творби тя доказва това. Често в 词-та й се споменават завесите – трептенето им породено от вятъра, и са вдъхновени все едно са живи.В едно от 词-та тя заявява “人比菊花瘦” – по-крехка съм от хризантема

Поети-патриоти

Лу Йоу 陆游 [Lùyóu] – (1125 – 1210 год.) От ранна възраст е въвлечен в битието на прогонените китайци. Негов спомен: “От малък пред очите ми са хиляди трупове и бягаща от варвари хорска маса. Заравя се в книгите за войната 1153 год. и печели 1-во място на изпитите и така започва кариерата му. Започват неуспешните опити да се възвърне Китай. Впоследствие така и не успява да осъществи мечтите си. През 1210 год. – умира с болка, че няма да види отново 中原 – централна равнина. Неговите 诗 и 词 все се движат в патриотична тематика.Пише наставление във вид на стих към синовете си:

“示儿”
死去原知万事空 – Умирам знаейки от рано, че всичко е суета (пустота)
但悲不见九州同 – Не видях Китай пълен
王师北定中原白 – В деня когато пълководци на владетеля се установят на север от планината
家祭无忘告乃翁 – При отдаване на почит, на забравяте да кажете на вашия старец.

Син Ци Дзи 辛弃疾 [Xīnqìjí] (1140-1207 год.): Изключителен войн, участвал е в сражения, във въстанието срещу джурджените. Пише 10 предложение до императора “十论” , в които обяснява, че джурджените са разделени и как да се организира армията за да бъдат нападнати. Доразвива още 9 предложения “九议” , но императора не му отделя внимание.Той пише само词 – спомени за миналото, възпяване на природни красоти, текстове с будистка окраска и т.н. Някои автори го обвиняват в използването на “典故” – алюзии, намек, които свързват с древни произведения в своите стихове. И ги наричат “Мехове с алюзии”.


СЛЕДВАЩ УРОК 16 >> Развитие на градската проза. Хуабън 话本 – градски повести, видове, специфика.


.