Поезия на династия Тан (литература)

Династия Тан е смятана за златния век на китайската поетика. За първи път през династия Тан писането на поезия става част от критериите за установяване на уменията на кандидатите за държавна служба.

Поетиката на династия Тан се отличава с множество правила по отношение на структурата, семантиката, лексиката, ритъма, римата, звученето, подреждането на йероглифите и строфите (имали са интересни геометрични форми). Езикът има моносилабичен харакет – един йероглиф, една сричка, едно понятие. Моносилабичният характер е в основата на граматичния паралелизъм. Поетичното произведение не се декламира, а се пее.

С термина 近体诗 се обозначават поетичните форми, различни от „старинния стих” 古体诗. 近体诗 има строги и конкретни изисквания към тоналната подредба, схемата на римуване и паралелизма, докато при 古体诗 няма такива изисквания. Тоновете са се разделяли на 2 основни групи 平 и 仄 равни и криви. Към първата категория спадат 阴平 и 阳平 висок равен тон и нисък равен тон, а към втората всички останали – 上, 去, 入 възходящ, низходящ и „входящ”, като начинът им на редуване в рамките на стиха е бил строго определен.

Като цяло 近体诗 могат да се разделят на 2 вида: 律诗 еднакъв брой йероглифи във всеки стих, строго фиксирана рима и спазване принципа на паралелизъм, правилен стих и 绝句 накъсан стих. 律诗 има три разновидности – 五律 стих от осем строфи с по 5 йероглифа и 七律 стих от осем строфи с по 7 йероглифа и 排律 – неограничен брой строфи с по 5 или 7 йероглифа. 绝句 също има 2 разновидности – 五绝 четири стиха с по 5 йероглифа и 七绝 четири стиха с по 7 йероглифа. При произведенията с 5 сричен стих се римуват 2 и 4 стих и 6 и 8 стих, а при тези със 7 срични стихове – 1 и 2 стих и 4/6 и 8 стих. Паралелизъм може да има само в 3,4,5,6 стих. Има разширен паралелизъм (семантичните гнезда на думите са сродни) и строг паралелизъм (при него се съпоставят думи от една и съща семантична група)

Сборник – 全唐诗. Авторите започват да експериментират с римата и ритъма, при комбиниране на неравни и равни тонове се получава различен стил ритмика. Най-добър ефект се получава при римуване от типа ААВА-заздравяващ римата – отклоняващ се от римата-възвръщане към римата. Има разцвет на т.нар. паралелен стил – стил на красиво изреченото: 举头望明月,低头思故乡 (на Ли Бай). Това е висша изява на китайския барок – богата , украсена фраза, красотата доминира над идеята за дао. Поезията на династия Тан продължава започналата в края на дин. Хан тенденция на изразяване на чувствата и на автора и разкриване на вътрешния му свят. Често срещани теми са: природата (пейзажната поезия 山水诗), луната, виното, скърбене по и раздяла с близки приятели и т.н. От средата на дин. Тан (след въстанието на Уан-Шъ) стихотворенията придобиват и политически характер.

Пр за накъсан стих: 王之涣 (автор): 登鹳雀楼

白日依山尽
黄河入海流
欲穷千里日
更上一层楼


СЛЕДВАЩ УРОК 13 >> Ли Бай, Ду Фу, Уан Уей.


.