Полуафиксация. Типове полуафиксални думи (лексикология)

Полуафиксацията представлява самостоятелен, лексико-морфологичен словобразувателен начин, заемащ средно положение между композицията и афиксацията. След композицията, тя е вторият по-продуктивност словообразувателен начин в китайския език.

В езикознанието е прието да се смята, че корените и афиксите представляват бивши думи. Дългият процес на формиране на лексикалните и граматичните морфеми води до съществуването в определен период от време на езикови елементи, заемащи междинна позиция между корените и афиксите. Затова много лингвисти са склонни да отделят междинни единици, наричани обикновено полуафикси.

Полуафиксите заемат междинна позиция между корените и афиксите. Те внасят ново съдържание в състава на цял ред от производни думи, като еднотипно променят общото им значение.

Полуафиксите се отличават от корените с производността и еднотипността на значението, с което те участват в състава на словообразувателен ред от думи, присъединявайки се към основи с различна от тях семантика. Например, полусуфиксът 化, производен от глагола за процес `променям се`, се присъединява най-вече към съществителни и прилагателни (全球`цялото земно кълбо`, 城市 `град`, или 绿 `зелен`, 最大 `най-голям`; при добавянето на 化 ще се образуват съответно значенията `цялото земно кълбо – глобализация, град – урбанизация, или зелен – озеленяване, най-голям – максимализация (maximize window)`).

Ако значенията на морфемите са близки или образуват синонимна или антонимна двойка, и съответно се отнасят към една и съща част на речта, то това е признак за равнопоставеност на елементите и налице е сложна дума или словосъчетание. Да вземем например отново морфемата 化 `променям се`: 食古不化 `изчитам древните книги, но лошо ги усвоявам (букв. “поглъщам древните книги, но не се променям”), имащ и производно значение за действие `променям нещо` – 化害为利 `превръщам недостатъците в преимущества`). В съчетание с друг глагол, съдържащ в себе си идеята за промяна, в постпозиция (аналогично на полусуфикса) морфемата 化 запазва лексикалното си значение. Там тя е постпозитивен корен и образува сложни глаголи по съединителни или резултативни модели, например 烧化 `кремирам, кремация`, 转化 `преобразувам, преобразуване`, 演 化 `еволюирам, еволюция`, 进化 `развивам, прогрес`, 变化 `промяна`, като в последната дума и двата корена са синонимни глаголи.

Между словообразувателните афикси и полуафиксите има голямо семантично и функционално сходство. И двата типа морфеми внасят определено словообразувателно значение към мотивиращия корен, което модифицира по един и същи начин общото значение на цял ред от думи. Те внасят в производните думи еднотипно значение, а понякога – и оценъчна конотация. Строго разграничаване между словообразувателните афикси и полуафикси едва ли е възможно. Един и същи елемент някои автори могат да приемат за афикс, а други, намирайки връзка с лексикалното значение – за полуафикс.

Също като словообразувателните афикси, полуафиксите образуват думи от определен клас (част на речта). Те могат да послужат за морфологични показатели, показващи принадлежността на думите от един или друг словообразувателен тип към една или друга част на речта.


Полупрефиксация


Полупрефикси за глаголи

Полупрефиксът 合:

Със словообразувателно значение, възхождащо към това на наречието合 `заедно, съвместно`; най-често се съчетава с едносричен глагол за действие. Словообразувателното значение е `извършвам общо съвместно действие, посочено в основата`. Аналогичен по значение е българският префикс “съ-“.
合住,合办,合编,合作 ,合葬,合著 ,合唱;合同

Производните думи: функция на сказуемо със значение на съвместно действие и не могат да присъединяват резултативни морфеми. Съвместното действие на отделните субекти не е насочено към обект. Вторият участник на съвместното действие е представен като допълнение, въвеждано от предлог 同, 与, и стои в препозиция. Пред предлога може да се слага определение към сказуемото – елемент, показващ време, наречието 都, определение за начин (напр. 很好地 `много добре`):

Полупрефиксът 加:

Произхожда от „добавям, присъедниявам”. Той се присъединява към едносрични прилагателни и образува глаголи за процес и действие за увеличаване интензивността на признака, посочен в мотивиращия корен: 加强 ,加 重 ,加速,加快,加大,加高,加长,加深,加剧

Полупрефиксът 见:

Със словообразувателно значение, възхождащо към това на глагола `виждам`, полупрефиксалната морфема най-често се съчетава с едносричен глагол за отношение. Словообразувателното значение е пасивно: `ставам обект (свидетел) на отношението, действието, процеса или признака показани в основата`. То идва от старокитайския език, като все още се среща в изрази, от рода на 见机而行 `действам според обстоятелствата (букв. `виждам възможност и действам`). 见爱,见笑,见责,见怪,见外;见称,见访,见谅,见教; 承蒙见访, 不胜荣幸; 唱得不好, 见笑了; 请多多见谅; 请不要见怪; 我希望这事不要见报

Някои от производните глаголи се използват и в именни функции: 您对此有何见教?

Глаголите от горния подтип, където 见 се съчетава с глаголи за чувства, означават чувствено отношение към говорещия, представен като обекта-подлог. Те по правило се използват като преувеличения – в израз на скомност.

Останалите подтипове производни се употребяват с основно значение на пасивно действие или процес: 见长 пораствам,见大,见证,见好 оздравявам,见老 състарявам се,见新,见效; 几年不见, 他是见老了; 他的病见好了; 一场春雨后, 麦苗立刻见长了

Полупрефиксът 反:

Има значение ‘обратно’, калка е на ‘контра’, ‘ре’, ‘про’, ‘противо’; съчетава се с едносрични глаголи за действие, образува глаголи с функция на сказуемо и именна функция: 反映,反攻,反击,反抗,反计,反射,反应,反驳,反问,反馈; Те се субстантивират: 反抗压迫

Полупрефикси за прилагателни

Полупрефиксът 好hao4:

Произхожда от глагола за чувство `обичам`, се съчетава най-вече с глаголи за действие и има словообразувателно значение `обича да извършва действието, посочено в основата`. Производните думи с полупрефикса 好 hao4 означават признаци на поведението, характера, манталитета на хора или животни: 好学, 好玩, 好吃, 好喝, 好笑, 好战,好斗

好 hao4 се съединява и с прилагателни, като значението му е `обича проявите на качеството`: 好古,好奇,好高, 好强честолюбив, 好勇

Полупрефиксът 好 hao4 се съединява се със съществителни, като значението му е `обича нещо`: 好事 “обича (чуждите) работи”, 好客,好色

Общото значение на признак на всички производни от този тип полуафиксални прилагателни може да се оценява по степен и се употребяват в сказуемна функция;могат да бъдат определение към име, оформено с 的, и към сказуемото – в постпозиция и в препозиция, оформени съответно със служебните морфеми 得 и 地.

Полупрефиксът 好hao3:

Със значение, производно от прилагателното `добър, хубав, приятен`, а именно `приятен, предразполагащ, лесен (за възприемане, изразяване на чувството, за извърване)`, полупрефиксът 好hao3 най-често се присъединява към глаголи за сетивни възприятия и чувства, по-рядко към глаголи за действие:
好学,好看,好听,好喝,好笑,好玩,好吃;好强 – тук е за степен, не е полупрефикс.

Също се оформя с 的 като определение към име.

Определение към сказуемото – в постпозиция, оформено с показателя 得

Разлика с горното hao3 е характеристика на неодушевени предмети, hao4 на одушевени.

Полупрефиксът 有:

Със значение, производно от глагола `имам`, а именно `такъв, който има нещо`, той се присъединява главно към съществителни за лица. Мотивира дълъг словообразувателен ред от производни прилагателни, означаващи характеристиката, ‘имам нещо’.

2 подтипа:

1) Със съществително: 有钱,有意思,有限,有理,有力,有道理,有意,有序
2) Също признак: 有利,有害,有用,有价值; 有利于,有用于,有助于 = 对……有 利

И двата типа означават признак; но само при втория може да има и значение на отношение.

Полупрефиксът 合:

От ‘съединявам (се)’, ‘съответствам. Морфемата се присъединява най-вече към едносрични и двурични съществителни, означаващи абстрактни понятия. В резултат от това, морфемата 合 се превръща в полуслужебен префикс със словообразувателното значение `такъв, който е в съгласие с понятието, посочено в основата` и образува производни прилагателни. Пред тях обикновено стои определение за степен на интензивност на признака или отрицание 不. 2 подтипа: 合格, 合规, 合规矩, 合法,合时, 合理,合心,合逻(辑),合意

Думите преди всичко се употребяват във функция на сказуемо със значение на признак.

Другият подтип е при съчетание с именни/субстантивирани основи – части на човешкото тяло, със значение ‘съразмерен с’, ‘пасващ на’: 合脚,合手,合脸,合身

Полупрефиксът 可:

3 подтипа:

1) С едносричен глагол със значение на чувство – прилича на hǎo. Изразява пасивен признак Производните означават пасивен признак: `такъв, който заслужава към него да се изпитва чувството (достоен за отношението), намиращо се в основата`, подобно на прилагателните с полупрефикса 好 hao3 (~吃 “хубав за ядене”). По смисъл, а понякога и за превод, им подхождат българските страдателни причастия (“непрежалим”):
可爱,可怜 (може да е активен), 可疑,可耻,可厌,可恨,可恶,可怕;可伤,可观,可乐,可喜,可怪,可惜 (също може да е глагол).

2) Към някои едносрични предметни съществителни, употребяващи се в необичайна за тях сказуемна функция, наследена от уънйен (口之 `слагам (това) в уста`, 手之 `взимам (това) в ръка`). Най-често думата в основата означава действие от названието на част от човешкото тяло. В техния състав полупрефиксът 可 внася словообразувателно значение `такъв, който заслужава да бъде почувстван, използван от човека със съответната част от тялото`: 可口,可鼻,可手,可体,可脚

3) С глагол не означаващ чувство или чувствено възприятие могат да се използват двояко: като производни думи с единно значение на признак и като съчетания на модалния глагол 可 със сказуемо.

Глаголът в основата може да бъде едносричен. Примери за такива съчетания са: 可靠 可吃 可知 可比 可取 可行 可期 可学`

Полупрефиксът 超:

Полупрефиксът 超, възхождащ към глагола `превишавам`, се присъединява най-често към прилагателни и калкира международните полупрефикси “ултра-, свръх-” (ultra-, super-). Производните думи са непредикативни прилагателни (или свързани съществителни), участващи като определения към съществителни в състава на термини. Производните са предимно калки: 超高(压),超短(波),超巨(星),超新(星),超重(氢) ,超导(体) (V)

Като свободни определения към съществителните (2 тип) те не се нуждаят от оформяне с 的: 超声(波), 超音(速),超额(利润)

Подгрупа тук: използва се самостоятелно като съществително: 人,超星系,超重

Полупрефиксът 防:

Полупрефиксът произхожда от глагола `предпазвам`. Също участва при много калки със значение “противо- ”, “анти-”, “де-, дез-”, или полусуфикса “-устойчив”

•防毒,(面具),防火(梯),防滑链,防盗,防冻液,防弹衣,防臭剂,防水,防震,防雷网,防汗带

Свободните определения към съществително се оформят с 的:

Полупрефиксът 耐:

Произхожда от корена `издържам, понасям` (忍耐 `понасям`,耐心 `търпение`, 耐力 `сила, издържливост`), откъдето произлиза значението `годен, способен да понесе нещо`. В съчетание с едносрични (по-рядко двусрични) съществителни (по-рядко глаголи) образува непредикативни прилагателни (свързани съществителни). Синоним на полупрефикса 防 (само на значението `устойчив на`: 防火 `противопожарен` – 耐火 `огнеупорен`): 耐火(砖),耐热(玻璃),耐风(火柴),耐寒,耐光,耐用,耐久

Полупрефиксът 避:

Произхожда от значението `избягвам, предотвратявам` (避 免 `избягвам`, 避寒 `спя зимен сън (“избягвам студа”)`, 避暑别墅 `лятна вила (букв. “вила за избягване на жегата”)`, 避暑圣地 `летен курорт`, 避风处 `завет, заслон`) и се използва като формант със значение “анти”, “противо-” Частичен синоним е на полупрефикса 防: 防雷的,避雷(针)避弹坑,避孕药,避孕套,避蚊剂

Полупрефиксът 微:

Значение ‘микро’, ‘миниатюрен’. С прилагателни и съществителни, образува думи със значение ‘въз-’, ‘леко-’: 微红,微明,微黄,微凉,微热,微笑

Полупрефикси за съществителни

Полупрефиксът 反:

Полупрефиксът 反 със значение `против` (от корена `обратен`), калка на префиксите “анти-”, “контра-”, “обратно-“ се присъединява към съществителни (корени с именно значение). Той образува свързани съществителни, употребяващи се във функцията на определение към име, например: 反党,反爱国,反常,反宗教,反社会,反人类,反美,反基督(联盟); 反动,反措施,反光灯,反压力,反物质,反面,反手

Полупрефиксът 半:

Образува съществителни – термини. Той е калка на представката “полу-” (semi-), присъединявайки се непосредствено към всякакви прости и сложни съществителни, прилагателни и глаголи: 半透明,半官方,半失业,半干燥,半自动; 半音,半岛,半月,半疯子,半长靴,半导体,半成品

Полупрефиксът 类:

Корен `сорт (тип), аналог`, при думи като 类别 `сорт, тип`, 类似 `аналогия`. Но към всякакви други съществителни е полупрефикс за съществителни. При превод често подхождат: суфиксът “–оид”, префиксите “пара- ”, “изо-”, “псевдо- ”: 类癌症,类金属,类固醇,类人猿,类词缀

Полупрефиксът 泛:

Произхожда от корена `разливам се, обхващам всичко` (泛 滥 `наводнявам, наводнение`, 泛泛而谈 `говоря общо, неопределено`). В съчетание със съществителни образува производни съществителни. Калка е на полупрефикса “пан- ”: 泛阿拉伯主义,泛美,泛斯拉夫主义,泛德注意,泛希腊主义,泛宇宙论,泛亚

Полупрефиксът 亚:

От прилагателното `втори по ред` (亚 军 `второ място (на спортни състезания`). Калка на полупрефикса “суб- ”, “под-”. Съчетава се със съществителни: 亚热带,亚高山,亚门,亚科,亚区,亚原子,亚同温层
Производните се използват като свободни определения към съществителни, оформени с 的:

Полупрефиксът 准:

Произхожда от глагола `визирам, поставям на една линия (на погледа)`, което се употребява в съчетания като 瞄准,准绳. Оттук идва и преносното значение, с което се използва полуафиксът: `“предмет”, който се разглежда като (който се приравнява към) “предмета”, посочен в основата`. Образува съществителни. Калка на полупрефикса “полу- ”, “квази-”, “пара-” , суфикса “-оид”: 准宝石,准军事,准矿物,准将,准尉

Полупрефиксът逆:

От глагола `движа се насреща, срещу нещо`, например 逆 水行舟 `плавам срещу течението`. Към някои съществителни имена получава значение `обратно, наопаки` и образува съществителни, често използвани и като наречия: 逆城市化,逆全球化,逆集中化,逆美国化,逆春化

Полупрефиксът 微:

От прилагателното `крайно малък, миниатюрен`, калка на полупрефикса “микро-”. Присъединява се към съществителни и глаголи. Образува предимно съществителни (термини), а също и непредикативни прилагателни (свързани съществителни), образуващи единно понятие с определяемо съществително: 微安培,微伏,微米,微秒,微波炉,微芯片,微处理器,微写; 微型胶卷,微型元件,微型计算机,微星组件; 微观经济,微观结构

Полупрефиксът 小:

От прилагателното `малък, дребен`. Образува разговорни, в частност жаргонни по стил съществителни – предмети или названия на действия, като привнася умалително значение: 小摆设,小古董,小发明, 小配件, 小 玩意, 小器具, 小装置,,小费,小聪明, 小便宜,小困难,小过,小广播

Тази употреба е различна от употребата като корен, която е неутрална: 小报,小时,小钳子,小凳子,小康,小腿;小声,小数;小看,小考

Полупрефиксът 老:

От прилагателното `стар`. Образува разговорни, понякога жаргонни по стил названия на предмети: 老牌 ,老拳
В редица случаи полупрефиксът внася отрицателна оценка: 老巢,老眼光,老问题
Корен/дума: 老家, 老 式,老秋; 老早,老大(不快),老大吃惊, 老毛病

Полупрефикси за лица

Китайският език се отличава с огромен брой специфични форманти, образуващи различни названия на лица. Те внасят в състава на новата дума разнообразни характеристики на означаваните лица, свързани с изконните значения на корените, а също така една или друга конотация.

Полупрефиксът 小:

От прилагателното `малък, дребен`. Образува разговорни, в частност жаргонни по стил съществителни, като се присъединява към множество названия на предмети и лица, включително и собствени фамилни имена на лица. Привнася в думите умалително значение:
Пред фамилното име на адресата – като фамилиарно, в известна степен принизяващо обръщение към колега, подчертаващо неговия по-нисък социален статус, или факта, че е по-млад от говорещия, или и двете. Поради специфичната му семантика в тази му функция полупрефиксът е най-добре да не се превежда: 小张 ,小赵

– Жаргонно, за лице: 小阿飞, 小 流氓,小爱神,小公鸡,小姑娘,小弟
– Обидни: 小东西,小狗,小官员,小个子,小工,小丑,小偷,小文人
– Умалителни, обръщения към деца: 小朋友,小鬼,小宝贝,小天使; 小狗,小猫

Полупрефиксът 老:

От прилагателното `стар`. Образува разговорни, понякога жаргонни по стил названия на лица, животни, растения, като най-често внася в тях оттенък на уважение: 老张,老赵

– Думи, означаващи лица и съдържащи оттенък на уважение:老师,老外,老手, 老 师傅,老板, 老伴儿,老婆,老表,老百姓, 老二,老大,老天爷,老臣,老粗 (двете -самоунизителни названия),老汉,老夫
– Названия на животни: 老鼠,老虎,老鹰,老玉米
– Имена с жаргонна конотация:老弟, 老 兄,老白干儿,老财,老公,老疙瘩; 老古板,老古董,老油 条,老油子,老糊涂,老脸,老婆子,老太婆,老头子; 老乡


Полусуфиксация


Както и в повечето други езици, полусуфиксите преобладават.

Полусуфикси за глаголи

Полусуфиксите за глаголи представляват най-вече резултативни морфеми, образуващи полусуфиксални резултативни глаголи. По-малко са словобразувателните типове с полусуфикси, образуващи нерезултативни глалголи.

Полусуфиксални резултативни глаголи

Полусуфиксите-резултативни морфеми произлизат от продуктивни резултативни морфеми-корени. В резултат от честата си употреба в тази функция, те са развили производно служебно значение за резултат и по-широка съчетаемост. С това си значение те образуват дълги словообразувателни редове. Освен общото значение за резултат, полуафиксите внасят в семантиката на производния глагол и конкретно съдържание, свързано с етимологичното значение на думата (корена), от който произлизат – например, показват посока на движение: 爬上`катеря се (нагоре)`, 爬下 `спускам се, слизам (надолу)`.

Едни и същи резултативни морфеми при глаголите могат в едни случаи да бъдат полусуфикси, а в други – суфикси. Това зависи от логическата съвместимост със значението на основата, към която те се присъединяват. Типичен пример са морфемите 上 `издигам се` и 下 `спускам се`. В състава на глаголите 蹬上`изкачвам се (нагоре)`, 掉下 `падам (надолу)` те са полусуфикси, тъй като наред с резултата внасят и значението си за посока на движение в пространството. В думите 写上, 写下 `записвам`, 买上, 买下 `закупувам` те са суфикси и внасят само резултативно значение, тъй като мотивиращите глаголи 写 `пиша` и 买 `купувам` са несъвместими идеята за насочено движение.

Глагол + 上, 下, 进, 出, 过, 起, 回:

Модели за резултативни глаголи за насочено движение – от глаголи за насочено движение в пространството, формантите запазват значение за посока, внасят и значение за резултат:

走上,跑上,贴上,加上,穿上
走下,抛下,坐下,躺下,放下,跪下
走进,跑进,爬进,飞进,扔进
流出,走出, 爬出,飞出,突出
走起,爬起,飞起,举起,坐起
走过,跑过,爬过,飞过,游过,翻过,接过
走回,跑回,退回,飞回,送回,运回

Към горните резултативни полусуфикси често се прибавят и морфемите 来 `идвам` и 去 `отивам`. При глаголите, свързани с идеята за насочено движение 来 и 去внасят производно служебно значение на ориентация спрямо говорещия (формират категория на ориентацията на китайския глагол): 走进来,走进去,跑下来,跑下去,送回来,送回去,飞起来,拣起来,站起来; 拿起笔来,飞回中国来,抬起头来

Граматичното оформяне на резултативните морфеми, съчетаващи се с 来 и 去, може да се слага непосредствено към глаголния корен, ако в постпозиция няма допълнение или други думи:
站了起来 `изправи се` (вместо обичайното 站起来了)

Глагол + 来, 去:

Морфемите来 и 去, внасящи значение на ориентация спрямо говорещия, добавени непосредствено към глаголните корени могат да внасят и допълнително значение за резултат, превръщайки се в резултативни полусуфикси. Тук те имат синкретична функция – и резултат, и ориентация в едно: 拿来, 拿 去

Макар по смисъл в много случаи 来 и 去 да съставят едно цяло с глагола, внасяйки значение за ориентация и резултат, формално 来 и 去 могат да бъдат отделени от глагола с допълнение или друг елемент. Например:
回家去,打电话来

Глагол +着 (zhao2):

Суфиксът произхожда от глагола `докосвам` (上不着天,下不着地 `“не докосвам небето отгоре и земята отдолу”, вися в пространството, нямам опора, сигурност) или `прихващам` (着火 `“прихващам огън”, запалвам се`,着急 `“прихващам безпокойство”, безпокоя се`). Образува транзитивни глаголи като внася значението `постигам нещо случайно, успявам да направя нещо без да искам`. Не бива да се бърка с видо-временния граматичен суфикс 着 zhe0, с който имат общ произход: 找着, 碰 着,见着,买着,遇着,点着,咬着,冻着; 听着,看着,打听着,想着,猜着,睡着

Глагол + 见:

Полусуфиксът показва резултат `усещам` – към глаголи, асоцииращи се със сетивно възприятие. Може в нулев тон. Използват се транзитивно: 看见, 望见, 梦见, 碰见, 遇见, 找见:; 听见 ,闻见

Глагол + 开, 去, 掉:

Полусуфиксите имат значение `отделям, премахвам` към глаголи, асоцииращи се с идеята за движение: 切开, 咬开,吹开,走开,跑开,让开,解开; 去水,去皮;拍去,刮去,删去, 换去,擦去,用去,失去; 扔掉,吃掉,跑掉,忘掉,飞掉,处理掉

Глагол + 光:

Произхожда от прилагателното `бляскав, гладък, гол, пуст`. Присъединява се към глаголи за действие и внася значението за резултат `докрай`: 吃光, 用光, 花光, 烧光

Глагол + 遍bian4:

Произхожда от прилагателното `разпространен, простиращ се навсякъде` (普遍 `ширещ се, широкоразпространен`, 遍地 `“по цялата територия”, навсякъде`). Внася значение “навсякъде” към глаголния корен: 走遍,传遍,问遍,看遍,读遍

Глагол +死:

Към прилагателни – внася преносно значение за висша степен на качеството или състоянието (“умирам от”) и разговорен оттенък: 杀死,打死,勒死,吊死; 冷死,笑死,吓死,饿死,累 死,热死,冻死,高兴死,气死
Някои са глаголи за процес, някои имат транзитивни значения. Образуват устойчиви съчетания за състояние с 人: 笑死人,气死人 – фразеосхема.

Форми за невъзможност и възможност

Полуафиксалните резултативни глаголи, за разлика от сложните, допускат повсеместна, макар и не тотална реализация във формата за възможност или невъзможност за извършване на действието (инфиксация на 不 и得): 点不着,饿不死,爬不上,爬得上,忘不掉,坐不下,进不去,出 不来

По-често се използва 不能;но невинаги са заменими: 处 理不掉;意想不到

Полусуфиксални нерезултативни глаголи

Полусуфиксът 化:

Сред нерезултативните полусуфиксални глаголи, по своята свръхпродуктивност, основно място заема формантът化. Основата, към която се присъединява полусуфиксалната морфема 化най-често е двусрично съществително или едносрично прилагателно. По-голямата част от едносричните основи са прилагателни, и значително по-малко – съществителни. Внася значение за процес.

强化,美化,深化,简化
沙化,野化,内化
民主化,个性化,国际化,多元化,一元化,商业化,规模化,属 地化,一体化,国家化
具体化,专门化,干燥化,白热化
简单化,权威化,命令话
去中国化

Полусуфиксът 入:

Произхожда от глагола `влизам` и се присъединява към глаголи, съвместими с идеята за движение. В тях формантът внася значение за посока – “към средата, навътре”. Има и значение за резултат, но не е резултативен(!). Производните глаголи имат основно значение за движение (в конкретен или абстрактен план). Съответства на нашия префикс ‘в’: 纳入,插入,加入,注入,侵入,引入

Производните глаголи имат значение за ‘премествам’, задължителен елемент – допълнение за място в конструкция с 把. тези глаголи означават активно действие-преместване и имат допълнение за място:
把油注入发动机; 把居民储蓄注入国有经济

Нямат форми за не/възможност; не се съчетават с 来/去。

Полусуфикси за прилагателни

Редубликатни полусуфикси:

В отделна малобройна подгрупа прилагателни понякога отделят някои производни думи, като 黑糊糊 (忽忽,乎乎) `възчерен; възтъмен`,稀糊糊 `възрядък`, 红喷喷 `розовочервен, червеникав`,红扑扑 `възчервен (биещ на очи)`, 红澄澄 `лъскавочервен`, 黑油油 `лъскавочерен`, 红艳艳 `яркочервен`, 冷冰冰 `леденостуден`. Те са близки до “непредикативните” прилагателни, тъй като за тях не е характерна функцията на сказуемо. Не губят връзката с оригиналното си значение. Те добавят значение от себе си, и привнасят значение за висока степен на качеството.

忽忽,乎乎,喷喷,扑扑,油油,澄澄,晶晶,溜溜,艳艳,腾腾
黑糊糊,圆乎乎,胖乎乎,臭乎乎,热乎乎
圆溜溜,光溜溜,直溜溜,肥溜溜
红喷喷,红扑扑,

Така образуваните прилагателни не се степенуват с наречие за степен, за да бъдат сказуеми, задължително се оформят със 是…的 – не е емфатична конструкция при тях.

Полусуфиксът 切:

Значението на омографичните морфеми 切 qie1 и 切 qie4 е съответно `режа` и `допирам се, търкам се; допирен, близък`. Постпозитивната морфема 切 qie4 с производно значение и функция на полусуфикс се присъединява към корени-прилагателни, означаващи качествени признаци и чувства.
悲切,痛切,热切,深切,密切,关切; 剪切,急切,迫切,清切; `прост, неусложнен`, 真切, 清切`отчетлив, ясен`, 操切 `прибързан`.

• Полусуфиксалните думи са типични прилагателни и се употребяват като сказуемо, най-често с наречия за степен.

Полусуфиксът 然:

Възхожда към значението в старокитайския език `така, като, подобен на`, което се проявява в изрази, като например 要不然 `в противен случай (букв. “ако не така”)`, Образува прилагателни, често употребявани и като наречия, със словообразувателно значение ‘подобен на, с вид на, като’ посоченото от основата: 2 основни подтипа:

荡然,飘然,寂然,默然 (писм/книжни стилове)
突然,黯然,陡然,惨然,显然 (и прилагателни, и наречия)
忽然,猛然,固然,欣然

Производните – с наречия за степен, сказуемна функция. Винаги се оформят с 的。Определения за име – също с的.

Полусуфикси за съществителни

Названия на лица

Повечето от формантите, образуващи названия на лица в китайския език са полусуфикси – в тях ясно прозира лексикалното значение на словообразувателните морфеми.

Полусуфиксът 夫 fu1 (fu0):

Възхожда към значението „мъж” (丈夫, 夫人, 前夫,一夫多妻制, 一妻多夫制); Суфиксът внася оттенък на уважение, а понякога – и на архаичност. 2 подтипа

1) Лице, характеризиращо се по признака на поведение в основата: 懦夫,奸夫,情夫,姘夫,鳏夫

2) Лица, професионални заети в областта, означена от основата: 大夫,渔夫,屠夫,船夫,车夫,马夫,象夫,骡夫;农夫,灯夫; 工夫, 功 夫

Полусуфиксът家 jia1:

Възхожда най-често към значението `експерт, специалист` (专家, 行家, 地学之家) С производно значение, формантът образува ред от названия на лица, характеризиращи се като специалисти в едно или друго професионално занимание или по други признаци, указани в основата: 画家,作曲家,批评家,政治家,书法家,梦想家,印象主义艺术家,作家,汉学家,冒险家,美食家

Друг подтип: група от лица, имащи общ признак: 渔家,农家,医家,厂家,病家,大家,皇家

Използва се и като определение: 农家风味菜

Полусуфиксите 匠 jiang4 и 工 gong1:

Формантите възхождат съответно към значенията `майстор`, занаятчия. Полусуфиксът -工 е съвременен синоним на полусуфикса -匠: 木匠, 写字 匠, 泥水匠, 泥瓦匠, 漆匠; 木工,漆工,瓦工, 电工, 钳工
За наемен работник – по-скоро има ролята на корен: 月工,短工,长工

Полусуфиксът 师 shi1:

Формантът възхожда към значението `учител, майстор` като образува названия на лица-професионалисти, експерти, имащи определена квалификация в дадена област и внася оттенък на уважение. Основата показва техното поприще или основният предмет на професионалната им дейност: 教师, 画师, 讲师, 医师, 理发师, 会计师, 厨师, 工程师, 建筑师,律师,牧师,美容师

Полусуфиксът 生 sheng1:

Формантът възхожда към значението `учащ се, учeн` (儒生 `конфуциански учен`, 书生 `учен; преписвач на текстове`) и образува названия на лица-участници в учебен процес, най-често на различни видове учащи се.
学生, 大学生, 考生, 研究生, 实习生,毕业生

Полусуфиксът 士 shi4:

Формантът възхожда към значението `учeн, интелигент` (士子 `учен, философ`, 士林 `учените, интелигентите`, 士品 `интелигентно, благоприлично поведение, морал`), а също `млад мъж, войник` (士兵 `военнослужащ`). Образува разнообразни названия на лица, характеризирани по признак, указан в основата, като внася и оттенък на уважение: 护士, 战士,烈士,勇士,武士,斗士; 学士,硕士,博士,兵士

Полусуфиксът 员 yuan2:

Формантът възхожда към значението `щатна бройка, член на група от хора с обща дейност` и се използва като терминологично, неутрално название на различни лица, ангажирани с една или друга професионална дейност, в една или друга организационна структура, указана в основата: 教员, 演员, 学员, 卫生员,服务员,观察员,议员,党员,队员,随员

Полусуфиксът 长 zhang3:

Произхожда от значенията `възрастен, старейшина, старши` (长少,长官)。Образува названия на лица, оглавяващи различни големи организации, ведомства или други важни групи от лица, указани в основата: 家长,校长,市长,部长,参谋长

Полусуфиксът 手 shou3:

Произхожда от значенията `ръка, работна ръка, помощник` (老 手 `стар помощник, майстор`, 多面手 `майстор на всичко`,助手 `помощник`, 能手 `изкусен помощник, факир` – в тези е по-скоро корен). Образува различни названия на лица, имащи богат опит и високи постижения в една или друга професия, чиито признак е указан в основата: 水手,歌手,猎手,选手,国手,刽子手,拖拉机手

Някои от производните съдържат отрицателна конотация: 杀手,打手, 吹鼓手
Друг тип: предмети, имащи форма на ръка: 扳手,机械手,触手

Полусуфиксът 汉 han4:

Произхожда от значението `мъж` и образува различни названия на мъже, чиито признак е указан в основата. Думите имат разговорен оттенък: 好汉 ,穷汉, 莽汉,懒汉, 男子汉, 醉汉, 单身汉

Полусуфиксът 翁 weng1:

Произхожда от значението `старец, баща` и образува различни названия на лица, чиито признак е указан в основата. Думите имат разговорен оттенък и положителна конотация: 富翁, 长翁,百万富翁, 亿万富翁, 主人翁
信天翁,不倒翁

Полусуфиксът 老:

Образува названия на лица, като се присъединява към фамилното име – в израз на дълбоко уважение: 郭老,张 果老; 月老, 月 下老

Полусуфиксът倌 guan1:

Произхожда от значението `дребен чиновник, завеждащ конюшните и колесниците на феодала в Стария Китай` и образува названия на пастири, глeдачи на животни и други служители, като има архаичен оттенък: 羊倌(儿), 牛倌(儿), 猪倌(儿), 磨倌

Полусуфиксът 星 xing1:

Произхожда от значението `звезда, известна жена-изпълнителка и образува названия на знаменити личности (предимно жени) в области, указани в основата: 影 星,歌星,球星

Полусуфиксът 迷 mi2:

Произхожда от значението `увличам се` 入迷и образува названия на лица, увличащи се от дейности, посочени в основата: 戏迷,球迷,歌迷,财迷,棋迷,舞迷,开会迷

Названия на лица, имащи отрицателна оценка

Полусуфиксът 盲 mang2:

Полусуфиксът произхожда от значението `сляп, незрящ` 盲目, 盲人; 文盲,色盲 `“сляп за цветовете”, далтонист`. Постепенно, продуктивността на морфемата расте и, на базата на тези прототипи понастоящем се образуват все повече названия на лица. В тях морфемата участва като полусуфикс и внася производното значение `лице, на което липсват основни познания или умения по отношение на явлението, посочено в основата`, в което се съдържа и оттенък на пренебрежение: 法盲, 股盲,科盲,乐盲

Полусуфиксът 佬 (老):

Произлиза от диалектната дума `глупав мъж, загубеняк` и образува названия на лица, чиито произход или друг характерен признак е посочен в основата: 庄稼老, 乡 巴佬, 乡佬, 外国老, 鬼佬, 白脸佬, 细佬, 美国佬, 德国佬,拉丁佬

Полусуфиксът鬼 gui3:

Произлиза от думата `дявол, зъл дух, нечиста сила` (吊死鬼 `духът на обесения`) и образува названия на лица, пристрастени към някакъв лош навик или притежаващи лоши черти, посочени в основата: 烟鬼,酒鬼,赌鬼,色 鬼,吸血鬼,懒鬼,穷鬼,吝啬鬼; 小鬼,红小鬼,机灵鬼

Полусуфиксът 棍gun4:

Произлиза от думата `тояга, разбойник` и образува названия на лица, характеризирани по признак, посочен в основата: 赌棍,党棍,淫棍

Полусуфиксът 蛋 dan4:

Произлиза от думата `яйце` (по-точно – 混蛋 `“мътно яйце”, руг. незаконороден, копеле) и образува, с производно метафорично значение, ругателни названия на лица, чиито признак е посочен в основата:
坏蛋,笨蛋 ,糊涂蛋,傻瓜蛋,穷光蛋,浑蛋

Полусуфиксът 虫 chong2:

Произлиза от думата `гадина` и образува, с производно метафорично значение, ругателни названия на лица, чиито признак е посочен в основата: 糊涂虫,懒虫,书虫,网虫,害人虫

Названия на групи лица

Полусуфиксът 族zu2:

Произхожда от значението `род, клан` и образува названия на групи от лица, обединени от присъщи за тях общи дейности, посочени в основата: 打工族,上班族,挤车族,追星族

Полусуфиксът 派 pai4:

Произлиза от значенията `ръкав (на река), партия, фракция` (派别, 党 派 `партия`) и образува съществителни със значение `група от привърженици на определена система от възгледи, чиито предмет е посочен в основата`: 学派, 荷 兰画派, 左派, 什叶派,逊尼派,东正派,保守派,中间派,乐天派,无党派,未来派,印象派,后现代派,先 锋派

Полусуфиксите 界 jie4, 坛 tan2:

Произлизат съответно от значенията `граница, област, свят`и `олтар, платформа`. Образуват абстрактни съществителни със значение `съсловие, кръгове, среди` – за група от лица, обединени от общи дейности, социален статус или други признаци, посочени в основата: 文艺界, 文化界, 科技界,妇女界, 评论界, 教育界, 报界; 体坛,诗坛,排坛,乒坛,影坛,文坛

Названия на предмети и явления

Полусуфиксацията играе важна роля и в образуването на думи за различни неодушевени предмети: конкретни и абстракти съществителни, сред които и много терминологични названия, характерни за публицистиката, научния стил и други писмено-книжни стилове.

Полусуфиксът 品 pin3:

Произлиза от значенията `род, клас от предмети, стока` (品 种 `разновидност`, 物品 `артикул`, 货品 `стока`) и образува конкретни съществителни със събирателно значение – `категории от предмети, характеризирани в основата`, които се използват и като названия на отделните предмети (Ср. (цялата) стока – (тази) стока): 商品,果品,成品, 半 成品,食品, 毒品,消费品,日用品, 殉葬品

Полусуфиксът 件 jian4:

Произхожда от значението `разграничавам` (件 别 `отделям`) и производното 物件 `отделен предмет, парче`, често използвано като бройна единица (класификатор) за дрехи (两件子衣裳 `две облекла`). Образува конкретни съществителни, означаващи документи или други предмети, указани в основата: 邮件,元件,附件, 文件 ,构件,零件

Полусуфиксът 具ju4:

Произхожда от значението 用具 `инструмент, приспособление` и образува конкретни съществителни, означаващи широк клас от отделни прибори и принадлежности, указани в основата: 炊具, 雨具, 玩具, 道具, 工具

Полусуфиксите 机 ji1, 器qi4:

Синонимните морфеми в тази функция произхождат от значенията 机器 `апарат, машина`, като 机 означава по-скоро `механизъм` (机械 `машина, механична установка`, 机架 `шаси`), а 器 – `съд, вместилище` (铜器 `бронзов съд`, 陶器 `глинен съд`). Формантите образуват конкретни съществителни, означаващи широк клас от отделни апарати, машини, механизми, указани в основата. В някои от случаите морфемите могат да се взаимозаменят: 电视机, 电 视器,扩音机,扩音器,保密机,扫描 机,照相机,摄影机,缝纫机,发动机,飞机,扳机,显示器,电热器,切割机,咖啡碾器,乐器,武器,兵器

Полусуфиксът 子 zi3:

Произхожда от значението `син, дете, рожба` и образува ред от съществителни, означаващи различни химични и физични частици, указани в основата. За разлика от суфикса 子 zi0, тук морфемата запазва тона си и отчасти – значението си: 原子, 分子, 粒子, 胶子, 量子, 光子; 鱼子

Полусуфиксът 素 su4:

Полусуфиксът произхожда от едно от значенията на думата – `природа, същност (за човек)` (素质 `природа, природни качества`,素养 `отглеждане, възпитание, образование`), като образува абстрактни съществителни – научни термини, внасяйки производно значение `вещество или елементарна частица от понятието, посочено в основата`: 词素, 语 素, 音素, 像素,色素,毒素,维生素,黑色素,激素,荷尔蒙素,叶绿素,抗 生素,凝血素,睾丸激素

Полусуфиксът观 guan1:

Произлиза от корена `гледам` и образува абстрактни съществителни със значение `възглед, посочен в основата`: 世界观, 客观, 主观, 悲观, 乐观

Полусуфиксът 论 lun4:

Произлиза от корена `обсъждам` и образува абстрактни съществителни със значение `теория, учение, чиито предмет е посочен в основата`: 唯物论,一 元论,原子论,多神论,一神论,进化 论; 世界大战不可避免论

Полусуфиксът 主义:

Единствен сложен полусуфикс: 实用主义,沙文主义,种族主义,大男子主义,失败主义,怀疑主义; 裸体主义者

Полусуфиксът 学 xue2:

Произлиза от корена `уча, учение` (学习 `уча се`) и образува абстрактни съществителни със значение `наука, учение, чиито предмет е посочен в основата`: 修辞学, 物理学,人类学

Полусуфиксът 度du4:

Произлиза от значениeто `мярка, степен` и образува абстрактни съществителни със значение `название на степен на интензивност при проявата на признака, или на мярка, в която се проявява понятието, посочени в основата` – съответно, към мотивиращо прилагателно или съществително: 温度,高度,热度,宽度,季度,年度,风度,态度

Полусуфиксите 类 lei4, 种 zhong3:

Произлизат от значенията `род, вид` и образува конкретни съществителни със събирателно значение – `категории от лица, животни или неодушевени предмети, характеризирани в основата`: 丑类, 哺乳类, 两栖类, 肉类; 军种, 兵 种,语种,人种

Полусуфиксът性 xing4 (xing0):

Произхожда от значението `характер, природа` (性质 `същност, природни качества`) и образува абстрактни съществителни, означаващи различни същности, чиито признаци указани в основата. Списъкът на тези думи е ширикоотворен, тъй като формантът може да се присъединява към всякакви едносрични и двусрични основи. Макар в много от случаите да губи тона си, морфемата все пак запазва отчасти връзката с лексикалното си значение. За превода му на български в повечето случаи подхожда суфиксът “-ост”: 可能性,正确性,片面性,普遍性; 党性,酸性,黏性,弹性; Думите от този тип най-често се употребяват като определения към други съществителни.

Полусуфиксът 法 fa3:

书法,历法,语法,司法,看法,分析法,命名法,比较法

Полусуфиксът 式 shi4:

Полусуфиксът произхожда от корена `еталон, образец`, например в думите 样式, 式 样。С производно значение, формантът образува непредикативни прилагателни (свързани съществителни) – различни типови, стилови характеристики, чиито признак е посочен в основата: 新式, 旧 式,公式,立式,卧式,中国式,法式,农民式,阿Q式,雷锋式

Полусуфиксът 形 xing2:

Полусуфиксът произхожда от значението `форма, очертания, силует`, например в думите 形状, 形式 `форма`. С производно значение, формантът образува названия на различни геометрични и стереометрични фигури, чиито признак е показан в основата: 条形, 方 形, 圆形, 线形, 球形,梯形,多角形

Полусуфиксът 型:

Тип, стил: 轻型,新型,中性,大型,小型

Полусуфиксът 热 re4:

Полусуфиксът произхожда от корена `горещ`, като образува абстрактни съществителни с производно именно значение – `масова страст на големи групи от лица към дейност, посочена в основата`: 汉语热,读书热,股票热,旅游热

Полусуфиксът 业 ye4:

农业,商业,工业,渔业

Полусуфиксът心:

Не губейки връзка с лексикалното си значение `сърце, чувство`, морфемата 心 образува съществителни, присъединявайки се към глаголи и прилагателни, като внася производно, словообразувателно значение `название на чувство, настроение, свойство на характера, указано в основата`: 爱心, 善心, 良心, 孝心, 牛心,

Полусуфиксът 来 lai2:

Произхожда от значението `идвам` и образува думи, назоваващи различни периоди от време, отстоящи от настоящия момент по признак, указан в основата: 由来,将来,未来,原来,后来; 夜来,生来,日来,年来,本来,历来,近来,向来

Със значение `както може да се (помисли, види)` – към глаголи за умствена дейност, реч и сетивно възприятие, формантът образува ред от производни модални думи: 想来,看来,说来,听来


СЛЕДВАЩ УРОК #8 >> Словообразувателна афиксация. Типове афиксални думи.


.