Преход към съвременност (литература)

Проникване на влияние от Запада – фактор за развитието на литература и обществото.

Социални процеси – промишлената икономика от западен тип заема връх над източното аграрно стопанство. Губи тежест феодалното семейство. Селяните се местят в града. Сред учените 士大夫 реакции на протест. Сепаратистки настроения, въстания. Социални и мисловни течения, философски идеи, понятия като 变法,改革,конституционна монархия. Поява на много периодични издания (до тогава е имало само едно, публикувано от императорския двор с указите на императора), издават се вестници, списания – нова проява на худ. слово. Съчинения, фейлетони, есета, разкази. Интересна форма на разказ са 问题小说 „разкази по конкретни проблеми” като очерк, дописка, разказ с коментар. Резултат е Синхайската революция, разрушава се имперският двор.

Китайците започват да се обличат по западна мода, по същия начин има навлизане на чужди думи, разрушава се класическият стар език. След 1919г. на негово място идва байхуа. Това е един интересен и продължителен процес, има обратни импулси от уънйен – навлиза в текстовете, затруднява възприемането им. Такива са например съчиненията на Лу Сюн, смесица между байхуа и уънйех.

Характерни черти: – тематиката на литературата става по-богата, включва живота на селяните, положението на учените, как губят социалния си статут; – възникване на нови жанрове; стиховете стават по-злободневни, хумористични, сатирични; – за първи път масово нахлуване на чужди имена на реалии, герои;

Дейци, спомогнали за навлизане на западното влияние:
Уей Юен – автор на първата книга, посветена на западния свят, от 100 свитъка 海国图志, целта на книгата е „да атакуваме чужденците с техните предимства”
Гун Дзъджън пише главно по политически теми, поезията и прозата му са злободневни;
Хуан Дзунсиен – твърди, че поезията се нуждае от революция; един от първите китайски дипломати в Япония, САЩ, Сингапур; призив поезията да бъде писана на народен език; критикува привнесените думи, чуждиците в литературата; негово кредо е да се пише това, което се говори; стиховете му все пак остават в рамките на класическия стих – пише в петзначен стих, с ритъм 平仄, променя само тематиката

По времето на Цин тунчънската школа е най-влиятелна за прозата. Основана е от Фан Бао. Теория, базирана на аргументираността – хармония между съдържание и форма. Против вулгарността в езика, за разбираемост на текста, без излишни орнаменти, паралелизми.

Движението за нова култура 新文化运动 – Ли Да-джао, Чън Дусиу, Ху Шъ, Лиу Йаннун. Основано е през 1912г в Пекинския университет, където Ли Да-джао е преподавател по история и библиотекар, а Чън Дусиу е декан.

Общи цели – обявяват се против конфуцианството, за адаптиране на идеите от запада, за народна литература, разрушаване на патриархалното семейство – право на жените да учат и преподават; свобода на вероизповедания, прокарват се идеи от анархизма, дарвинизма, марксизъм и др.

Ли Да-джао – Мао Дзъдун е негов асистент, развива идеите му + тази за създаване на селски бази. Лидер в движението 4ти май 1919г.

Чън Дусиу – главен редактор на 新青年 списание, създадено през 1915г. в Шанхай. В първия му брой пише призив към младежта да бъдат новаторски, прогресивни, световни, да залагат на науката, да се откажат от празнословието. Постепенно се увлича в марксизма, започва да публикува много статии с политическа насоченост в списанието – спор с Ху Шъ.

Ху Шъ – един от първите, получили образование в Америка, ерудит. Прегръща идеите на Хуан Дзунсиен за революция в литературата, но за разлика от него променя не само тематиката, а и формата, създава се 新诗 – свободен стихопис,няма 5 или 7-значен стих, без тонално редуване, понятия като 国语的文学. Процес на изграждане на литература на съвр. кит. език. Дели л-рата на жива и мъртва, обявява класическия кит. език за мъртъв. Силно влияние от западната литература – Данте, Бокачо; „一念” – има и прозаична част, подобно на формата 赋, тематиката също е новаторска, научни термини, местоимение „аз”; „老鸦” – ново тълкуване на стари китайски традиционни образи „враната” – говори от нейно име като блуждаещ дух, дирещ свобода.

Манифест 八不主义 – манифест да не се празнослови, да не се използват алюзии, да не се опираме на старите лит. форми, не на скучните, монотонни напеви, да не се отбягват просторечието и грубите думи, да не мрънкаме – мъжествена литература; 新青年 1917 г. публикувани статии на байхуа + 8 стихотворения от Ху Шъ на байхуа; първи разказ на байхуа Лу Сюн 狂人日记; Джоу Дзуожен публикува програмни текстове 思想革命;平民的文学

Друго прогресивно издание е 新潮 основано 1919г.

„Движението за нова култура” подготвя почвата за 4ти май.

1920г. Ху Шъ издава първия сборник на нова поезия 尝试集.

Важна става ролята на преводача – за по-задълбочено навлизане в познанията на Запада. Най-бележите от този период са Йен Фу и Лин Шу. Лин Шу използва китайски учени в чужбина, устен превод, не знае чужди езици, пресъздаване на текста. Йен Фу издига три критерия в превода 信,达,雅. Все още преводът е бил като пренаписване с адаптация и съкращаване по смисъл.

Три етапа в преводаческото дело: – включващо научно-техническа литература; – за държавното управление; – философска и културна книжнина; изпращане на студенти в чужбина;

Възникване и роене на литературни обединения и творчески направления: „Обединение за литературни изследвания” 文学研究会 и неговият полюс „Творческо общество”

1921г. първо литературно обединение в историята на Китай文学研究会, основано от 12 писатели, обнародват декларация и устав; печатни издания; задачи – запознаване със световната л-ра и създаване на нова китайска л-ра; 为人的文学; повечето автори са белетристи, прозаици, повлияни от критическия реализъм, литература за човека, главен жанр е 问题小说; автори – Бин Син (всеобщата любов, християнски мотиви, детска литература), Джу Дзъцин (първи пише пътепис на байхуа; кратки прозаически миниатюри с негови размисли), Сю Дишан (обръща внимание на женските персонажи, будистки интереси, първи изследвания на индийски будизъм), Мао Дун (редактор, критик, идеолог на обединението; обзорни статии за ситуацията в кит. л-ра, очерци върху творби на Лу Сюн, Бин Син, Сю Джъмо, полага основите на кит. лит. критика; ориентиран към ком. дв-ие, един от основателите на ККП; трилогия 幻灭,动摇


Опиумните войни водят до насилствени промени в Китай. Започва изграждането на капиталистическа промишленост и манифактури. Това води до формирането на нови прослойки сред работниците. Тогава се разпада и „Големият род” 大姓 – феодалното семейство. Работещите се оказват далеч от дома и навлизат в нови социални отношения.

Навлизането на западното влияние също кара китайското общество да промени структурата си. Следва и изменение на езика. Изковават се нови думи и словосъчетания:

革命- революция; 变法 – промяна; 君主立 – конституционна; 改良主义 – реформаторство. Появяват се нови вестници и списания. Водещите изразители са 士大夫, сред които се открояват два лагера:

– Традиционалисти, следващи призива „Да възродим Китай 中兴”. Твърдят, че китайците трябва да се върнат към духа на древността. Искат да игнорират нахлуването на запада. Потапят се в класическите книги, търсейки изход. Не трябва да се променя, а да се затвърждава 文言, който трябва да запази чистотата си.

Тонът на реформаторите е по-силен обаче.

– Реформатори – смятат, че са необходими дълбоки изменения на китайското общество, което да изхожда от западното влияние в страната. Техният призив е 求新声于异邦 – „Да се търсят нови гласове в чуждите….” Успоредно с това нахлува и запада. Става модно да си про-западно настроен. 欧风美雨. Всъщност, контактите между Китай и запада започват по-рано, още при династия Мин. Тогава Китай приема много западни мисионери. Има обмен на научни и практически знания, но те не прехвърлят границите на обикновен културен обмен, което не е опасно за целостта на китайската култура.

币夷长枝以制夷 – „Да се учим от предимствата на варварите за да ги завладеем”.

海国图志 на 魏源 – „Картини и записки от отвъдморските държави. – Опитва се да опише начина на управление на западните държави, какви прослойки има и т.н. Описанията, до голяма степен, са наивни. В увода – „Да ги атакуваме с техните оръжия, да се отплатим с тяхната отплата, да ги спрем с техните оръжия. Китайците са запленени от техните оръжия. I етап – научнотехничен, II – политически, III – кулурен етап.

西学 – западознание и постепено друг тип образование –по западен образец. Подготвят се кадри. През 1862 – 1895 г са основани 82 училища по западен образец. Започва да се преподава физика, химия, механика, включително и християнските школи започват да обучават и в практически дисциплини. След 1905 г този тип образование е доминиращо, изпитната система е премахната. Започват изисквания за изпращане на студенти в чужбина. До 1891 г са изпратени не повече от 200 студенти.

В началото на ХХ в. Китай се развива главно под западно влияние. I етап – превод на научна литература, които неизбежно съдържат недоразумения при превода на техническите термини. За 50 г. са преведени не повече от 10 книги. 戌戌变法 от 康有为. Реформаторите ценят западната литература, а конфуцианските учени оценяват соц. идеи – 道文. Започва оценяването на романа и прозата и преоценка на романа като жанр.
梁启超 (Liáng Qǐchāo) – набляга на това, че романът може да влияе на народните маси, трябва да е проводник на реформаторските идеи – 今日欲改良群治,必自小说界革命始必自新小说开始. Той иска да има повече реални неща, конфликти, включително и повествователска проза.

王先生 – интересува се от идеята за трагичното. Прави коментар на 红楼梦 като на класическа древногръцка трагедия.

Преводната литература поражда нови жанрове – детективски, сантиментални, политически, научни романи, детска литература.

Най-ранната китайска драма по западен стил е базирана на италианска такава.

Проблеми на превода – при техническите текстове и труднодостъпността му. 平易 и 畅达.

Двамата най-големи преводачи са Lin Shu и Yan Fu. Вторият издига трите основни принципа за превода:
信 – верен на оригинала; 达 – достъпен, разбираем; 雅 – красив, изящен.

Той превежда повече научни трудове, а Лин Шу превежда над 180 романа (разказвачи превеждат, а той пише така че да е разбираемо и изящно). Превежда се основно на 文言, но в много други преводи се превежда и на обикновен разговорен език. Края на Цин е златното време за преводната литература. От 1840 – 1911 г. са направени най-малко 1016 превода на сериозни книги. Сред тях са произведения на автори като Дикенс, Дюма, Толстой и т.н. Най-четени са Артър Конан Дойл и Жул Верн. Има най-малко три метода за превод:

1. 意译 – превод по смисъл; 2. 重写 – пренаписване (както е правил Лин Шу); 3. 删改 – съкращаване и адаптация.

Периодическият печат поражда нови литературни жанрове – есе, памфлет, документален разказ. Предлагат по-достъпен, по-четивен език. Читателите на тези издания са много повече, необходимо е просто да са грамотни.

Издание 新青年в Шанхай, основано през 1917 г. и представлява обръщение към младежите. В него има няколко точки – призив към китайците:

2. 进步的而非保守的 – напредничави, а не консервативни.

3. 进取的而非退隐的 – напредничави, а не изолирани.

4. 世界的而非锁国的 – космополитни, а не затворени.

Публикуват и манифести. Първият литературен манифест е дело на 胡适- един от първите образовани по
западен стандарт и специалист по китайска литература.

八不主义 – „Осемте не” – какво не трябва да се прави:
1. 不言之无物 – Думите не трябва да са откъснати от действителността.
2. 不摹仿古文法 – Да не се подражава на стария книжовен стил.
3. 不讲求文法 – Да не се съблюдава класическия език
4. 不作无病呻吟 – Да не мрънкаш без причина (противопоставяне на традицията за оплакване и тъга в л-рата)
5. 不用套语滥调 – Не използвай шаблони и клишета
6. 不用典 – Не използвай алюзии (典故) към класически произведения
7. 不讲对仗 – Не използвай паралелни структури. Не бъди формалист.
8. 不避俗语俗字 – Не отбягвай разговорните думи и изрази.

От 1900 г. се появяват идеи да се премахнат йероглифите с „изцапани от кръв” от „епоха на диви нрави”.
桐城派 – Тунчънски колектив

Предложено е новата конституция да е 论语. Печатното дело се превръща в оръжие за прокламиране. Появяват се журналистите – 集纳主义.

1873 – 1894 г. – периодът на основаване на много печатни издания, които се превръщат в средства за прокламиране идеите на китайските интелектуалци:

循环日报 – „Ежедневник за света”; 中外纪闻 – ; 才国公报; 虽学报; 知新报; 国闻报.

Преди, интелектуалците са общували традиционно с писма, а сега интензивен п-с, достъпен за широка аудитория могат и да се изхранват с писане.

„Предтечите на литературния прелом”:

魏源 (1794 – 1857 г); 黄遵宪 (1848 – 1905 г)
诗界革命 – реформа в поезията.

Решително напуска границите на Китай – престоя му в Англия, САЩ, Япония го обогатява. Започва дипломатическа кариера, и има възможност да се запознае със Западната култура. Стига до идеята поезията да бъде на достъпен език. Изразява това виждане: 我手写吾口.
Това не е напълно реализирано в творчеството му:

倘亦乘槎中客 – класически 7 значен стих. Няма рима, няма и алюзии.
回头望我求圆

„Ако пътник се качи в сала и се извърне, той ще види че земята е кръгла”.

Усещане за планетата

龚自珍 (1792 – 1841 г) – явление – злободневност и актуалност на стиховете. Неговото творчество е около 600 стиха. „Огледалото на последното имперско столетие”

Х-ките за духовните безпътица идват от неговите стихове. След 1905 г интелектуалците са активни, самостоятелни и не са обвързани с чиновническата система. 学而优则任 – Този, който учи става чиновник. Голяма част от интелектуалците издигат白话 за промяна в официалния език. До тогава всички официални документи са се писали на 文言, който следва да бъде заменен от 白话.

1919 г. – Движение 4 май – апогеят на движението за нова култура.

Лу Сюн и брат му Джу Дзъци

В текстовете на Лу Сюн и др. от неговото време има 白话, но и смесица между 白话 и 文言 – 半文不白.
胡适: „国语的文学, 文学的国语”. 文言 не може да изрази новопoявилите се понятия.

尝试集 – сборник „Опити”

近代文学 – съвременна литература. Тематика – богата, актуалност и злободневност. Разказите са изобличителни – между есе и проза (问题小说 – разказ по проблем), социални разкази – близки до класическия реализъм. Репортаж, памфлет, статия, фейлетон, поява на епиграми. Поява на чужди ареали, герои, идеи.

Същевременно литературата придобива по-светски език, изпъстрен с чужди думи и изречения – неологизми -文言, 白话, калки.

旧风格含新意境 – в стария стил, нови селения.

Протести срещу Нанкинския договор – 4 май се оказва движение за нов език


СЛЕДВАЩ УРОК 24 >> „Творческо общество” 创造社 – Ю Дафу и Гуо Можуо.


.