Краят на Цинската династия

Стоте дни реформи – 1898 г.

Поражението в Китайско-японската война и последвалата борба за Китай оказват огромно влияние върху китайските интелектуалци, които реагират бурно на тези явления, възприемайки ги като застрашаващи съществуването на нацията. Някои от тях, най прочутият сред които е Сун Ятсен (孙中山), се отричат не само от манджурската династия, но и от системата на имперското управление и започват да замислят революция. Сред тях е и Кан Йоууей (康有为), учен от Гуандун, който вече е придобил популярност с реинтерпретациите си на каноничните книги. Неговата репутация на радикален мислител му спечелва аудиенция с младия император Гуансю (光绪帝), който от 1889 г. нататък управлява само номинално, тъй като вдовицата на император 咸丰 – императрица Цъси 慈禧 управлява реално страната от 1861 до 1908 г., макар че през това време на престола са синът й, император Тунджъ и племенникът й – император Гуансю. На срещата между двамата, Кан Йоууей предлага на императора да проведе „революция, започваща от върха”, сходна с тази, която провежда правителството на Япония 30 години по-рано. Предложението му е прието и в продължение на сто дена, започвайки от 11 юни 1898 г., императорът обнародва 40 указа, с които се въвежда широк спектър от реформи. Сред тях влизат създаването на министерство на земеделието, създаването на национална запасна армия, разширяване на правото на изпращане на докладни записки до императора, до този момент ограничено само за висшите длъжностни лица, за всички поданици.

Реформите са рязко прекратени от императрица Цъси, която заповядва да бъдат арестувани и екзекутирани главните реформатори въз основа на обвинението, че замисляли държавен преврат.

Ихътуанското въстание - 1900 г.

Ехото от Стоте дни реформи едва е отминало, когато цинският двор е изправен пред нова криза – мащабният бунт на „боксьорите” или „ихътуаните” 义和团 в Северен Китай. Движението, известно на запад под името „боксьорско”, възниква в лоното на група, която нарича себе си „Юмруците на правдата и хармонията”, създадена през 1896 г. в провинция Шандун като анти-християнско движение. Постепенно движението набира сила, подкрепяно от местните държавни служители, а през 1900 г. дори императрицата издава декларация за война срещу чужденците на китайска територия. В резултат биват избити множество мисионери и техните семейства, а чуждестранните жители в Пекин са обсадени в легациите си в продължение на 55 дена. Съюзните освободителни войски успяват да вдигнат обсадата и налагат тежки наказания на градовете, пострадали от боксьорското насилие. В резултат на Китай са наложени репарации в размер на 450 мил. таела сребро. Същевременно докато съюзническата армия настъпва към Пекин, руските войски окупират Манджурия. След протокола те не успяват да се оттеглят навреме, както е обещано, и това допринася за увеличаване на напрежението между Русия и Китай.

Реформите от края на династия Цин

Когато съюзническите войски влизат в Пекин, вдовстващата императрица и дворът позорно бягат в Сиан. През 1901 г., поради сериозността на положението, Цъси издава указ, в който висшите държавни служители се призовават да внесат предложения за реформи. Двама от най-висшите провинциални държавни служители предлагат програма за реформи в сферата на образованието, военното дело, икономиката и управленската дейност, която е приета и започва внедряването й още същата година. Като част от реформите е приет указ, според който студенти да се изпращат на следване в чужбина; създадено е военно министерство, национална армия; издаден е търговски кодекс и се учредява министерство на търговията. През 1905 г. императрицата обявява, че е станала привърженик на конституционализма, и изпраща делегации в чужбина, които да проучат чуждестранните конституционни системи. През 1910 г. е взето решение през 1912 г. да се обнародва конституция и през следващата година – да се сформира и свика национално народно събрание.


СЛЕДВАЩА ТЕМА 4 >> Синхайската революция и отхвърлянето на Цинската власт.


ПРЕДИШНА ТЕМА 2 >> Късен период на управление на Цин


.