Ранен китайски символизъм и модернизъм (литература)

Символизмът в Китай по времето на неговото възникване няма влияние. Люлката му е Франция, предтеча е Бодлер, а след него в редиците му се нареждат Верлен, Рембо, Стефан Маларме.

Поривите на символизма са към изява на индивидуалното и свобода на изкуството, затова се явява реакция срещу реализма и продължение на романтизма. При него отделното произведение бива изградено чрез една мрежа от символи, то няма конкретен смисъл, ако тази мрежа не е задвижена в мисълта на четеца. Съдържа метафизични елементи, не приема езиковата баналност. При него се забелязва отказ от римувани мисли, интерес към всичко, което надхвърля границите на обикновеното, като по този начин представлява форма на емиграция от социалните проблеми. Текстовете са изпълнени с образи, които са връзка към тази чудна реалност. Възможно е да свърши с един надземен свят. То е едно индивидуално движение, което ратува за отхвърляне на самоценната красота, насочено против буквалния смисъл. В този стил се таи копнеж по всичко странно, чудновато, обитаващо отвъд общоприетото, антинатуралистично движение. Влиянието му надхвърля границите на поезията и границите на Франция.

Силата и дълбочината на символизма като изразно средство почти не се проявяват в Китай. Има някои поети, които изразяват недоволство от доминиращата там поезия и твърдят, че „няма капчица многозначност, липсва привкус, тайни аромати, представлява пряко обяснение, а поезията не е обяснение – тя трябва да изразява.” (没有一点朦胧,缺少余香与回未唠叨地白描,诗不是说明,诗是得表现的.)

Символизмът навлиза в Китай с помощта на Ли Дзин Фа (李金发). Той е роден на 21.ноември 1900 година. Самата съдба на автора е съдба на странник с много ясно изразени наклонности в скулптурата. На 22 години е изпратен във Франция, където започва да изучава изобразително изкуство и се оказва, че като светоусещане е близък до европейското изкуство, съответно бързо усвоява техниките на европейската култура.

Любопитен факт за него е, че е подреждал своята стаичка с много интересни картини и скулптури. Вълнувала го е идеята за смъртта – една част от картините са били портрети на смъртта (черно кадифе). В тази стая той заболява сериозно от бронхит и изпада в състояние на треска – сънува златокоса фея, която го взима в своите прегръдки и го издига в небесата, тогава си променя името. Запленен от поезията на символистите, той изоставя рисуването и се впуска в литературни експерименти. През 1925 година издава стихосбирка 微雨 („Дъждец”), която се превръща в огромно явление в китайската литература. По принцип е трудно за читателя да чете произведенията, да разгадава смисъла им, тъй като има натрупване на символи, свързани по неясен начин. Освен това, в творчеството си той се връща към римата в някои от стиховете и симетрично разположение на строфите (стиховете са подредени като стълби).

Произведенията му съдържат разнообразни строфи (за разлика от тези на Уън и Ду). Често те са пропити с образи на демонична красота, красотата на смъртта, на чудновати вълшебници, близки до готическите същества. В стихотворението си “Erika” авторът използва понятия, характерни за европейския стил, стиховете са свободни – без рима, проявява склонност към накъсване на редовете.
一个少女
间值是孩子爱
一切香话花但不认识
哀戚之火或分(елементи на страдание , тъга )

2) 你不欲生
我可以死
多么颠倒

陈旧之排演= Как всичко е обърнато в този стар театър…
去么?
舍得你 的 Kindlich! – откажи се от всичко детско
山花会 笑人的酒杯更一

孤寂了 我 = планинските цветя ще ни се присмеят, чашите с вино ще ни правят още по-самотни
Тук няма контекст и читателят трябва да осъществи свободна връзка – свобода на интерпретацията.

Самият Ли Дзин Фа е наричан поетическо чудо 诗怪. Настроенията в повечето стихове са тайнствени, недолюбва китайската поезия, защото в нея няма красота и отвъдност, а са твърде реалистични и разбираеми. Доближава се до новолунците.

Втората му стихосбирка е още по-меланхолична и се нарича „Храненик и злодей”, 1927 „食客与区手”。 През същата година е издадена „Песни за щастието” („为幸福而歌”). Китайците не разбират особено стиховете, затова той се оттегля в други дебри, изследвайки европейското изкуство, издава различни теоретични книги.
Негови главни съчинения са: „意大利及其艺术概要“,”德国文学ABC”.

Освен всичко, той се е занимавал и със скулптура – скулптурата на Сун Ятсен е негова.

Ли Дзин Фа е бил културно аташе във Франция, Америка, а след 64та година остава в Америка. През 1976та година на 26ти декември умира именно там. Той си остава чужденец за Китай. Животът му преминава в странство, а не в родината.

Ли Дзинфа остава без последователи и няма предтечи. Има два възможни подхода към неговото творчество – критически или отричащ. Той се влива в руслото на символистическата литература, тя не е много китайска, може да се каже, че е превод на китайски на френския символизъм, но това е твърде краен подход. Другият подход е да се разгледа като необикновено поетично чудо, своеобразен талант, който въпреки китайското си битие, успява да се впише в символизма.

穆木天, Му Му Тиен (1900-1971) – oсновната част от образованието си получава в Япония. До 1926. година учи в Университета на Токио, а през 1921.година е един от участниците в Chuzaoshi.

Най-интересната част от творчеството му е създадена през най-активния му период, а именно 20-те години на 20-ти век.
朝之埠 头
朝霭
浓烟
孔滴滴 疑散
薄冥的 微睡 之间

Това стихотворение е включено в първия сборник на Му Му Тиен, наречен „Странстващо сърце” (“旅 心”)
Принцип на колажа се използва също както в киното, има натрупване на елементи от различни фрази и образи. Разчита на елементите на изненадата и каприза. Му Му Тиен използва заглавието като тема, макар и не толкова красноречиво. Игнорира класическото римуване като вкарва нова ритмика.

寂鸟 不见
永去 不还
永远 陶醉
幻散 在软的 浓网 如烟

Ранните китайски модернисти не можели да приемат съдържанието на поезията- това, че тя служи за изразяване на мисълта, твърде разбираема е. Според Му Му Тиен й липсва вкус към детайла. Стига до крайност: „Колкото по-неясна е една поезия, толкова е по-добре.”. Образът на луната не е случаен –朦胧。Добавяне на доза мъглявост, призрачност. Почти всички писатели, които доживяват 49-та, имат различен завой. През 39-та година се включва в лигата на левите писатели, заема отговорен пост. Пише революционна поезия, публично се отрича от своето дотогавашно творчество. Оказва се, че отричането не е достатъчно да се изчисти политическата неблагодарност и през Културната революция е подложен на гонения. През 71-ва година умира.

Под влияние на европейските моди, в модернизма се налагат политически тенденции. Повечето автори се пренасочват в творчеството си като бившите модернисти стават марксисти.


СЛЕДВАЩ УРОК 26 >> Групировка „Новолуние” 新月社 – Сю Джъмо и Уън И-дуо.


.