Класификация на речниковия състав (лексикология)

Езиковият състав нараства постоянно, много междинни единици, голяма преходност, поради това и неговата класификация е условна.

Думите се различават по произход, по време на съществуване, по способността си да функционират в една или друга област. Можем да различаваме лексиката по три основни признака, затова я класифицираме по етимология, по актуалност/хронология, и стилистично.

Етимологична класификация

Според нея думите се разделят на две големи групи – домашни и заети.

Изконните думи съставляват огромната част от думите в китайския език (това невинаги е свойствено за всички езици, например в корейския близо 70% от лексиката е заета от китайски). Някои то тях са открити още върху дзягууън. Сред най-старите думи се срещат много от ядрената лексика. По-късно се появяват други, които също са първични – т.е. спадат към първия слой, на базата на който се формират всички останали думи.

Според китайското езикознание най-близкото до ядрена лексика понятие е т.нар. ‘основен лексикален фонд’ (基本词汇) – той се е запазил в течение на хилядолетия; активно се употребява и до момента и служи за образуване на нови думи. Много от думите в него са се превърнали в словообразувателни афикси. Тези думи имат три основни признака:

1) Общоупотребимост

2) Устойчивост

3) Продуктивност

Голяма част от тези думи са едноморфемни. Включват:

– Основни обекти/явления – 天,日,太阳,月,山,云,电,风,水,火,春

– Животни/растения: 马, 牛,羊,虫,鱼,草,木

– Роднински названия: 子,女,父,母,爸,妈,哥,姐

– Названия на човек, части от тялото: 人,男,女,头,手,心

– Оръдия на труда, битови предмети: 刀,笔,门,饭,茶,车,衣

– Обичайни действия: 说,听,来,走,去,出,入,射,打,看

– Постоянни признаци: 好,大,小,多,少,黑,白,红

– Числови/количествени думи: 一二三十百万,次,只,斤,尺

– Посока на движение/местоположение: 上,下,东,西,南,北,前,后

– Думи-заместители/местоимения: 他, 她,它,什么,这儿,那儿,很,都,太

– Частици/предлози/служебни думи: 吗,吧,和,了,呢,跟,或

Някои думи можем да включим в основната лексика на база на тяхната общоупотребимост – от различни сфери като техника, селско стопанство, промишленост, политика: 机床,车间,火箭,电子能,反应堆,导弹,无线电,电视,核电站,总统,总 理,秘书(长),干部,同志

Периферна (обикновена 一 般词汇) лексика: по обем много по-голяма от ядрената, думите в нея също са домашни, но не са основополагащи и не са толкова устойчиви. 共产党,红军,共青团,遥控. Обособяват се няколко групи:

Уънйенизми (文 言词)- изконни думи, които са наследени от стария език. Те са стилистично украсени, белег са за ‘книжност’, присъстват във високите стилове (заедно със синтактична усложненост): 目击,畏惧,鄙视,浩大,繁荣,宏伟,左右,时光,典范;如此,无,于是,未必

Диалектизми (方言词) – стилистично украсени, обикновено се използват в разговорните стилове. За разлика от диалектните думи, те са навлезли в книжовния език: 晓得、搞、垃圾、把戏、名堂. На юг от Яндзъ те са много повече. В много случаи като значение те съвпадат с това в путунхуа, но четенето име  различно: например 街 в кантонския се чете gā. На север езикът е повлиян от нашествениците, докато в южните диалекти той е съхранил много проявления на стария език.

Затихващи/постепенно отмиращи думи: 当差,奶妈,(бръснар), 大少爷 (някои се завръщат)

Заемки (外 来词,借词)

Те най-често са съществителни. Поради спецификата на китайския език – малък на брой срички, отговарящи на морфеми с определено съдържание, степента на ‘китаизиране’ на заетите думи е голяма. Делим ги на три вида (начин на заемане съвпада с начин на словообразуване):

1) Фонетични (译音词) – търсят се желани семантични асоциации и се избягват нежелани. 托福,可口可乐,绷带,百事 可乐,奔驰,宝马,模特儿;варваризми: DVD, CD.

Три основни типа:

1.1) По-рано за такива думи са се създавали специални йероглифи: 葡萄,蝴蝶,茉莉;万维网 (WWW). Повечето тук са едноморфемни биноми. В някои случаи единият от йероглифите не е уникален, той носи някакъв смисъл: 肮脏、窟窿 (удебелените са носители на смисъла)

1.2) В съвременния език – просто се вземат морфеми, като се постига частично фонетично уподобяване: 沙发,沙拉,淋巴(液),尼龙,扑克,托拉斯,乌托邦;имената – също тук: 莎士比亚,贝多芬,唐吉诃德,纽约. Понякога има различни варианти, примерно 沙拉 има друго изписване; често едното се налага.

Повечето заемки са от 2 или 3 морфеми; има обаче и от една: 听、卡 (с повече значения: car, cassette, card, calorie):电话卡,十轮卡,三轮卡,卡车,卡路里,千卡,克卡 (добавя се елемент, който да доизясни значението, например 听子)

1.3) Варваризми – заемат се директно, без да се изменя начинът им на записване – освен горните, примерно tet-a-tet, veni vidi vici; в китайския език те навлизат все по-широко, обикновено се отнасят за термини, назоваващи нови явления: DVD, GPS, MP3; понякога се включва два вида изписване – с латински букви и с йероглифи .

При заемането на търговски названия, правилата се ръководят от стремежа към престижно звучене (вж. примерите горе). Престижно е и нещо да звучи ‘английски’, затова понякога се използват наименования, които звучат съвсем чуждо на китайците, например съдържащи сричката fi. Китайският език е демонстрирал досега, че няма висока търпимост към чужди елементи в организма си (德谟克拉西、德律风 и др. са нагледен пример за това). Така този тип думи постепенно се китаизират, превръщат се в калки.

2) Хибридни (音 义结合法)- най-често се състоят от фонетична заемка и китайска морфема, определяща категория – китайската морфема участва, за да поясни/мотивира значението, не  от съображения за наподобяване на звученето: 因特网,苏打水,吉普车,坦克车,芭蕾舞,探戈舞,踢踏舞,高尔夫球,啤酒,香 槟酒,金酒;新西兰,大特、冰淇淋. Могат да се нарекат полукалки.

При двуморфемните структури родовите морфеми са задължителни, докато при триморфемните те могат да се изпускат. Обикновено отпред е фонетичният елемент, а отзад – китайският; но има и обратен вариант: 吧台 (бар – като част от интериора), 冰淇淋

3) Калкиране (семантично заемане) – думи, чиято структура се превежда на китайски. Външно тези думи трудно могат да се отделят от изконните, тяхното значение е изцяло мотивирано. Това е най-продуктивния начин на заемане. Има две разновидности:

– Структурно – копие на словообразувателния модел на заемната дума, елементите й се взимат 1:1: 摇滚,死亡金属,蜜月,马力,重水,动产,不动产; тук са и японизмите: 理论,手续,教科书,了解, 讲师,

– Етимологично – заема се чрез преосмисляне на понятието: 冲浪板,滑雪板,自来水,望 远镜,电脑,安乐死

И двата вида – заемат мястото на фонетично заетите: 麦克风→ 阔音器;公里→ 千米;马达→ 发动机;德绿风→ 电话机;维他命→ 维生素

По произход

  • Японски
  • От други съседни народи (т.нар. ареални заемки), например от хуните са заети много съществителни, започващи с 胡 (той се явява топоним):胡瓜 тиква, 胡椒 черен пипер, 胡麻 коноп, 胡琴 разновидност на цитрата, 胡床 хамак, 胡鼓 барабан.
  • По Пътя на коприната идват чужди думи от Средния Изток за скъпоценни предмети и др.: 玛瑙 ахат, 琥珀 кехлибар, 胡萝卜 морков, 狮子 лъв, 石榴 нар,骆驼、琵琶、唢呐 (муз.инструмент)
  • Заедно с будизма след I в. 观音 Guanyin、和尚、尼姑 монахиня; фразеологизми 不看僧面看佛面 (не търся отговорност от слугата, а от господаря му)
  • През монголската династия Юен: 站 спирките на пощенската служба, 胡同 (първо значи кладенец)、阿哥 обръщение към сина,
  • Манджурски 格格 обръщение към принцеса (от страна на императора)
  • От западните езици – много от тях са калки: 地平线、地球、德谟克拉西→ 民主、赛因斯→科学、巧克力、马拉松

Хронологична класификация

Има два основни лексикални пласта:

1) Актуални/в постоянна употреба (常用词) – образуват актуалната лексика, всеобщи и задължителни, използват се във всички социални сфери, в писмена и устна реч. Около 4000-8000 думи. Тук влиза и актуалната част от заетата лексика. (Най-често употребяваната дума в китайския – 的). В актуалния речник влиза цялата ядрена лексика. Повечето от тези думи са едноморфемни.

2) Думи, които не са общоприети – твърде стари или твърде нови и все още неутвърдили се – образуват пасивния речников състав:

Остарели (旧词语) – архаизми и историзми (古词语,历史词语). 姨太太,话匣子,现大洋,留声机→ 收音机;степента им на ‘остарялост’ е относителна. Често предметите и явленията, които те назовават, преминават в историята и престават да бъдат актуални (историзми); или биват заместени от нова дума, при което значението може да се е стеснило (архаизми).

Архаизми: например, уънйенизми със съвременни синоними: 目→眼睛、首→头、睹→ 看、沐浴→洗澡. Много старокитайски служебни думи обаче продължават да се употребяват – преминали са в по-високите книжни стилове: 与→和、于→在、因此→所以

Архаизация: ограничена употреба на старата дума 太太→爱人 (но напоследък има завръщане към първото, т.е. процесът не е окончателен); често е съпроводена с преминаване на архаизираната дума в друг стил (沐浴 се е запазило във висок стил)

Историзми: не се употребяват активно; предметите, които те назовават, са изчезнали и нямат съвременни синоними.

拉车的 рикша, 姨 太太 (наложница), 当差 (наемен служител, чиновник).

Неологизми: също част от пасивния речник – те са нови за съвременния носител на езика. Сред тях са такива думи, чиито форми/нови значения са се появили скоро. Главно заемки. Вълна на навлизането им има например с падането на Цинската империя: 解放、红军、苏区 (съветска зона)、红领巾、共青团、教研室 (катедра)、大跃进 – сега тези думи се употребяват във връзка със съответния период.

Те възникват и посредством калкиране: 电脑 (етимологична калка) – вече не е неологизъм, навлязъл е в активния речник; 立交桥 (пътна детелина)、试管婴儿 (бебе в епруветка). Това представлява временно състояние на езика, не е постоянно.

Езикът е развил и нови афикси/полуафикси (най-вече суфикси и полусуфикси) за генериране на нови понятия; например 化 в значението ‘процес’: 现代化、全球化、网络化;主义:社会主义、资本主义、教条主义 (догматизъм).

При неологизмите има и различни хибридни и фонетични заемки: 艾滋病、迷你裙、MP3、DVD机.

Още, научни и битово-разговорни термини. Те все още не са навлезли в активния речников фонд. Техните нови значения са се появили отскоро. Всички думи, които се употребяват за първи път, могат да се определят като неологизми. Не може да се определи точен срок, необходим за утвърждаването им. Впоследствие те се превръщат в архаизми или влизат в активния речников фонд.

Стилистична класификация. Класификация по сфера на употреба

2 основни типа думи по сфера на употреба: общостилови (общоупотребителна лексика) – употребяват се широко, от огромното мнозинство от носителите на езика; и лексика с ограничена сфера на употреба – диалектизми, специални думи (в т.ч. термини, думи от професионалния жаргон).

При стилистичната класификация се отчита това, че думите имат не само лексикално и граматично, но и стилистично значение. То е допълнително. Съдържа условен смислов оттенък, който думата може да получи, за да се изрази отношение, оценка, чувство, да се направи речта по-образна и изразителна. Стилистичното значение може да се получи от текста, или да е вътрешно присъщо за езиковите единици. То е двупланово: има емоционално-експресивно (感 情色彩) съдържание, показващо образната употреба, и функционално-експресивно съдържание (语体风格色彩) (показващо сферата на употреба). Оттук, говорим за два пласта думи: с емоционално-експресивни оттенъци, и с функционално-експресивни оттенъци.

Емоционално-експресивната лексика внася допълнителни семантични или стилистични оттенъци. Те се наслагват върху основното лексикално (денотативно) значение. Чрез тях се изразява грубост/ нежност/ фамилиарност/ тържественост и пр. Има два вида емоционално-експресивно значение – положително (褒义) и отрицателно (贬义).  Емоционално-експресивните думи се противопоставят на неутралните (中性), които не изразяват оценка и не се разглеждат от стилистиката, като имат само лексикално и граматично значение. Думите с положителна/ отрицателна/ неутрална конотация се разглеждат и когато говорим за синоними: 鼓动 (агитирам – неутр.), 鼓 励 насърчавам (+), 鼓舞 вдъхновение (+), 煽动 раздухвам, подстрекавам (-), ; 谋划 (0), 计划 (0), 筹划 (+),策划 (–). Невинаги думата има синоними в цялата палитра -/0/+, например няма неутрално понятие за 力图 (старая се, напрягам се +), 图谋、妄想 (храня напразни надежди (-) )

Функционално-експресивните думи се отнасят към определен стил на изказване. Стилът е езикова подсистема, обществено осъзната съвкупност от подбрани и вътрешно обединени езикови белези, обслужваща определена сфера и тип на общуване. Те придават на речта особена окраска – разговорна, научна, художествена, публицистична, официална. Стиловете се наблюдават на всички езикови равнища. Определят се както от лексикологията, така и от фразеологията и синтактичния строеж.

В съвременния китайски език думите имат устна и писмена форма. Повечето думи се употребяват в различни стилове – ‘общостилова лексика’ (това понятие е различно от неутралната лексика, която е неангажирана). Например огромната част от актуалната лексика е общостилова. Стилистично оцветените думи най-често се употребяват в определен стил.

Стилистичната лексика попада в две основни групи: устна и писмена.

Разговорен стил – в тематично отношение лексиката е главно битова, съдържа думи с конкретно значение, изреченията са къси и прости, често има емоционално-експресивни думи, използват се много паралингвистични средства. Лесно проникват диалектизми и жаргонизми. 早 上、个子、外头、脑袋、爸爸、瞧、聊天、打听. Диалектизми馍 (=馒头, мандж.)、闲谈 vs. 唠 嗑儿 small talk、大大 vs 爸爸; думи с 儿, например в пекинския – това също не е част от нормата 明儿见,今儿个; жаргонизми – например от жаргона на крадците – 种莲花 удавям някого

Преобладава (-) конотация. Често се използват думи с преносни значения: 笨蛋;废物、放屁.

Книжна лексика – думи в книжните/писмени стилове (писмено-книжни) – официално-делови, научни, публицистични стилове и пр.

Публицистика (голям диапазон на изразните средства, голяма експресивност, много елементи от разговорния език – с цел привличане на вниманието): 政策、阶级、民主、主张、社 会

Научен стил (най-високият стил – тази ‘височина’ се определя от количеството на елементите от стария език) 主语、声调、诉讼、成本、投资、贷款

Официално-делови стил 转发 (препращам писмо), 公函 (официално писмо), 阁下 (Ваше превъзходителство)、此致、敬礼、祝好.

Този тип лексика се използва главно в писмената реч, но това не значи, че тя не може да се използва и в устна форма. Разговорната лексика също може да се среща в писменото слово – т.е. и двата типа се използват предимно, но не само, в съответната форма.


СЛЕДВАЩ УРОК #19 >> Етимологична класификация – домашни (изконни) думи (уънйенизми и диалектизми) и заети думи.


.