Сън в алени покои - 红楼梦幻 (литература)

Романът «Сън в червените покои» – 红楼梦幻 (или още: Сън в алени покои) е уникално явление в китайската литература: епически мащаб и широк обсег на изображения се съчетават в романа с дълбочината на поставените от автора проблеми (философско-религиозни, етически, социални) , художествена образност – с психическа точност и тънкостта в откриването на човешките характери.

Епизод 1 на «Сън в червените покои» – 红楼梦幻 (vbox7.com)

Китайска телевизия – клипове във VBox7.com: http://chinesetvbg.blogspot.co.uk/

Сюжетът на «Сън в червените покои» подчертава илюзорността на битието и света, и, едновременно с това, позволява да се реализира друга основна идея на автора – идеята за предопределеност и пророчество.

Името на семейството, играещо главна централна роля в сюжета, е Дзя „贾“, което, от своя страна, е омофон на една друга китайска морфема, а именно „假”, което означава фалшив, изкуствен, престорен, неистинкси.

Цао Сюецин се възползва от формата на многоглавия роман, ала той не използва исторически и литературни източници. При него няма герой – историческа личност, на който обикновено съответства даденото историческо време.

Едновременно в романа се използват почти всички стихотворни и прозаически жанрове на традиционната литература (诗, 词, 赋, и др.).

Название на романа «Сън в червените покои»

Заглавието на романа в буквален превод означава „сън в червените резиденции”. В китайската традиция словосъчетанията „червените резиденции” или „червените кули” представляват алегорични идиоми, обозначаващи жилищата на заможните аристократки и дъщерите на богаташите.

Романът на Цао Сюецин е имал няколко заглавия и всяко от тях има дълбока символика. Първото название е «История на камъка» («Записки за камъка», «Записки върху камъка»), за което се предполага, че е «животопис» на изхвърления от богинята камък.

Романът протича в доста затворения свят на един родствен клан. Несъмнено е подчертана ритуалната и показна тържественост на семейния живот, носеща почти театрален характер. Читателят вижда най-разнообразни семейни ритуали : тържествени молебени в родовия храм, разкошни пиршества по случай важни събития и т.н. Тържествено и пищно се отбелязват дори обикновените занимания: чаена церемония, театрални представления, разнообразни игри и др. Всички те са част от семейния бит, в тях взимат участие всички членове на семейството. Картините на бляскаво битие на аристократическия клан в тяхното тържествено великолепие, все едно подчертават вечното могъщество и всесилата на това семейство.

Обаче истинското отношение на писателя към цялата тази тържественост не се проявява веднага. В тази величественост се усеща някаква неустойчивост и изкуственост, чийто фундамент е изначалната конфликтност. Зад външната благопристойност и великолепие често се крият прозаични чувства и стремления: завист и злоба, лицемерие и подлост, обикновена човешка глупост. Между хората в дома постоянно избухват скандали, недоразумения, раждат се слухове и клюки.

Композиция на романа:

Животът на героите протича във времето и пространството като поредица от разговори, приеми за гости, закуски, обеди, преобличания, разходки, игри, празненства и погребения. В тази поредица от всекидневието се въплъщават представите на автора за смисъла и естетиката на живота. Романът е пълен с доста дребни епизоди и с всекидневни битови действия.

Дзя Баою 贾宝玉

Главният герой, Дзя Баою, е на 12-13 години, когато за пръв път се появява в романа. Той е най-малкият син на Дзя Джън贾政и неговата съпруга г-жа Уан王夫人. Ражда се с парче скъпоценен нефрит в устата (това е именно „Камъкът”). Той получава изключително сурово възпитание, изцяло проведено според постулатите и изискванията на конфуцианския канон, ала сам предпочита да чете „Джуандзъ” и „История за западната пристройка”. Баою е много интелигентен, състрадателен и с тънка чувствителност и изпитва презрение и ненавист към сервилните бюрократи, които са редовни гости в дома на баща му. Той избягва обикновените мъже, сам считайки ги за по-нисши в морално и духовно отношение от жените.

Метафоричност на романа:

Метафоричността на романа се проявява в иносказания и символи , които се явяват неотделима част от метафората на съня. Създава се атмосфера на условност, неопределеност, формира се дълбок философски подтекст на романа.

В композицията на романа се отразяват будистките идеи за битието и представи за космоса, които са в основата на мотивите за хорските сънища и предсказания.

Светът на формите – това не е нивото на хората, това е сфера, която наподобява рай, място за праведниците. Свeтът на хората – това е чувствения свят, в който могат да попаднат жителите на света на формите. Обитателите на междинните сфери (духовете), в закономерност с будистките концепции на битието, имат свръхестествени способности за предвижване и се явяват носители на кармическа информация, раждат се в света на хората в различни образи като човек или например цвете. Тези същества се хранят с аромати и миризми, у тях отсъства стремежът към удоволствие и се реализират в света на хората, благодарение на силното желание да се родят сред тях.

Предчувствието за драматични събития в множеството намеци и иносказания, изострят идеята за предопределеност на финала.

С помощта на метафора авторът преплита два плана на романа: реалния и условния. Действието в романа се случва в “Голямата столица” (大度) тоест Пекин, но никога не се назовава директно. Затова градинка за разкошни зрелища можем да търсим не само в Пекин, но и в Нанкин, който също така се споменава в романа. Цао Сюецин с много прийоми и средства се старае да създаде впечатление, че романът му не е за съвременността. Той никъде не споменава такава част от прозата като историческо време, годините на управление: “Въпреки че живота на главния герой е записан върху камък, годините и династието са безследно изтрити”.

Образът на Камъка

Мощен символ в романа представлява образът на Камъка. Още в древните летописи на “左传” се описва пророчески камък, който може да разговаря и да разкрива лъжите. Камъкът има иносказателен смисъл, отразяващ се в названията на много литературни произведения , а също и в имената на литературни герои.

Бао Ю – «Драгоценен нефрит» – това е чудесен камък, изхвърлен от богинята, тъй като не й е бил нужен, и се оказва на земята , където му се налага да изпита “съня на живота” с всичките му радости и печали. Камъкът в романа има космическо значение. Камъкът е творба на Небесата, частица от вселената . Камъкът е част от битието на природата. Камъкът е човек, Бао Ю, който носи камъка на гърдите си и се явява неговото въплъщение. Принадлежността на камъка към природата, неговата способност да усеща, чувства и мисли произлизат от даоиските идеи за връзката между живата и неживата природа, взаимовръзката между живота и смъртта, идеята за въвличането на човека в битието на вселената. Камъкът (Бао юй) е пътник, вървящ по пътя на живота, опитвайки се да разбере нейния смисъл. Камъкът като творение на Небесата е символ необикновеността, затова съдбата му е удивителна, а човекът, който се явява въплъщението му, все едно е от друга планета. Необикновените черти на Бао юй авторът подчертава не еднократно , говорейки за странния му характер, за непредвидените му действия.

Той ни изненадва със своето невежество и надареност (камъкът се споменава и като “невежа твар”), с добротата си или озлобеността, с боязливост или пък не удържима смелост, но най-много с неочакваността и силата, с която проявява чувствата си. Съдбата на камъка и героя му е символична: тя показва пътя за познанието на света, който се явява и печален път на грешките.

«… Камъкът губи даден му по природа
начален и същински облик,
И нов зловонен чувал от кожа,
Като в приказката ще го облече».


СЛЕДВАЩ УРОК 23 >> Преход към съвременност. „Движението за нова култура”. Краят на 19. – нач. 20 век: периодика и преводи.


.