Създаване и еволюция на китайските йероглифи

Китайските йероглифи имат една от най-дългите истории, от която и да е друга система за писане на земята. Ако считаме от най-ранните издълбани символи наскоро открити, които притежават природата на писмена система, то можем да кажем, че тези йероглифи имат история на около 6000 години. Ако смятаме само от времето на напълно развитите от династия Шан надписи върху оракулски кости, то можем да кажем, че те имат история на повече от 3000 години. От тези древни китайски йероглифи до съвременните йероглифи, макар да е имало много промени в техните форми от гледна точка на системата за писане като цяло, няма основни качествени изменения. Тази система за писане би трябвало да продължи още хиляди години, докато нейното създаване по този начин е наистина уникално чудо в историята на световните системи за писане. Ако разгледаме дългата история на китайските йероглифи, тяхното широко географско разпространение и големия брой хора, които ги използват, то тогава ние можем точно да опишем количеството от литература, което е записано, използвайки тази система за писане. Ако някой реши да изучава китайската култура или дори далечната източна култура, то китайските йероглифи са най-важният ключ за разкриване съкровището от знания.

Изучаването на китайските йероглифи в древни времена се наричало сиаосюе (小学 xiǎoxué) , това е обучаване на йероглифи за деца. През късната цинска династия обучението носело името „скриптология” (文字学 wénzìxué), а през 50-те години на ХХ в. „китайска йероглифика” (文字学wénzìxué). В последните десетилетия науката била наречена „съвременна китайска йероглифика” (现代汉字学 xiàndài hànzì xué). Традиционната йероглифика се фокусира върху китайските йероглифи и еволюцията на техните форми, произношението, значението и това също е познато като „историческа йероглифика”, докато съвременната се съсредоточава върху употребата на китайските йероглифи в езика.

Създаване и еволюция на китайските йероглифи

Съществуват множество легенди, свързани с появата на китайските йероглифи. Измежду тези истории най-популярна е тази за Цан Дзие (仓颉 Cāng Jié). Той е описван като необикновена, легендарна фигура, изтъкнат с неговото постижение. Говори се, че е имал четири очи и е бил роден със знанието да пише. След като изучил законите на света, той създал своята чудновата система за писане. Според легендата, когато създал писмеността, зърно заваляло от небето, а духовете и демоните започнали да вият. Макар и тази история да е несъмнено недостоверна, е напълно възможно Цан Дзие наистина да е съществувал. Според китайските исторически летописи Цан Дзие е бил чиновник по времето на царуването на Жълтия император (黄帝 Huángdì) приблизително преди 5000 години. Примитивни форми на писменост вече са съществували много преди Цан Дзие да бъде роден. Неговият принос се състои в това, че той е събрал и организирал вече съществуващата система на писане и представил като официална система. Въпреки че Цан Дзие не е толкова забележителен колкото го описват легендите, събирането и организирането на писмеността е важно постижение.

По-достоверна теория за произхода на китайските йероглифи е базирана на основата на резултатите, получени от археологически открития. Писмените знаци, намерени върху керамични съдове от периода Яншао (仰韶 Yǎngsháo) в Сиан(西安Xī’ān), Банпо (半坡 Bànpō), са най-старите форми на писменост, намерени до днес. Според резултатите, получени от Археологическия институт за изследвания на Китайската академия на науките, тези писмени знаци са приблизително на около 6000 години. Периодът на Яншао отговаря горе-долу на късния период на китайското примитивно матриархатно общество. Всички знаци са символи, те имат проста структура, подобна на устройството на чертите, съдържат първоначални форми на елементи от йероглифите. Макар че писмените знаци от Яншао са извънредно прости в своите форми, те също не биха могли да бъдат създадени от един човек за кратък период от време. Очевидно появата на йероглифите е била продукт на дълъг период от проби и грешки през много поколения. Всеизвестно е, че човешката реч е също толкова стара, колкото и човешкия род- приблизително 30-40 хиляди години, а писането е много по-скоро развито.

Начин на построяване на китайските йероглифи

За всеки, привикнал към буквената система на писане, е много важно да разбере същността на китайските йероглифи. Това е, защото конструкцията им в драстично по-различна от всичко, което би могло да се намери в буквената система на английския, руския или който и да е друг език. Конструкцията на йероглифи може да помогне за виждането на произхода им и в същото време за схващане на смисъла им като цяло.

Има много начини за построяване на йероглифа. Традиционните анализи обикновено са базирани на шест категории, споменати от Сю Шън (许慎 Xǔ Shèn) в речника от времето на династия Източна Хан (说文解字 Shuōwénjiězì). Тези шест категории (六书 liùshū) са базирани на шест метода на построяване на йероглифа: пиктограми (象形 xiàngxíng), идеограми (指事 zhǐshì), комбинирани идеограми (会意 huìyì), пикто-фонетици или ключ и фонетик(形声 xíngshēng), йероглифи, съдържащи много значения (转注 zhuǎnzhù) и заемки (假借 jiǎjiè). Тези шест метода не са измислени от Сю Шън, но са въведени и извлечени от него от древните пътища за създаване на йероглифи. Методите не са създадени по едно и също време, някои по-рано, други по-късно. Ако говорим точно, само първите четири метода от тези категория (пиктографичен, идеографичен, комбинирани идеограми и пиктофонетици) са действителни методи за създаване на йероглифи, а останалите два просто разширяват обхвата на употреба на съществуващите йероглифи. Статия посветена на възприемането на китайската писменост.

Пиктограми

Пиктографичният метод на конструиране на йероглифите е базиран на изобразяването на предметите – рисуването им. Да се изрази концепцията за „слънце” – се рисува слънце, за да се изрази „луна” – се рисува луна и т.е. Това е най-ранният метод за конструиране на йероглифи, който е кулминацията в еволюцията на изобразителния запис и пиктограми.

Пиктографите са различни от пиктограмите и дори още по-различно от изобразителните записи. Пиктографичните йероглифи могат да изразят директно отделната дума в езика. Още повече пиктографичните йероглифи са прости по форма и са далеч по-прости изображения от пиктограмите.

Пиктографичните йероглифи имат голямо преимущество пред останалите типове, имайки директно визуално обръщане – често е лесно да се запомни какво изразява йероглифа, просто поглеждайки го.

Пиктографичните йероглифи имат качеството да пренасят значението директно, но този метод за конструиране на йероглифи има някои ограничения. Измежду милионите предмети на света има много, които не могат да бъдат изобразени по този начин. Няма начин да бъдат изобразени абстрактните понятия директно. По тези причини пиктографичния метод е бил използван само през ранните етапи на еволюция на йероглифите. През двете хиляди години от Цинската династия до наши дни едва шепа нови йероглифи по пиктографичния метод са били създадени: чадър 伞 sǎn, изпъкнал 凸 tū, вдлъбнат 凹āo и още няколко. Въпреки това пиктографичните йероглифи поставят основата на цялата структура на китайските йероглифи. Те всички са прости, единични елементи, които не могат да бъдат разглеждани като по-малки значещи компоненти. Те могат да бъдат използвани като строителни части в създаването на нови йероглифи. Те са малко на брой: измежду 9,353 йероглифа, намерени в речника от династия Източна Хан (说文解字 Shuōwénjiězì), едва около 300 (или 4% от крайното количество) са пиктографични йероглифи.

Идеограми

Показателен метод в конструирането на йероглифи, използващ символи, за да посочи абстрактни значения. Идеограмите могат да бъдат разделени на две подкатегории както следва:

Първият пит са чисти символи, които изразяват дадено значение. Много малко йероглифи попадат в тази категория:

上 над: дългата линия показва граница, над която стои точка
下 под: дългата линия показва граница, под която стои точка
一 едно: една черта
二 две: две черти

Вторият вид събира добавянето на чист символ към пиктограма, за да изрази дадено значение. Например: нож 刀 dāo е пиктографичен йероглиф. При добавяне на точка от едната страна посочва острието на ножа и това ни дава идеограма : острие 刃 rèn. Бройката на йероглифите, които принадлежат към този тип, е доста по-голям от тези, които спадат към първия тип. Ето и няколко примера: 本 běn корен: 木 mù е пиктограма за „дърво”. Хоризонталната черта е показател за „корен” и дава цялото значение на йероглифа.

末 mò връх на клонка: отново дърво за основа木 mù, хоризонтална линия минава през горната част и означава върхът на клонката.
甘 gān сладък: 口kǒu- пиктограма на уста, а чертата в устната кухина показва сладост във вкуса.

Идеограмите като пиктограмите приспадат към категорията за йероглифи с един елемент. Идеографичният метод за създаване на йероглифи е дори по-ограничен от пиктографичния. Идеограмите съставят най-малка пропорция в китайските йероглифи. От 9,353 йероглифа, записани в речника от династия Източна Хан (说文解字 Shuōwénjiězì), едва около 1000 или 1% са идеограми.

Комбинирани идеограми

Асоциативният метод за създаване на йероглифи комбинира два или повече идеографични символа, за да формира нов йероглиф. Връзката между няколко компонента създава ново значение. Като се разгледа например йероглифът 采 cǎi -бера плодове, съставен от ръка и дърво. Друг пример е йероглифът за отрязвам/отсичам 伐 fá, съставен от копие отдясно и изправен човек отляво.

Има два основни типа асоциативни йероглифа. Първият тип се нарича „асоциативни йероглифи с еднакви части”. Те са съставени от няколко еднакви символа, за да изразят ново значение. Например:

从 cóng двама души един зад друг, изразя идеята за „следвам”
步 bù два крака изразяват „разхождам се”
炎 yán два огъня изразяват „възпламеняване,топлина”
晶 jīng три слънца изразяват „блестящ”
磊 lěi три камъка- „камара камъни”
森 sēn три дървена- „гора”

Вторият тип асоциативни йероглифи са съставени от различни части. Те съдържат различни символи, събрани да изразят ново значение. Този вид е по-голямата част от асоциативните йероглифи. Ето и няколко примера:

旦 dàn слънце над хоризонта – „разсъмване”
莫 mò слънце сред гъста трева – „мрак” (оригиналното значение на йероглифа)
益 yì вода над съд, което съдържа идеята за „преливам”, което е и оригиналното значение на йероглифа
牧 mù ръка, държаща пръчка с крава от лявата страна – „паса”
休 xiū от лявата страна има човек, а до него дърво и това заключава идеята за „почивам”
寒 hán трева,която се разпростира в цялата къща, докато ледът се вижда отдолу. Има значение на „студено”

Асоциативните йероглифи, създадени по-късно в еволюцията на системата за писане, включват: 尖 jiān заострен, изострен(голям отдолу 大 и малък 小 отдолу); 劣 liè слаб, долнокачествен (по-малко 少 сила力); 卡 kǎ разцепвам (не отгоре 上 , и не отдолу下); 掰 bāi чупя на две с ръце (две ръце 手 разделят 分); 冇 mǎo (кантонски)= 沒有 нямам (йероглифът 有 без 2 черти).

Методът на комбинираните идеограми за създаване на йероглифи е чудесна стъпка напред от пиктографичния и идеографичния метод. Докато пиктографичните и идеографичните йероглифи са от един елемент, комбинираните идеограми са съставени от йероглифи. Асоциативният метод комбинира няколко елемента с точно значение да състави йероглифи с ново значение. Този метод е по-гъвкав и адаптивен. Йероглифите, създадени по пиктографичния или идеографичния метод в по-голямата си част представят конкретно съществително.

Комбинираните идеограми могат да бъдат използвани за глаголи и прилагателни с абстрактни значения. Те изначално са доста абстрактни, техните значения и употреби честно могат да се разширят. Например йероглифът 鸣 míng първоначално се използвал да означава само „писък на птица”, но през времето неговите значения били разширени и се отнасят до всяко животно (马鸣 – цвилене) и дори за неодушевени предмети (雷鸣 – гърмене). Заради тази си гъвкавост комбинираните идеограми са повече от пиктограмите и идеограмите. От 9,353 в речника от династия Източна Хан (说文解字 Shuōwénjiězì) около 1,200 или 13% са асоциативни йероглифи.

Макар че са далеч по-продуктивен от идеографични и пиктографичния метод, асоциативният метод за създаване на йероглифи е неспособен да надскочи системата на чистите идеограми или значението на символите. Фактът налага много ограничения на тяхната продуктивност. Конкретни обекти могат да бъдат представени от една картина, но с хиляди форми по-голямата част, от които са твърде сложни. Просто използването на значещи символи при създаването на йероглифи неизбежно създава трудности. Например йероглифът 寒 hán, който съчетава „къща”, „трева”, „човек”, „лед”, за да изрази „студено”. Ако е трудно да се изрази „студено”, то как по-абстрактните понятия могат да се представят? Като обществената икономика и културния прогрес, увеличаването на материално обекти и развитието довеждат до заплетеност, а езикът, който трябва да говори за тези неща, трябва да се развира съобразно. Чистото писане на идеографични символи скоро става негодно за задачата да изрази всички тези предмети. От тази гледна точка обществото заставя езика да преобърне звуците на този език в един по-нататъшен писмен език. Като нов и по-научен метод се появява познатият като пикто-фонетичен метод.

Пикто-фонетични йероглифи

Пикто-фонетичният метод за създаване на йероглифи използва комбинацията от фонетичен компонент и семантичен ключ, за да построи йероглиф. Фонетика подсказва произношението на йероглифа, а така нареченият „ключ” посочва значението. В йероглифът 蝗 huáng – „скакалец” , например, фонетикът 皇 huáng ни казва произношението, а ключът 虫 chóng ни подсказвам, че става дума за насекомо. Друг пример може да бъде йероглифът 吐tǔ – „изричам, казвам” с фонетик 土tǔ, който дава четенето и ключ 口kǒu, който подсказва, че става дума за нещо, свързано с уста.

Пикто-фонетичният метод преодолява ограниченията на пиктограмите, идеограмите и комбинираните идеограми. Този метод исторически е голяма стъпка напред в създаването на йероглифи. Той прави по-лесно създаването на голям брой нови йероглифи, които да изразяват всички видове понятия. Например при добавяне на различни ключове към фонетичния компонент 胡 hú са създадени много йероглифи със същото четене, но с различни значения:

胡 +氵(3 точки вода三点水) = 湖 езеро
胡 +艹 (трева草字头) = 葫 кратуна
胡 +犭(куче犬字旁) = 猢 маймуна
胡 +米 (ориз米字旁) =糊 тесто/макарони
胡 + 虫 (насекомо 虫字旁) = 蝴 пеперуда

Подобно с добавянето на различен фонетичен компонент към ключ 木 mù –„дърво” са създадени много различни йероглифи с близко семантично значение:

木 + 干 gān = 杆 gān флагщок
木 + 丈 zhàng = 杖 zhàng бастун
木 + 才 cái = 材cái дървен строителен материал
木 + 支 zhī = 枝 zhī клон
木 + 风 fēng = 枫 fēng явор (дърво)
木 + 乔 qiáo = 桥 qiáo мост
木 + 娄 lóu = 楼 lóu блок

Изобретяването на пикто-фонетичен метод отваря неограничени хоризонти за създаването на китайски йероглифи. Той постепенно става основен метод при създаване на йероглифи, докато останалите три метода постепенно спрели да се използват. Процесът може да бъде наблюдаван статистически. При йероглифите използвани при гадателните кости 1000 г. пр.н. едва 20% били пикто-фонетични, а в речника от династия Източна Хан (说文解字 Shuōwénjiězì) повече от 80% от записаните йероглифи били такива.

Две неща по темата за пикто-фонетичните йероглифи ще засегнат нашето по-нататъшно внимание:

1. Позицията между ключ и фонетичен компонент

Правило 1: ключ отляво, фонетик отдясно: 吐 tǔ изричам, казвам
Изключение: 和 hé мир
Правило 2: ключ отгоре, фонетик отдолу: 花 huā цвете
Изключение: 驾 jià яздя, карам,пилотирам
Правило 3: ключ отвън, фонетик отвътре: 阀 fá клапа
Изключение: ключ отвътре, фонетик отвън: 闷 mēn задушен, непроветрен/ отегчен
В по-голямата част от пикто-фонетиците ключът и фонетикът е лесно да бъдат разпознати.

2. Предназначение на ключ и фонетик

Когато всеки пикто-фонетичен йероглиф бил първоначално създаден, фонетичният компонент бил точен индикатор за произношението на йероглифа, а ключът бил точен белег за значението. На промените, които се са случвали през дълги периоди на създаването на езика и писмеността, дължим това, че фонетиците и ключовете били много разширени и загубили възможността да представят точно произношението и значението.

Заради тези промени в произношението на езика, които са се случили от древни времето до днес, повечето фонетици са изгубили възможността си да посочват точно четене на йероглифа. Нивото на прецизност, с което фонетиците посочват произношението на съвременните пикто-фонетични йероглифи, може грубо да бъде разделено на четири нива:

Напълно точно: 鲤 lǐ шаран (фонетик 里 lǐ)
Сравнително точно: 花 huā (фонетик 化 huà)
Слабо свързани със сегашното произношение: 灯 dēng лампа (фонетик丁 dīng)
Несвързани със сегашното произношение: 埋 mái заравям (фонетик 里 lǐ)

Ключовете първоначално носели само основната връзка със значението на отделния йероглиф. Те нямали еквивалент на значенията на йероглифи, от който били част. През времето значенията на йероглифите се променяли, разширявайки се и стеснявайки се непрестанно. Като резултат ключовете на съвременните пикто-фонетични йероглифи имат едва слава и много ограничена способност да предадат значението на йероглифа. Нивото на прецизност, с което ключовете изразяват значението на йероглифа, може грубо да бъде разделено на четири нива:

Предават точно значението: 柏 bǎi кипарис(ключ木 mù дърво)
Имат директна връзка със значението на йероглифа: 杖 zhàng прът, стебло (ключ木 mù дърво)
Слабо свързани със значението на йероглифа: 冷 lěng (冫 две точки вода)
Несвързани със сегашното значение на йероглифа: 范 fàn образец, модел (艹(艸) трева)
Горната оценка на възможностите за пренос значението и произношението на ключа и фонетика се отнасят само за съвременните китайски йероглифи.

Йероглифи с много значения и заемки

В допълнение на четирите метода за създаване на йероглифи описани по-горе има още два други за разширяване обсега на йероглифите в шесте категории на Сю Шън: „йероглифи, съдържащи много значения” (转注 zhuǎnzhù) и „заеми” (假借 jiǎjiè). Той за съжаление не дава ясна дефиниция на йероглифите с много значения. Учените по-късно предлагат много възможни дефиниции, опитващи се да изчистят двусмислиците. Например, може да се разсъждава както следва: ако два йероглифа принадлежат към една група ключове и тяхното произношение и значение са еднакви или близки, то тези два йероглифа могат да се използват за определение един на друг. Това може би е значението на този метод. Например: 顶 (dǐng връх, връхна точка) и 颠 (diān връх, покрив) споделят един и също ключ 页, имат близко значение и произношение.

Йероглифите „заеми” се използва, за да приложи липсващи йероглифи за думи с липсваща писмена форма. Това се случва по следния начин: ако две думи имат еднакво произношение, тогава йероглифът, който изразява едната, може да бъде „зает” и използван, за да изрази и другата. Значението на йероглифа е без връзка, той се заема само заради произношението. Този метод на „заема” е измислен рано в историята на китайските йероглифи. Обикновено йероглиф, изразяващ напълно конкретно значение, се използва да представи дума, звучаща по същия начин, с по-абстрактно значение. Например: 其 jī оригинално се използвал със значение на „лопата”, а по-късно бил зает, за изразява”той,то”. Към оригиналния йероглиф по-късно бил добавен ключ бамбук 竹,за да изрази оригиналното значение на йероглифа: 箕 jī (лопатите обикновено се правят от бамбук в Китай).

Методът на заемане не изисква създаване на нови йероглифи и дава лесен начин за изразяване на абстрактните концепции при писането. Той използва йероглифите като чист фонетичен символ, за да разшири техния обхват на употреба. Като цяло това е много удобен начин за намиране на йероглифи за изразяване на думи, които нямат писмен израз. Все пак методът на „заемане” е строго ограничен от идеографичната природа на китайската йероглифна система и е неспособен да се развие като основен начин за създаване на йероглифи.

ТУК можете да прочетете как са се опростявали китайските йероглифи и писменост.

За развитието и разпространението на китайската писменост в Източна Азия четете ТУК.


Автор: Мария Атанасова


.