Провинция Шандун 山东

Китай е великолепна и голяма по територия страна и заради това може да е трудно да се избере идеалното място за посещение. Безспорно едно от най-добрите места е провинция Шандун, която ежегодишно пленява хиляди туристи, както чуждестрани, така и китайски, с сравнително мекия си климат, модерните метрополити, спокойните селца за отдих, свещените места за различните религии, уникалната си кухня и множеството обекти, показващи всеки един аспект на Народна Република Китай.

География

Самото име на провинцията издава неиното географско положение – на изток от планината (shāndōng, 山东). Провиниция Шандун се намира на изток от планинската верига Тайхан (Tàihángshān, 太行山). Планинската верига Тайхан се простира на 400 кимотерна в посока север – юг. Средната ѝ височина е 1500 – 2000 метра надморска височина, а най-високия ѝ връх в територията на Шандун е върха на Нефритения Император, която е най-свещетана Таоистка планина. Провинцията се простира по долното течение на ‘жълтата река’ Хуанхъ. Привинция Шандун се намира в източната част на Народна Републина Китай. Тя е обградена от провинция Хъбей на север, Хънан на запад, провинции Анхуей и Дзянсу на юг и Бохайско и Жълто море на изток. Провинцията се намира между 34 23’ с. – 38 24’ северна ширина и 114.48 48’ и. – 122 42 източна дължина. Тя се простира 420 км. от себер на юг и 700 км. от изток на запад. Администравният ѝ център е град Дзинан (Jǐnán, 济南), а най-големият град в провинцията е Циндао (Qīngdǎo, 青岛/青島) с около 8 милиона жители (2006 г.).

Шандун се простира на 156 700 кв. км., което е 1.6% от територията на страната. Релефа на провинцията е предимно равнинен. Въпреки това релефа на провинция Шандун се състои от девет топографски форми включително равнини, низини, хълмове, делти, тераси и плата и планини. Планиниския район заема 15.5% от територията, докато равните съставят 55% от провинцията. Водните басейни, като реки и езера, са 13.2%, а хълмистите райони образуват 1.1% от територията на провинцията. Повечето хълмове от източната част са с височина между 500 и 0 метра надморска височина. Най-ниската точка в провинцията е делтата на „жълтата река” Хуанхъ. Най-високата точка е връх Тай още изветен като върха на Нефритения Император (1545 метра). Други известни върхове са Лао, Куню, Мън, Лу и връх Я.

Провинция Шандун се намира в топъл умерено континентален и умерен морски район, а климатът ѝ е субтропичен. Заради географската шипина и това, че се намира на полуостров в промивинцияте се оформят четири сезона като пролетта и есента са сравнително кратки, а лятото и зимата са продължителни. Пролетта и лятото са характерни с изключителни мунсонни валежи. Зимата е по-мека и влажна от тази в северен Китай. Бреговите и вътрешните райони претърпяват резки промени в климата.Средните температура за годината са между 11 и 14 , а вредното количество на валежите е между 550 и 950 мм. През зимата температурите спадат до средно -5 – 1 и 24 – 28 през лятото. Главнаната и най-голяма река е „жълтата река” Хуанхъ. Тя е втората по дължина река в Китай след Яндзъ и шеста в света със своите 5 464 км. Тя извира от планината Бейян Хар в провинция Цинхай, преминава през девет други провиниции, за да се влее с делта в Бохайско море в провинция Шандун. Хуанхъ се нарича „люлката на китайската цивилизация”, заради льосовите наноси които реката влече и наслагва по бреговете си. Тези наноси правят почвата много плодородна и от там произлизат множество от китайските културни характеристики. В китайската култура жълтото се счита за цвета на благородството и плодородието, заради плодородните льосови почви и просперитета, който въври заедно с добрите реколти. За голямо нещастие, високата пълноводност на реката и мусоните предизвикват множество наводнения в района както през 1932 година, когато Хуанхъ отнема живота на около 1 до 4 милиона души в северен Китай.

Освен реката Хуанхъ, в провинция Шандун има общо над сто други по-малки реки. Провинцията се слави и с едно от най-големите езера в цял Китай – езерото Нансъ (още наричано и езерото Уейшан), което се простира на площ от 1 357 кв. м. и е 120 км дълго. Самото име на езерото Нансъ (Nánsìhú, 南四湖) се превежда като четирите южни езера. То е най-голямото сладководно езеро в северен Китай и се състои от четири по-малки езера: езерото Уейшан (Wēishānhú, 微闪湖), езерото Джаоян (Zhāoyánghú, 昭阳湖), Нанян (Nányánghú, 南阳湖) и езерото Душан (Dúshānhù, 独山湖). Събрани всички естествени езера в провинция Шандун заемат площ от 1 500 кв. км.

Населението на провинцията по проследни данни от 2004 г. е 91 800 000 души, като само за нея година раждаемостта е била 12.5‰ , а естествения прираст е бил 6.01‰. Работещите хора са били 57.28 милиона, били са създадени 1.03 милиона нови работни места и 440 000 уволнени са били преназначени. В сравнение с предишната година безгработицата намаляла с 0.3 % до 3.4%. За 2004 г. наличния доход на глава от населението за хората от градовете е бил 9 438 юана, с 12.4% по висок от този от предишната година, а за хората от селата – 2 389 юана на глава от населението, което с 11.3 % по-висок от този от 2003 година. Разходите за същата година на гражданите е бил 6 6774 юана на глава от населението, с 10% повече от предишната година, докато в неурбанизираните райони има увеличение от 12% с 2 389 юана на глава от населението.

Главния източник на питейна вода в провинция Шандун са валежите и тъй като те са непредвидими и не винаги достатъчни се падат едва 520 куб. м. за човек, което е равно на 18.8% от националното разпределение на по 2 770 куб. м. на човек. За момента провинцията разполага с 19.224 милярда куб. м., които представляват съвкупност от 7.844 милярда куб. м. надземна вода, 5.88 милярда куб. м. от подземни води и едва 5.5 милярда куб. м. пречистена вода от реката Хуанхъ.

Провинция Шандун разполага с 128 различни природни изкопаеми, които представляват 78% от всички минерали, които биха могли да се намерят в цял Китай. 33 от тези минерали са в най-срещаните в страната. Някои от тях са злато, сяра, гипс, нефт, диаманти, магнезиева и кобалтова руда, гранит и цирконии. Дръги ресурси, които се добиват в Шандун са калиева сол, графит, талк, варовик, бентонит,желязо, алуминиева и бариева руда, природен газ, циркон и глина.

Флората на провинция Шандун се състои от 3100 различни видове растения, като околко 650 са култивирани и се отглеждат. Фауната има общо 25 вида влечуги, 55 вида бозайници, 362 вида птици и 8 земноводни животни. Интересен факт е, че Шандун е провинция номер 1 в Китай по разновидност видовете насекоми, които се срещат там.

Земеделие и индустрия

Провинцията има дълга история в производството на тютюн и китайски дъб, който се използва за отгеждането на буби за производството на коприна, както и на вино. Шандун е на първо място сред провинциите по производството на пшеница и памук и довива на злато и диаманти. Тук се намира и един от най-големите в света депозити на сапфири.

Тъй като реката Хуанхъ наслагва плодородните льосови находища, които влачи по бреговете си, делтата и териториите около делтата на реката са изклчително благоприятни за земеделие. Поради тази причина Шандун е една от главните земеделски райони на Китай. Провинцията е известна като „хамбар” на житни изделия, памук, фъстъци, тютюн, коноп, масла, копринени буби, плодове и билки от традиционната китайска медицина. Някои от известните специалитети на провинцията са ябълките от Янтай, крушите от Лайян, прасковите от Фейчън, жужубите от Лълин.

Морската територията на провинция Шандун заема 37% от територията на Жълто и Бохайско море и брегова линия, която съставя 15% от целия бряг на Китай. От това следва, че Шандун е провинция богата на морски ресурси и деликатеси. Има 260 видове риби и морски дарове. Шандун има 40 различни видове риби за лов и 100 видове раковини и е първа провинция в Китай по улов на скариди, морски охлюви, морски таралежи и други морски дарове. Провинцията също е една от четирите основни солници за морска сол в Китай.

Едни от най-главните ресурси за електроенергия на провинция Шандун са въглищата и нефта. Петролните залежи в Шънли (Shènglì Yóutián, 胜利油田) са вторите по големина в страната. Джунюен е друго нефтено поприще, което се намира на границата между провинциите Хънан и Шандун и част от него се намира в Шандун. Петролът добит в провинцията представлява една трета от нефта добит в цял Китай. Шандун има около 50 000 кв. км. от въгледобивни мини. Главната мина за въглища е Йентън и е една от 10те главни източници на въглища в страната. Заради тези свои ресурси провинцията има много добра система на електроенергия и е една от шесте провиниции, които произвеждат достатачно енергия за да се самозахранват.

Брутния вътрешен продукт на провинция Шандун за 2004 година се равнява на 1549.07 милярда юана, което е 15,3% повече от този за предходната година. По отделно първичния сектор донесал 177.83 милярда юана (с 6.9% повече от предишната година), вторичния – 872.45 милярда юана ( израстване с цели 19.2% от предходната година), а третичния – 489.79 милярда юана (12.3% повече от през 2003). Годишните приходи на провинцията наброяват 267.56 милярда юана, което е с 26.1% повече от миналата година, а годишните разходи 118.86% милярда юана, с увеличение от 17.6% спрямо 2003та година. Индексът на потребителските цени (CPI) се повишил с 3.6% от предходната година. С повишение от 6.5% от предишната година, стойността на земеделската продукция е била 190.25 милярда юана.

Индустриалната стойност общо се оценява на 649.83 милярда юана с 26.5% прираст. През 2004 46.37 милярда юана са били инвестирани в технологии, което е прираст с 51.4% от предишната година. Продукцията на провинцията за 2004 е представлявала 21.9% от общата индустриална продукция на Шандун. Стоителството е допринесло 190.21 милярда юана, с 28.4% повече от преди. Годишното транспортиране на стоки се повишило през 2004 с 10.2% до 1.32 милярда тона. С увеличение от 13.9% годишния оборот на стоките продадени на дребно достига 448.34 милярда юана. Безспорно с най-висок скок в приходите е отраслът туризъм с цели 42.1% повече постъпления от предходната година и годишен дохот от 81.47 юана.

Политика

Провинция Шандун е под директното оправление на китайското правилтество и Китайската Комунистическа Партия и не притежава своя отделна законодателна система. Както всички континентални провинции, политическия устрой на Шандун се състои от двама главни оправляващи. По принцип най-главен е Губернатора на провинцията, който е най-високата длъжност в Народното Правителство на дадената провинция. В политическата структура на провинцията, обаче Министърът на Провинциалния Комитет на Китайската Комунистическа Партия (省委书记) има повече власт от Губернатора.

Сегашният Губернатор на Шандун е Дзян Дамин (Jiāng Dàmíng, 姜大明) и е в мандат от 2007 година. Сегашният Министър на Провинциалния Комитет на Китайската Комунистическа Партия за провинция Шандун, Дзян Икан (Jiāng Yìkāng, 姜异康) е стъпил вдлъжност през 2008 година. Председателят на Народния Конгрес на Шандун днес е Джан Гаоли (Zhāng Gāolí, 张高丽) и е стапил на поста си през 2003. Днешният председател на Комитета на Китайската Народна, Политическа, Консултативна Конференция за Шандун (Quánguó Rénmín Zhèngzhì Xiéshāng Huìyì, 中国人民政治协商会议), назначен през 2004 година, е Сун Шуи(Sūnshúyì, 孙淑义). Сун Шуи е председател на Комитет, който играе ролята на съветнически орган в Народна Република Китай.
Провинцията се дели на 17 области, които на свой ред се делят на 49 района, 31 провинциални градчета (xiànjíshì, 县级市) и 60 окръга (xiàn, 县). В Шандун има общо 1223 града, 239 общини, 2 етнически общини (xiāng, 鄉 или zhèn, 鎮) и 423 подрайона.

Областите на провинция Шандун са:

• Дзинан (Jǐnán Shì, 济南市)
• Ляочън (Liáochéng Shì, 聊城市)
• Дъджоу (Dézhōu Shì, 德州市)
• Дунин (Dōngyíng Shì, 东营市)
• Дзъбо (Zībó Shì, 淄博市)
• Уейфан (Wéifāng Shì, 潍坊市)
• Йентай (Yāntái Shì, 烟台市)
• Уейхай (Wēihǎi Shì, 威海市)
• Циндао (Qīngdǎo Shì, 青岛市)
• Жъджао (Rìzhào Shì, 日照市)
• Лини (Línyí Shì, 临沂市)
• Дзаоджуан (Zǎozhuāng Shì, 枣庄市)
• Дзинин (Jìníng Shì, 济宁市)
• Тайан (Tài’ān Shì, 泰安市)
• Лайу (Láiwú Shì, 莱芜市)
• Бинджоу (Bīnzhōu Shì, 滨州市)
• Хъдзъ (Hézé Shì, 菏泽市)

История

Провинция Шандун има близо 5000 години история и е едно от родните места на китайската култура, керамиката и коприната. Най-ранните китайски йероглифи са намерени именно на теритирията на провинция Шандун. Най-ранните данни за хора обитаващи местностите на провинция Шандун датират от преди 7000 години. Чрез изследване на културите Бейсин, Дауънкоу и Луншан е доказано, че в периода от преди 7000 до 4000 години хората Дуни са сменили устройството на своето общество от матриархатно на патриархатно. Те са живели по тези места през XXI век пр. н. е.

Центърът на дейността на династия Шан (Shāngcháo, 商朝) се е намирал в югозападната част на провинцията през XVII – XI век пр. н. е. Западната династия Джоу (1045 г. пр. н. е. – 256 г. пр. н. е.) е управлявала земите на Шандун по времето на периода пролети и есени (Chūnqiū Shídài, 春秋时代). По това време териториите на провинцията са били разделени между княжествата Ци (Qí, 齊/齐) и Лу (Lǔ, 鲁/魯). Тези имена са останали и до ден днешен като имената на двете най-големи области в Шандун и тяхното политическо, икономическо и културно влияние е довело до прозвището на провинцията – Цилу. Също така и името на провинцията Шандун се съкращава като Лу.

Имета „Шандун” за първи е било използвано по време на периода на воюващите царства (475г. пр. н. е. – 221г. пр. н. е.). Отначало то е било само географско наименование на териториите на изток от планината Тайхан. Името е обозначавало административна зона по времето на династия Дзин (1115 – 1234г.). По свое време и правителството на династия Юен (1206 – 1368г.), и това на династия Мин (1368 – 1644г.) са обявили Шандун за отделен административен район. Провинция Шандун е била официално създадена през династия Цин (1644– 1911г.), а за нейн административен център е бил избран град Дзинан (Jǐnán, 济南), който сега наброява 5.9 милиона души и заема площ от 8177 кв. км.

Култура и Туризъм

Шандун е провинция с дълга история, множество културни реликви и исторически места. Красивите планини, реки и езера предоставят множество красиви пейзажи за туристите. Има около 493 живописни места на природни и антропологически пейзажи, както и поевече от 13000 древнокитайски структури и исторически места, от които 27 защитени от правителството заради тяхната културна стойност, а 379 защитени от провинцията.

Кухнята

Голяма част от културата на провинция Шандун, коята е уникална и се среща сам тук, е кухнята. Като цяло Китай е разделен на осем главни традиционни кухни, като всяка се среща в определен географски район. Съществуването на отеделн стил кухня в Шандун може да бъде намерен още през периода на пролети и есени. Самата кухня на Шандун се оформя като такава по времето на династия Юен (Yuáncháo, 元朝) и след това постепенно започва да се разпространява насевер към Пекин и Тиендзин и достига дори и императорския дворец, повлиявайки на императорската кухня.

Кухнята на Шандун се характеризира с бързо запържени, дълбоко пържени или задушени ястия. Храната е хрупкава, крехка и често мазна със солен или понякога сладко-кисел вкус. Главната подправка в кухнята на Шандун е солта, но също се използват солена ферментирала соя и соев сос.

В кухнята на Шандун се оформят два основни стила кулинария. Единият е Дзинан и включва ястия от Дзинан, Дъджоу и Тайан и е известен със супите си и използването на супа в ястията. Супите характерни за Дзинан се делет главно на бистри, още извести като леки, супи и млечни, още наричани крем,супи. Крем супите са гъсти и имат силен вкус. Супите се използват като гарнитура на различни ястия. Друрият стил се нарича Дзяодун и използва рецепти от Фушан, Йентай и Циндао и се характеризира с пригорвянето на морски дарове с леко овкусяване.

Най-емблематичното ястие за кухнята на провинция Шандун е шаран от реката Хуанхъ приготвен в сладко-кисел сос. Кухнята използва традиционните основни продукти и меса като пилешко, морски дарове и зеленчуци. Зеленчуците, които се използват най-често са картофите, доматите, зелето, лука, чесъна, гъбите, различните видове салати, патладжана, водораслите и чушките. Уникално в кухнята на Шандун е количеството царевица, което използват. Царевицата понякога е сварена, на пара или леко запържена.

Ястията с лук са много популярни в Шандун. Задушените меса традиционно се гарнират с лук. Лукът първо бива дълбоко пържен, след което се запържва или задушава месото в същата мазнина, за да приеме аромата на лука. Някои от популярните ястия от Шандун са: задушени морски краставици (hǎishēn, 海参) с лук, задушени хрущяли с лук и месо задушено с лук.

Безспорно един от най-големите приноси на Шандун към китайската кухня е оцета. Провинция Шандун е един от главните райони за произвеждане на оцет. Оцетът на Шандун е с богат, сложен вкус и според някои познавачи е достатъчно добър да се консумира самостоятелно.

От развитието на земеделието в отглеждането на житни култури, не е очудващо, че кухнята на Шандун включва мночество хлебни изделия. Тук повече от където и да е другаде в цял Китай хората предпочитат хляб приготвен на пара вместо традиционния китайски варен ориз. Питки на пара, печени питки, палачинки, сухари и питки палнени с кайма са често срещани специалитети в Шандун.

Други от по-известните ястия от кухнята на Шандун освен шаран в сладко кисел сос са задушени морски охлюви с чубрица, варено пиле от Дъджоу, сладки копринени картофи и така нареченото „осем безсъртни дразнещи Архати”, което е изключително популярно предястие от перка на акула, морска тиква, морски охлюви, аспержи, скариди, шунка и чист бульон от рибни кости и плавателни мехури, които представляват осемте безсмъртни, и пилешки гърди, символизиращи Архатите.

Циндао

Град Циндао (Qīngdǎo, 青岛/青島) е най-многобройният в провинция Шандун. Тои се намира на южното крайбрежие на полуострова и се простира на територия от 10 654 кв. км., жителите му наброяват 8 милиона (2006г.), аражадаемостта е 10.15‰, а смъртността е 6.32‰. В Циндао има 38 етнически малцинства, като през 2009 близо 100 000 южнокорейци живеят в града или околностите.

В Циндао има общо 2120 цздравни институции. От тях 148 са болници, 106 са здравни центрове, 196 са обествени градски клиники, 13 са клиники по майчинство и педиатрия, 24 са за предотвратяване и контрол на болести, а 13 са хигиенни институции. Измежду всичките болници 12 са от трета класа, 45 са от втора, а43 са първокласни. В Циндао има общо 25000 болнични легла, 5500 легла в клиники. Медицинският персонал в Циндао наброява 44 000, а практикуващите доктори са 16 000.

До 1949 година Циндао е бил колония на Германия и Япония. Благодарение на това, градът има множество сгради с европейска архитектура. Живописносността и красотата на града идват от преливащите си различни стилове архитеркура, близоста на морето и зелените площи из града. Поради това Циндао бива често наричан

„Швейцарията на ориента”

От културна гледна точка Циндао е изключително богат град. В града има 456 различни културни институции, като от тях 32 са кинотеатри, 182 културни центрове, осем музея, 13 обществени библиотеки, 13 архива, 12 изпълнителни групи, една радио станция с 12 програми и една телевизионна станция с 15 програми. Хората с кабелна телевизия в града са близо 2186 милиона, а тези с дигитална телевизия са 1409 милиона. Събрана заедно стойността на културната индустрия възлиза на 21 милярда юана.

Благодарение на модернизацията на градът и неговото благоприятно географско разположение, Циндао е второто по големина пристанище за контейнери в Китай. Географската близост на града до Корея и Япония играе огромна роля в износа на китайски стоки вчужбина. Пристанището на Циндао изнася и внася стоки от 450 други пристанища и общо 130 страни и райони. През 2008 година пристанището се квалифицира като седмо по износ в цял свят с обем на контейнерите от 300 милиона тона.

Едно от най-известните изделия, произвеждани в Циндао е популярната бира Циндао (Qīngdǎo píjiǔ, 青岛啤酒). Пивоварната на бира Циндао е най-голямата в цял Китай. Тя е основана през 1903 година от германски заселници. Логото на бирата представя снимка на пристана Джан Цяо. Бирата има 3.1% алкохолност. Макар и отначало бирата да се е произвеждала само в провинция Шандун сега има пивоварни и на места извън провинцията. Докато допреди 80те години пазара в Китай е икономически изостанал пивоварната се насочва към чуждестранните пазари. През 1972 година бирата Циндао е била представена на маркета в САЩ и бързо става най-продаваната бира там. Сега бирата се продава в повече от 50 различни страни и е представлява повече от 50% от износа на бира от Китай.

Циндао е преди всичко изключителна туристическа дестинация. Само за 2008 година 34.7 милиона чуждестранни или китайци, като 800 000 от тях са били от отвъд океана. Туристическата индустрия има постъпили приходи от 42.03 милярда юана. По време на Олимпийските Игри в Пекин, Циндао е бил домакин на съзтезанията по плаване.

Източната част на града е политическият, икономичеки и културен център. Сградата на партийния комитет и на правителсто на общината, емблематичната за града скулоптура „майския вятър” (五月的风), мястото на Олимпийските състезания по плаване са в този район. Един от най-популярните маршрути е този по брега от изток на запад по бул. Дунхай, бул. Хонг Конг и бул. Мацао. По този маршрут се намират площадът Хуейцюен, улицата на китайската скулптура, площадът на скулптурата на „майския вятър”, площадът на музиката, крайбрежният скулптурен парк, гранд театърът на Циндао, Полярният Океански Свят, който е първият делфинариум в Китай и е дом на над 10 000 риби.

Друга зона, която е много популярна сред туристите е националната зона Шълаожен (shílǎorén, 石老人) за туризъм и отмора. В този район има както изключителни забележителности, така и места за отдих, почивка, фестивали и спортни срещи. Тук има елегантни вили, приятни плажове, крайбрежния скулптурен парк, Полярният Океански Свят, Международния Бирен Фестивал в Циндао (qīngdǎo guójìpíjiǔjiē, 青岛国际啤酒节), голф игрището, яхтения клуб, Международния Център за Конвенции (国际会展中心), Културния Център, Вековния Площад, спортния център и Центъра за Модерно Изкуство. Едно от най-любимите места на туристите е плажът Шълаожен, получил името си от формата на скалите на полуострова Шълаожен, която се смята, че наподобява рибар чакащ дъщеря му да се появи изпод вълните. Плажът има маси със столове, шатри, бъгита, моторни лодки, джетове, душове и красив нов кей.

Друго много популярно място за туристи е върха Дзюфън (jùfēng, 飓风), който е известен като най-прекрасната крайбрежна планина, а е и една от четирите свещетни таойстки планини. Планината Лао (Láoshān,崂山) е известа като рожденното място на таоизма и привлича туристи с многото си манастири, буйни гори и множеството скъпоценни билки, които се отгеждат там. Планината също е и дом на „чаената градина”, която е една от 18те места национално признати търистически дестинации в околността на Циндао.
Дзинан

Административният център на провинция е град Дзинан (Jǐnán, 济南/濟南). Дзинан се намира във вътрешността на провинцията в северозападната част. Името на града се превежда буквално като „на юг от Дзи”. „Водите” се отнася към реката Дзи, която през1852 година е изчезнала, когато Хуанхъ сменя своята посока и завзема нейното корито. Градът е известен сред туристите с прозвището „градът на изворите” заради множеството артезиански извори. Дзинан и околностите му се простира на територия от 8227 кв. км. Градът има 5.49 миниона жители.

Дзинан има история от над 4000 години. В източната част на града, на Канарата Чъндзъ, е била открита през 1928 година архоелогическа находка – 200 000 кв. м. от едни от най-древните градски китайски реликви, останали от каменната ера, кодгато цивилизацията Луншан се е намирала по тези земи. По времето на перидите пролети и есени и на воюващите царства градът е бил разделен мезду двете княжества Ци и Лу.

По времето на династия Хан, Дзинан става столица на княжество Дзибей (Jǐbĕi Guó, 济北国). През IV – VII век в хълмовете на юг от града са били построени множество будистки пещерни храмове. Дзинан бива провъзгласен за административен център на провинция Шандун по времето на династия Мин.

Преместването на коритото на Хуанхъ през 1852 година отбелязва началато на модернизацията и разтежът на града. Водният транспорт на стоки по реката и Великия Канал включвал и Дзинан. Транспортът се подобрил още повече с построяването на железопътна линия от гермаските заселници през 1904 година. С това градът бързо се превърнал в главен център на търговия за северния земеделски район. Градът става втория по големина индустриален център в Шандун за памук, зърно, ядки, тютюн, текстил. Дзинан има множесто фабрики за хартия, цимент, брашно, кибрит и зехтин.

Някои от най-известините и живописни места за туристи в Дзинан и околностите са паркът на извора Баоту, езерото Дамин, планината на хилядата Буда, паркът на езерото Улун, паркът на извора Баймай, храмът Линйен, пагодата с четирите врати, великата стена Ци, Светът на Диви Животни в Дзинан, паркът Цюенчън, долината на червените листа, площадът Цюенчън.

Паркът на извора Баоту (Bàotū Quán, 趵突泉) се намира в центъра на града и заема територия 105 ха. Изворът се споменава в основната книга на конфуцианстовото Удзин (Wǔjīng, 五經) като „първи извор под Слънцето” (Tiānхià dìyīquán, 天下第一泉). Всяка година се провеждат фестивал на Лампите и Хризантемното представление, което подчертава културната значимост на това живописно място. Дегустацията на чай е любимо занимание тук. На изток от изворът се намира известната, отворена за хората, чайна Уанхътин, където преди императори са провеждали чаени церемонии. Самият извор е отворен от 7 до 22, а входа струва 40 юана.

Езерото Дамин (Dàmínghú, 大明湖) е една от трите главни атракции на Дзинан. То се намира в североизточната част на центъра на града. Езерото заема 46 ха, а паркът е с площ 86 ха. В самото езеро има шесто острова на които растат цветя и дарвета. През лятото лотуси цъфтят и изпълват половината парк със своя аромат. Върби обграждат езерото от три страни. В самия център на езерото е десетметров фонтан изграден през 1985 година. Фонтанът има 103 пръскачки като главната може да произведе струя висока до 100 метра. На северозападния бряг се намира храма на Тие Сюан. Храмът е построен през 1792 година като паметник на началник Тие Сюан от династия Мин (1368- 1644). В този парк от северната страна се намира и храмът на северния полюс Бейдзи (běijí, 北极), който е най-големият таойстки храм. Входът за парка е 30 юана, а разходката с лодка по езерото е 200 юана.

Третата най-популярна дестинация в Дзинан след Дамин и Баоту е планината на хилядата Буда (Qiānfóshān, 千佛山). Височината ѝ е 285 метра. По време на периода Кайхуан от династип Суей, множество статуи на Буда са били издълбани в канарите и храмът на хилядата Буда е бил построен. Най-популярни места за туристи са храмът Сингуочан (兴国禅寺), градината Лишан и пещерата на неизброимите Буда (wànfódòng, 万佛洞).

Паркът на езерото Улун (wǔlóng, 五龙/五龍) заема 5.44 ха, като 0.8 от тях са езерото Улун. Преведено буквално името на езерото означава петте дракона. Около самото езеро има множество извори като Тиендзин, Хуейма, Гууън, Юея, Сибо и Сианцин.

Храмът Линйен (Língyán Sì, 灵岩寺/靈巖寺) се намира на северния склон на върха Тай, най-свещентада планина за таоистите. Името се превежда буквално като храм на разбиращите камъни. Около храмът има дузина извори като Ганлу, Джуоси, Байхъ и Дзяша.

Пагодата с четирите врати (Sìméntǎ, 死们塔) се намира на юг от Дзинан. Самата пагода е 10.4 метра висока и е с формана квадрат, като всяка страна е 7.4 метра. Около пагодата има множество други забележителности като храма Шънтун (Shéntōng Sì, 神通寺), кулата на Дракона и Тигъра и бора с девет върха (jiŭdǐngsōng, 九顶松).

Паркът на изворът Баймай (Bǎimàiquán Gōngyuán, 百脉泉公园) заема 200000 кв. м, като поевече от поливинтата от тази територия е вода. Целият парк се дели на три части според движението на водата: известни извори, храма Лунцюен (Lóngquán Sì, 龙泉寺) и градината Цинджао.

Датираща от 685 година пр. н. е., Великата Стена Ци (Qí Chángchéng, 齐长城/ 齊長城) се намира в живописния район на планината Дафън. Тази стена е построена 490 години преди Великата Китайска Стена. Заобикалящите планини привличат множество туристи и любители на природата.

Светът на Диви Животни в Дзинан заема повече от 30 000 му. На тази площ има повече от 10 000 животни от 150 различни видове. Това е най-големият център на изследване и предсатвяне на диви животни в цял Китай. През 1992 година Света на Диви Животни в Дзинан е обявен за национален горски парк.

Паркът и площадът Цюенчън се намират в центъра на Дзинан. Паркът е с площ 46.7 ха и се използва за изследване на растения, научно обучение и забавления. Площадът е централният площад на Дзинан. На дължина площадът е 780 метра, а на ширина е 230 метра. Площадът е перфектното място за отдих и забавления сред всичките други възможни туристически дестинации.

Планината Тай

Планината Тай (Tài Shān, 泰山) е една от петте свещени планини за таоистите. Тя се асоциира с изгрева, раждането, възобновяването и се счита за най-свещената от петте. Най-високият ѝ връх е върхът на нефритения император (Yùhuáng Dīng, 玉皇顶/玉皇頂) и се извисява на 1545 метра надморска височина. Планината се намира насевер от град Тайан (泰安,) и на юг от Дзинан.

По времето на периода на пролети и есени планината е била на границата между княжествата Ци на север и Лу на юг. Планината е била почитана в религиозни ритуали в продължение на 3000 години. През 219 година пр. н. е. Циншъхуанди обявява в церемония на върха на планината обединяването на княжествата в една империя поф негово владичество. От 1987 година планината е защитена като част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Само за 2003та година Тайшан е била посетена от шест милиона посетители.

Главният храм на планината е храмът Дай Мяо. Храмът е изграден с типичната дворцова архитектура по времето на северната династия Сун (Sòng Cháo, 宋朝). Той има осем порти, четири кули, по една във всеки ъгъл, както и множество зали. Храмът е бил провъзгласен за част от световното културно наследство през 1987, а година по-късно е признат като част от културното наследсво на Китай от самата държава. Храмът почита главния бог владетел на планината Тай. 7200 стъпала от Дай Мяо водят към източния връх на планината Тай. Там се намират храма на Лазурния Облак, посветен да дъщерята на бога на планината Тай.

Най-популярният маршрут за достигане до върха започва от арката Тайшан и продълшава по 7200 каменни стъпала нагоре. Първо се минава кулата на десет хилядите безсмъртни, канарата Архат, двореца на богинята на полярната звезда Доу Му. Достигането до върха на планината и до „средната порта към небето” може да отнеме от два до шест часа зависейки от темпото.

Конфуций

Неуспоримо най-големия принос на провинция Шандун за китайската нация и за света е учителя и философ Конфуций (Kǒngzǐ, 孔子). Неговите мисли и разбирания са считани за толкова дълбоки и гениални, че творбите и обежденията му за праведен живот са прераснали в религия.

Конфуций е роден в малкото градче Цюфу в княжество Лу, сегашна провинция Шандун, през 551 година пр. н. е. в семейство на военни. Баща му Шулианхъ (Shūliánghē, 叔梁紇) бил известен войн. За жалост той умира когато Конфуций е едва на три години и майката на бъдещия философ се принуждава да напусне дома, за да избегне като конкубина малтретиране от парвата жена на Шулианхъ. Поради това Конфуций живее в бедност и мизерия само с майка си Йен Джъндзай (Yán Zhēngzài, 顏徵在). На 17 годишна възраст Конфуций загубва и майка си, а три години по-късно се жени. Личното име на Конфуций е било Циу (qiū, 丘), но навсякъде в китайската история той бива споменат или като Кундзъ или като Кунфудзъ.

Макар и не всичко което се отнася до живота на Конфуций да е сигурно се знае, че той е бил роден на 27я ден от осмия лунен месец, което се пада на 28 септември. Въпреки това, че историците дават под съмнение истинността на тази дата, 28 се празнува като рожден ден на Конфуций в Азия и в Тайван е дори официален празник – ден на учителя.

Смята се, че великият философ е усвоил всяко едно от „шестте умения” на древността – калиграфия, математика, обреди, музика, стрелба с лък и каране на колесница с впреганти коне. Като цяло историческите данни за Конфуций са писани след неговото време и множество историци гледат скепитични на някои аспекти от неговия живот. Подобен е и случаят с „шестте умения”. Някои историци вярват, че Конфуций се е научил всички тези умения, докато други заявяват, че по него време би било невъзможно за някои да усвои и шестте умения. Според традицията бащата на конфуцианството е учил духовни обреди от даоисткия майстор Лао Дан, музика от Чан Хун и лютня от музикалния майстор Сиан.

Безспорно, най-голямото постижение на Конфуции е в сферата на образованието. Той нарушава традицията където само аристократи и робовладелци контролират образованието на хората. Той заявява, че в образованието няма място за дескриминация. В преподаването си Конфуций прилага различни техники за различните си ученици според техните възможности. Той отдава много значение на логическата връзка между учене и мислене и между учене и преговаряне. Той е проподаван на близо 3000 ученици, от които 72ма се смятат за най-видни.

За Конфуций главната функция на образованието е била да осируги правилното обучение на применрни хора. Този процес се характеризирал с посроянно себе-усъвършенстване. Конфуций смятал, че ученето е само за доброто на аз-а и, че то води до себеопознаване и себеразбиране.

Конфуций активно се опитвал да участва в политиката с надеждата, че ще успее да реализира някоя от хуманистичните си идеи с помощта на правителстовото. В политическите си вярвания Конфуций залага на морала. Той смята, че системата за наказване на престъпления е неефективна тъй като престъпленията пак се случват. Неговото решение са моралът и срамът на хората. Той смята, че ако човек морално счита нещо за грешно, то той няма да го извърши; чрез вината и срама престъплението се наказва още преди да се е случило и по този начин то се предутвратява. Конфуций изразява тази своя гледна точка в книгата си Дасюе (大學). Тази книга е една от четирите основни в конфуцианството. Другите са Аналектите на Конфуций, с Доктрина на средите (中庸) и Менций (Mèngzǐ, 孟子).

В основата на конфуцианството стои знанието. Онсовни принципи на конфуцианството наблягат върху важността на моралното израстване на човек, за да може той да се води по моралните си добродетели, а не по законите. Конфуцианството е сложна система на морални, социални, политически, философски и религиозни идеи.

Само две години след смъртта на Конфуций, бившият му дом е превърнат в храм от принца на Лу. През 205 година пр. н. е. имератор Гао от династия Хан е бил първият който е направил жертвоприношение в името на Конфуций. През ХІ век по времето на династия Сун храма бива реставриран и разширен, като са довени още 400 стай. Сега комплекса е втория по големина исторически комплекс в цял Китай след Забранения Град. След портата на великите мъдреци сградата се дели на три части. Посредата се правят жертвоприношения към Конфуций и дръги мъдреци, източната част е за предците на Конфуций, а западната за родителите му.

Главната зала е залата Дачън, която се намира в сърцето на храма и висока 24.6 метра и изградена върху основа от 21 метра, което я прави най-високата сграда в храма. Точно пред нея се намира Кайсиеният олтар (xìngtán, 杏坛), където се смята, че самият Конфуций е проподавал. Олтарът е обграден от червена ограда, а на павилиона посредата има красиво изрисуван дракон и стеле с гравиран почеркът на император Циенлун. Билетите за вход в храма на Конфуций са по 90 юана, а общо за храма, имението и гробището на семейство Кун е 150 юана. През зимата цените спадат с по 10, 20 юана.

Друга известна и популярна сред вътрешни и международни туристи дестинация в Цюфу е имението на семейство Кун (Kǒngfǔ, 孔府). На изток от храма на Конфуций се намира имението на семейство Кун, където са живели първият син и първият внук на мъдреца. Имението е единствено по рода си в Китай що се отнася до мащаб. През 1994 година храмът, имението и гробището на Конфуций са обявени за част от световното културно наследство. Билетиетите само за имението са 60 юана, и 50 през зимата.

Третата част от наследството на Конфуций е семейното гробище (Kǒnglín, 孔琳). Гробището е на 2340 години и сега се простира на площ от 200 ха макар и да е било само 6.67 ха, когато Конфуций е бил погребан там. Организацията на гробовете е съответно китайската конфигурация „държене на сина и прегръщане на внука.” На изток от гроба на Конфуций е този на сина му Кун Ли, а от юг е на Кун Дзи, внука му. Погребването на великия мислител определено е било изумително събитие. При погребението на Конфуций, негови ученици засадили най-редките дарвета в Китай в гробището на учителя си. До ден днешен някои от дърветата са с неизвестен вид. Входът за гробището е 40 юана, а 30 през времето от ноември до февруари.


Автор: Цанимир Тодоров


>> Университети и вузове в Шандун


.