Съма Циен, „Записки на историка“ и тяхното въздействие върху китайската историография и култура


Автор на курсовата работа: Стоян Геговски – специалност Китаистика, СУ


Съма Циен (司马迁) е един от най-популярните и почитани личности на древен Китай. Съма е считан за един от създателите на имперски Китай, като името му се нарежда директно след тези на Цин Шъхуан (秦始皇) и Конфуций (孔夫子). Той е и първият истински историк на Китай, а според много хора, и най-великият. И до днес, той е смятан за модел на идеалния историк, и неговите творби и сега са един от основните източници на информация за древен Китай, учебници се базират на неговия труд.

СЪМА ЦИЕН - (около 145 или 135 – 86 г. пр.Хр. )

СЪМА ЦИЕН – (около 145 или 135 – 86 г. пр.Хр. )

Преди Съма, китайската историография се е базирала повече на песни, възхвала на императора и е била много-тясно свързана с фолклора, и най-важно, тя не се е занимавала със изготвяне на цялостна история на Китай, а с изработването на биографии и описания на славни битки и най-различни ритуали на дадена управляваща династия, или на дадено княжество/царство. При Съма Циен за първи път виждаме една цялостна история на Китай, от митичният Жълт император до самият хански император У’Хан, на когото и самият Съма служи. 太史公书 („Исторически записки“, „Записки на историка“, „Записки на великия историограф“ и т.н. известна е под много различни имена ), вече по-известна като 史记, е именно тази „цяла“ и първа история на Китай, обхващаща зашеметяващия период от цели 2500 г. Важно е да отбележим обаче, че много от споменатите по-горе характерни черти на историографията преди Съма се виждат и при него, но той за първи път комбинира фолклора, историите на очевидци (когато даденото описвано събитие е се е случило сравнително скоро), писмени източници и т.н., с цел направата на цялостна история, като изрично посочва своите източници. Според много хора, Съма Циен е това за Китай, което е Херодот за Европа.

В древен Китай, длъжността велик историограф (太史令), не е толкова еднозначна, колкото предполага, затова има основание да кажем, че терминът не е съвсем точен. Великият историограф е и астролог, който освен това се грижи и поддържа календара и библиотеката, заедно с цял набор от други неща, към които длъжността „Велик историограф“ не ни непременно препраща. Освен това, тя е и де факто унаследявана длъжност, макар официално да не е. Всъщност, почти всички длъжности са така, ако например даден човек се грижи за конюшнята на владетеля, то неговият наследник, синът му, най-вероятно ще прави същото. Това е важно уточнение, защото един историк от древен Китай не се непременно занимава с история, което прави и делото на Съма още по-велико.

Съма Циен се ражда в семейството на историографа/астролога Съма Тан (司馬談, 165 пр.Хр.– 110 сл.Хр.) в периода 145-135 г. пр.Хр. Съма Тан, както повечето учени по това време, той изучава астрономия, даоизъм и „Книга на промените“. Съма Тан решава да започне един огромен проект, изготвянето на цялостната история на „поднебесната“ , но за съжаление той умира, преди да успее да довърши делото на живота си. Според това, което знаем, на смъртния си одър той моли сина си, Съма Циен, да довърши неговата история, която в последствие се превръща в това, което ние познаваме като „Записки на историка“.

На 20-годишна възраст той започва пътешествие из древен Китай, търсейки гробовете на древните владетели-мъдреци Ю, в планината Куай Дзи, и Шуън в Хунан. Също посещава множество древни монументи в Шандун, Юнан, Хъбей, Джъдзян, Дзянсу и други.

Освен заради постиженията си като учен, Съма Циен е почитан и заради своите високи морални ценности, нежелание да се „предаде“, защото така е по-удобно, и множеството добродетели, които той изповядва през целия си живот. През 99 г. пр.Хр., ханската имперска армия е победена в битка и двамата ѝ пълководци, както повелява традицията по-това време трябва да бъдат наказани, защото са посрамили императора(бидейки негови представители на бойното поле). Императорът е естествено бесен, и всички в имперския двор изказват своята ярост срещу победените генерали(донякъде за да угодят на императора, донякъде защото порядките са били наистина такива),които са извършили предателство предавайки се. Виждайки това, Съма Циен решава да излезе в защита на пълководците, и изказва своите мисли директно пред императора. В изявлението си пред императора Съма казва:

„Той е мъж с много прочути победи зад гърба си, мъж над обикновеното, докато от другата страна са тези дворяни(поради липса на по-добра дума, въпреки че самият термин „дворяни“ директно ни препраща към руската дворцова аристокрация, която естествено не е устроена по същият начин както китайската, да не говорим за китайската аристокрация от 1 век пр. Хр.)- чиято единствена грижа е опазването на тях самите, и техните семейства. Сърцето ме боли да го видя.“

Нито един от другарите му не казва и дума в негова защита.

Случилото се след това е малко или много размито в историята, според може би най-авторитетната западна енциклопедия BRITANICA, Съма е наказан за действия, които оронват авторитета на императора, и му е даден шанс да избира между 2-те най-тежки наказания в древен Китай– екзекуцията и кастрацията. От друга страна, според някои китайски историографи, Съма Циен никога не получава избор, а директно е осъден на кастрация, все пак по-приета е версията, че Съма е получил избор. Логичният избор по това време, колкото и странно може да изглежда на много хора днес, е била екзекуцията, избирайки смъртта, осъденият запазва своята чест, докато кастрацията е била дори по-тежка от смъртта, въпреки че имаш шанса да оцелееш (наистина е шанс, говорим за 99-та година пр.Хр., като сравнение, половината от момчетата готвени за евнуси, умират след кастрацията от кръвозагуба или замърсяване на раните), на теб вече не се гледа като на мъж, като на човек. Самият Съма пише:

„Сред наказанията, няма нито едно, толкова тежко, колкото кастрацията. Всеки мъж, който оцелее и продължи живота си след наказанието, не се зачита за нищо“

След извършването на тежкото наказание, Съма пише:

„Бях ли последвал порядките, и бях ли приел екзекуцията, как би било по-различно от загубата на кичур коса от стадо волове, или на загубата на живота на самотна мравка?“

„Човек има само една смърт, тази смърт може да е тежка колкото планината Тай (Тай Шан, една от свещените планини), или колкото гъше перо. Всичко зависи от начина по-който я използва.“

Но Съма не се наема да опише ужаса на кастрацията, нито в автобиографията си, нито в писма- никъде, вместо това използва термина „бубената стая“ (разбирайте копринена буба/пеперуда). Причината да използва този термин е, защото в Древен Китай се е знаело, че множество от кастрираните мъже умират от най-различни фактори след извършването на наказанието, и за това след кастрацията, мъжете са държани в топли, защитени от влагата стаи, подобно на копринените буби в техните какавиди. Поне според легендата, основната причина да избере кастрацията е обещанието, което дава на баща си, Съма Тан, да довърши неговото дело. Той пише:

„Гледам се сега, обезобразен и живеещ в немилост. Всеки път, когато си помисля за този голям срам, се оказвам плувнал в пот“

И все пак, той също казва, че ако като резултат от саможертвата му, неговата творба попадне в ръцете на добри хора, разпространявайки се по градове и села, то той би се пожертвал още 1000 пъти.

Днес историята на Съма Циен„ Записки на историка“, е приемана като най-великата история на Китай от всички, а Съма за най-великия китайски историк.

„Записки на историка“ - 史记

„Записки на историка“, както вече споменахме по-горе, е един изключително важен и фундаментален текст за Китай, а и за света. Дори самият размер на записките е внушителен, 526 000 йероглифа, изключителен брой, който прави „Записки на историка“ едно от най-големите древни писания, задминавайки по размер текстове като Стария завет и „История на Пелопонеската война“ на Тукидид.

Записките са писани на бамбукови пръчици, които после са свързани, образувайки бамбукови свитъци. Целите записки са заели 466 бамбукови свитъка, и са тежали между 39 и 63 кг. Затова до доста по-късно, когато творбата е преписана на коприна, е било много трудно да се сдобиеш с нейно копие, а пък и транспортирането и също не е било лесно. Записките стават най-популярни и широко разпространени, когато са преписани на хартия.


Композиция на „Записки на историка“ – 史记


Творбата е разделена на пет категории/части, в които се помещават отделните глави.

本纪, или основни анали

В тази секция на творбата са включени първите 12 глави на „Записки на историка“. В тази част , Съма следва древните дворцови традиции на писане на хроники-анали, като много прилича на текстове като 春秋(аналите „Пролети и есени). Първите пет глави са посветени на отделни периоди, като например периодът, в който управляват „Петимата императори“(5 митични императори, полубожества), или пък отделни цели династии, като Ся, Шан и Джоу.

Последните седем глави са посветени на отделни владетели, като започва от Цин Шъхуан и стига до първите хански императори. Много интересно е, че Съма Циен решава да включи и де факто владетели, като Сян Дзи(项籍) и императрицата майка Лю(吕雉), докато изключва официални владетели, който никога нямат получават истинска власт, като император Хуей от Хан например.

表, или таблици

Главите от 13 до 22 са поместени тук. В тази секция са включени общо 10 таблици, една генеалогична таблица и след нея девет хронологични таблици. Таблиците показват периода, през който управляват отделните владетели, важни събития, които са се случили по време на управлението на даден владетел, и имперски родословия на отделни династии, за които Съма казва че е направил „защото е трудно да се следват отделните хронологии, когато съществуват много и различни генеалогии на отделните династии“. Всяка една от тези таблици, с изключение на последната, започва със кратък увод за периода(дали Китай просперира в този период, има ли болести и епидемии и т.н.)

书, понякога наричана „монографии“

Това е най-малката част от „Записки на историка“, и включва главите от 23-та до 30-та.
В тази секция Съма онагледява как се променят музиката, ритуалите, астрономията и календарът. Освен това, той включва и географска информация за различни планини, реки, селища, градове и т.н., и дава акуратна информация на финансовата администрация.

世家, или династии

Тази секция от записките, е втората по големина, и включва главите от 31-ва до 60-та. Интересното в тази част е, че първите и последните глави са коренно различни. Първите глави включват хронологични данни за отделните княжества на династия Джоу, като Цин и Лу, две от главите се връщат чак до династия Шан. Последните части, от друга страна, включват информация за династия Хан, и са под формата на биографии.

列傳,или биографии

Това е най-голямата от 5-те части, като се разпростира от 61-та глава до 130-та, или 42% от цялата творба. Тук Съма Циен пише биографии на 130 изпъкнали древни китайци. Около 40, от 69-те глави в тази част, за посветени на една конкретна личност, докато останалите са посветени на 2-ма, 3-ма мъже, свързани един със друг по някакъв начин, или на цели групи хора, извършващи една и съща дейност, като конфуциански интелектуалци, убийци и т.н. Много различни хора са описани, от древни времена, до съвременници на Съма. Тази част от записките е доста популярна през хилядолетията, и има съществен принос за обогатяването на съвременния китайски език чрез анекдоти, идиоми и фразеологизми, тъй като Съма използва като метод на описание най-различни анекдоти.


Източници


Като историограф на династия Хан, Съма Циен има достъп до цялата ханска литература, като при написването на записките, той използва именно тези древни текстове. Той изрично упоменава от къде и какво е прочел, видял и т.н., и все пак, въпреки тази прилежност, много от тези древни архиви и текстове са унищожени или изчезнали, и много от информацията Съма потвърждава, като пътува из Китай, и разпитва местните жители , затова на нас ни е толкова трудно днес, да намерим оргиналните текстове. В първата глава, хроники за 5-те императора,

Съма пише:

„ …възрастните хора на тези многообразни и различни земи често ми казваха, Жълтият император е живял тук, Шуън там, и на тези места обичаите и порядките наистина изглеждаха различно. Най-общо, тези техни разкази, които не се различават много от древните текстове, изглежда са най-близко до истината“

Някои от източниците, които Съма Циен използва са “Анали за петте императори(五帝系諜)“, „Книга на документите(书经)“ и много други, но има един общ проблем- много от тези източници са повредени. Например, в предговора на 15-та глава, Съма казва че архивите и хрониките на династия Джоу са изгорени от Цин Шъхуан, понеже съдържат множество критики и осмиване на Цин, докато цинските анали са кратки и непълни. На няколко места казва че генеалогиите и хрониките се различават при различните източници, и дори си противоречат, затова в 18-та глава пише:

„Написах само това, за което съм сигурен, неясните и съмнителни случаи оставих празни.“

Интересно е, че труда на Съма Циен, „Записки на историка“, нито добива популярност докато Съма Циен е жив, нито дори излиза на яве. Тъй като той, както казахме вече по-горе, се опълчва на императора и е наказан за това, не се осмелява да „обнародва“ творбата си, като след смърта на Съма, неговата дъщеря рискува безопасността си и скрива „Записки на историка“. Два императора по-късно, неговият внук поема друг риск и разкрива съществуването на творбата, след което, както вече знаем, следва изключително развитие на китайската историография, базирано само на един, единствен труд, а именно – „Записки на историка“.

Съма Циен и неговият велик труд „Записки на историка“ остават в историята като едни от най-пълните, най-добре написани и най-акуратни писмени паметници в Китай, а и в света. От древността до наши дни, неговите записки за нашият главен източник на информация за древния свят. Почти всички автори след него са повлияни от неговата работа, и за тях той е техен идеал, „Записки на историка се преписват и печатат от повече от 2000 години, на най-различни езици, в най-различни страни. Много често можем да чуем или прочетем, че Съма е това за Китай, което е Херодот за Европа, но той е може би дори повече, неговата работа е вдъхновение за почти всички историци, че и учени като цяло, след него, може би най-акуратно е да го сравним с личност като Конфуций, заради неспирния интерес, който бива пробуден от неговите „Исторически записки“ през почти всички династии и периоди след него, много подобно на ефекта, който Конфуций оказва със своя живот и светоглед, макар и по различен начин.


Библиография
• http://www.bbc.com/news/magazine-19835484
• The Grand Scribe’s Records, превод от William Nienhauser.
• Писмото на Съма Циен до Жен Ан, превод на английски от Бъртън Уотсън .
• Харди, Грант (1999), Worlds of Bronze and Bamboo: Sima Qian’s Conquest of History, Колумбийски университет.
• http://en.wikipedia.org/wiki/Records_of_the_Grand_Historian
• http://en.wikipedia.org/wiki/Sima_Qian
• Жерне, Ж. 2004: 46: Жерне, Ж. История на китайската цивилизация, изд. „Кама“, 2004, стр. 127-128


Автор на курсовата работа: Стоян Геговски – специалност Китаистика, СУ


.