Историография – фигурата на Съма Циен (литература)

1) Най-първите надписи (върху кости 甲骨文) са свързани с летописа или с историята. Присъства датата, съдържанието и сбъдването. Това са протоформи на йероглифи, не е по-дълго от 100 йероглифа. Това дава достатъчно информация. Пример: 主 – е отишъл на лов.

2) Бронзовите съдове и надписите върху тях. Това е собственост на феодалите. Формата става все по-строга: дата, събитие, дата, на която трябва да се отдаде почит на предците (царство Джоу). Броят на йероглифи се увеличава и съдържанието се усложнява.

Най-древен писмен паметник е 《尚书/书经》, най-близкият до надписите върху бронзовите съдове, представлява сбор от записи. Част от тях са взети от записи на ритуалните съдове. Няма свързани надписи, езикът е много древен (далеч от класическия старокитайски).

《春秋》 Пролет-есени – скок в систематизирането, обхваща период 722-481 г. пр. Хр.. Книгата е редактирана от Конфуции (孔子). Това са обработени истории на отделни княжества, всяко княжество си има собствена история, наричана 春秋. Езикът е пределно лаконичен (строг), няма езикови украшения. Присъстват точни данни за деня, сезона и т.н. Главна черта е летописната пунктуалност (дата, факт). Записките са кратки, не по-дълги от 40 字 и не по-кратки от 1 字, но това не е сюжетна проза.

Пример: “复五月郑伯克段于鄢” – През лятото, месец май, Джън Бо победи Дуан от Йен. Има време, място, събитие и личности, обаче нямаме причина, отношения, характер и подбуди.

Липсват връзки, които биха превърнали това в проза. Суров стил, всяко събитие трябва да бъде оценено по спазването на джоуската ритуалност (周礼) – ако побеждава значи спазва.
Ако се убие невинен човек е 杀; ако се убие виновен човек е 诛; ако нисш убие висш е 杀式.
След 《春 秋》 е ляв коментар Записки на левия писар” – 《左传》. При него има не само описание на събитията, но и е с жив език (синтактически по-богат), описва битки и сражения. Тук авторът прави оценка на събитието, лично мнение.

Тези книги са отделни етапи в създаването на летописната книжнина. После се създава 《史记》 на 司马迁 (145 год. преди Хр. в днешен град 韩城 в пров. Шаанси, не далеч от р. Хуахъ и от 尤门山). Баща му 司马谈 умира 110 год. преди Хр. Той е бил придворен историк, изключителна личност. Вникване в книгата на промените 易经, и даоистите 道家, неговото прочутото съчинение 《论六家要指》- “За основните положения на 6-те философски школи” – първото анализиране на древнокитайските философи. 《易经》 – “Книга на промените” – освен 字, включва и 4-те триграми, хексаграми, лаконични коментари.

Съма Циен – 司马迁 (145-90 г.пр.н.е.): Израства като потомък на интелектуалци, роден на легендарно място. Той от рано получава солидно образование, на 10 год. цитира класически съчинения. Той разчита архаичните йероглифи. Учителите му са много известни. П 《尚 书》 и конфуцианско учение е потомък на Конфуций 孔子. По музика – е най-големия музикант по онова време. Славата му расте от ден на ден. Той е бил запознат с текстове на негови съвременни одописци (赋), имал е критическо око. Той казва, че 《山海经》 не е достоверен паметник, критикува свещена книга. За да напише труда, Съма Циен пътува из цялата страна, посещава древни паметници, среща се с хора от всички слоеве на обществото и събира исторически и фолклорни материали, записва истории. Той опознава традициите и обичаите в различни части на Китай и също се научава на живия образен език на обикновените хора. Постът му на придворен историк пък му дава достъп до книги и документи, които се пазят в двора. Освен това, той придружава понякога императора в пътуванията му, което допълнително разширява познанията му за Поднебесната.

Баща му е осъзнал необходимостта до се напише книга за историята на Китай, обаче според него трябва да бъде написана от един човек. И Съма Циен приема волята на баща си като делото на живота си. През 110 год. преди Хр. императорът се отправя към Тайшан за да проведе тържествена церемония и Съма Циен го придружава. Когато императора тръгва на юг за ритуала на почитане на предците, 司马谈 е болен и когато се завръща, баща му му казва: 余 死 汝 必 为 太 史 – Аз умирам, ти трябва да станеш придворен историк
为 太 史 无 忘 吾 所欲 论 著 矣!– Не забравяй това, което аз исках да направя!
穷天人之际通古今之变,成一家之书.

След 3 години – през 107 год. преди Хр. той е главен историк, до 104 год. преди Хр. – се занимава с Календара, пише съчинение 《太史公书》– “Книга на главния историк”, която по-късно става 《史记》– “Записки на историка”.

През 98 год. пр. Хр. – приятеля му (генерал 李陵) попада в плен на хуните, и той се застъпва за него, това кара двора да го накаже със затвор.

91-ва год. пр. Хр. – завършва произведението си в 300 глави, 14 години се е трудил над него. А 87-ма год. умира. Не можа да понесе, че след 《春秋》 няма историческа книга.

《史记》- се състои от 5 глави:

1. 本纪 (记历代帝王政绩) – основни записки, проследяващи паденията и величието на династията. Общата линия на развитието на историята. Състои се от 12 части. Тази глава основно отразява древноконфуцианските традиции – синовната почтителност, вярност към владетеля и др. Присъстват митове, легенди събрани от историка, които говорят за множество постъпки и дейности на героите от древни епохи. Има и географско описание на Древен Китай. Важно място заема култа към Небето и Земята.

2. 世家 (记诸侯国和汉代诸侯、勋贵兴亡)- истории на царствата от епохата Джоу.

3. 列传 (记重要人物的言行事迹,主要叙人臣,其中最后一篇为自序)- животоописание на исторически деятели. Има биографии на известни поети, философи, чиновници и др. Повечето от тях са от средни и висши слоеве на обществото. Но има и търговци, гадателки, хората без определена професия, актьори и други. Тази глава представлява огромно разнообразие от форми и средства за повествование. Дели се на 70 подглави, има такива, които са посветени изцяло на един човек, някои обединяват биографии на няколко души, в някои има 2 главни героя и няколко второстепенни и т.н. В основата на така наречени съвместни биографии е прилика в характерите, дейността или в личните качества на дейците.

4. (大事年表)- хронологична таблица, която представлява систематизиране и унифициране на хронологията.

5. 八书 (记各种典章制度记礼、乐、音律、历法、天文、封禅、水利、财用)- посветени на различни области като обществения живот, култура, наука. Тази глава е съставена по тематически начин, а не като другите по биографичен. Тук се разглеждат трансформация на ритуали и музика, военно изкуство, усъвършенствания в календара, жертвоприношения, взаимоотношения между човека и Небето. С една дума се обобщава историческия процес в отделни сфери на живота и обществото. Дори се обхваща и икономическата история.

„Доброто лекарство е горчиво. Добронамерената критика има благодатен ефект.“ Съма Циен


СЛЕДВАЩ УРОК 6 >> Юефу 乐府 – ранни и късни (уънжен юефу 文人乐府).


.