Словообразувателна афиксация (лексикология)

Афиксацията представлява най-слаборазвитият морфологичен словобразувателен начин в китайския език; въпреки това, афиксалните типове не са слабопродуктивни – особено тези за резултативни глаголи и съществителни.

Афиксите образуват редове от производни думи, в които внасят ново съдържание, еднотипно променящо общото им значение. За разлика от полуафиксите, афиксите участват в състава на новата дума с по-абстрактно значение (子,头 –достатъчно далечни от първоначалното си значение). Те образуват редове от производни думи, в които внасят ново съдържание, еднотипно променящо общото им значение. Много от тях се реализират без ударение. Могат да послужат за белег за принадлежност на производната дума към определена част на речта. Повечето са с разговорен оттенък.

Префиксацията в КЕ е слабо застъпена, като броят на този тип морфеми е сравнително малък:

  • За глаголи: 打 (от ‘бия’ – извършвам действие с ръце.) 打麻将、打鱼、打工、打包
  • За числителни: 第, 初.
  • За съществителни: 阿.
  • Субстантиваторът: 所.

Суфиксацията в КЕ е много по-разнообразна от префиксацията.

Суфикси за глаголи

Суфиксални резултативни глаголи

Резултативните суфикси образуват резултативен вид на глагола като внасят към глаголния корен единствено значение за резултат. Следва да помним, че една и съща китайска морфема, в т.ч. и резултативната, може да внася различно значение в производния глагол – в зависимост от значението на произвеждащия глагол, към който тя се присъединява. Така например, ако глаголът съдържа идеята за движение в пространството, резултутативният елемент 下 `долу` ще внася в думата, освен значението за резултат, също така и значение за посока: 坐下 `сядам (“долу”), 放下 `слагам (“долу”)`. В този случай морфемата下 `долу` запазва частично своето значение в състава на производната дума и следователно е полусуфикс.

抬起头,捡起石头; 唱起歌来,跳起舞

Преломен момент в действието. Отличават се от сложните глаголи по това, че не се субстантивират; рядко представляват експресивни, стилизирани думи.

Резултативни глаголи със суфикси за посока

Посоката е загубила своето значение, то остава само в абстрактен план. Могат да се прибавят и 来/去, чието значение тук също е по-абстрактно.

上,下 – Внасят само значение за постигане на резултат.

关上,住上,买上,过上,锁 上,钉上,爱上,信上; 留下,住下,丢下,买下,砍 下

В съчетание с 来/去

V за мисъл или реч + 下去: 说下去,想下去,爱下去,怕 下去,问下去,用下去,买下去

Прилагателно +下去

Получава се още едно допълнително значение – поява на ново състояние: 小下去,冷下去,好下去

Глагол за действие, процес или състояние + 下来 – значение за резултат

住下来,停下来,发下来,摄 下来,拍下来,写下来

Глагол за мисъл или реч + 上来/上去

说上来,背上来,粘上来,挂 上去,赶上去,搞上去

Сетивни глаголи + 上去:

看上去,听上去

Прилагателни + 上来/下来 (резултати от процес)

热上来,凉上来,黑上来;慢 下来,穷下来,安静下来; 交上来/上去,反映上来/上去,发下来/发下去

Формата за невъзможност е задължителна – всички могат да я образуват. Тази за възможност не е.

关不上/下,住得上/下,锁不上,锁得上; 安静不下来,听不下来/听得下来,背不上来,热不 下去

В метафоричен план, значението се запазва:

把去年做过的好事写下来报下 去; 买不上,吃不上,住不上

起,起来:

1) Глаголи за реч и чувства, или други, без значение за движение + 起来:

谈起来,哭起来,唱起来,吃 起来,干起来,下起来,看起来; 干起活来,鼓起掌来

2) Внасяне на значение за резултат от постигане на действието

藏起来,卷起来,想起来,围 起来

3) Към прилагателни – процес

重起来,快起来,暖和起来

При формите за не/възможност, ако има допълнение, 起 стои преди него, 来 е след него или не се използва:

经不起考验来

出 – някои глаголи с него са сложни: 支出,复出,外出; 发出,作出,演出

开 – присъединява се само към глаголи за чувства, означава изблик на чувства: 哭开,笑开,恨开,愁开,骂 开

住 – здраво, силно, плътно: 钉住,锁住,堵住,抓住,靠住,选住,冻住,难住; 不/得

完 – свършвам, приключвам: 作完,处理完,忙完,吃完, 喝完,花不完,吃不完,唱不完

好 – значение за краен резултат, не може да е лош: 安排好,准备好,整理好,热 好,做好,坐好 +不/得

成 – за успешно постигане на резултат, или за възможност за постигането му: 达成,完成

Или резултативно значение, или само модално.
去成; 去不成,写不成,看不成,做 成,办成
到 – транзитивно значение, с обект предмет: 买到,受到,收到,等到,得 到,猜到,注意到了; 吃不了,做不了,写不了,决 定不了,解决不了

Не се реализира извън формата за не/възможност

Суфикси за прилагателни: 当

便当,稳当,快当,顺当

Наречия за степен.

地 – суфикс за наречия: 忽地,倏地,暗地,特地

子 – суфикс за предмети

Той образува широк диапазон от предмети, по-рядко абстрактни понятия: 空子,漏子,坠子;疯子,瞎 子; 胖子,矮子,傻子,黑子; 桌子,椅子,袄子,刀子,车 子

Тези са масата, при тях не се внася ново значение, но се оформя дума, която може да се използва самостоятелно. Материални предмети, по-рядко – абстрактни: 耳子,刷子,剪子 油子,老头子; 尖子,面子,胆子
(идиоматичност на производното значение)

С ярък разговорен оттенък, допълва едносрични думи до биноми: 瓶儿,猫儿,帽儿,花儿; 人儿,教儿,小官儿

При съществителни с по-широко значение, служи за семантична диференциация: 眼儿,胆儿,门儿,头儿

Пълна промяна на мотивиращата основа: 火星儿,空儿,老头儿,个儿/个子;

木头,石头,砖头,骨头,舌 头,指头; 前头,后头,里头,外头


СЛЕДВАЩ УРОК #9 >> Контракция. Типове сложносъкратени думи.


.