Свободни и устойчиви словосъчетания (фразеология)

Фразеологията представлява подсистема в езика, състояща се от съчетания от думи. Швейцарският учен Баи наблюдава, че определени думи се групират, като оформените от тях групи не се разпадат, а се възпроизвеждат непрестанно в речта, при това някои от тях имат малко по-особено значение.

За да разграничаваме подобни съчетания въвеждаме понятията ‘свободно’ и ‘устойчиво’ съчетание. Устойчивото съчетание (фразеологизъм) не представлява сбор от елементите, които съдържа. Докато в индоевропейските езици има изискване за свръхсловност към съчетанията, то в китайския език това изискване не е толкова приложимо.

Граници на фразеологията: според някои, например представителите на полската фразеологическа школа, в езика няма свободни съчетания, всички са устойчиви – това представлява широкото разбиране. След като не всяка дума може да се комбинира с всяка друга, то всички възможни съчетания са устойчиви. (корпусна лингвистика – събират се всички възможни съчетания).

Това разбиране, макар и полезно, не е практично за целите на обучението, тъй като не може да обясни много неща. Човек има езиково чувство, интуиция, която в общия случай може да отдели свободно от устойчиво съчетание – езикознанието често се базира на тази интуиция. Затова в крайна сметка тук ползваме по-тясното разбиране. Но и тук има известни разлики. По-рано понятието фразеологизъм включва само съчетания от тези в долния ред с 吃. Същевременно, имаме съчетания като 三角形,金字塔,助听器, 家庭作业 – по неекспресивни съчетания. Те също трябва да се считат за част от фразеологията, също съставляват част от речника – това е част от по-новото разбиране. (Дали ги разглеждаме като думи или устойчиви съчетания не е от голямо значение; най-точно те могат да бъдат наречени морфемни съчетания.)

Руската фразеологическа школа е склонна да включи към фразеологията тези съчетания, които имат експресивност, като изключва така наречените устойчиви изречения (фрази). Тук влизат и сложни думи, които имат експресия или конотация на значението – особено сложните понятия, образуваните по антонимния модел думи като 矛盾 – това е долната граница на фразеологията.

Горната граница опира до устойчивите изречения/фрази – до паремиологията. Тя се занимава с изследването на устойчивите текстове като афоризми, басни, гатанки, приказки и пр. (много фолклорни форми).

Поговорки и пословици – в ‘горната част’ на фразеологията. Разликата между двете категории е, че поговорките са недовършени.

哪壶不开提哪壶

树高千丈,叶落归根

Изречение vs. елементарна предикативна конструкция – съчетанията с ЕПК се употребяват като устойчиви; останалите – като аналози на думите:

笨鸟先飞,小船早开

笨鸟先飞早如林,小船早开 先到岸

Фразеологизмите функционират най-много до това, което наричаме изречение.

Фраземите са устойчиви фрази/съчетания – всички тези, които не са изречения (предикативни конструкции).

穿一条裤子

Има и още една група – фразеосхеми – фразеологични конструкции, следващи дадена синтактична схема. Подобни са на словообразувателните модели, но се отнасят за фразеологизмите. Тук имаме определени елементи, които се повтарят, присъстват постоянно, а други могат да се заменят с елементи от определена категория:

左思右想

左顾右盼

左劝右劝

左挑剔右挑剔

‘Вълча захапка’ – пробиват структурата на думата. Тук左右 внася значение на ‘постоянно, обстойно, отново и отново’.

东拉西扯

东跑西巅

东起西落

东串西联

东张西望

东麟西爪

东池西塘

东句西句

左倒右歪

Често се срещат числителни, които имат преносни значения:

千山万水

千秋万岁

千个明朝,万个后天

千差万别

千难万难

Мястото на ‘захапката’ може да се изменя:

丢三落四

颠三倒四

三劝四劝

三讲四讲
三令五申

三年五载

三番五次

七手八脚

七嘴八话

七上八下

七折八扣

Тези фразеосхеми могат да образуват както фраземи, така и устойчиви фрази.

Основният елемент за фразеологизма е общото му значение. Фразеологизмът се отличава с единно, общо значение на съставящите го компоненти, и обикновено трудно или дори изобщо не можем да го отгатнем. Класификация (Виноградов) – според степен на мотивираност на фразеологичното значение:

Фразеологични сраствания (идиоми – ‘особени изрази’) – непрозрачни, немотивирани – през куп за грош, в турски гробища; самите елементи не са съвсем ясни, не можем да разберем структурата

走马观花;狐假虎威;画蛇 添足;塞翁失马;郑人买鞋;刻舟求剑;

Фразеологични съчетания – елементите са ясни, но трудно се извежда общото значение; нестандартни съчетания от думи; има определени ограничения, освен логическа несъвместимост на думите.

当家,当权,下棋,но не можем 当会,当事. Тази избирателност образува групата на фразеологичните съчетания. Донякъде тя е извън фразеологията, в нея има доста свободни съчетания.

捡了芝麻,丢了西瓜

Фразеологични единства – има преносна употреба на думи (ясни компоненти, ясно общо буквално значение)

闭眼;烈火炼真金;不怕 慢,就怕站;吃醋

За разлика от думите, фразеологизмите рядко имат повече от едно значение, обикновено са моносемантични, полисемията е изключение. Причината за това е тяхната сложна структура – толкова много признаци трудно могат да бъдат интерпретирани различно, имаме повече контекст. Рядко има втори план на интерпретация.

一个萝卜两头切 – нападат ме от всички страни; угаждам и на едните, и на другите

Експресивност – според тясното разбиране е задължителна. Това твърдение вече не се смята за вярно, тъй като то оставя извън фразеологията някои важни устойчиви съчетания – например ‘който не работи, не трябва да яде’ – не е експресивно; такива са юридическите изречения, максимите, чрез които обществото култивира правила). Фактът, че тези съчетания са възникнали, имат форма (паралелизъм и пр.), ги прави ‘малки произведения на изкуството’.

Фразеологизъм = експресивно устойчиво съчетание. Устойчивите съчетания са експресивни и неекспресивни. За простота, наричаме неекспресивните УС ‘УС’, а експресивните – ‘фразеологизми’.

Устойчивите: термини, устойчиви номинативни съчетания, или вторични сложни думи:

高速公路,直角三角形,无 机化合物

Някои са неясни; наглед са неекспресивни, но имат вътрешна експресивна структура: 矛盾,仙人掌,水龙头

Фразеологизми:

饭碗,饭桶,放 屁;开门见山;三天打鱼,两天晒网

Вътрешна експресивност – характерна е за образните фразеологизми (подчертаните).

千里之行,始于足下

即以其人之道,还治其人之 身

Тук имаме външна експресивност – паралелизъм, форма и пр.

Образността не е задължително условие за експресията – тя може да бъде и външна.

Фразеологизмите имат сложна образност, поради това обикновено са еднозначни.

下海 – пряко и преносно значение – изключение

1) Влизам в морето – пряко

2) В артистичните среди – завършвам курс на обучение

3) Слизам на дъното – занимавам се с недостойна професия

4) Напускам държавна служба, захващам се с бизнес

Фразеологичното значение се реализира поради ‘напрежението’ между двата плана – пряко и преносно значение. При фразеологизмите преносното значение е по-богато; то е експресивно, аналогично на преносните значения на думите, но е по-образно.


СЛЕДВАЩ – УРОК #2 >> Еднозначност и многозначност (омонимия) при фразеологизмите. Синонимия и антонимия.


.