Стилистична класификация – разговорна и книжна фразеология (фразеология)

Функционално-стилистични особености на китайската фразеология

Разпределението на думите и фразеологизмите не е еднакво. Повечето думи принадлежат на общо-стиловата лексика, а при фразеологизмите разпределението е в книжна, разговорна и малка част към общо-стилова.   При фразеологизмите рядко се случва да преминат от разговорен в книжен стил и обратното.

Както и във всеки друг език, огромна част от фразеологизмите принадлежат към разговорния език. Голяма част от фразеологизмите обаче са възникнали в книжния език и носят отпечатък на стария език. Дори новите идиоми се създават по модел, следващ този на стария език. Фразеологизми от разговорния стил:

下马свършвам работа
不三不四 неясен
吹捧 обсипвам с хвалби (отриц. Конотация, подгиравам)
一心一意единодушно

Фразеологизмите са експресивно маркирани единици, присъщи на битовата реч, внасят колорит в изказването. Преобладават ярко експресивни фразеологизми и затова не би трябвало да ги делим на общо-стилови. В резултат на разширяване на функцията си фраз. Губят експресията си и емоц.окраска:

一摸一样 не се знае към кой стил принадлежи
不大不小
无影无踪
И трите са лишени от всякаква експресия и оценка.

Слабо експресивни са някои номинативни фразеологизми. Такива, които назовават имена, имат и експресия. Назовават предмети и в самото название има отношение:

白面书生 – Младеж без житейски опит

不速之客 – Неканен гост

空中楼阁 Въздушни кули – празни мечти

Общостилови фразеологизми. По начало фразеологизмите не са общостилови, имат емоционална експресивност. Три части – разговорни, книжни, общостилови.

Стил – многозначително понятие – има две страни:

– Стилистичното значение е допълнително значение (смисъл, оттенък), което речниковата единица може да получи, за да изрази оценка, да направи речта по-образна и изразителна, т.е експресивна.

Например, стилистичното значение може да отнася даден фразеологизъм към книжния стил и едновременно да изразява положителна оценка. Например, вместо 月亮 (неутрално) 月 宫 (по-експресивно, поетично, книжно, от високите стилове), 玉蟾. Тези фразеологизми също са номинативни, но за разлика от съставните термини и названия са емоционално/експресивно натоварени – ‘цветни съчетания’

– Функционално-езиков стил – фразеологизмите като елемент от езиковата подсистема имат съответната особена стилова окраска, която ги отнася към различни функционални стилове. В тези стилове фразеологизмите структурират изречението по различен начин. Ако структурирането е обвързано със стилистични решения, то функционалният стил е такава окраска, която се проявява като принадлежност към определена сфера на употреба. Езиковите единици във всички стилове са общостилови, и са неутрални откъм стилистична окраска. Разговорните единици попадат в разговорния стил, главно в устната реч. Книжни – в писмената. Писмено-книжни стилове – вестникарски/публицистичен, научно-технически, официално делови Устно-разговорени фразеологизми – жаргонни, просторечни, тук са и вулгаризмите

Проблеми – отделяне на различни стилове

Разговорните фразеологизми се използват в разговорната реч, с характерната за нея стилистична окраска. Формата е устна, но не означава, че не може да се използват и в писмена форма. Разговорните фразеологизми се разглеждат като изрази с ярка образност, фолклорен произход, сред тях има много диалекти, жаргонизми, клишета. В разговорната реч се използват фразеологизми за битова комуникация, експресивни и лесни за разбиране. Разг. Фраз. Са къси, 3 5 или 7 йероглифа, изпуска се подлога, изреченията са отделени с пауза, няма служебни думи, няма сложни изречения, няма съюзи. Преобладават по-експресивните и по-кратки фразеологизми.Тук са почти всичките разговорни фраземи, каламбурни фразеологизми, повечето пословици и поговорки, почти няма идиоми. Занимават се с ежедневни, битови проблеми, повечето имат отрицателна оценка, често има ‘предпазване’,翘尾巴、翘辫子、红眼病、白 眼病、泡蘑菇、气管炎(妻管严)

Могат да отразяват суеверия/табута: 并门大吉,吉祥床

Биномни фразеологизми – по начало не се отделят като група, в китайския – също

混账、出血、打喷嚏

猪鼻子插大蒜——装像

Книжна фразеология – в различни писмено-книжни стилове. Тя е издигната, изискана, приповдигната, преобладават положителните оценки. Силно проявена е староезичността.

晨昏定省/晨定昏省

视如敝履/视如草芥

骚首/头弄姿

骚首踟蹰

人生一世间,如白驹过隙

宁为鸡口,无为牛后

恃才傲物, 目无余子

Песенно-поетичен книжен стил – 风雷,雪泥鸿爪

Научен стил – нямат емоционално-експресивна окраска, но имат стилистична такава

剪刀差,再生产

Делови – тези фразеологизми не са аналози на думи; характеризират се с изисканост и добронамереност

不难看出、综上所述、如此 等等、此__敬礼

Всички, които не са номинативни, са ‘ангажирани’

Стиловете са много подвижни и трудно се фиксират

Общостилова фразеология има, но тя е само при тези фразеологизми, които са аналози на думи – сложни съставни съществителни имена (红绿灯). Повечето фразеологизми принадлежат само на отделни стилове


СЛЕДВАЩ – УРОК #7 >> Фразеологични речници.


.