Тонални промени при слято четене (фонетика и фонология)

Тонални промени при слято четене /连读变调/

Най-изразено се проявяват при произнасянето на групи от две срички. Обикновено височината на тона на първата сричка е малко по-висока, в сравнение с втората, но тази разлика е почти незабележима и не играе съществена роля.

Промяна на трети тон /上声变调/

При два последователни трети тона първият се превръща във втори. Във всички останали случаи, когато след сричката в трети тон следва сричка в първи, втори, четвърти или нулев тон, първата сричка се произнася в полу-трети тон. Някои думи като 小姐,手法 /умение, техника, трик/,讲法/метод на преподаване/,打点 /събирам, оправям; подкупвам/,哪里,想起 нямат унифицирано четене, и при тях вторите срички могат да бъдат произнасяни както в трети, така и в нулев тон.

При групи от по три трети тона, ситуацията е доста по-сложна. Напр. при 小雨伞,小雨里,展览馆,领导者,有理想,买橄榄 (gan3lan3 – маслини) обикновено първите две срички се произнасят във втори тон и така цялата фраза придобива следния вид: [35-35-214]. При бързо говорене, обаче, тонът на втората сричка от групата може да се превърне в преходен тон между възходящия тон на първата сричка и ниската част от тона на третата сричка. Тогава фразата придобива вид [35-42(53)-214]. Освен това вътре в самата фраза може да има смислова пауза, която да се намира както между първата и втората (小+雨伞), така и между втората и третата сричка (小雨+里). В първия случай първата сричка може да не измени своя тон, и фразата да се прочете като [214-35-214]. Във втория случай обикновено това не е възможно.

При групи от четири трети тона, върху тоналната промяна оказват влияние смисловите паузи, акцентуването върху дадена дума, синтактичните конструкции и др. фактори. Като цяло в тези случаи важи правилото, че третият тон преди смисловата пауза не се променя.

Промяна на втори тон при група от три срички

Тук, обикновено първата и третата сричка запазват своя тон, докато тонът на втората сричка отново става „преходен”. Най-добре изявена е тази промяна, когато втората сричка е във втори тон:

  • 科学家 [55-55-55]
  • 中文系[55-55-51]
  • 同情心[35-55-55]
  • 圆白菜 кочан [35-55-51]
  • 欢迎你 [55-53-214]
  • 文言文[35-53-35]
  • 跑马场 хиподрум [35-35-214] [35-53-214]

Тези тонални промени обикновено са характерни за разговорната реч при бързо говорене и не са задължителни. В официални ситуации и при по-умерено темпо на речта обикновено не се налагат.

Промени при редуплицираните форми на прилагателните

Когато едносрични прилагателни се удвоят, обикновено редуплицираната сричка се еризира и трансформира в първи тон: 好好儿; 小小儿(的); 慢慢儿; 满满儿(的); 红红儿(的)

– При трисрични прилагателни обикновено редуплицираната част /втората и третата сричка/ преминава в първи тон, но това не е задължително. При бързо произнасяне средната сричка може да се трансформира в „преходен” тон, а височината на първия тон на последната сричка да се занижи леко: 绿油油(тучно зелен); 沉甸甸(тежък, натежал); 孤零零 (сам, самотен); 热腾腾(горещ, перещ); 闹嚷嚷(шумен, креслив)

– При четирисричните прилагателни от типа AABB или тези с инфикс вторият йероглиф се произнася в лек тон, докато двата последни йероглифа се четат в първи тон: 舒舒服服; 老老实实; 别别扭扭; 规规矩矩(изряден, педантичен); 热热闹闹; 慢慢腾腾(туткав, бавен); 鼓鼓囊囊(издут, препълнен); 漂漂亮亮; 痛痛快快

Тоналните промени на “不” и “一”

В китайския книжовен език освен гореописаните тонални промени, тези две думи също имат ясно изразена трансформация на тона в потока на речта. Отрицанието “不” се променя във втори тон само когато след него следва сричка в четвърти тон, а във всички останали случаи запазва своя етимологичен четвърти тон: 不但,不疼,不去,不像,不单,不同,不娶,不想。

Числото “一” не променя тона си при изброяване или когато е в състава на дадено число/година/номерация. В потока на речта, когато след него следва дума в четвърти тон, то става във втори тон: 一致,一跳,一刻,一万. Във всички останали случаи yi се произнася в четвърти тон: 一只,一条,一棵,一晚。


СЛЕДВАЩ: УРОК #11 >> Фонология на класическия китайски език. Реконструкция на фонетиката на класическия китайски език. Индиректни свидетелства и традиционна фонологична литература.


.