„Творческо общество” 创造社 – Ю Дафу и Гуо Можуо (литература)

„Творческото общество” 创造社 залага не на просветителската роля на литературата, а на функцията й да пресъздава индивидуалните мисли и стремежи. Въвеждат понятия като декаденс, символизъм, експресионизъм. Създадено е от китайски студенти в Япония през 1921г. в Токио. Бързо се разгръща и в Китай, разполага с около 10 издания, всички с 创造 в заглавието. Принцип „изкуство за самото изкуство”, както и 自我表现. Култ към авторовата личност – демиург, близо до божество. Друго важно понятие е 天才 талант със свръхчовешка интуиция. Пише се главно поезия. Най-илюстративно стихотворение е 天狗 на Гуо Можуо, завършва с „моето Аз ще се взриви”

Ю Дафу

Ю Дафу – учи в Ханджоу – в Япония. През 1921 г. създава сборник с три повести „Водовъртеж” – едната повест е със същото заглавие; меланхолия, депресия, говори се изключително открито за секса, сексуалните желания, наричат я „развратно четиво”. Лирическият герой се самоубива, Ю Дафу пише от трето лице.

През 1922г. авторът се завръща от Япония и започва да преподава. Пише и редактира за група „Творчество”. Гуо Можуо се ангажира с идеите на китайската ком партия, противоречи на идеите на Ю Дафу за Аз-а.

Ю Дафу напуска временно сътрудничество с Лу Сюн, влиза в асоциацията на левите писатели, на следващата година се оттегля, казва, че е негоден да твори пролетарска литература. Пише „егобелетристика”, някои критици наричат творбите му „поезия в проза”. Разказите му изобилстват от прояви на депресия, мегаломания, чувство за вина, идея за Ерос, еротичното. Сюжет на емоции, а не на случки. Стилът му еволюира – все по-голямо внимание към общуване на героя с останалите, започва да обръща внимание и на другите. „Вечери на опияняващия пролетен вятър” 春风沉醉的晚上 – главен герой интелектуалец и нов герой млада работничка съквартирантка. „Открито писмо до един млад литератор” 给一个文学青年的公开状 емблематичен текст

Ю Дафу се включва в съпротивата срещу японския милитаризъм, заминава за Сингапур, пише яростни текстове за пропаганда, убит от японски агенти.

Освен пропагандна литература в края на живота си пише и пейзажна проза/пътеписи – обръщение към кит. древност, дори езикът му от байхуа започва да клони към уънйен.

Гуо Можуо

Гуо Можуо 郭沫若 – при него най-силен е пантеистичният светоглед. Идеи за свобода на индивида, събаряне на идолите, на суеверията. Природата е божествена. „Небесното куче” – всеки стих започва с Аз. Гуо си служи с идеи на психоанализата, опитва се да претвори теорията на Фройд за подсъзнанието.

„地球,我的母亲” – израз на пантеистичните му нагласи, внимание към всяко стръкче трева, човек и природа се сливат в едно, земята е наша благодетелка, майка;

Стихосбирка „女神” „Богиня” – сливане с природата, завръща на блудния син, хиперболизация, глобални пространства, радост и оптимизъм; стихосбирка „星空”

Обявен е за първия поет на Китай. Прегръща идеите на социализма. Лъкатушене между идеята за социална революция и изкуството като израз на вътрешния свят, представено от стихосбирката „Дъбът, изправен пред всички дървета”. стихотворение „太阳没了” – за смъртта на Ленин. Превръща се в един от най-яростните защитници на идеята за революция. Прославя Новия Китай – по-малко символика и повече пропаганда в стиховете му. Отрича се от ранното си творчество. След 49г. е един от творците, които Мао Дзъдун допуска до себе си. Опити в драматургията “武则天”.

Два етапа на творчество при Гуо Можуо: 1). Романтичен план; 2). След 30-те – политическа ангажираност


СЛЕДВАЩ УРОК 25 >> Ранен китайски символизъм и модернизъм – Ли Дзинфа, Му Мутиен и Фън Найчао.


.