子曰 - Учителят казал (古文)

子曰。學而時習之、不亦說乎。 有朋自遠方來、不亦樂乎。人不知而不慍、不亦君子乎。
Учителят казал: „Не е ли удоволствие да се учи и практикува това, което си научил? Не е ли също чудесно, когато приятелите ти те посещават от далечни места? Ако хората не ме разпознават и това не ме притеснява, означава ли това, че не съм благороден човек?”

曾子曰。吾日三省吾身、爲人謀而不忠乎。與朋友交而不信乎。傳不習乎。
Дзън Дзъ казал: „ Аз всеки ден се проверявам постоянно (по три пъти): когато съветвам някой висшестоящ, да не би да съм бил нелоялен? Общувайки с приятелите си, подведох ли някого? Получените знания, дали ги уражнявах?”

子曰。君子食無求飽、居無求安、敏於事而愼於言、就有道而正焉、可謂好學也已。
Учителят казал: „Когато Благородникът се храни, той не се стреми към насищане, когато си почива, не търси комфорт, той е усърден в работата си и внимателен в речта си. Той се стреми да се доближи до тези, постигнали Дао (Пътя) и поправя грешките си по този Път. Това е такъв човек, за който може да се каже, че обича да учи.”

子曰。不患人之不己知、患不知人也。
Учителят казал: „Не се притеснявай, че хората не те разбират, а се притеснявай тогава, когато ти не разбираш хората.”

子曰。吾十有五而志于學、三十而立、四十而不惑、五十而知天命、六十而耳順、七十而從心所欲、不踰矩。
Учителят казал: „На 15 аз отдадох цялата си воля за учене, на 30 бях твърдо стъпил на краката си, на 40 нямах затруднения, които да ме объркат, на 50 знаех волята на Небето, на 60 можех да различа истината от лъжата, на 70 правех това, което сърцето ми искаше, без да нарушавам правилата.”

子曰。由、誨女知之乎。 知之爲知之、不知爲不知。是知也
Учителят казал: „Наставлявам те, знаеш ли? Да знаеш, значи да знаеш, да не знаеш, значи да не знаеш. Ето това е истинското знание.” (Да знаеш сам, каквото знаеш и не знаеш, това е истинското знание.)

宰予晝寢。子曰。朽木不可雕也、糞土之牆不可朽也。於予與何誅 子曰。始吾於人也、聽其言而信其行。 今吾於人也、聽其言而觀其行。於予與改是。

Дзай Ю спял през деня. Учителят казал: ”По изгнило дърво не може да се гравира, по стена, изградена от кирпич не може да се боядисва. Що се отнася до Ю! Ех! Каква може да е моята вина?”

顏淵、季路侍。子曰。盍各言爾志 子路曰。願車馬、衣輕裘、與朋友共、蔽之而無憾。顏淵曰。願無伐善、無施勞。子路曰。願聞子之志。子曰。老者安之、朋友信之、少者懷之。

Йен Юен и Дзъ Лу седяха до Учителя. Той казал: ”Защо един от вас не разкаже какви са стремежите ви?” Дзъ Лу казал: „Бих искал да имам карети, коне и леки кожени палта, които да раздам на приятелите си и ако те ги повредят да не се ядосам.” Йен Юен казал: „Бих искал да не бъда горд от моите добри страни и да не се хваля с работата си (произведенията си)” Дзъ Лу попитал: ”А какви са Вашите желания, Учителю?” Конфуций казал: „Бих искал да дам утеха на старците, да вярвам на приятелите ми и да отгледам децата.”

子曰。三人行、必有我師焉。擇其善者而從之、其不善者而改之。
Учителят казал: „(Ако) Трима човека вървят, то сред тях със сигурност ще има някой учител. Аз избирам това, което е добро у тях и го следвам, а това, което не е добро, го променям в себе си.”


.