Възприятие на китайската писменост

За разлика от фонетичната писменост, построена на принципа на фиксиране на звученето на речта, китайската йероглифна писменост се отнася към лингвистичните единици без непосредствено указване на звученето. Във фонетичната писменост съществува връзка, при която значението се изразява посредством звученето, а начертанието само придава това звучене.

В йероглифната писменост начертаното е свързано и със значението и със звученето на лингвистичната единица. На това основание, писменият знак – йероглифът се разглежда в три аспекта: начертаване, значение и звучене. Всеки знак на китайската писменост се явява носител на значение на определена морфема, тоест връзката между начертаването и значението на йероглифа е еднозначна. Еднозначността се нарушава в омографите, където начертаното отговаря на две или няколко значения. Заради езиковата ситуация в Китай, където има известно разминаване между писмения и устен език и поради проблема „диалекти- национален език”, връзката между „начертаване-звучене” не е еднозначна.

Възможните типове връзки са следните:

а/ Нулева връзка: йероглифът може да няма четене в случаите, когато произношението му не е отбелязано в речниците.
б/ Йероглифът има няколко четения: официално, диалектно, японско /връзка, която е много по-разпространена/

Връзката между написването и звученето се създава в съзнанието на обучаващия се по два начина:

а/ Чрез връзката написване- значение.
б/ Непосредствено чрез връзката написване- звучене

Между значение и звучене съществува връзка на две нива: на ниво писменост и писмен език, както и на ниво устна реч. Първата връзка се реализира благодарение на официалното четене на йероглифа във всички стилове и възможните диалектни четения. Диалектът може напълно да замени диалектното четене. В районите, където се използват диалекти, отсъства различие между ‘’-l’’ и “-n’’ често се срещат грешки, свързани със заменянето на фонемата ‘’-l’’ с фонемата ‘’-n’’, поради което често се срещат грешки не само в произнасянето, но и в написването на йероглифа. Връзката на ниво- устна реч се осъществява посредством разговорния език и оказва влияние при изписване / извън контекста/ на близко звучащи едноморфемни или двуморфемни думи. Пряката връзка между „ написване- звучене” се създава в процеса на обучение на хора, говорещи на диалект и на чужденци. От казаното до тук става ясно, че пълно съответствие на писмеността на „ живия” разговорен език е невъзможна, независимо каква лексическа и синтактическа система се отразява в писмеността- диалект или общонационален език. Затова неслучайно са се заимствали омофони в опростените йероглифи. Един по-лесен за изписване йероглиф се използва за записването на еднакво звучащи срички, които вземат участие в различни думи. Например- предлага се да се използва 胡 / ху/, за изписването на 蝴,糊,葫 , които влизат в състава на различни по значение думи. Или вместо 篮(лан)-кошница и 蓝-(лан) син /за цвят/, да се пише 兰 (лан) в 兰花(ланхуа) и 兰天 (лантиен). По този начин се намалява количеството на смислоносещите елементи в китайската писменост и се увеличава количеството на звуконосещите, което ще способства окончателното трансформиране на буквен език в бъдещето.

Анализирайки графичната структура на знаците в китайската писменост може да се говори за 3 нейни равнища:

1/ Ниво на елементарните единици-7 черти
2/ Ниво на графичните елементи- не повече от 200 графеми
3/ Ниво на йероглифите- до 50 000 знака

Основният структурен елемент на китайската графика е чертата, която често има статуса на йероглиф, например: 一, 乙 . В резултат на свързването на чертите по строго определен начин се образуват основни значими единици на китайската писменост- графеми, които могат да бъдат прости йероглифи или съставни части на сложните. Когато е в качеството си на йероглиф, графемата по правило се покрива със значението на морфемата или думата. Съединяването на графемите в йероглифа може да се смята за краен етап, обединяващ три нива на йероглифната графика. Всяко от тези нива има своите орфографически процедури, сложността на която се повишава с покачване на нивото.

По традиция от края на 1 век до н.е, китайската йероглифна писменост се класифицира в 6 категории: изобразителна /пиктограми/, показателна, видоизменена, идеографична, заимствана и идеофонетична. Йероглифите от идеофонетичната категория заемат 80-90 % от всички писмени знаци. В тази категория влизат йероглифи с две графеми. Една от графемите- ключ се счита за смисловата детерминанта на йероглифа, а другата- фонетик се свързва с неговото звучене. Количеството на ключовете и фонетиците на йероглифа се определя: 214 (6) и 1040 (7). Някой ключовете се срещат много често. Б. Карлгрен обобщава, че от 4000 често използвани йероглифа, 175 включват в състава си ключа 口(кхоу) уста и 120 ключа.

Трябва да отбележим, че произношението на фонетика се е изменило с течение на времето, загубвайки заедно с това и своята основна роля. Относно ключовете те също не посочват семантичните особености на йероглифите.

Разграничаването на ключовете и фонетиците е свързано на първо място с разположението на йероглифите в речника, съставено по графическа схема. Алгоритъмът за идентифициране на ключа в състава на йероглифа е следният: ако йероглифът се дели на лява и дясна част, то лявата е ключът, а ако се дели на горна и долна част- долната е ключът. Но този традиционен алгоритъм не се използва при всички йероглифи, където липсва долна и горна; лява и дясна част.

Писането се явява сложен психофизиологичен процес, който се осъществява в резултат на работата на центровете на главния мозък на човек. Всеки от тях осъществява определени операции влизащи в състава на писането. В резултат на координацията на действията на мозъчния механизъм, този процес се възприема като цялостен и едновременен. Да се проследи последователната операция на механизма на писане може да стане само в началните етапи на обучението.

Обучението по писане не се ограничава само до усвояването на техническите средства за писане- графичните знаци, но и включва специална подготовка с цел преминаването от устната реч към писмената. В начален етап на овладяване на писмеността, всяка отделна операция се явява самостоятелен акт. С времето тази операция на писане се автоматизира и се обединява, превръщайки се в по-сложна деятелност- писмена реч.

Традиционното деление на писменостите разглежда три типа писменост-пиктографична, йероглифна, фонетична. Но по своя характер пиктографичната писменост не се различава от йероглифната. Заради това писмеността се дели на два типа: фонетична и йероглифна.

Трябва да разгледаме тези два типа писменост, за да разкрием особеностите на йероглифната писменост.

Първата операция на процеса на писане при фонетичната писменост е звуковият анализ на речта, целта на който е да се отдели последователността на звуковете, които се съдържат в думата подлежащи на записване и осмисляне последователността на звуковете като фонеми. Психофизиологичният апарат, позволяващ на човек да осъществи тази операция е слуховият и речевият анализатор.

Втората операция в процеса на писане на фонетичната писменост е превода на звуковете- фонеми в оптически знаци- графеми, ясно отделени един от друг и пространствено организирани. Това е задача от втората операция на процеса на писане резултат на зрителния и зрително- пространствения анализатор.

Трета операция в процеса на писане предполага прекодиране на отделените оптически образи букви- графеми в система на съответстващите движения, с помота на които трябва да бъдат записани графичното изписване на тези букви. При осъществяването на тази операция „трябва да се съхрани както основната задача (написване на зададения текст), така и отделянето от речта на последователната серия от звуци. Първият етап на овладяване на писането начинаещият винаги на глас изговаря това което записва. Постепенно това преминава в шепот докато не се трансформира в така наречения „вътрешен слух”.

В основата на писмеността на различните езици с фонетична писменост има различни принципи, които обикновено се свеждат до три:

1) Фонетичен принцип
2) Морфологичен принцип
3) Етимологичен принцип

Първата операция- звуков анализ на потока на речта се явява основен за писменост с фонетичен и морфологичен принцип. В такива случаи буквите са еквивалентни на звуците на речта. Тук ролята на звуковия анализатор е решаваща за осъществяване на процеса. В английския, френския и други езици, където основен е етимологичния принцип, звукът на речта и писменият знак могат да не съвпадат. При такава условна фонетична писменост се повишава ролята на втората операция в процеса на писане свързана с превода на звуковете- фонеми в графични схема, тоест ролята на зрителния анализатор е по-голяма.

При йероглифната писменост особен характер на връзката на езиковите единици със средството на писмено изразяване се свързва със самия механизъм на писане.

Първа операция на механизма на йероглифната писменост е звуков анализ на речта, състоящ се в отделянето на последователността на звуковете, които трябва да се идентифицират като морфеми, тоест като носители на значение. Тази операция се състои от две фази. Първа фаза- отделянето на звуците от потока на речта и превръщането им във фонеми- промеждутъчно звено на първата операция на йероглифното писмо. Това звено не може да се пропусне, защото само след него може да се мине към втората фаза на първата операция- отделяне от потока на речта на значими смислови единици- морфеми, които трябва да бъдат записани.

Втората операция е свързана с прекодирането на вече отделените морфеми в оптически образи- графическо изписване на йероглифите. При тази операция е установена връзка между значението и звученето на йероглифа от една страна и изписването му от друга.

Трета операция – процесът на писане се състои в изписване на йероглифа, което е краен резултат на целия процес на писане.

Първа операция – при тази операция разликата се състои най-вече в степента на участие на двете фази на писане. За фонетическата писменост първата фаза(отделяне от потока на речта на последователни звуци и осмислянето им като фонеми) се явява основен момент от първата операция на писмеността, като не изключва фаза две (идентифициране на последователността на фонемите като морфеми). Втората разлика се изразява в това, че за йероглифната писменост за отделяне на звуците- фонеми се извършва преимуществено в пределите на морфемата (сричката), въпреки че сегментната фонема може да играе самостоятелна разделителна роля. На практика разликата в степента на участие на втората фаза на първата операция е в това, че при фонетичната писменост може да се запишат всички последователни звуци (известни и неизвестни). При йероглифната писменост не могат да се запишат с йероглифи думи, чието значение не знаем и думи, чиито писмени знаци са забравени или не съществуват.

Има и друга причина, която въпреки че няма пряка връзка с процеса на писане е препятствие за осъществяване на първата операция на механизма на йероглифната писменост. Тя се състои в това, че между звученето на думите в разговорния език и значението на предаване на йероглифи не съществува единствена обезателна връзка.

Втората операция в процеса на писане на двата типа писменост също е различна. При фонетичната писменост това предполага прекодиране на фонемите в букви, а при йероглифната писменост превръщането на морфемите в писмени графични знаци носещи значението на тези морфеми.

И в двете писмености „чертата” е основна конструктивна единица. Тя не носи смислова информация освен 一 yi (едно) в китайския език, което е и „черта” и дума. Графемата е основна значима единица на писмеността. Във фонетичната писменост с помощта на графемата (буква) се записват най-вече звучни срички и думи. Графемата в китайския език е смислова единица- морфема. Независимо дали е част от йероглифа или йероглиф. По този начин графемите- йероглифи носят повече информация в сравнение с графемите във фонетичната писменост. Става ясно, че усвояването на йероглифите е наистина много трудна задача. В сравнение на графемите (букви) на фонетичната писменост с графемите- йероглифи показва че:

1) и едните и другите могат да се използват като самостоятелни морфеми- думи, например „а”, „у”, „и” в българския и 十 (shi/шъ десет);口(kou/кхоу-уста);九(jiu/дзиу-девет) в китайския език.

2) при езиците с фонетична писменост замяната на букви довежда до:
а)изменения в лексическото значение, например:
-„дочка” (дъщеря) -„точка” (руски език)
-„град”-„глад”

б) промяна в граматичното значение:
„дочка” (дъщеря)-„дочки”-(дъщери)-руски език
Често това изменение е свързано с прибавянето на буква/ букви: „лъч”-„лъчи”

3)замяната на една графема в състава на сложния йероглиф с друга или прибавянето на нова графема може да доведе до изменянето на лексическото значение на йероглифа.

Например заменянето на 木 /му/ в йероглифа 相 (xiang/сианг) с друг йероглиф може да получим съвсем друг с ново четене. Например厢 (xiang/сианг).

Съединяването на графемите в йероглифи може да се смята за крайния етап, обобщаващ 3 нива на йероглифните графики. Но йероглифът може да бъде съставна част на по-сложни смислови конструкции- например двусрични думи. На ниво на писмения език, думите в езиците с фонетична писменост, ясно отделени помежду си съставят изречение. Думите в китайския език са включени в непрестанен ред от йероглифи, съставящи изречение, където липсата на разстояние между тях затруднява възприемането на отделните думи и следователно смисъла на цялото изречение.

Обобщавайки трябва да кажем, че за разлика от буквената писменост, където обучението е свързано с овладяването на азбуката и съответните правила за писане в китайския език се усвоява индивидуално всеки графически знак на всяка морфема.

Ще опишем особеностите на възприятие и възпроизвеждане на йероглифите, които са тясно свързани с процеса на запомняне и съхраняване на усвоеното.

В началния етап на обучение на обективна структура начертанието съответства на тричленна градация на оперативните единици на зрително възприемане- черта, графема, йероглиф, от които графемата се явява по-важна както при възприемането, така и при възпроизвеждането. Ролята на графемата в качеството си на оперативна единица се повишава при зрителното възприемане на сложните йероглифи с някакъв еднакъв графичен елемент в техния състав. При това йероглифите отличаващи се с голяма индивидуалност в структурата се запомнят и се разпознават веднага.

Разпознаване (повторно възприемане) на йероглифите. В процеса на разпознаване, в основата на който лежи зрителното възприемане, основно е изписването на йероглифа. Сами по себе си графемите носят известна информация, но само с тях не можем да разпознаем йероглифа. Необходима и достатъчна информация, която позволява възприемането и разпознаването на йероглифите се явява конкретното съчетание на графемите в йероглифа. При повторното възприемане пълното знание на йероглифа трябва да дава разпознаването в начертаването на неговото звучене и значение. Това се осъществява при актуализация на връзката-„написване- значение- звучене” в същата последователност тоест разпознаването на смисловата страна малко изпреварва разпознаването на звуковата страна. Но на практика при пълно знание на йероглифа разбирането на значението и звученето по изписване са едновременен процес, особено ако йероглифът е често използван. Тук изговарянето не е задължително. То зависи от автоматизацията на процеса на четене и от необходимостта на прекодиране на едната реч в другата.

Пълно отсъствие на разбирането на звученето се наблюдава само тогава, когато йероглифът се отнася към рядък вид или когато звученето му не е отбелязано в речниците. В следните два случая се говори не за пълно отсъствие на звучене, а за замяна на официалното произношение на йероглифа:

а) Четене на родния диалект на обучаващия се
б) С фонетически средства на родния език на учащия чужденец, когато значението на китайската дума се свързва с понятие, оформено на звуковата система на друг език. При тях връзката „написване- значение” е много по-силна, поради необичайната йероглифна писменост и най-вече заради отсъствието на практика в разговорната реч.

При непълното знание на йероглифа, например при липса на разпознаване на значението на йероглифа няма разпознаване на звученето. Смята се, че когато връзката „изписване- значение” се е разпаднала, връзката „изписване- звучене” не дава никаква реакция- нито правилна, нито грешна. При възпроизвеждане на йероглифа основна се явява думата, която трябва да бъде записана. Следователно изписването на йероглифа е свързано с прекодиране на устната и вътрешната реч в писмена. При прехода от устна в писмена реч, значението изникнало в съзнанието на човек, трябва да се превърне в съответния графически образ. Възпроизвеждането на изписването в паметта е свързано с активиране на оптическия образ на йероглифа- на неговите съставни графеми и техните съчетания. Образът на изписване, намерен и видян мислено, намира своето външно графическо изразяване в процеса на написване. При прехода от устна в писмена реч значението изникнало в съзнанието на човек, благодарение на произнасянето на думата трябва да „изникне” в паметта му като графичен образ.

При прехода от вътрешна реч към писмена отсъства звученето.

Ще характеризираме процеса на възприемане, разпознаване и възпроизвеждане на китайската йероглифна писменост при хора, които са достатъчно грамотни. Първо- процесът на анализ и синтез е максимално редуциран, тоест имат мигновен характер. Второ- възприемането се слива с разпознаването. Това позволява на високообразованите хора след непродължително фиксиране на не много сложен текст да разберат смисъла му. Трето- при високообразованите хора, вътрешното изговаряне, което е характерно за началния етап на обучение липсва, а мисленото възприемане на графическия образ на йероглифа е мигновен акт. Съхраняването на обема на йероглифите в паметта на субекта предполага тяхното непрестанно зрително възприемане (разпознаване) и възпроизвеждане. На практика това означава постоянна работа с йероглифите.

Психологически изследвания в областта на китайската писменост се провеждат от началото на 20 век. Много от изследванията се провеждат от китайски психолози и от американски педагози. Известен китайски психолог и педагог указва, че основната цел на всички психологически изследвания свързани с китайската писменост са свързани с това да се разпределят съответните йероглифи, да се разграничат лесни от трудни и да се разяснят, за да се създаде удобство за учещия и да се осигури успех”.

По голяма част от експериментите в периода 1921-1945г. са свързани с изследване на обема на непосредствената и дълготрайната памет, тоест с броя на напълно запомнените йероглифи веднага след изучаването и степента на съхранение след определен период от време. Експеримент по възпроизвеждане на йероглифи, веднага след възприемането им, а също така след известно време. Задачата на този експеримент е била сравняването на резултатите от обучение по два различни метода: метод на обясняването на изписване на йероглифа и метода на омофоните. При първия метод на учещия се обяснява устно кратко обяснение за изписване на йероглифа, при метода на омофоните се използват два еднакво звучащи йероглифа (например: 钟 zhong/джунг- часовник и 中-zhong/джунг- среда) 东 dong/дунг-изток и 冬 dong/дунг- зима.

Друг интересен експеримент е описан през 1945г. в дисертацията на тема „Влиянието на структурата на китайските йероглифи за тяхното запомняне” Експериментът обхванал 160 йероглифа от четири категории- изобразителни, указателни, идеографични и идеофонетични, които са избрани от книгата „Йероглифи за начинаещи”. Целта на изследването е откриването на влиянието на структурата на китайския йероглиф на хода на обучението. Търси се: 1)типологията на йероглифа, броят на чертите и трудността на запомняне;2)от фонетична гледна точка – сравнение на четирите тона и четирите типа срички;3) от смислова гледна точка- сравнение на конкретните и абстрактните йероглифи, а също така, кои са познати и кои не;4)сравняване на усвояването на произношението и значението;5)умствената способност на учащите се и различните педагогични методи използвани в обучението;.

Резултатите са много интересни:
1) За усвояването и запомнянето- указателните йероглифи са най-трудни, идеографичните -най- лесни. При диктовка всичките четири категории показват сходни резултати
2) От фонетична гледна точка-
а) от четирите тона- възходящият се оказва най-лесен за усвояване, а низходящият и развният- сравнително трудни, но във връзка със запомнянето им няма разлика.

3)При усвояването и съхраняването в паметта на значението на йероглифа се оказва сравнително лесно, след което е усвояването на звученето, а най-трудно се оказва знанието на значението и звученето едновременно.

Резултатите получени въз основа на психологическия експеримент в областта на китайската йероглифна писменост представляват интерес, както за психолозите във връзка със зрителното възприемане на йероглифите, тяхното съхраняване в паметта, така и за педагога, защото се изясняват някой особености в процеса на преподаване. Те са интересни и за социолога, търсещ основните причини за високия процент на неграмотно население в китайското общество. За нас те са интересни най-вече заради проблема на обучението по китайски език. Да си грамотен на език, който използва йероглифна писменост значи да владееш известно количество йероглифи, границите на които се определят от нуждите за четене и писане. С други думи „азбуката” на китайската писменост е непостоянна и нивото на образование в тези условия се определя от границите на грамотност.

Пълното разпознаване на йероглифа, тоест възпроизвеждане съответстващо на изписването на значението и звученето се явява краен резултат в процеса на запомняне на йероглифите. Експериментите по възпроизвеждане на йероглифите веднага след възприемането им показват, че връзката между изписване- значение- звучене не се отличават една от друга по сила. Това показва, че тези връзки се изграждат едновременно. Например значението на йероглифа 左 (zuo/дзуо)се обяснява описателно като „това, което се намира на изток, когато стоиш с лице на юг”

Трябва да отбележим, че запомнянето на йероглифите става по-бързо в ранна детска възраст постепенно се забавя. Това се свързва със следните особености:
а) При учащите се в по-малките класове преобладава механичната памет, което води до бързото увеличаване на обема на кратковременната (също така и дълготрайната)памет.
б) Много време се отделя на съхраняване на обема на дълготрайната памет, което се свързва с фиксирането на прага на паметта
в) Основното количество на усвоени йероглифи може да бъде достатъчно за възприемането на текст.

Усвояването на значението и звученето на йероглифа въз основа на написването му се осъществява на базата на механично произволно запомняне. Методът на преподаване също има непосредствено отношение към запомнянето.

Можем да изведем следните изводи:

1) Обучението на грамотност с помощта на китайската йероглифна писменост се осъществява на ниво морфема, която е едно ниво по-висока от фонетичната писменост. При това за всяка морфема в китайския език съществува индивидуален писмен знак- йероглиф, който може да има няколко произношения.
2) Изхождайки от трайната връзка между аспектите на знака на китайската писменост- пълно съответствие между писмената и устна реч е невъзможно.
3) Графичните знаци на йероглифната писменост носят различна информация и имат различна функция:
Графемата (буквата)-това е звукова единица, а графемата (йероглиф)-смислова. Следователно йероглифната писменост съответства на по-високо ниво на езикова структура от фонетическата.
4) Особеностите на йероглифната писменост се проявяват при възприемането (възпроизвеждането) на обучаващия се на първо място се закрепва връзката между написването и значението. Това предполага и усвояването на звученето на думата, ако йероглифът отразява дума от разговорния език (диалектна дума или дума от путунхуа) Напротив- процесът на забравяне е свързан най-вече с изчезването на връзката „написване- звучене”, а след това и с изчезване на връзката „написване- значение”
5) Силата на запомняне и скоростта на възпроизвеждане на написване на йероглифа се намира в обратно пропорционална зависимост от количеството на чертите в йероглифа и от сложността на комбиниране на графемите.
6) В паметта на хората, занимаващи се с китайска писменост, образът на графическия знак на йероглифа се съхранява посредством неговите основни графеми и тяхното съчетаване, а не като цяло изображение (картинка)
7) При повторно възприемане на йероглифи, подобни по изписване, а също и на йероглифи, които не се отличават с индивидуалност- представляват по-голяма трудност за учещия във връзка с тяхното разпознаване (отнася се за опростените йероглифи)
8) Пауза в изучаването (запомнянето)или небрежното усвояване на йероглифи довежда до изчезване на силната връзка между трите аспекта на йероглифа- запомняне на половина или пълно забравяне. Заради това хора които не трябва да използват йероглифи всеки ден, нямат възможност да поддържат нивото си на грамотност и постепенно го губят, ставайки вторично неграмотни.

За връзката на езика с мисленето и културата е написано много. Наистина-мисленето на хората, битовите и географските особености, културата и историята се отразяват на неговия манталитет и език. Освен фонетичните езици, които си служат с азбука и които владеем, съществуват и естествени езици, които си служат с визуално възприемане- например езика на глухонемите. Към тези езици можем да причислим и езиците, използващи йероглифна писменост, такива като древно египетски, японски, китайски. Но каква е разликата в мисленето на хора използващи фонетична писменост и на носители на йероглифна писменост? От всички древни култури китайската е тази, която се е запазила до наши дни- съхранила при това и писмеността си. Най-ранният стадий от развитието си китайската писменост се е състояла от йероглифи представляващи частично изображение- частично символ. До сега много писмени знаци ясно се проследява тяхната начална идеография. За изобразяването на (人-ren/жен ), планина (山-shan/шан) кон(馬-ma/ма), ясно се проследява техния първоначален идеографичен характер, а символните знаци се употребяват като графично изобразяване на пространствените отношения. Например: точка над или под линията означава „горе” или „долу” (съвременни – 上-shang/шанг и 下-xia/ся), разделен на половина кръг значещ “среда”(съвременен-中-zhong/джунг), но скоро запасът от прости знаци се оказва недостатъчен и по подобие на това, че в устния език се използва съчетание на думи се обединяват прости йероглифи за получаване на нови значения. В такива случаи смисълът на сложния знак се получава от комбинацията на двата прости йероглифа. Така например (木 mu/му) означава) дърво, но обединени две дървета 林(lin/лин)-гора.

(不 bu/бу) – не и (正 zheng/джънг)-правилен, един над друг значат крив (歪 wai/лей), понятието добро 好-hao/хао се е образувало от знака на жена (女 nü/ню) и дете (子 zi/дзъ), йероглифът слушам (闻 wen/лън)-представлява съчетание на знака ухо (耳 er/ър) и врата (门 men/мън). Трябва да отбележим, че четенето на такъв йероглиф не зависи от четенето на съставните части. Устният език в Китай също има своите особености. Фонетичният състав на китайския език е силно ограничен: в различните диалекти се наброяват от 420 до 900 звукови комбинации. Това малко количество не стига за изобилието от предмети и явления, които се нуждаят в звуково обозначаване. Разнообразието на звуковете се постига за сметка на тонирането- произнасянето на сричките в определен тон. Те са от 4 до 9 (в различните диалекти), които са свързани с думата. Такава фонетична система поражда множество омоними в езика. Много от думите имат не само еднакво произношение, но и еднакъв тон. Често, съвсем различни понятия се записват и произнасят по съвсем еднакъв начин. Случаи на еднакво четене на съвсем различни йероглифи не е рядкост. Например сричката li,произнесена във втори, трети или четвърти тон означава- круша, слива или кестен. Ясно е, че тези йероглифи се различават по изписване. Но във фразата „Wo che li” човек, който не е свикнал да различава тонирани думи ще се затрудни да разбере произнесено на глас, кое именно от тези три неща имаме предвид. За китаеца това не е проблем. Такива явления, като ярко изразена интонация, омоними и йероглифна писменост оказват влияние на мисленето на китайците и на възникването на различни културни явления. Йероглифната писменост е толкова силно закрепена в съзнанието на китайците, че самите те при устно общуване не се разбират без илюстрирано пояснение на казаното. Често можем да чуем, как един от събеседниците в разговор употребява думата shen/шън в първи тон. Йероглифите с това звучене в китайския език са не по-малко от десет и ако от контекста не е ясно, кой йероглиф има на предвид говорещия, слушателят може да зададе уточняващ въпрос: „ Кой shen?” Първият трябва или да напише с пръст на дланта си или във въздуха този йероглиф, който има на предвид или да даде този йероглиф в често употребяване двусрична дума. В китайската култура, както и във всички други има много загадки. Но тук те имат определена специфика, защото се създават именно благодарение на омонимите и многоезичните писмени знаци. Повечето от тях са свързани със загадки за значението на йероглифите. Една традиция, основана на играта на думи е да се закача на входната врата обърнат на обратно йероглиф със значението „щастие”. Всеки човек, минаващ от там вижда (йероглифа) „щастие” обърнат на обратно (“fu’’/фу dao le/тао лъ)-а това е в съзвучие с констатирането на друг факт: „щастието е дошло” (fu dao le/фу тао лъ).Китайците имат и „лоши” суеверия свързани с особеностите на езика. Една от тях е да не се подарява часовник. (в България също има подобно суеверие- да не се подарява часовник, а ако се подарява, то в замяна да се даде дребна сума пари). Думата ”часовник” zhong звучи по същия начин като думата „край”;”финал”. По този начин подаръкът намеква за смъртта на човек. Този обичай се отнася само за стенни часовници или часовници за маса. Джобните или ръчните часовници (biao/бяо) нямат „страшни” омоними, затова се подаряват и приемат без каквито и да е било суеверия. По същата причина не се подарява чадър, особено на съпрузи и влюбени, защото думата „san/сан” звучи като „раздяла”. Един пример, че суеверията в Китай се раждат не от предмета, а от неговото йероглифно или фонетично обозначаване се явява този факт, че гробът винаги се е смятал за щастлив предмет. Това обяснява фонетическия облик на думата „гроб”- гуан цхаи (guan-cai). Тази дума е омоним на две други думи в китайския език-«чиновник» гуан (guan) и «богатство» цхай (cai). Следователно самият предмет благодарение на своето тълкуване с помощта на омоними става символ на издигане по чин и забогатяване. При виждане на погребална процесия обикновено се произнася фразата: „Днес е щастлив ден, среща с богатство.”Културният обмен между Китай и Запада довежда до движение за обновяване на езика и писмеността в Китай. Освен това разговорният 百话 (baihua-байхуа) идва на смяна на 文语 (wenyu-лъню). Опростени са йероглифите, унификация в стандартизацията на четенето, а също така по разработването на фонетична азбука. Всички тези неща са свързани с повишаване грамотността на населението. Но това увеличава числото на йероглифите- омоними. 干 gan/ган-„работя”; „сух”. Освен това в много опростени йероглифи фонетичните елементи престават да предават точно звученето им. По време на реформата на писмеността, първоначално се реформират само „съвременните”, но не и „древните” йероглифи, а в библиотеките все още има много книги по стария правопис. Първата половина на 20 век се правят опити да се създаде азбука на китайския език. От всички предложени само „пинин” придобива разпространение. Всяка година го изучават милиони учещи от началните училища и курсове за ликвидация на неграмотността. Но той достига само статуса на транскрипция не на официална буквена писменост. За записване на китайския език с буквена азбука трябва като минимум да се приемат правила, разграничаващи думите помежду им, което е трудно за култура, която от древни времена пише без да оставя разстояние между думите. Например в изречението Wo chi fan, ni chi mian/Ло чхъ фан, ни чхъ миен. (Аз ям ориз, ти ядеш хляб.) Думата chi fan- „ям ориз” се пише отделно. Но в словосъчетанието chifan wenti/чхъ фан лънти-„проблеми на храненето” chifan се пише слято. Изменило се е значението на думите, но глаголно- обективните отношения не. Важно за китайската писменост е че тя е едва ли не най-важен фактор за съхраняване на политическото и културното единство на Китай. При наличието на толкова много местни диалекти. И как да предотвратим бърканицата в преработването на думите при наличието на толкова много омоними? Въпреки всичко йероглифната писменост, която е просъществувала хиляди години, като нещо сакрално и породила толкова културни явления едва ли ще може да бъде пренебрегната?

Изводи:

Съществуват разлики между възприемането на йероглифната писменост от чужденците и от носителите на езика. Хората, служещи си с фонетична писменост, към които се причисляваме и ние, като носители на българския език, възприемаме китайските йероглифи от една страна на фонетично ниво- учейки се да различаваме тоновете и следователно връзката- йероглиф- значение, изписване – звучене и китайците, които въпреки многобройните омофони, които са налице, като нещо напълно естествено. В нашето съзнание, учейки йероглифи те са просто- графични изображения, докато за носителите на езика, това е образ (картинка), която се появява в съзнанието им. Многобройни са митовете за създаване на тази „странна” писменост, която не се е изгубила с течение на времето, а се е запазила чак до наши дни. И може би за да възприемаме по-добре китайската йероглифна писменост трябва да се научим да я възприемаме като самите китайци. Да търсим смисъла и произхода на всеки един отделен йероглиф, да вникваме внимателно в значението му, да създаваме собствени асоциации. Повече за създаването на китайската писменост и нейната еволюция – прочетете от ТУК. За развитието на китайската писменост в Източна Азия прочетете от ТУК.

По мое мнение, като студент, изучаващ китайски език от почти една година, най-трудно се оказа едновременното свързване на един йероглиф със значението и произношението му. Защото китайският език се различава прекалено много от всички западни езици, които съм изучавала до сега-както от фонетична, така и от структурна гледна точка. Но благодарение на китайските йероглифи, аз започнах да виждам света „в йероглифи”. В началния етап на обучението ми йероглифът 木 (mu) беше просто графично изображение, но само след една година, това наистина ми прилича на „дърво”, което е и неговото значение, йероглифът за „човек” 人 (ren) или 中 (zhong), което значи среда. Просто се „научих да виждам, да мисля”. Не вярвах на учителите, които ни казваха, че след по-малко от година ще се научим да „виждаме” значението на йероглифа, да мислим логично, но сега това вече отчасти е факт. И разбрах, че за китайския много по-лесно е да разпознаеш написаното посредством йероглифа, отколкото само слухово.

Уникалността на китайското писмо се крие и другаде. Единствено китайската писменост е достигнала до пълна степен на развитие, без някога да е изпитвала необходимост от азбука. Защото азбуката е опит да се предаде на хартия звученето на наименованието. В този смисъл китайците съкращават пътя до представата за предмета или понятието, като изписват направо означаващия ги символ. Пряко следствие от това е, че китайсата писменост преодолява всички пречки, които иначе възникват в резултат от диалектни особености или промени в произношението в хода на историческото развитие на езика. Образованите хора от най-отдалечените краища на Китай винаги са били в състояние да кореспондират с лекота, независимо че един едва ли би разбрал и дума от разговорния език на друг. И за двамата йероглифите в текста изглеждат по един и същ начин, макар понякога да звучат по коренно различен начин-също като цифрите 5 или 23 за съвременният французин, испанец, германец ги възприема по един и същ начин, макар и всеки от тях да ги произнася по различен начин.


.