Видове финали в китайския език (фонетика и фонология)

В китайския език има общо 39 финала, които според своята структура се разделят на три подвида – прости финали (монофтонги) и сложни финали (дифтонги и трифтонги).

Прости финали 单韵母

Образувани са от една единствена гласна и през цялото време на тяхната артикулация позицията на езика и формата на устата остават непроменени. По този начин изследването на учленяването на монофтонгите се свежда до изследване на артикулацията на единичните гласни. В СККЕ има общо 10 прости финала, които се подразделят на дорсални (舌面单韵母) и апексални (舌尖单韵母). При дорсалните основна роля играе дорсума – това са –а, -o, -e, -ȇ, -i, -u, – ü, а апексалните се учленяват с върха на езика – i [ɭ]/ [1] [әr]

Сложни финали 复韵母/复元音韵

• Дифтонги 二合复韵母
• Трифтонги 三合复韵母

Тяхната артикулация има две основни особености:

1. Преходът между гласните е постепенен, като езикът плавно променя своята позиция и форма и в този процес се учленяват множество междинни звукове

2. Звучността на гласните е различна. Така например в „ai” и „ia” звукът „а” е по звучен от „i” и в зависимост от позицията на по-звучната гласна сложните инициали могат да бъдат 前响复韵母 , 后响复韵母 и 中响复韵母 (последното са само трифтонги). В СККЕ има 30 сложни инициала, които се делят на три групи:

А. Дифтонг с първа звучна съгласна 二合前响复韵母: ai, ei, ao, ou
Б. Дифтонги със задна звучна съгласна 二合后响复韵母 : ia, ie, ua, uo, üe
В. Трифтонги със средна звучна съгласна: 三合中响复韵母

Назални финали 鼻韵母

По време на тяхната артикулация имаме главен преход от гласна към назална съгласна, като накрая двете части на преградата се затварят плътно и по този начин се образува назалната съгласна. В СККЕ има 2 назални окончания – -n и –ng, с които се образуват 16 финала: -an, -ian, -uan, -üan, -en, -in, -uen, -ün, -ang, -iang, -uang, -eng, -ing, -ueng, -ong, -iong.


СЛЕДВАЩ: УРОК #6 >> Тонална система на китайския език. Тонални стойности, тонални класове и тяхната еволюция. Входящ тон.


.