Епохата на военно диктаторство - 1916-1928 г.

Политиката на военните диктатори и движението „Четвърти май”

През периода след смъртта на Юен Шъкай централното управление престава да управлява в национален мащаб и действителната власт попада в ръцете на военни управители или военни диктатори. Пекинското правителство, макар все още да е признато от чуждите държави, престава да упражнява ефективна власт над населението на страната. От 1924 г. нататък в страната се установява сравнително по-стабилна ситуация, като всяка една от териториите на Манджурия, Северозападен Китай, провинциите по средното и долното течение на р. Яндзъ и Югозападен Китай са управлявани съответно от местни военни диктатори. В областта около град Гуанджоу, Сун Ятсен, със съгласието на местния военен диктатор Чън Дзюмин, се ползва с една отчасти нестабилна власт.

Въпреки че режимите на военните диктатори са крайно разнообразни по естество, все пак те споделят и някои общи черти. Повечето военни диктатори разполагат с богат военен опит и преди това са били военни управители на провинции. Всички те поддържат собствени армии, верни единствено на тях, със собствена военно-териториална база. За да покрият нуждите от заплащане на войниците, военните диктатори прибягват към широк спектър от облагания на населението, упражняват монопол върху потребителските стоки, върху продажбата на опиум и върху данъците от железопътните компании. Понякога дори печатат и собствена валута като допълнение към доходите им.

Обикновено периодът на военните диктатори се смята за бедствен епизод в историята на Китай. Централното управление е унищожено, Вътрешна Монголия и Тибет по собствена инициатива са се сдобили с полунезависимост, интелектуалците са се отказали от държавните служби, икономиката е напълно игнорирана и западният империализъм продължава да си прокарва път в страната. Но въпреки всичко периодът на военните диктатори си има и известни положителни черти. Макар и да следват личните си интереси, повечето военни диктатори отстояват каузата на китайския национализъм. По време на първата световна война китайският износ на стоки процъфтява и изградените в страната модерни промишлености се разрастват. Тази тенденция продължава и след войната, като индексът на индустриалния растеж нараства с 300 процента между 1916 и 1928 г. Политическата раздробеност на страната отваря път за възникването на нови политически партии и именно през тези години е основана Китайската комунистическа партия, а Гуоминданът се реорганизира и предприема първите си стъпки към реализиране на намеренията си да обедини отново Китай. Настъпва времето на интелектуалната свобода, което подготвя почвата за Четвъртомайското движение. Ключовото събитие, което дава тласък на движението е анти-японската демонстрация на студентите от 4 май 1919 г., породил вълна от национален протест.

Този инцидент е ключовото събитие в интелектуалното и културно Четвъртомайско движение. Главните му устои са критиката към конфуцианството, ентусиазираният интерес към новите идеи и провеждането на литературна революция. То възниква във време на бурни социални промени, когато крайбрежните градове се разрастват, а броят на учащите се в университети и колежи устремно се увеличава, като образованието включва и известно количество западни знания. В края на ХІХ в. търсенето на вестници, популярна литература и преводи на западни произведения води до публикуването на множество издания на говорим език, ала класическата форма си остава единствената приемлива рамка за всяка една сериозна творба. През 1917 г. Ху Шъ публикува в „Нова младеж” статия, в която призовава към „литературна революция”. Последицата от тези призиви е възникването на литература на говоримия език. Един от първите и най-велики нейни представители е Лу Сюн (1881-1936), чийто разказ „Дневникът на лудия” е публикуван в „Нова младеж” през април 1918 г. През 1921 г. Министерството на образованието издава наредба всички текстове в учебниците за начално-образователните училища да са написани на говорим език.

Третата насока в Четвъртомайското движение е разпространението на широк спектър от идеи, дошли от Запада. В края на ХІХ в. много от ключовите концепции в западната мисъл, сред които социалния дарвинизъм, социалистическите и анархическите виждания, навлизат в Китай чрез преводни произведения.

Основаване на Китайската комунистическа партия и реорганизиране на Гуоминдана

Мао Дзедун (1893-1976 г.) е един от представителите на Четвъртомайското поколение, който след инцидента става политически активист. По това време той е студент и през 1920 г. основава собствена група за изучаване на марксизма в Чанша (Хунан). През април същата година Григорий Войтински, представител на Третия интернационал, пристига в Китай, за да помогне за създаването на комунистическа партия. Първоначално е учредена Лига на социалистическата младеж, а през юли 1921 г. в Шанхай се провежда Първият конгрес на ККП. На него се установява, че партията следва да съсредоточи усилията си върху развиването и организирането на работническото движение.

Между 1921 г. и 1923 г. в Китай се надига така наречената „първа голяма вълна на работническите борби”, организирана и подкрепяна не само от ККП, но и от Гуоминдана. По това време Сун Ятсен вече е започнал реорганизация на Гуоминдана. Приета е нова конституция, в която трите принципа, постановени още при основаването на партията – национализъм, демокрация и подобряване на живота – придобиват по-усъвършенствана форма. През 1923 г. в Гуанджоу пристига Михаил Бородин, представител на Коминтерна, който помага за реорганизирането на партията по болшевишки модел, с уговорката че Сун Ятсен ще заема ръководния пост доживотно. През май 1924 г. в Хуанпу е открита военна академия, оглавявана от Чан Кайшъ (蒋介石, 1887-1975 г.), който наскоро се е завърнал от Москва и на когото е възложена задачата да обучи една Национална революционна армия, с чиято помощ Китай отново да бъде обединен.

През 1924 г. в Гуоминдана и ККП започват обсъждания за организирането на експедиция в северната част на страната, която да обедини Китай. Ала Бородин заявява, че северните диктатори все още са твърде силни във военно отношение и походът е отложен.

През март 1925 г. Сун Ятсен, от дълго време с влошено здраве, умира от рак. През юли 1926 г. започва Северният поход. По това време Националната революционна армия и нейните съюзници вече наброяват 150 000 души, а към тях са прикрепени руски военни съветници. Срещу нея са изправени многобройните, ала не така добре обучени войски на военните диктатори в Централен, Източен и Северен Китай. Народните маси се вдигат в подкрепа на революционните войски. Появяването на Националната армия събужда революционния порив и в тях, изразил се във вълна от стачки в промишлените предприятия и в повишена активност на студентите.

Отношенията на ККП и Гуоминдана, вече доста обтегнати, допълнително се изострят в хода на Северния поход, когато стават видни различията във вижданията на двете партии. Когато армията на Чан Кайшъ влиза в Нанкин на 24 март 1926 г., част от войниците ограбват чуждестранните консулства и убиват няколко чужденци. Чан Кайшъ обвинява комунистите за нападението над консулствата и екзекутира някои от войниците, обвинени за отговорни за грабежите. В Шанхай комунистическите ръководители, сред които и Джоу Ънлай, бъдещият министър-председател на КНР, мобилизират градските работници срещу местния военен диктатор и на следващата година градът е вече в техните ръце. Но Чан Кайшъ пристига в Шанхай и се свързва с представители на подземния свят, които го снабдяват с „допълнителна войска”, състояща се от представители на организираната престъпност. С нейна помощ той успява да нанесе силен удар на профсъюзите и да превземе града.

ККП, окуражена от Коминтерна, се насочва към организирането на въоръжено въстание. Мао Дзедун успява да вдигне селски бунт в Хунан, който, обаче е бързо разгромен. През 1927 г. следва поредица от неуспешни бунтове, потушени от Гуоминдана или военните диктатори, които настройват китайското обществено мнение против Комунистическата партия и Съветска Русия.

През април 1928 г. Чан Кайшъ възобновява Северния поход, насочвайки се към Манджурия. Походът приключва през юни, когато националистическите войски влизат в Пекин.


СЛЕДВАЩА ТЕМА 6 >> Нанкинското деситилетие 1928-1937 г.


ПРЕДИШНА ТЕМА 4 >> Синхайската революция и отхвърлянето на Цинската власт


.