Вокална система на китайския език (фонетика и фонология)

Класификация на гласните:

Класификацията на гласните се извършва според трите основни аспекта на тяхната артикулация:

1. Позиция на езика/舌位的前后: според хоризонталното местоположение на езика по време на учленение, гласните се разделят на:

  • предни гласни/前元音 (езикът е издаден напред) : (i依,ệ约, ü遇);
  • задни гласни/后元音 (езикът е свит назад) : (u屋, e饿,o卧)
  • средни гласни/央元音 (езикът е в средна позиция) : (a八);

2. Височина на езика /舌位的高低: според разстоянието между езика и твърдото небце, гласните се делят на ниски и високи, като между тях има още три степени: 高元音(i依,u屋, ü遇),半高元音(e饿,o卧),中元音,半低元音(ệ约),低元音(a啊)

3. Окръгленост на устните/嘴唇的圆展: окръглени гласни/圆唇元音: u,ü,o, неокръглени гласни/不圆唇元音/展唇元音:всички останали;

Фонетична транскрипция на гласните:

[i] xi, mi,yi - 高
[I] lai, shuai, gei, gu(e)i – 次高
[j] транскрибира звука i, когато е в началото на сричката, и след него има гласна – ya, yong
[e] lei, hu(e)i, su(e)i -半高
[ε] jie, xue - 半低
[ǽ] dian, quan
[a] tan, kai, zhuai - 舌面前,低
[a] pao, biao, fang, qiang,kuang - 舌面后,低
[A] na, jia, gua - 舌面央,低
[a] huar – 舌面央,次低
[w] транскрибира звука u, когато е в началото на сричката и след него има гласна
[u] pu, song - 高
[ ] tou, ji(o)u, dao, niao - 次高
[o] fo, wo - 半高
[ ] yue, yuan – транскрибира звука yu, когато е в началото на сричката и след него има гласна
[y] nü, xu, yu – транскрибира звука yu във всички останали случаи
[ ] ge, re, e, se
[ ] ren, zu(e)n, weng
[ ] zi, ci, si -舌尖前
[ ] zhi, chi, shi, ri -舌尖后

Видове финали:

В китайския език има общо 39 финала, които според своята структура се разделят на 3 подвида:

  • Прости финали/монофтонги
  • Сложни финали (дифтонги и трифтонги)
  • Назални финали

1. Прости финали/монофтонги (单韵母,单元音韵母) – образувани са от една единствена гласна и през цялото време на тяхната артикулация позицията на езика и формата на устата остават непроменени. По този начин изследването на учленението на монофтонгите се свежда до изследване на артикулацията на гласните. В СККЕ има общо 10 прости финала, които се подразделят на дорсални(舌面单韵母)- при тях основна роля играе гърба на езика: a, o, e, ệ, i, u, ü; и апексални(舌尖单韵母)- учленяват се с върха на езика: -i [ ], -i [ ], -er.

2. Сложни финали (复韵母,复元音韵母): дифтонги 二合复韵母,трифтонги 三合复韵母. Тяхната артикулация има следните две особености: (1) преходът между отделните гласни е постепенен, като езикът плавно променя своята позиция и форма и в този процес се учленяват множество междинни звукове; (2) звучността на гласните е различна, така напр. в дифтонгите ai и ia, a е по-звучно от i, и в зависимост от позицията на по-звучната гласна сложните инициали могат да бъдат 前响复韵母,后响复韵母,中响复韵母 (само трифтонги, напр. uai).

В китайския език има 30 сложни инициала, които се делят на три групи:

  • 二合前响复韵母:ai, ei, ao, ou;
  • 二合后响复韵母:ia, ie, ua, uo, üe;
  • 三合中响复韵母:iao, iou, uai, uei;

3. Назални финали (鼻韵母,带鼻音韵母): финали с назално окончание. По време на артикулацията имаме плавен преход от гласна към назална съгласна, като накрая двете части на преградата плътно се затварят и по този начин се образува назалната съгласна. В китайския език съществуват две назални окончания: n и ng, с които се образуват 16 финала: an, ian, uan, üan, en, in, uen, ün, ang, iang, uang, eng, ing, ueng, ong, iong.


СЛЕДВАЩ: УРОК #5 >> Видове финали (монофтонги, дифтонги и трифтонги, назални финали).


.