Ранни повествователни форми сяошуо 小说 (литература)

Сяошуо – 小说 представляват кратки, конкретни и доста свободни в сюжетно и тематично отношение истории. Те водят началото си от ранното средновековие, когато се сблъскват различен тип хора и бит. Източниците на сяошуо са: митологията, историята и философски трактати, най-вече с даоистка насоченост, които си служат с философски притчи. Сяошуо си служат с ирония, сарказъм и сатира, и също така играят ролята и на разпространители на ценностите от бита на обикновените хора.

С течение на времето този тип повествования започват да се наричат 街说巷语 – масова литература. Тя може да бъде разглеждана и като част от развитието на градската култура. Произведенията често пъти са насочени към конкретни, понякога доста изявени личности. Най-предпочитана сред тях е император 汉武帝.

Под влияние на будизма се обогатяват с различни истории и мотиви: мотивът за странната маймуна, за монаси, които правят чудеса, хората, които плуват като риби и т.н. не доминира религията, тя е преплетена с интереса към необичайното, чудноватото. Има липса в развитието на характерите на героите – те са изцяло заложници на сюжета. Семпъл сюжет.

По времето на династия Хан твори придворният поет 东方朔, който съставя 2 сборника „История за духове” – 神异经 и „Записки за десетте земи” – 十洲记. През 4-ти век Ган Бао 干宝 съставя сборника „Издирени и записани чудновати истории” – 搜神记, съдържащ 464 разказа. През 5-ти век 任昉 съставя „Истории за чудноватото” – 述异记. Този тип сборници не са авторско дело или ако има авторска намеса, тя е минимална.

Като цяло може да се каже, че кратките сяошуо са основата за появилите се по-късно през династия Тан художествени новели 传奇.


СЛЕДВАЩ УРОК 11 >> Будизъм – исторически преглед и особености при процеса на адаптиране в китайската семиосфера. Китайски будистки школи. Чан будизъм и неговото влияние.


.