Пътешествие на запад - 西游记


Автор на курсовата работа: Стоян Геговски – специалност Китаистика, СУ

УВОД

西游记, или както е известно на български език Пътешествие на запад, е едно от най-значимите, изучавани и ценени китайски произведения. То е част от т.нар. 四大名著, или „Четирите велики класически романа“, които са определяни като най-великите творби в предмодерните времена от китайската критика. Сред тези четири романа, Пътешествие на запад има едно доста специално място поради редица причини. Творбата и до ден днешен се изучава като едно от най-важните произведения в почти целия (бивш) китайски културен ареал (особено Япония и Южна Корея). Освен това, романът е и най-популярният китайски роман в западния свят, превеждан редица пъти (особено популярен е преводът на Артър Уейли на английски език – Monkey [на бълг. Маймуната]), радвайки се на голям успех.

За автор се счита У Чън’ън (吴承恩), известен романист и поет от династия Мин (明朝, 1368-1644). Естествено, както при повечето известни китайски произведения, и тук имаме спорове относно авторството. Наследниците на У пазят документи, в които самият У казва, че е написал 西游记, но някои съвременни критици твърдят, че техните аргументи не доказват нищо. Според тях, У просто е написал, че е създал нещо, наречено 西游记. Имайки предвид популярността на историята, напълно е възможно да е създал напълно различно, а и той никъде не казва, че е създал точно роман. Творбата е базирана на Великите тански записки за западните земи (大唐西域记), исторически записки на пътуването на монаха Сюендзан (玄奘) до Индия в търсене на будистки свещени писания и последвалото им внасянето в Китай.

От една страна, Пътешествие на запад съвпада напълно с това, което ние разбираме под „велик роман“ – интригуващ сюжет, интересни герои, с които едновременно можем да се идентифицираме и да им се възхитим. Допълнително спомага и фактът, че по време на династия Мин, пътешествието на Сюендзан до Индия, на което се основава и творбата, е много популярно, и всяка история свързана с него се очаква с нетърпение.

От друга страна, Пътешествие на запад не е просто една добре разказана история. Романът притежава и дълбок смисъл, който ни дава повод да тълкуваме всички тези различни и разнообразни случки на героите. Според редица изследователи на произведението, то е една езотерична творба, в която е вложен много смисъл. При правилно тълкуване, можем да си изведем ценни поуки и насоки, точно както при други подобни (и все пак различни) произведения – Библията, Корана, Одисея, Епос за Гилгамеш и т.н.

Друго много важно нещо, което косвено ни показва романа, е „йерархията“ на популярните по това време вярвания. В самия роман, трите основни религии/учения (будизъм, даоизъм и конфуцианство) в Китай, заедно с традиционните вярвания, се преплитат и съществуват едновременно във вселената на произведението.

Различните божества и свръхестествени създания от гореизброените религии/учения често влизат в контакти едни с други. Още по-интересно е, че хем имат собствени йерархии, независими едни от други, хем при нужда се допитват едни до други. В романа будизмът е показан като най-силен и могъщ, бидейки съответно на най-високо място в йерархичната стълбица. Като доказателство можем да изведем редица примери, но може би най-ясно се вижда, когато силите на даоизма са неспособни да се справят с бунтуващият се Сун Укун и са принудени да повикат на помощ Буда, което е явен пример за превъзходството на будизма. По-долу, в „Главни герои“ (и по-специално в частта за Сун Укун) и „Йерархия и място на различните вярвания в контекста на романа“ допълнително ще поговорим за това.

КОМПОЗИЦИЯ

Романът е съставен от 100 глави, които могат да бъдат разделени тематично на четири неравни части:

Първа част – тя включва главите от първа до седма, и може да се каже, че служи като въведение. Тя се базира изцяло върху предисторията на един от главните герои, Сун Укун (孙悟空).

Втора част – включва главите от осма до дванадесета. Тя служи като представяне на главния герой – монахът Сюендзан.

Трета част – това е най-дългата част от романа, включваща главите от тринадесета до деветдесет и девета. Тук се виждат различни епизоди от приключенията на главните герои – от тръгването от столицата Чанан до пристигането им на Върха на лешоядите в Индия. Отделните случки, обособени в епизоди, обикновено заемат 1-4 глави, като обикновено Сюендзан е заловен от някого, който иска да го изяде или убие, и другите главни герои, които той нарича ученици, го спасяват. Изключение правят главите от 13-та до 22-та, когато Сюендзан се среща със своите помощници.

Четвърта част – това е най-кратката и последна част; включва завръщането на главните герои в Тански Китай и възнагражденията, които те получават за успешното пътуване. Тук Сюендзан и Сун Укун са провъзгласени за буди, Ша Удзин за архат, Конят (който всъщност е принц на драконите) е обявен за Нага и Джу Бадзие (Прасчо) е обявен за „чистител на олтарите“ (длъжността му изисква да изяжда остатъците от храна по олтарите в храмовете)

ГЛАВНИ ГЕРОИ

СЮЕНДЗАН (玄奘)

Сюендзан е базиран върху историческата личност на танския монах Сюендзан, който пътува от Китай до Индия, за да донесе оригиналните сутри, разочарован от неправилните преводи по това време. В романа Сюендзан е представен като превъплъщение на един от учениците на Буда и затова се смята, че има вълшебни сили. Дори се твърди, че тези, които ядат от неговата плът, ще добият безсмъртие, затова и често се опитват да го изядат. Буда казва, че земите на юг са прогизнали от грехове и заръчва на бодхисатвата Гуанин да намери човек от Тански Китай, който да е достоен да достигне до Индия, да вземе свещените сутри и да ги върне там, където принадлежат – на Изток (разбирайте Китай). Това е един от многото примери за синоцентризъм в романа. Гуанин намира такъв достоен човек в лицето на Сюендзан. Вижда обаче, че той е безпомощен и му намира могъщи другари, които да го защитават. След завръщането си в Китай, Сюендзан е обявен за Буда.

Сун Укун (孙悟空)

Сун Укун, или Кралят на маймуните, е един от най-известните и разпознаваеми герои от романа, като много от преводите на 西游记 са озаглавени „Маймуна“ (по аналогия с популярния английски превод Monkey). Вероятно е базиран на индийското божество-маймуна Хануман от индийския епос Рамаяна. Сун Укун е многообразен герой. Заедно с човекоподобното прасе Джу Бадзие са в основата на повечето комични ситуации, създавайки впечатление за невинна и симпатична маймуна, която е винаги готова да ни разсмее. От друга страна, Сун Укун е един от най-могъщите герои в творбата, отстъпващ само на Буда.

В първата част на романа се разказва историята на Краля на маймуните. Той е роден от яйце, което пък е дошло от вътрешността на магическа скала, която е събирала магическа енергия от началото на света. Казва се, че при неговото раждане цялото небе е пробляснало, като дори един от небесните съгледвачи докладва на самия Нефритен император.

След като се е родил от яйцето, той е обучаван в магия от даоистки монах, като научава най-различни видове магии. Способен е да се трансформира в 72 създания, безсмъртен е и може да преобрази всеки един от космите си в свое копие, равно на него по сила. По-късно отива до Източното море, където предизвиква великия цар на драконите, Ао Куан. Той премахва един от четирите стълба в Източното море, и царят дракон му казва, че ако успее да вдигне този стълб, за който се казва, че тежи 7000 тона, той може да го вземе. Кралят на маймуните го повдига с лекота, като дори го смалява до неговите размери и го превръща в тояга. Може да я уголемява (както и себе си), когато си пожелае. По-късно, именно тази тояга му помага в много битки по време на пътешествието. Сун също може да лети на магически облак с изключителна бързина.

Кралят на маймуните става изключително силен и даоистките божества го канят да служи на небето. Оказва се обаче, че длъжността, която му дават, е една от най-нисшите и Сун Укун се разгневява. След това, в гнева си, Кралят на маймуните обявява война на самото небе, и се обявява за велик мъдрец, равен по сила на небето. Небето изпраща 100 000 войни и легендарни герои като принца лотос Наджа (哪吒). Сун Укун ги побеждава всички. Виждайки това, самият Нефритен император (玉帝) решава, че силата на даоистките божества не е достатъчна да се справи с могъщия крал маймуна и вика на помощ Буда. След като Буда идва, Сун, все още опиянен от победата си, казва, че той е най-могъщото същество, живяло някога. Чувайки това, Буда го предизвиква да излезе извън своя обсег. Маймуната приема предизвикателството и скача с всички сили до края на вселената. Там се натъква на пет стълба – за доказателство той се подписва на стълбовете. След като се завръща, сигурен, че е победил, казва на Буда, че дори се е подписал на края на вселената. Чувайки това, Буда показва своята ръка, на която се вижда подписът на Краля на маймуните. За бунтовничеството и арогантността си Буда го оковава.

След 500 години бодхисатвата Гуанин му предлага да помогне на монаха Сюендзан в неговото пътуване, като в замяна всичките му грехове ще бъдат опростени. Знаейки колко опасен е Кралят на маймуните обаче, Гуанин му слага магическа лента за глава, която може да се активира и да го пристисне изключително силно. Тя показва на Сюендзан как да я използва, и в случай, че Кралят на маймуните се разбунтува, монахът може да го контролира. След като се връщат в Китай, Сун Укун е обявен за Буда.

Джу Бадзие (猪八戒)

Джу Бадзие е човекоподобно прасе, но не винаги е бил такъв. Преди е служел като командир на небесните сили и е бил всеизвестен с лакомията и алчността си. Дори на един пир на небето, той се напива толкова много, че си позволява да флиртува с богинята на Луната – Чанг‘а (嫦娥. Като наказание, прасето е осъдено да живее на земята сред смъртни. Трябвало е да се прероди като човек, но по някаква причина се озовава в утробата на прасе, което довежда до чудовищния му образ на получовек-полупрасе. Увлечението му към жените го довежда в едно село, където се представя за обикновено създание и дори се жени. Скоро обаче става ясно, че той не е обикновен човек, а е чудовищно прасе. След като булката му го вижда, тя започва да плаче всяка нощ и слуховете за страданията на тази жена се разпространяват. Така идват Сюендзан и Сун Укун, които помагат той да бъде победен. След като виждат колко е силен те решават да го поканят да им стане другар, и монахът Сюендзан му дава името, с което сега е известен – Джу Бадзие. Прасето е могъщ боец, особено във вода и е способен да се превръща в 36 същества (противопоставено на 72-те трансформации на Сун Укун).

Джу е може би най-комичният от всички главни герои. Те, заедно със Сун Укун, са главните източници на повечето забавни моменти. През цялата творба се набляга колко лаком, ненаситен и алчен е той, като дори в края на пътуването, като добър завършек на един комичен персонаж, е обявен за „Чистител на олтарите“ (отговорен за изяждането на остатъците от храна в храмовете). Това отново е елемент на комичност, имайки предвид, че лакомията е една от основните му характеристики.

Един особено забавен епизод е, когато Джу Бадзие и Сюендзан пият от Реката на майчинството и двамата забременяват. След това се налага да пият от Извора на помятането, за да се избавят от това нещастие.

Ша Удзин (沙悟净)

Ша Удзин е описан като могъщ войн с гигантски ръст. Преди е служел на небето, но счупва един глобус и е наказан да живее сред смъртните на земята. Докато е на земята, той тероризира няколко малки селца, но Джу Бадзие и Сун Укун го побеждават, след като чуват какво прави. След битката той се присъединява към групата пътешественици и става изключително лоялен към Сюендзан.

Ша е изключително добър в битките във вода и е способен да се превръща в 16 същества (противопоставено съответно на 72-те и 36-те трансформации на Джу и Сун). След завръщането в Китай, Ша е обявен за архат.

Конят

Конят е полуглавен персонаж, който не говори много в романа. Той всъщност е принцът дракон Юлун, син на краля дракон от Западното море, но е осъден на смърт след като запалва любимата перла на баща си. Бодхисатвата Гуанин го спасява от смърт, като в замяна той трябва да ѝ помогне, когато тя каже. След това, Гуанин го вика да придружи Сюендзан в пътуването му.

След завръщането в Китай, Юлун е обявен за нага (могъщо драконовидно същество).

ВТОРОСТЕПЕННИ И ЕПИЗОДИЧНИ ГЕРОИ

Второстепенните и епизодични герои са много, но някои от по-важните са:

Буда, който от самото начало наблюдава пътешествието на Сюендзан, и често изпраща Гуанин на помощ.
Гуанин – тя помага на Сюендзан в моменти на крайна нужда и е отговорна за намирането на повечето от другарите му.
Нефритеният император – той играе важна роля в предисторията на Кралят на маймуните.

ЙЕРАРХИЯ И МЯСТО НА РАЗЛИЧНИТЕ ВЯРВАНИЯ В КОНТЕКСТА НА РОМАНА

В романа се вижда едновременното съществуване на божества от всички основни вярвания, които са запазили своята структура, но все пак се наблюдава преплитане и внедряване на различни божества от различните йерархични структури.

Герои от китайските традиционни вярвания са внедрени в будизма или даоизма (главно даоизма), като например Чанга, Наджа и т.н. Изглежда, че традиционните вярвания са се слели с трите велики учения. Обстановката в много от епизодите по време на пътешествието напомня именно на тази в традиционна китайска легенда.

Даоизмът и будизмът са двете най-добре представени доктрини в романа, с уговорката, че в него, естествено, има и голяма доза чиста фикция. Първоначално може да ни се стори доста странно, когато видим, че в история, разказваща за търсенето на будистки ръкописи, повечето герои са свързани по някакъв начин с даоизма. Но в романа се създава впечатлението, че даоизмът е нещо като местна вяра в китайските земи, която няма претенции за влияние във вселената. Нещо повече, връзката между будизма и даоизма изглежда точно както между сюзерен и васал.

В своите земи даозимът има изключителна сила и власт, но извън китайските земи изглежда, че няма. Буда, представящ Будизма, е ситуиран в Индия, където, както ни подсказва романа, стои през повечето време. И все пак, точно както и при едни типични феодални отношения, при нужда Буда идва на помощ на Даоизма. Както видяхме по-горе, когато даоистките сили се оказват неспособни да се справят със Сун Укун, те викат Буда на помощ. Интересна е също и частта, когато Кралят на маймуните е предизвикан да излезе извън властта на Буда. Той скача до края на вселената, като дори се подписва на петте стълба, които поддържат вселената, само за да разбере, че тези пет стълба са всъщност петте пръста на Буда. Това ни намеква, че Будизмът не е просто една местна религия (както се намеква за даоизма), а е изначална и всемогъща, чиято власт се разпростира над цялата вселена.

Казаното по-горе ни подтиква да си зададем въпроса дали тези черти на романа, не са вдъхновени от реалното място на различните вярвания в Китай? Дали традиционните вярвания и популярните персонажи в тях са се слели с даоистките вярвания? И дали будизмът е вече едно ниво над всички останали вярвания в светогледа на китайците?

СИНОЦЕНТРИЗМЪТ В Пътешествие на запад

На много места можем да видим и традиционното противопоставяне 华夷 (китайци – варвари), което е налице в светогледа на китайците още от най-древни времена, като е допълнително подсилено с идеята за поднебесната (天下).

Още от самото начало се казва, че будистките писания трябва да бъдат върнати там, където им е мястото – в Китай. Като причина се изтъква, че Индия се е превърнала в земя на греха и единственото цивилизовано и праведно място на света е останал Тански Китай.

Още повече се натрапва, че всичко извън Китай е греховно и лошо в момента, в който Сюендзан излиза извън Китай. Описва се как със самото излизане от Китай, се озоваваме в една земя на кръвожадни създания, буйни и мрачни гори и т.н. Трябва да кажем, че на индийските земи се гледа традиционно доста по-добре в сравнение с останалите извънкитайски земи, тъй като е родина на будизма. Можем да си зададем въпроса щом на Индия се гледа така от китайците, как ли виждат хората от останалите по-далечни земи?

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Пътешествие на запад оказва изключително голямо влияние в развитието на азиатските литератури. Популярен става сред обикновените хора заради забавните моменти и симпатичните герои, за които китайците са чували най-различни истории, разказвани от баби и дядовци. Популярен става и сред интелектуалците заради многото символи в романа, които са повод на задълбочени размишления.

Едно е ясно. Дори и днес романът е вдъхновение за направата на постановки, адаптации и произведения на изкуството, доказвайки неговата художествена стойност.


БИБЛИОГРАФИЯ
1. Monkey. Arthur Waley (trans.). London: Penguin Books, 1961.
2. https://en.wikipedia.org/wiki/Journey_to_the_West
3. http://www.innerjourneytothewest.com/english/
4. Уолтърс, Дерек. Китайска митология, изд. „АБАГАР ХОЛДИНГ-София“, 1995


Автор на курсовата работа: Стоян Геговски – специалност Китаистика, СУ


.