Сун Дзъ – "Трактат за музиката" 荀子 《乐论》

Сун Дзъ

Сун Дзъ (荀子) (544 пр.н.е. – 496 пр.н.е.) e древнокитайски военен стратег и мислител. Автор е на трактата „Изкуството на войната“ и други произведения сред които и „Трактат за музиката“ (乐论).


На Български език: „Трактат за музиката“ – 20-та глава

Музиката е източник на радост, а радостта е свойствено на човека чувство. Човек не може да живее без радостта. Когато той се радва, той изразява радостта си с глас и танц. Промяната в чувствата непременно намира израз в музиката. Ето защо, никой не може без музика, а музиката не може без да бъде изразена. Ако получи неправилен израз, това може да доведе до хаос. Владетелите са ненавиждали безпорядъка, затова създали оди и химни, за да я направляват. Благодарение на това, музиката можела да доставя радост без да бъде непристойна. Мелодията, звуците, техните окраска и ритъм са станали трогателни за хората и пораждали у тях благопристойни мисли. Така били възпирани лошите нрави и порочността не можела да стигне до тях. По този начин владетелите в миналото са създали музиката. А Модзъ се противопоставя на това! Но какво да се прави?

Когато хубава музика звучи в храма на предците, внимателно я слушат и владетеля и министрите. Сред тях цари съгласие и взаимно уважение. Ако музиката звучи в женските покои, а бащата и сина еднакво внимателно я слушат, сред роднините има разбирателство. Когато хубава музика звучи в сан, в ли, в дзу или в чан, и старо и младо внимателно слуша, то между тях ще има съгласие и послушание. В музиката има един основен тон, по който трябва да съгласуват всички останали звуци; инструментите да се съгласуват с ритъма, заедно да създават едно хармонично звучене. Музиката трябва да привежда в порядък всички промени. По този начин древните владетели са създали музиката, а Модзъ се противопоставя на това! Но какво да се прави?

Ето защо, когато слушаме оди и химни, мислите ни се устремяват високо. Ако танцуваш с щит и брадва и овладееш движенията на главата и тялото, твоят облик става мъжествен. Когато танцът е в правилната последователност и движенията са съгласувани с ритъма, когато редовете са подравнени и не се разкъсват, тогава танцът получава необходимата точност. Затова извън пределите на държавата, музиката се използва при военни походи и няма такъв, който да не се подчини; в самата държава, музиката служи в ритуалните церемонии няма такъв, който да не се подчини. Затова музиката е Велико единение в Поднебесната – сплотява хората, създава единство и хармония, тя е основата на реда и послушанието. По този начин древните владетели са създали музиката. А Модзъ се противопоставя на това! Но какво да се прави?

За древните владетели, музиката е била средство да изразят радостта си, а армията и оръжието – да изразят гнева си. Музиката е начин да изразят границата между едното и другото. И радостта и гнева получават нужното от музиката. Поради тази причина, когато владетелят е радостен, хората му се подчиняват; когато е гневен, тези, които предизвикват безредици се страхуват от него. При управлението на древните владетели, музиката и ритуалите са били част от главните събития в царството. Но Модзъ отрича това. Модзъ към музиката е като слепец, който трябва да различи черно от бяло, като глухия, който трябва да различи правилните от фалшивите звуци, като човек, който иска да стигне царство Чу, а отива на север.

Музиката може дълбоко да проникне в човешкото съзнание; тя трогва и променя човек много бързо. Древните владетели внимателно са украсявали музиката. Ако тя е правилна и хармонична, тогава сред народа цари мир и съгласие и той не върши непристойни дела. Когато музиката е величествена, тогава народът е сговорен и добродетелен и няма безредици. Ако народът жевее в хармония и всички са благопристойни, тогава силата на войската е голяма и защитата на крепостите е здрава, а вражеските царства не смеят да нападат. Ако е така, народът ще се радва на спокоен живот в родните места и владетелят да бъде доволен. Затова името на владетеля ще се прослави, славата му ще е голяма, а сред хората в Поднебесната няма да има нито един, който да не желае той да бъде владетел.

Ако музиката е празна и порочна, то народът става разпасан и има низки нрави; при такъв народ може да настъпят безредици и борба за власт. Безредиците и борбата за власт ще направят войската слаба и крепости и ровове ще бъдат нападани, а вражеските царства ще атакуват. Тогава народа не ще може спокойно да живее по родните си места, не ще може да се радват на земите си и да удовлетворяват владетеля. Затова, когато от ритуалите се премахне изящната музика и порочната музика се развихри, страната е отслабена и се намира в опасност и там е коренът на унижението й. Ето защо древните владетели обръщат внимание на ритуалите и изящната музика и презират порочната музика. Когато говорят за длъжностите, владетелите съблюдават поетичния текст и музиката, забраняват порочната музика и своевременно я поправят. Традицията на племената Ман и И и порочната музика не могат да нарушат изящната. Това е дело на Великия наставник. Модзъ казва: „Музиката е това, което мъдрите владетели отричат, а конфуцианците се стремят към нея. Това е неправилно.“ Достойният човек смята, че това не е така. Музиката е това, което съвършеният човек обича. При това я използва, за да промени мислите на хората. Музиката трогва дълбоко всеки. Тя лесно променя традициите и обичаите, затова древните владетели са използвали музиката, за да привлекат хората и да ги направят добри и сговорни.


На Китайски език: 《荀子》 – 乐论第二十

夫乐者,乐也,人情之所必不免也,故人不能无乐。乐则必发于声音,形于动静,而人之道,声音动静,性术之变尽是矣。故人不能不乐,乐则不能无形,形而不为道,则不能无乱。先王恶其乱也,故制《雅》、《颂》之声以道之,使其声足以乐而不流,使其文足以辨而不諰,使其曲直、繁省、廉肉、节奏足以感动人之善心,使夫邪污之气无由得接焉。是先王立乐之方也,而墨子非之,奈何!故乐在宗庙之中,群臣上下同听之,则莫不和敬;闺门之内,父子兄弟同听之,则莫不和亲;乡里族长之中,长少同听之,则莫不和顺。故乐者,审一以定和者也,比物以饰节者也,合奏以成文者也,足以率一道,足以治万变。是先王立乐之术也,而墨子非之,奈何!

故听其《雅》、《颂》之声,而志意得广焉;执其干戚,习其俯仰屈伸,而容貌得庄焉;行其缀兆,要其节奏,而行列得正焉,进退得齐焉。故乐者,出所以征诛也,入所以揖让也。征诛揖让,其义一也。出所以征诛,则莫不听从;入所以揖让,则莫不从服。故乐者,天下之大齐也,中和之纪也,人情之所必不免也。是先王立乐之术也,而墨子非之,奈何!

且乐者,先王之所以饰喜也;军旅? 钺者,先王之所以饰怒也。先王喜怒皆得其齐焉。是故喜而天下和之,怒而暴乱畏之,先王之道,礼乐正其盛者也,而墨子非之。故曰:墨子之于道也,犹瞽之于白黑也,犹聋之于清浊也,犹欲之楚而北求之也。夫声乐之入人也深,其化人也速,故先王谨为之文。乐中平则民和而不流,乐肃庄则民齐而不乱。民和齐则兵劲城固,敌国不敢婴也。如是,则百姓莫不安其处,乐其乡,以至足其上矣。然后名声于是白,光辉于是大,四海之民莫不愿得以为师。是王者之始也。乐姚冶以险,则民流僈鄙贱矣。流僈则乱,鄙贱则争。乱争则兵弱城犯,敌国危之。如是,则百姓不安其处,不乐其乡,不足其上矣。故礼乐废而邪音起者,危削侮辱之本也。故先王贵礼乐而贱邪音。其在序官也,曰:“修宪命,审诛赏,禁淫声,以时顺修,使夷俗邪音不敢乱雅,太师之事也。”墨子曰:“乐者,圣王之所非也,而儒者为之,过也。”君子以为不然。乐者,圣人之所乐也,而可以善民心,其感人深,其移风易俗,故先王导之以礼乐而民和睦。

Можете да прочетете и известното произведение на Сун Дзъ – Изкуството на войната.


.