Селски въстания в късния период на Цин

Между 1850 и 1873 г. Китай е разтърсен от поредица от бунтове и въстания, някои от които почти успяват да свалят династията. Въстанието Ниен (捻军起义) от 1853 г. е подето от мюсюлманите в районите на днешните пров. Юннан и Гансу, които заплашват да откъснат тези земи от Китай. През 1853-54 г. членовете на тайни общества успяват да завладеят Шанхай, Сямън и Гуанджоу. Между 1854 и 1873 г. етносите мяо (хмон) живеещи на територията на провинция Гуейджоу също се бунтуват. Най-голямото е въстанието на Тайпините от 1850-1864 г., което в преобладаващата част от развитието си използва за свой център Нанкин и с това разделя страната на две.

Твърди се, че въстанията в средата на ХІХ в. избухват през етапа на упадък на династията – армията е небоеспособна, продоволствията недостигат, в императорския двор е навлязла корупция. Двете катастрофални наводнения на Жълтата река и удвояването на населението през втората половина на ХVІІІ в. (от 150 млн. на 300 млн. д.) също са причини за засилване на недоволството сред селските маси. Към това може да се прибави и сринатия авторитет на манджурската власт след поражението й в двете Опиумни войни.

Често свързват въстанията в Северен Китай с тайното общество Белия лотос, зародило се още през ХІІІ в., по време на управлението на монголците. Неговата религия (白蓮教) включва елементи от Будизма, Даоизма и Конфуцианството, както и вярата, че края на хилядолетието ще бъде белязан с грандиозни промени и реорганизация на световния ред. Обществото Белия лотос става инициатор на множество националистки революционни движения по време на чуждестранното управление на Китай.

По отношение на Южен Китай въстанията по-скоро се свързват с тайните общества, известни на Запад като Триадата. Те възникват в Тайван през ХVІІ в. и претендират, че политическата им цел е отхвърлянето на династия Цин и възстановяването на Мин. В мирни времена членовете им си оказват взаимна помощ, а делата им включват криминални дейности от рода на пиратството, контрабандата и изнудвачеството.

Когато в страната възникват безредици, обществата незабавно се възползват от ситуацията. През ХVІІІ в. се разпространяват и в Южен Китай, като набират членовете си от средите на мобилните социални групи като носачи и лодкари, както и от средите на разбойниците, контрабандистите и пиратите. Приблизително от 1840 г. нататък, когато наследствените вражди между съперничещите си родове стават все по-често срещано явление, обществата започват да привличат за свои членове и представители на уседналото селячество, живеещо около делтата на Перлената река.

През 1851 г. избухва въстанието на Тайпините, ръководено от 洪秀全, християнизиран китаец от народността хакка. Той успява да покръсти и обедини около себе си голяма маса националистки настроени селяни, и през 1851 г. обявява създаването на Небесното царство на Великия мир – 太平天国, а себе си за Небесния цар – 天王.

С това се поставя началото на Тайпинското въстание, което преминава през няколко етапа. През септември 1851 г. тайпините завладяват гр. 永安 и през следващите месеци си създават своя войска и система на колективно управление на земите. През 1852 г. започват впечатляващото си настъпление на север, по време на което към тях се присъединяват над 1 милион души. През март 1853 г. завладяват Нанкин и избиват 30 000-те манджури, живеещи там. Тайпините превръщат града в своя столица. През същата година една изпратена от тях на север военна експедиция почти завладява Пекин. В следващите седем години въстаниците владеят земите около средното течение на р. Яндзъ, а правителствените войски и командваната от местното благородничество запасна войска не са в състояние да ги изгонят оттам. През 1856 г. вътре в колективното управление на тайпините започва борба за власт. След 1862 г. въстаниците са разгромени от събраната от местните благородници войска, подкрепени от британските военни сили. През 1864 г. Нанкин е завзет и Хун Сиуцюоен се самоубива.


СЛЕДВАЩА ТЕМА 2 >> Късен период на управление на Цин


.