Уроци по китайски език

Със засилването на процеса на глобализация в световен мащаб, укрепването и развитието на международните връзки във всичките им аспекти, както и с навлизането на новите технологии и интернет в ежедневието, интересът към изучаването на чужди езици значително нарасна. Паднаха бариерите в общуването между народите, особено сред младите хора, и се разшириха възможностите за контакти – лични и интерактивни, което в най-висока степен засяга и България. Съвсем естествено е да се търсят начини за по-добра комуникация, като най-прекият път за общуване между хората е езикът.

Силният интерес към изучаването на чужди езици в нашата страна не е ново явление. От десетилетия в общообразователната система и висшите училища се провежда обучение предимно по европейски езици – руски, немски, английски, френски, испански и други.

Промените в света обаче засилиха интереса към страните от Изтока и по-специално към неговия колос – древния и социално-икономически проспериращ Китай. Стремежът към изучаването на китайски език нарасна неимоверно.

В основата на този бум лежат както икономиката и бизнес сферите, така и желанието на много хора да се докоснат до древната и съвременната китайска култура, науката, изкуството, спорта и други. Всичко това провокира интереса на българите от всички поколения, особено на младите, към разширяване на познанията и връзките с Китай. Основната предпоставка и мостът към това взаимно опознаване и сътрудничество е езикът като най-пряк и
непосредствен начин на общуване.

Кратка характеристика на китайския език

Китайският език принадлежи към сино-тибетското езиково семейство и се говори от 1 милиард и триста милиона души в КНР, Тайван и Сингапур, както и от над 30 милиона чужденци. Той е един от шестте работни езика в ООН.

Основите на Съвременния китайски книжовен език (СККЕ) са поставени в края на XIX – началото на XX век. „Бащата“ на СККЕ е прочутият писател Лу Сюн (1881-1936 г.), който прекъсва практиката литературният език да се различава дотолкова от разговорния, че да са необходими специални речници за отделните литературни произведения.

В китайския език и до ден днешен са обособени групи на северните диалекти, както и цели седем групи (шест, според друга класификация) на южните диалекти. Те се различават дотолкова помежду си, че двама души, говорещи на два различни диалекта, може изобщо да не се разберат и се налага да си пишат йероглифи по ръцете. Това е така, защото независимо как се произнася йероглифът в Южен и Северен Китай, в Япония или Корея, той има константно значение и е универсален като средство за записване.

Поради това многообразие от диалекти след създаването на нов Китай през 1949 г. се стига до важното решение да се наложи един общ официален език за всички китайци, който да бъде преподаван във всички училища в страната. Този език се нарича „путунхуа“ (普通话), в превод – „общ език“, и всъщност е езикът, който в целия свят се изучава и е известен като китайски. Създаден е върху лексикалната и граматичната база на северните диалекти и говора на образованите пекинци, като за писане се използват йероглифи.

„Путунхуа“ е известен още и като „мандарински“, което няма нищо общо с плода мандарин, а е свързано с китайското наименование на висшите чиновници от последната манджурска династия. Те били наричани „мандажен“ – „високопоставен човек, манджурец“, което чисто фонетично на незнаещите езика чужденци звучало като „мандарин“. Говорът на мандажен е залегнал в основите на СККЕ.

За запис на произношението на йероглифите са изпробвани многобройни системи. През 1958 г., след половинвековни опити и търсения, се приема фонетичната система „пинин“ (拼音) за запис на произношението на йероглифите. Тя е на базата на латиницата и досега се очертава като най-добрата и лесна за овладяване система. През 1977 г. Обединените нации признават системата „пинин“ като официална транскрипция на китайската писменост, и едва оттогава тази система влиза в учебниците за чужденци. Оказва се, че всички, изучавали китайски език преди края на 70-те години на XX век, не могат да използват новите речници, нито умеят да набират на компютър йероглифи, без да са преминали курс по овладяване на системата „пинин“.

Най-изучаваният диалект на китайския език, освен „путунхуа“, е т.нар. кантонски диалект. На него говорят китайците от Сянган (бивш Хонгконг), които най-рано започват да емигрират в чужбина и да разпространяват китайската култура. Повечето сериозни инвеститори и бизнесмени все още са от Сянган, и затова, особено в САЩ, наред с мандарин, се изучава и кантонски, тъй като тези бизнесмени са от старата школа и в повечето случаи не говорят „путунхуа“.

Граматична структура

Ако приемем, че граматиката са корените и стволът на дървото, което трябва да изградим, изучавайки чужд език, то китайският в граматичен аспект може смело да бъде наречен най-лесният за овладяване. В него липсват обикновените „препъни камъни“ на останалите чужди езици – няма глаголни времена и отсъства промяна в структурата на самата дума. Липсват още род, число, падеж, спрежение, склонение.

Решаваща роля в граматичната структура играе словоредът. Освен това в много по-голяма степен трябва да се съобразяваме с контекста, в който се употребява дадена дума.

Фонетична структура

Китайският език, както и виетнамският, е тонален. Той се състои от приблизително 400 срички. Фонетичната транскрипционна азбука пинин изцяло обхваща тези срички. Тъй като тя е на базата на латиницата, писането на компютър става бързо и лесно. Достатъчно е да се набере сричката и се появява списък с йероглифи, които се произнасят с дадената сричка. Пишещият просто избира чрез цифра от 0 до 9 необходимия йероглиф.

За четири хиляди години история и непрекъснато развитие лексикалният запас е нараснал до около 140 000 думи, а сричките са едва 400. Това най-малкото означава, че се наблюдава омофония в огромен мащаб. Една и съща сричка може да означава на практика неограничен брой неща и да се записва с множество различни йероглифи.

За да се обогати фонетичният запас на езика, в китайския съществуват т.нар. тонове. Те са четири на брой, като се добавя и един нулев (сричка в нулев тон произнасяме без всякаква интонация).

Какво представляват тоновете?

На практика една и съща сричка, произнесена по пет различни начина, означава съвсем различни неща. Най-популярен е примерът със сричката „ma“:

• Първи тон: mā = мама
• Втори тон: má = коноп; житно растение
• Трети тон: mă = кон
• Четвърти тон: mà = ругая
• Нулев тон: må = въпросителна частица

Колкото и трудно да изглежда да произнасяш абсолютно всяка една сричка с определена интонация, оказва се, че всъщност е дори още по-сложно. Защото със сричка в един и същи тон съвсем не се записва само един йероглиф, а множество йероглифи.

Например със сричката „shi“ в четвърти тон в тълковния речник на китайския език са записани цели 41 йероглифа. Йероглифът, от своя страна, съвсем не е една единствена дума, а цял комплекс от понятия. Тези 41 йероглифа с четене „shì“ поотделно имат поне по 3-4 основни значения.

Китайската писменост

Поради различни исторически причини китайският език се развива в две основни посоки: писмен и устен. Писменият запис на китайския език се извършва изцяло чрез йероглифи. При първия сблъсък с подобна писменост всеки човек реагира с известен ужас и учудване, започва да възприема китайците като извънземни същества, а към всеки владеещ езика изпитва респект.

Йероглифите структурно се състоят от едва двайсетина черти и не съществуват йероглифи, които да включват други освен тези черти. Изключително важно е да умеем да разпознаваме правилно от кои точно черти се състои даден йероглиф, защото търсенето в речник става по броя им. Когато изучаваме съответния знак обаче, изобщо не е нужно да броим и помним чертите, а само елементите, които го изграждат.

По този начин йероглиф от 12 черти например може да се състои от два или три елемента, които ние знаем отпреди, тъй като непрекъснато ги виждаме повтарящи се в състава на други йероглифи.

Още по-лесно можем да овладеем китайското писмо, ако изучаваме историята на йероглификата и проследяваме развитието на понятието още от пиктограмата.

Например йероглифът „слънце“ – 日 (rì) изглежда почти по същия начин, както са го записвали преди 4000 години – ⊙, с тази разлика, че кръгът с точка е пиктограма (схематизирана рисунка), а 日 е вече съвременен йероглиф.

Ако изучаваме и пиктограмите, най-добре ще овладеем логиката на мислене и съставяне на йероглифите, и от един момент нататък ще можем да наизустяваме без особен проблем по 40-50 знака на ден.

Реформата на йероглифната писменност

Вече видяхме, че от пиктограми китайските писмени знаци са се развили в йероглифи. Това обаче е станало постепенно, като формата се е променяла в продължение на цели четири хиляди години.

Сложните йероглифи съдържат в себе си всички логически елементи, които изграждат понятието. Опростените йероглифи се появяват вследствие на реформа в писмеността и са приети за официално писмо на КНР през 1955 г. с цел намаляване на неграмотността. Опростените йероглифи всъщност са същите сложни йероглифи, но с намален брой черти.

Тази реформа, направена с цел улеснение на изучаващите писмеността, според мен е твърде несъвършена. Езиковедите наистина са успели да съкратят броя на чертите, но така логиката на йероглифа напълно се губи и поради това се налага опростеният йероглиф да бъде зазубрян без възможност за асоциация. В сложните йероглифи се запазва логиката на пиктограмата и дори без да се знае значението на даден йероглиф, само по връзките между елементите му може да се предположи неговото значение, докато при опростените това е невъзможно.

Освен позагубилата се логика, опростените йероглифи са неефективни и поради следната причина: в Сянган, Тайван и Сингапур пишат само със сложни йероглифи. Тъй като бизнес средите все още работят много със Сянган и Тайван, преводачите следва да владеят задължително и сложните йероглифи.

Освен това китайското кино доскоро беше представено предимно от сянгански продукции, като актьорите говорят на кантонски диалект, а субтитрите са изписани със сложни йероглифи.

Още едно обстоятелство задължава китаистите освен опростени йероглифи да изучават и сложни. А именно фактът, че има сериозна научна и популярна литература, касаеща всички аспекти на китайската култура, както и по-интересни и насочени към чужденци, изучаващи китайски език, учебни помагала от Тайван и Сянган. Всички материали са написани със сложни йероглифи. Същото се отнася и до интернет страниците с китайско съдържание, написани със сложни йероглифи и с произход от Сянган и Тайван, които предлагат по-богата и безплатна информация за страната, отколкото сайтовете в самата КНР.

И не на последно място, в последните години, с намаляването на неграмотността в Китай се наблюдава любопитна тенденция на обособяване на елитна класа от интелектуалци, които държат да блестят с познанията си по китайски език. Тези млади хора тенденциозно изучават старата писменост и предпочитат да пишат със сложни йероглифи. Комуникацията и завързването на по-тесни връзки с тях става по-лесно чрез владеенето на сложни йероглифи. Владеенето на старата писменост носи голям престиж, който е съществена част от образа на чужденеца в Китай и задължителен елемент при дългогодишна работа с китайци.

В България, дори и при обучението на ученици и курсисти без претенции за дълбоко навлизане в езика, е желателно да се проследява връзката пиктограма-сложен йероглиф-опростен йероглиф още от първия момент на навлизане в езика. Така, макар и да изглежда като ударна доза китайски език в началото, този метод позволява пълноценно усвояване и е огромно улеснение в по-напреднал стадий на обучение.

Лексикален обем

Поради дългата си и непрекъсната история китайският език се състои от огромен брой думи и е богат на фразеологизми (пословици, поговорки, идиоми и други), които се използват в ежедневното общуване.

Фразеологизмите във всеки чужд език се отнасят към висшата степен на овладяване. В китайския обаче, още на средно равнище на овладяване, изучаващият следва да разпознава и владее богат запас от изрази, за да може да разбира и сам да говори.

Китайският език изобилства и със синоними, като особено трудни за усвояване са глаголите, тъй като се използват непрекъснато. В китайския език, както и във всеки друг, с отварянето към света и глобализацията в огромно количество нахлуват нови понятия. Не може обаче да бъдат измисляни и съставяни нови йероглифи, поради което дадени йероглифи биват натоварвани с нови значения. Така, изучавайки един йероглиф, чужденецът се сблъсква с необходимостта да наизустява и осмисля всичките значения, а не само едно.

Изучаването на китайски език в България

Не са минали и двайсет години, откакто Китай се отвори към света, а вече е извършена грандиозна работа по отношение на представянето на страната в чужбина и популяризирането на китайския език и култура. България, като част от света, също се присъединява към тенденциите на все по-задълбочено изучаване на Изтока. В САЩ китайският вече е вторият предпочитан за изучаване чужд език след испанския. В Русия отдавна има традиция в изучаването на Китай, а в Европа във всеки централен университет вече има специалност „Китаистика“ или „Китайска филология“ (Китаистиката още я наричат „Синология“).

В България изучаването на китайски език има 50-годишна история – в началото чрез курсове, като през 1991 г. се стига до създаването на специалност Китаистика към Факултета по класически и нови филологии (ФКНФ) на СУ „Св. Климент Охридски“.

Противно на общоприетото мнение за китайския език като изключително труден за овладяване и въпреки трудностите, описани по-горе, изучаването му за нас, българите, на едно добро комуникативно равнище се оказва лесно и сравнително бързо.

Китайският изправя обучавания пред 4 компонента за овладяване:

• Слушане с разбиране
• Говорене
• Четене с разбиране
• Писане

От тези компоненти ние се справяме успешно с говоренето, което по принцип е може би най-трудният компонент за усвояване. Помагат ни твърдите звуци в българския език. За нас е лесно да овладеем звуците на този чужд език, по-трудни се оказват тоновете. При добра концентрация и учител, който успява да убеди обучаваните в изключителната важност на тоновете, този проблем престава да бъде толкова сложен.

Писането е логично и забавно, въвежда се бавно и постепенно, затова и се овладява сравнително безпроблемно, като единственото условие е упоритост и упражняване на вече наученото, тъй като лесно се забравя.

Четенето е по-труден компонент, доброто му овладяване предполага стабилни основи, запас от около 10 000 думи, които съответстват на около 4 000 думи от европейски език, както и разпознаването на поне четири-пет хиляди йероглифа.

Слушането и разбирането на китайската реч е изключително трудно – най-вече поради крайно ограничения ни достъп до медии на китайски език като радио и телевизия, както и до невъзможност или ограничени възможности за комуникация с носители на езика. Другата трудност е, че твърде малко китайци говорят чисто и добре „путунхуа“.

Южните китайци, които са научили официалния език в училище, често намесват диалектни фрази.

Северните китайци, които смятат „путунхуа“ за свой роден, са още по-трудни за разбиране, тъй като имат свой собствен говор и акцент, който за нетренираното ухо е неразбираем.

Естествено, не е редно да кажеш на китаец, че не знае добре китайски. Затова в практиката си добрият преводач се научава на множество говори и се нагажда към начина на изказ на китайците, с които работи.

За усвояването на компонента „слушане с разбиране“ много помагат учебни касети, каквито могат да се намерят в трите центъра за изучаване на китайски език в България или могат директно да се купят в Китай във всяка специализирана книжарница.

Обучение по възрастови групи

Езиковедите и методолозите различават три възрастови групи, когато се касае за изучаване на чужд език. Това са деца до 12-годишна възраст; юноши от 13 до 16-17-годишна възраст и възрастни.

Началното езиково обучение (І-ІV клас) по китайски език се дискутира през последните две години и се търси начин да се заеме от опита на японските паралелки в 18 СОУ, които през последните две години успешно стартираха подобно обучение от първи клас.

За да започне успешно обучението по китайски език в ранната училищна възраст (І–ІV клас), е необходимо не само наличието на академично подготвени китаисти с перфектен китайски, но и изискване те да притежават атестат за завършена начална педагогика. Известно е, че обучението на малките деца изисква специален подход, форми, дозировка и т.н.

14-15-годишните младежи вече имат изградени езикови умения, асоциативно мислене и теоретична езикова подготовка. В същото време не са претоварени с информация и интензивното обучение, което се прилага в 18 СОУ с 21 часа седмично, се оказва изключително успешно. Постиженията могат да се измерят най-вече чрез системата за външно оценяване HSK, за която ще стане дума малко по-нататък. Факт е, че от четири години насам неизменно поне двама ученика показват такова равнище на знанията, че наред със студентите печелят стипендии за Китай.

Стипендиите се отпускат от Пекинския университет за китайски език и култура, който е най-доброто учебно заведение в страната в областта. Проведените изпити в Китай показват най-високо равнище на овладяване на езика от изпратените български специализанти студенти и ученици.

При студентите и възрастните се наблюдава следната особеност: аналитичен подход към езика, формиране на индивидуална система на усвояване, по-трудно отпускане в разговор на китайски език. За по-възрастен човек като цяло не е достатъчно обучението само в България и е препоръчително да специализира поне година в КНР. Само по себе си това е желателно за всеки, който изучава чужд език.

Все пак, както беше споменато, китайската граматика е изключително лесна и овладяването на първо равнище на китайски език не представлява голям проблем, затова дори без специализация в Китай е възможно да се научи на много прилично ниво.

Равнища на изучаване и методи за проверка на знанията

Както и при всеки друг език, тук има три равнища на изучаване – начално, средно и висше. Началното равнище предполага овладяване на около 4 000 думи и 1 500-2 000 йероглифа. То е достатъчно за всекидневна комуникация и не дава знания, достатъчни за преводачески умения. Покрива се за около 900 часа обучение.

Средното равнище засяга по-широк спектър от теми, предполага усвояване на определено количество фразеологизми, както и познания в по-специфични езикови области като икономически и публицистичен китайски език.

Висшето ниво предполага освен широки познания във всякакви области, така и в областта на литературата и древнокитайския език, който има пряка връзка със съвременния китайски език. При това ниво се предполага писмено и устно владеене на бизнес кореспонденция, съставяне на документи, както и специализиране в определени области.

В България има твърде малко китаисти, които могат да издържат изпитите за проверка на владеене на висшето ниво на езика. Обикновено такива кадри не остават в страната, а работят в Китай или чужбина поради ниското заплащане на техния труд тук.

Като цяло, владеещите наистина добре китайски език в България са около 20 души, а от тях преподаватели по езика са още по-малко.

Равнище на владеене

Съществуващата форма е изпит, подобен на TOEFL, наречен HSK (Hanyu Shuiping Kaoshi) или Изпит за ниво професионално владеене на китайски език. Той е национален стандартизиран тест за владеене на китайски от хора, които не го разпознават като роден език. Разработен е през 1984 г. от Пекинския езиков институт (сега Пекински Университет за китайски език и култура). За първи път е проведен през 1990 г. в границите на КНР. Още на следващата година излиза извън пределите на Китай, като сега се провежда в над 120 страни по света.HSK е система от тестове за различни нива на владеене на китайски език. Разделена е на четири равнища (базово, начално, средно и висше), като всяко ниво се разделя на три степени. Общият брой степени на владеене на езика са единайсет, а не дванайсет, тъй като трета степен се застъпва и в базово, и в начално ниво.

“Дзичу”, или базовото ниво, се провежда два пъти в годината. В него са включени три компонента: слушане с разбиране, граматична част и четене с разбиране.

“Чуджун” обединява цели две нива – начално и средно, като дава сертификат за трета до осма степен, според постигнатите резултати. Към трите компонента от базовото ниво е добавен и четвърти – вписване на пропуснати йероглифи.

“Гаодзи”, или висшето ниво на владеене на китайски език, дава сертификат за 9-а до 11-а последна степен. Издържалите успешно този изпит имат право да кандидатстват за стипендия в китайски университет. Тестът е разделен на 3 нива: писмен изпит (слушане с разбиране, четене с разбиране и граматична част), съчинение и устен изпит. Явилите се на този тест трябва да имат теоретични и практически умения в областта на китайския език, както и сериозни познания в области като политически, икономически, вестникарски и други жаргони.

Освен гореописаните, има и още едно ниво, също разделено на три степени. Нарича се „Панда“ и е разработено специално за деца до четиринайсет години, които изучават китайския език като чужд.

Извън общоезиковите съществуват още три теста за професионално владеене на китайски език в рамките на изпитната система HSK. Те са за бизнес, секретарски и туристически жаргон. За тези три изпита е разработена отделна система за тестване с определени критерии, различни от HSK, за определяне на езиковото ниво. Всеки един от тези изпити се разделя на пет степени на владеене на съответния жаргон.

От 2003 г. в България съществува изпитен център по HSK, който е към СУ „Св. Климент Охридски“, ФКНФ, специалност „Китаистика“, с ръководител Ал. Алексиев. В него се провеждат изпитите за базово, начално и средно ниво. От май 2006 г. се провежда и изпит за висше ниво на владеене на китайски език.

Центрове за изучаване на китайски език в България

Главният център за изучаване на китайски език в България е специалността „Китаистика“, която се намира в Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК), ФКНФ, към СУ „Св. Климент Охридски“. Специалността официално съществува от 1991 г. Досега общо над 100 студенти са завършили бакалавърски, магистърски и докторски степени.

Основите на преподаването на китайски език в България са поставени от известния китайски езиковед Джу Дъси, който пристига в Софийския университет и през март 1953 г. започва да преподава езика на български студенти. По онова време около 500 души посещават неговите лекции. С изключителен принос е и г-жа Джан Сунфън, омъжена за българин и лекар по професия, която е написала най-много помагала за българи, включително учебник с текстове, както и единствения досега българо-китайски тематичен речник. Проф. Бора Беливанова и проф. Снежина Гогова са водещи специалисти в България в областта на
китайското литературознание и езикознание. Софка Катърова е блестящ специалист по древнокитайски език, а Русинка Русинова е основният преподавател по публицистичен, политически и икономически китайски. В областта на произношението, което е много по-съществен компонент в овладяването на китайския език, отколкото при другите езици, най-добрият специалист в България е завеждащ катедра „Китаистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“ Александър Алексиев.

Интересът към езика е повишен, но поради сложността му голяма част от студентите не завършват. Средно на година випускниците са 5-6 души. Независимо от малкия брой, качеството на обучение е доказано високо. При всяка специализация в Китай се организират изпити за проверка на знанията, и българите неизменно показват най-високи равнища на овладяване. Можете да прочетете статия за пътуването в Китай от ТУК.

Освен Софийския университет, други центрове за изучаване на китайски език са Великотърновският университет (ВТУ) и столичното 18-о средно общообразователно училище (СОУ) „Уилям Гладстон“.

От 1993 г. във ВТУ стартира специалността „Приложна лингвистика“ с два езика, като вторият език е китайски. Екипът преподаватели е съставен както от светила в българската китаистика начело с проф. Бора Беливанова, така и от младите амбициозни специалисти, възпитаници на ВТУ, Искра Мандова и Полина Венкова.

От 1992 г. в столичното 18 СОУ „Уилям Гладстон“ съществува китайска паралелка, основана от университетските преподаватели Софка Катърова, Русинка Русинова и от водещия преподавател по фонетика на китайския език на Пекинския езиков институт, сега Университет за китайски език и култура, г-жа Лиу. Завършилите паралелката са 50, в момента се обучават 117 ученика. Основен учител от шест години насам е Яна Шишкова (практически китайски език, странознание и култура), а лектор по философия, религии и литература е Иво Димитров.

Освен в посочените три учебни звена – Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК) към СУ „Св. Климент Охридски“ и специалност „Приложна лингвистика“ във ВТУ за висшисти и 18 СОУ „Уилям Гладстон“ за завършилите средното си образование, които са със сериозни традиции и опит в обучението, съществуват и други учебни центрове като езикови школи, свободно избираема подготовка (СИП) в училища в София, Велико Търново, Русе и Бобов дол.

Търсенето е голямо и не се изчерпва само с ученици и студенти. Все повече ръководни кадри в частния сектор предпочитат да вложат средства в обучението на собствен персонал за работа и връзките си с Китай. Не е случайно, че през изминалата година дори държавни институции организираха курс по китайски език за държавни служители.

Какви са опциите пред човек, който е попреминал ученическите години, не му се става студент, а иска да понаучи китайски език? Интернет е претъпкан със всевъзможни онлайн курсове и учебни помагала за изучаване на китайски език. Тук-там изникват и извънредни курсове, организирани от езикови школи, защото е трудно се поддържат регулярни занятия, както при английски, немски, френски и т.н., най-малкото заради преподавателския състав, който все още е недостатъчен, за да не кажем липсващ. Замислете се – колко хора познавате, които владеят китайски и могат да го преподават? Извън съмнение е, че да се учи език на място, в съответната държава, е оптимален вариант, а що се отнася за изключително трудния китайски – е повече от препоръчително да акостирате в Китай, ако искате сериозно да се занимавате с езика.

Китайските университети са изключително отворени към чуждестранни студенти, и в сайта на почти всеки от тях има информация за езикови курсове за чужденци. Краткосрочните курсове са около месец и са по-скоро опознавателни, а ускорените продължават две-три години, с усилено изучаване на граматика и произношение. Китайският е език, който може да хвърли в отчаяние и опитни лингвисти със своите десетки хиляди йероглифи (около 40 000), традиционни и опростени писмени знаци и сложни диалектни влияния. Утешителното е, че се използва около една четвърт от йероглифите и ако познавате, да кажем, 5000-6000 от тях – спокойно минавате за образован и начетен китаец. В нашия сайт на страницата с полезни връзки можете да откриете онлайн школи и инструменти, които ще Ви помогнат в обучението на китайския език.

Реализация на попрището на китаистиката

При избора на специалност всеки човек си задава въпроса за перспективите и реализацията. Пред китаистите в България този въпрос на практика не стои.

В страната ни официално пребивават около 3 000 китайци, малка част от тях имат някакви познания по български език. Именно поради това преводачите са търсени и високо ценени.

България отскоро се превърна в „одобрена туристическа дестинация“, а проблемът с визите за китайски граждани почти отпадна с присъединяването ни към Европейския съюз. С увеличаването на потока китайски туристи към България нарасна и нуждата от подготвени гидове с китайски език.

В областта на бизнеса все повече фирми търгуват с КНР, Тайван и Сингапур. Китаистите с търговски умения са изключително ценени и търсени кадри. Възможностите са на практика неограничени – китаистите могат да бъдат служители в частни фирми, държавна администрация, организации, производство или да се занимават със свой бизнес, стига да имат необходимите умения.

Друга посока на възможна кариера е самият Китай. Много от завършилите китаисти намират добре платена работа в страната – дори само като учители по английски език те получават много добри доходи, несравними със заплатите в България.

Възможности за работа има и в Европейския съюз, САЩ, Канада, Австралия и навсякъде, където се работи с Китай. Достатъчно е, освен китайски, да се владее английски или езикът на държавата, в която българският синолог желае да работи.

Обучението по китайски език с отварянето на Китай към света, търговските интереси и любопитството към китайската култура може само да се развива.

Постижения и развитие на обучението по китайски език

Постигнатото за периода 1991-2007 г. никак не е малко. С успешното сътрудничество с посолството на КНР в България бяха постигнати следните по-важни събития:1991 г. – Основана е специалност “Китаистика” към ФКНФ, СУ “Св. Климент Охридски”. През годините с помощта на посолството бе оборудван фонетичен кабинет с всевъзможна техника, богата библиотека с литература и учебни пособия.

1992 г. – стартира обучение по китайски език в столичното 18 СОУ “Уилям Гладстон”. В сътрудничество с посолството на КНР в България е оборудван фонетичен кабинет, дарени са техника, литература и учебни помагала за целите на обучението по езика. През 2005 г. десетчленна делегация от ученици и учители посети Пекин с едноседмична визита.

1993 г. – основана е специалността “Приложна лингвистика” с втори чужд китайси език във ВТУ.

Чрез различни обменни програми много от студентите, обучавани в специалност “Китаистика” и “Приложна лингвистика” получиха възможността за различен период от време да специализират във висши училища в КНР.

2003 г. – създаден е изпитен център по HSK, който е към СУ “Св. Климент Охридски”, ФКНФ, специалност “Китаистика” с ръководител Ал. Алексиев. Оттогава насам всяка година се отпускат едномесечни стипендии за най-добре представилите се участници в най-доброто висше учебно заведение – Пекинския университет за китайски език и култура.

2004 г. – българските студенти китаисти се включват в световното състезание по китайски език Hànyŭ qiáo (汉语桥) – Китайски езиков мост, което се провежда в два тура. Първи тур се организира в съответната държава и учебни заведения, в които се изучава езикът. Втори тур се провежда в Пекин, в него участват спечелилите първи тур.

2006 г. – основан е център „Конфуций” – първият в Европа център за китайски език и култура. Този център разполага с библиотека, аудио и видео материали. Организира културни дейности.

За желаещите да изградят педагогическа кариера, като избираем предмет в специалност “Китаистика” към СУ се предлага предметът „Педагогика”.

Като страната, която втора е признала създаването на КНР и от цели петдесет години има традиции в обучението по китайски език, ние притежаваме сериозна натрупана база и опит, които тепърва ще доведат до повече преводна литература и изработване на методически помагала подпомагащи процеса на обучение. Ще се приспособим към все по-големите нужди от бързото усвояване на китайски език.