В провинция Съчуан (四川 – Sìchuān) се намира Западното съчуанско плато с надморска височина над 3000м. и Съчуанският басейн. Басейнът, известната напоителна система Дудзянйен (都江堰 – Dūjiāngyàn), напоява повече от 600,000 хектара обработваема земя.
Релеф
Релефът на Съчуан (四川 – Sìchuān) е разнообразен. На запад се намира планината Гунга (贡嘎山 – Gònggáshān). Най-високият й връх достига 7,556м. Докато на изток повърхността на река Яндзъ (扬子 – Yángzǐ) достига не повече от 100м. Земята леко се накланя от северозапад към югоизток. Природните образувания в Съчуан (四川 – Sìchuān) предоставят не само изключителни гледки за турситите, но и екологична среда за животните и растенията. Тук се намира и резерватът за панди. Също така и метасеквоята привлича много туристи.
В провинцията се намират повече от 1,300 реки. Между тях само Хeйхъ (黑河 – Hēihé), Байхъ (白河 – Báihé) се вливат в Хуанхъ (黄河 – Huánghé). Останалите се вливат в Яндзъ (扬子 – Yángzǐ). От тях, по-големите реки са Дзялин (嘉陵江 – Jiālíng ), Туодзян (沱江 – Tuójiāng), Миндзян (岷江 – Mínjiāng), Даду (大渡河 – Dàdù) и Ялун ( 雅砻 – Yălóng) . От всичките реки някои са подходящи за корабоплаване, други за напояване, а останалите се използват като източници на водно електричество.
Климат
Kлиматът на Съчуан (四川 – Sìchuān) е разнообразен. Това е голяма провинция, разделена на 3 oсновни географски региона. Югозападният регион е характерен с високите планини, северозападният – с високо плато, а източният – с низините. Климатът в цялата провинция се влияе от югоизточния тихоокеански мусон и от югозападния индийскоокеански мусон.
Западната низина
Климатът в района около западния басейн е по-топъл от този във възвишенията, но често е облачно и мъгливо. За пример може да се вземе Чънду (成都 – Chéngdū) . Хората го сравняват с Лондон, дори според тях в Чънду (成都 – Chéngdū) е много по-облачно. Този район има субтропичен мусонен климат. През зимата е умерено топло, пролетта е суха, лятото – горещо,а през есента е дъждовно. Средната температура през януари варира между 5°-8°C, юлските средни температури – между 25°-29°C. Облачните и дъждовни дни в равнината са между 250 и 300 годишно. Средната януарска температура в гр. Чънду (成都 – Chéngdū) е 6°C, a юлските – около 25°. Тук дъждовният сезон обхваща месеците от май до септември, а сухият сезон – тези от октомври до април. В Съчуанския басейн климатът е умерен. През зимата е топло, през лятото – горещо, има ранна пролет и дълъг период на слана. Но в западното плато температурите са по-ниски, дъждовете – по-малко.
Северозападно високо плато
Климатът в този регион е характерен за високите плата: зимата е дълга, лятото – студено, но слънчево. През нощта температурите рязко падат. В сравнение с басейна, части от платото се радват на 2,500 часа слънце. Прякорът на община Гандзъ e „малкият слънчев град”.
Югозападен планински район
Климатът във високия планински регион зависи от надморската височина. Климатът е високопланински, а на някои върхове дори и арктически. В живописния исторически район Хуанлун(黄龙 – Huánglóng) има ледници. Долината на река Дзиншадзян(金沙江 – Jīnshājiāng) е в зоната на тропическия климат. В долините сухият сезон и дъждовният сезон са ясно разграничени.
В Съчуан (四川 – Sìchuān) има повече от 80млн. хектара буйни гори с дървен запас, близък до този на провинция Хъйлундзян(黑龙江 – Hēilónhjiāng) на североизток. На високите снежни върхове растат луковица на ходжово лале, снежен лотус, и други ценни медицински билки. В низините на долините може да се открие тропическо растение, от което се извличат нишки, подобни на коприна, както и бананови дървета. Човек може да се наслади и на гледката на сламени къщички с кактусови огради. В южната част на Съчуан (四川 – Sìchuān) могат да се видят зелени и избуяли бамбукови покрития на хълмовете, докато в полето на Чънду (成都 – Chéngdū) бамбукът се засажда на храсти около сламените къщички.
Съчуан (四川 – Sìchuān) е провинция, където живеят много националности – общо 15 на брой: цянци (羌 – Qiāng), ийци (彝 – Yí), хуейци ( 回 – Huí), тудзя (土家 – Tǔjiā), лису (傈僳 – Lìsù), наси(纳西 – Nàxī), байци(白 – Bái), джуанци (壮 – Zhuàng) , дайци (傣 – Dǎi) и други. Независимо от това, че всяка националност има своята история, култура, обичаи, те живеят в мир и хармония по между им. цянци(羌 – Qiāng) например имат много далечна история и в момента живеят само в Съчуан (四川 – Sìchuān). Те имат обичай в пиенето на вино. Преди да започне самото пиене на вино те пеят песни в чест на националните им герои или възхваляват съюза между цянци(羌 – Qiāng) и хани(汉 – Hàn) .
Чънду (成都)
Чънду (成都 – Chéngdū) е административен център на провинция Съчуан (四川 – Sìchuān). Той е бил древна столица в периода на Трите царства(三国时期 – sān guó shí qī). Неговата история съществува от 2000 години. Паркът „Къщата на Ду Фу(杜甫 – Dùfǔ) със сламения покрив” (杜甫草堂 – Dù Fǔ Cǎo Táng) е построен в памет на известния поет от времето на династия Тан( 唐 – Táng), Ду Фу(杜甫 – Dùfǔ), където е написал 240 поеми. В парка се намира „Зала на историята на стиха”, Водната платформа и портата от сноп пръчки, храмът Gong Bu. „Зала на историята на стиха” е централната сграда в парка. Тъй като поемите на Ду Фу(杜甫 – Dùfǔ), отразявали реалните събития на династия Тан( 唐 – Táng), те биват считани за поетическа история на Китай(中国 – Zhōngguó) през този период. Така е била посветена зала на поетически – историческите постижения на поета.
Храмът на маркиз У (武侯 – wǔ hóu) е построен през 6 в. за Джугъ Лян(诸葛亮 – zhū gě liàng) , уважаван стратег и опитен владетел. Той достигнал най-високия официален чин на премиер по време на режина на Шу Хан(蜀汉 – Shǔ Hàn). След смъртта му е удостоен с титлата Маркиз на Лоялност и Стратегия.
„Павильонът с изглед към реката” е парк с повече от 100 вида бамбук,
където жена – поет от династия Тан(唐 – Táng) е живяла. В парка се намира пагода от династията Цин, построена между 1886-1889. Пагодата е позната като Кула на Величието. Тук се намира и място, което е посветено на поетесата Сюе Тао (薛濤 – Xuē Tāo). Родена е в Шаанси(陕西 – Shǎnxī), написала първата си поема на 6 години. На 16 години, след като родителите й починали, се преместила в Чънду (成都 – Chéngdū). Тъй като много обичала бамбук около посветената й зала са засадени 100 вида бамбук от цяла Азия.
Градският зоопарк приютява 10 големи панди, златокоси маймуни и 200 други видове животни.
Природата на Съчуан (四川 – Sìchuān) е уникална. Планина Ъмей (峨眉山 – Éméishān) е позната с названието „Красота под небето”. Намира се в югоцентралната част на провинция Съчуан (四川 – Sìchuān). Връх Ванфотин е висок 3099м. Планината се характеризира с прекрасен природен пейзаж, древна будитска култура и традиция. През цялата година планината е зелена, което я прави подходяща екологична среда за растения и животни. Поради хубавия климат тук обитават редки видове животни като пандата, черния щъркел и някои видове маймуни. Планината Ъмей (峨眉山 – Éméishān) е една от четирите свещени будистки планини. Има писмени доказателства за развитието на будизма на тази планина още от 1ви век. В момента в планината има 30 храма, от които Уанниен (万年 – Wànnián) е най-важният от осемте най-големи. Планината Цинчън (青城 – Qīngchéng ) е най – тихото и покойно място в света. Проходът Дзиенмън (监门 – Jiānmén ) e най-опасният път, а проломът Яндзъ (扬子 – Yángzǐ). има най – величествената гледка. Естествeно има и много други спиращи дъха гледки.
На 90 км. от Чънду (成都 – Chéngdū) се намира планинат Цинчън(青城山 – Qīngchéng Shān). На 700, 800 км. е Дзиуджайгоу(九寨沟 – Jĭuzhàigōu), 60 000 хектара примитивна гора, където обитават много диви и екзотични животни като диви прасета, мечки, змии. Цялата гора е обсипана с килим от цветя, езера и водопади. На 150 км. от Чънду (成都 – Chéngdū) се намира природният резрват Лежащият дракон, където живеят много панди, а на 240 км. на югоизток е гр. Дзъгун(自贡 – Zìgòng) известен с Музея на динoзаврите. Той е най-големият в югоизточен Китай. Още с отварянето му през 1987г., той се радва на голяма известност заради уникалната си архитектура и експонатите, които са като живи. Тук могат да се видят растения и животни от времето на динозаврите и редки видове динозаври.
Провинция Съчуан (四川 – Sìchuān) е известна като „Дом на небесното съкровище” от древни времена. Богословена е с красива природа на топографско изобилие и е дом на изумителна човешка цивилизация. Нейната история датира от векове. Тя е средище на брилянтни исторически и културни наследства, цветни и атрактивни етноси и фолкор, и огромен брой известни личности и литературни гиганти от различни периоди. Природа, цивилизции и много социални традиции и обичаи са се преплели един в друг, за да създадат „Дом на небесното съкровище”, който си е заслужил описания като „невероятен свят на природата”, „мистичен свят на култура” и „величествен свят на душата”. Природно надарен, Съчуан (四川 – Sìchuān) излъчва вечен чар на задълбоченост и мистерия, който е примамлив за безброй много посетители от Китай и цял свят. Красивата природа на Съчуан (四川 – Sìchuān) може да доведе до катарзис на ума и душата.
Провинция Съчуан (四川 – Sìchuān) е известна като „Дом на небесното съкровище” от древни времена. Фактът, че никоя друга провинция в Китай, освен Съчуан (四川 – Sìchuān), има честта да бъде наричана така, показва усърдието и мъдростта на съчуанските предци. Това е също и резултат от исторически промени.
Пейзажът на Башу (巴蜀)
Пейзажът на Съчуан (四川 – Sìchuān) се слави с неземна красота, която древните китайци почитали като „творение на боговете”. Уанг Бо (王勃 – Wáng Bó), един от четиримата литературни гении по време на ранната династия Тан (唐 – Táng) (618 – 907), описва Башу (巴蜀 – Bā Shǔ) като „Дом на небесното съкровище за пътешествия и свободно време и удивителна гледка”. През май 699 той напуска Чанг’ан(长安 – Cháng’ān) и се отправя към Съчуан (四川 – Sìchuān). По време на пътешествието той пише 30 поеми, с които изразява изумлението си от красотата на Съчуан (四川 – Sìchuān). Неговите писания са най-ранните доказателства за индивидуален пътешественик до Съчуан (四川 – Sìchuān) с туристически намерения. Следвайки Уан Бо(王勃 – Wáng Bó), най – великият поет от династия Тан(唐 – Táng), Ду Фу(杜甫 – Dùfǔ) също посещава Съчуан (四川 – Sìchuān) като открива нов екзотичен свят, който бил толкова различен от района около Централните равнини, от където той идва. Всичко било ново за него – планини, реки, хора, фолклор.
Културата Башу (巴蜀)
Съчуан (四川 – Sìchuān) е люлката на културата Башу(巴蜀 – Bā Shǔ), която е основна на местната култура и съществува с други етнически култури. За уникалността на тази култура свидетелстват много архитектурни открития, включително стояща бронзова фигура изкопана от Сансиндуейските(三星堆 -Sānxīngduī) останки датиращи от династии Шанг(商 – Shāng) (около 16-11в.пр.н.е.) и Джоу(周 – Zhōu)(11в – 256 пр.н.е.), златно фолио в формата на феникс, намерено сред 3000 годишните руини Дзинша(金沙 – jīnshā), много ковчези във формата на кораби, изкопани от кралското гробище, датиращо от ранния период на воюващите държави(страни), както и хилядолетни храмове и древни замъци, които все още съществуват.
Културата Башу (巴蜀 – Bā Shǔ) е съсредоточена в сърцето на Съчуанския басейн, от където се разпростира в съседните райони и си взаимодейства с други етнически култури в планините Хъндуан(横断 – Héngduàn) и Цинхай-Тибетското(青藏 – Qīng-Zàng) и Юннан-Гуейджоуското(云贵 – Yúnguì) плата около Съчуанския басейн.
Културата Башу (巴蜀 – Bā Shǔ) се различава от останалите култури в Цетралната равнина по съдържание. Тя почита супернатурализма и безсмъртните същества, докато културите в Централната равнина – ритуалите и благоприличието, а културата на Чу(Chu) – магьосничеството. В рамките на Башу(巴蜀 – Bā Shǔ), сектата Ба набляга на демонизма, докато Шу почита безсмъртието. Тези несъответствия рефлектират върху географските различия, които се разкриват в различните начини на мислене и различните културни асоциации и влечения.
През 5 000 години на съществуване,културата Башу(巴蜀 – Bā Shǔ) винаги е била на ниво. Тя е една от сновните произходи на китайската цивилизация и заема важно място в историята на китайския народ, най – вече в историята на цивилизацията около река Яндзъ(扬子 – Yángzǐ)..
Последните археологически открития от неолита в Съчуан (四川 – Sìchuān) са изложени в Джундзъпу(Zhongzipu) в града на Гуанюен(广元 – Guǎngyuán) при река Дзялин(嘉陵 – Jiālíng).
Съчуан (四川 – Sìchuān) е дом на много важни личности в китайската история. От Башу произлизат много литературни гиганти, които имат влияние върху цялата нация през живота си и в следващите години, като например четиримата велики поета от династия Хан – Съма Сянру(司马相如 – Sīmǎ Xiāngrú), Уан Бао(Wang Bao), Йен Дзюнпин(严钧平 – Yán Jūnpíng) и Ян Сюн(扬雄 – Yáng Xíong); Чън Дзъ’ан(陈子昂 – Chén Zĭáng) и Ли Бай(李白 – Lǐ Bái) от династия Тан(唐 – Táng); Су Шъ(苏轼 – Sū Shì) от династия Сун(宋 – Sòng); Ян Шън’ан(Yang Sheng’an) от династия Мин(明 – Míng); Джан Уънтао(Zhang Wentao) и Ли Дяоюан(李调元 – Lǐ Diàoyuán) от династия Цин(请 – Qīng); и известните модерни писатели Ба Дзин(巴金 – Bā Jīn) и Гуо Моруо(郭沫若 – Guō Mòruò).
Зона на древната култура Башу
Съчуан (四川 – Sìchuān) се намира в югозападен Китай и е зона на древната култура Башу от древни времена. Културната зона е географски обект, който е съсредоточен в Съчуански басейн, който покрива днешната провинция Съчуан (四川 – Sìchuān) и муниципалитет Чунцин(重庆 – Chóngqìng).
Топографски характерни черти
Съчуан (四川 – Sìchuān) има разнообразна топография, включваща басейн, плато, равнини, хълмиста земя, височини и планини. Грубо може да бъде разделена на 3 части: Съчуански басейн, Чунцин(重庆 – Chóngqìng). и вътрешната част на Съчуан (四川 – Sìchuān) и западната част на планинския район и продълженията на Цинхай – Тибетското плато.
Съчуанският Басейн е езеро със кървавочервени залежи от периодите на динозаврите. Известен е и като Червеният басейн. Гуанюен(广元 – Guǎngyuán), Я’ан(雅安 – Yǎ’ān), Сююн(叙永 – Xùyǒng) и Фъндзие(奉节 – Fèngjié) образуват низина във формата на диамант , която обхваща 170 000км². Западната част на Съчуанския Басейн е алувиална равнина – единствената в Съчуан (四川 – Sìchuān). Равнината на Чънду (成都 – Chéngdū) е най – плодородният и най – гъсто населеният район в Басейна. В древни времена е била известна като „Царството на Хуанян”(Huanyang – слънчевата част на Хуа), тъй като се намира на юг от планина Хуа.
Басейнът е обграден от високи планини, които служат за природна гранична ивица, която го разделя от съседните райони. Географската характеристика имала влияние върху създаването на културата Башу и нейното развитие. От една страна обграждащите планини басейна го изолират като независимо географско звено – познато в древността като „Затвореното царство”. От друга страна културата Башу демонстрира динамика както и вътрешна свързваща сила, въпреки, че произлиза от селкостопанска цивилизация и притежава белези на изолация и инертност.
Северозападен Съчуан (四川 – Sìchuān) се състои от платото Гардзъ – Аба – югоизточния ъгъл на Цинхай – Тибетското плато. Високопланинския район в горното течение на река Миндзян(岷江 – Mínjiāng) в северен Съчуан (四川 – Sìchuān) бил наричан Дзянюен(Jiangyuan) или „източник на река” в древни времена. Произлиза от древните култури Ди и Цяня също така и културата Башу. Планините Хъндуан(横断 – Héngduàn) в западен Съчуан (四川 – Sìchuān) е един от малкото райони в Китай, който има големи разлики в надморската височина. Тези планински форми са природни географски граници, които разделят Съчуан на източно селскостопански район и западен номадски регион, всеки, от които се отличава със своите географски, климатични; етнически, растителни и икономически характеристики.
Климатът на Башу
Климатът на Башу се характеризира от постоянни нощни дъждове през есента. Местна легенда разказва, че някога е имало пътник; човек, който оглеждал сливи и лодкар, които се молели на Бога на Земята по едно и също време: пътникът се молел за слънчеви дни, които да подпомагат пътуването му; човекът, отглеждащ сливи – за дъжд без вятър; а лодкарят – за вятър без дъжд, който да му помогне да превозва лодките. Богът на Земята задоволил всяко желание като им казал: „Слънчево през деня, дъждовно през нощта, вятърът ще вее при реката, без да достига сливовата градина.” Такъв е истинският климат в района на Бащу през есента.
Истинно, както легендата разказва, Съчуан (四川 – Sìchuān) често е ясен и слънчев през деня, небето блести от звезди и свети от луната, когато пада нощта. Но в полунощ, хората могат да се събудят от падането на дъждовните капки по прозорците и покривите.
Дъждовният климат е вдъхновил много поети, като най – известият шедьовър е този на поета Ли Шанин(李商隐 – Lǐ Shāngyǐn) от династия Тан(唐 – Táng) – „Думи на север в дъждовна нощ”.
Поемата от четири стиха споменава „дъждовните нощи при планина Ба” два пъти. Съществува и древна история за това как император Сюендзун(玄综Xuánzōng) от династия Тан(唐 – Táng) създава „Песен от дъжд и камбани”. Според „Мин Хуан Дза Лу”(Ming Huang Za Lu) или „Разнообразните записки на Мин Хуан”, по време на осмата луна от 15тата година на властването на Тиенбао(756). Император Сюендзун бяга в Съчуан (四川 – Sìchuān). След катерене на планините Цинлин(秦岭 – Qínlǐng), заедно със своята група достигнал до Баосие(Baoxie), където слушал ззвуците на дъждовните капки и камбаните и скърбял за покойната си наложница, Ян Юхуан. За да изрази скръбта си, композирал „Песен за дъжда и камбаните”.
Редки флора и фауна
Топографските и климатични разлики между източен и западен Съчуан (四川 – Sìchuān) се отразяват в биологичното разнообразие и превръщат провинцията в съкровищница на редки растения и животни. Съчуан (四川 – Sìchuān) има повече от 4,000 вида растения, включващи такива, които са по-стари и от гигантската панда като дървото на гълъба и бука и много други, извисяващи се беседки като глиптостробовидна метасеквоя, ели, както и древните палми и различни видове азалии и китайски каталп, които цъфтят в различни сезони.
В Съчуан (四川 – Sìchuān) изобилстват животните, като има повече от 1,100 вида гръбначни животни, които начисляват 40% от тези на цял Китай. Те включват 55 редки вида, които са включени в националната защита на животни. Сред тях са световно известната голяма панда, която живее най-вече в резерватите на Съчуан (四川 – Sìchuān), златокосата маймуна. Също могат да се видят и по-малки панди, елен с короненовидна козина. Всички тези животни, а и много други, са оцелели древни видове.
Голямата панда е едно от най-атрактивните животни, което обитава Китай и предимно Съчуан (四川 – Sìchuān). В древни времена тя е била смятана за благосклонно животно и за „пратеник на мира”, когато е била позната като „дзоую”(驺虞 – zōuyú) и била защитавана като божествено същество. От както голямата панда се храни с бамбук и не лови други животни, древните китайци я използват за символ на мир. Когато две антагонистични армии били въвлечени в разгорещена битка, биха я прекъснали ако другата страна вдигне знаме с „дзоую”(驺虞 – zōuyú). Заедно с екологичните промени и развиватието на човешката дейност, намаляването на естествената среда на пандите, те са принудени да намерят последният си подслон в планините в югозападен Китай.
Като най-старата икона на приятелство, мир и късмет, голямата панда представя хармоничния дух на китайската култура и е от историческа важност. Тя е колкото национално, толкова и световно съкровище и благословия за природата. Въпреки, че са дебели и тежки, пандите се движат с грация, белите и черни разцветки показват върховна комбинация и контраст на два от най – простите цвята. В древни времена са обичани, точно толкова колкото и днес.
Големите панди живеят в гъсти гори и котловини в Съчуан (四川 – Sìchuān), Шаанси (陕西 – Shǎnxī) и Гансу(甘肃 – Gānsù). Фосилите на голямата панда на 1 000 000 години са изкопани и представени като природно чудо на Съчуан (四川 – Sìchuān). Оцеляла милиони години, голямата панда живее като възхвала на красотата, ценностите и силата на живота.
Уникални пейзажи
Съчуан (四川 – Sìchuān) е благословен с много живописни природни чудеса. Едно от тях е Дзиуджайгоу(九寨沟 – Jiǔzhàigōu) – долина, дълбока 50км., намираща се в планините Миншан(岷山 – Mínshān). Може да се преведа като долина на деветте села(носи името на 9 тибетски села, които се намират тук). Долината се намира между 2000 и 3100 метра надморска височина и е композирана на 3 канала – Ръдзъ, Дзъджауа и Шуджън – покрива общо 720км.²
Зелените води, каскадните водопади, заснежените върхове, разноцветните гори и тибетският форклор са „Петте превъзходства” на пейзажа на долината, подчертани от уникалните геоложки и предисторически характеристики. Долината е заобиколена от планини с дузина снежни върхове, които се губят в облаците. Предисторическите гори се спускат по билата на планините чак до долината. Тук могат да се намерят над 2,500 вида флора и фауна като бамбук от ранния терциер и 311 редки вида от дивия свят, включващи видове национално защитени като голямата панда, златокосата маймуна и антилопата.
На 14. декември 1992г. Комитетът на ЮНЕСКО по световното наследство включва Дзиуджайгоу в списъка на световното наследство.
Зеленият свят на Бамбуковото езеро
На 60км. от Ибин(宜宾Yíbīn) се намира големият простор на бамбукови горички, които обхващат Чаннин(长宁Chángníng) и Дзян’ан(江安Jiāng’ān). Горичките се разпростират на 120км². Поради големината си, хората наричат този район „Бамбуково езеро”. Тъй като се намира в южната част на Съчуанския басейн, името му е известно като „Бамбуковото езеро на южен Съчуан”.
Повече от 500 малки и глеми хълмове са покрити с бамбукови горички, чиито рамер е рядко срещан в света. Тук се намират и много водопади. В този район растат повече от 30 вида бамбук, като горивият бамбук, сладкият бамбук, жълтият и бамбукът стрела. В горичките обитават и много редки животински видове.
Резерватът Сяоджайдзъгоу
Сяоджайдзъгоу се намира в Бейчуан (北喘Běichuān), град Мянян (绵阳Miányáng) и се разпростира на 450км.². Природният резерват е обитаван най – вече от голямата панда и златокосата маймуна. Тук е най – добре поддържаната природно екологична среда в цяла Азия. Състоянието на горите и дивия свят е най – доброто от всички райони на същата географска ширина в целия свят. Специалната геоложка структура и разликата във височината от 3219м. благоприятстват за растежа на повече от 1600 вида субтропични, умерени, умереностудени растения и безброй много видове насекоми, птици и животни, включително и 200 вида гръбначни. Сред тях са национално защитените голяма панда, златокоса маймуна, антилопа и близо 100 вида застрашени растения като китайския тис.
Интересно е да се види и свещената заснежена земя, която се намира при планините в Цинхай – Тибетското плато в югозападен Съчуан (四川 – Sìchuān). Безброй много туристи посещават това място заради невероятната красота, мистерия и чистота. Гледката на свещените планини и езера се запечатва за дълго в съзнаниетона всеки посетил това място заради начина, по който тя действа. Тази забележителност е известна като последната чиста земя в света.
Планините Гунгар и Съгунян
Други планини, които трябва да се видят са Гунгар(贡嘎Gònggá) и Съгунян(Siguniang). Планината Гунгар е най – високата заснежена от палнините Хъндуан в източната част на Цинхай – Тибетското плато. Висока 7556м., Гунгар е единайстата по височина в света и първата в Съчуан. Носи прозвището „Крал на планините в Съчуан”. Колосалните глетчери, живописните езера и горещите извори допринасят за карсотата на Гунгар. Планината Съгунян(4те млади жени) или „Кралица на планините в Съчуан” се намира в Сяодзин(小金Xiǎojīn). Висока е 6250м. Тя е втората по височна след Гунгар.
Каналът Conch
Каналът е уникална забележителност, която се намира на изток от планината Гунгар. В този район има много заснежени хълмове, които се извисяват над горите, ледници, които се разпростират по каналите като големи бели дракони. Каналът е рядък пример за ледници, които могат да се видят през цялата година.
Близо до ледниците има горещи извори и водопади, чиито температури достигат до над 90ºC. Поради тази причина туризмът се развива добре. Тук човек може да чуе звука при чупенето на лед, да се наслади на силата на природата и да погледа „Кралят на планините на Съчуан”.
Царството на жените
Езерото Лугу (Lugu) се намира на 118м. от Янюeн (Yanyuan). То е с 2680 м. надморска вичсочина и се простира на 52км². Този район се населява от хората мосуо(mosuo), част от етническата група Наси(Naxi), която все още практикува матриархат и „ходещ” брак. Такава примитивна народна система и мистична природна красота на района са спечелили на общността Мосуо призванието „Царство на жените”. Човек може да разбере защо толкова хора са напуснали големите градове и са се преместили на това изолирано място, когато види красивите пейзажи, честните и милосърдни хора и простия и лесен начин на живот. Времето като че ли е спряло на това спокойно място, където всички спомени и тревоги на градския живот скоро се заличават.
Водният проект Дудзянйен (都江堰)
Дудзянйен(都江堰Dūjiāngyàn) е напоителен проект конструиран от предците в Съчуан (四川 – Sìchuān). По време на периода на Бие Лин(Bie Ling), местните започнали да впрягат Дудзянйен водна система при отваряне на канали за отклоняване. През 3.век пр.н.е., управляващият Ли Бин(Li Bing) открил водния проект Дудзянйен(都江堰Dūjiāngyàn), чиято конструкция изтласкали икономиката и културното развитие на Чънду (成都 – Chéngdū).
Дудзянйен(都江堰), първият в света напоителен проект, е световно чудо. Конструкцията на водния проект формира сложна мрежа от пресичащи се напоителни канали в равнината Чънду (成都 – Chéngdū) . По време на династия Цин мрежата покривала 200 000 хектара в 14 района. Днес напоителната зона достига отвъд равнината Чънду (成都 – Chéngdū) до хълмистите райони в Съчуан (四川 – Sìchuān) през речните долини Миндзян(岷江Mínjiāng), Туодзян(Tuojiang), Фудзян(Fujiang) като достига до 7 940км. и напоява 600 000 хектара.
Дудзянйен (都江堰Dūjiāngyàn) е воден проект, който обслужва хората и до днес. Той е също много живописен район, където се намира и паркът Лидуей(Lidui). С прозвището „Първият парк в западен Съчуан” паркът демонстрира същността на китайските градински техники, подчертан от красивите водни пейзажи и буйните гори и растения. Друга интересна забележителност е паркът Тиенфуюен(Tianfuyuan) – 100 годишна чайна, която илюстрира чайната култура в западен Съчуан.
Лидуей е хълм, на който се намира храмът Фулун (Fulong), който пази културните реликви от династия Хан, включващи каменна статуя на Ли Бин(Li Bing). Павильонът зад храма е придружен от красива гледка.
От кулата Цинуей (Qinyan) може да се види панорамната гледка на древния воден проект. На изток от Дудзянйен (都江堰Dūjiāngyàn) е обширната равнина Чънду, на запад – реката Миндзян и древната пътека Сунмао (Songmao).
Водният проект Дудзянйен (都江堰Dūjiāngyàn) е паметник от древното наследство на човешката доброта и чудо в историята. През 2000г. ЮНЕСКО го вписва в Световното културно наследство поради природната, културна и научна важност на проекта.
Реката Дзиндзян (锦江)
Реката Дзиндзян(锦江 – Jǐnjiāng) е играла и играе важна роля във воденето на икономиката, социалното развитие и просперитет в Чънду (成都 – Chéngdū) . Тя свързва Чънду (成都 – Chéngdū) със света. В древни времена реките и езерата били от важно значение за транспорт на местните хора, посещаващи Съчуанския басейн.
Редове от древни поеми и прози показват, че Чънду (成都 – Chéngdū) е търгувал с Дзянсу(江苏Jiāngsū) и Джъдзян(浙江Zhèjiāng) с помощта на водния транспорт. По време на династии Тан ( 唐 – Táng), и Сун(宋Sòng) Чънду (成都 – Chéngdū) и Янджоу са носили прозвището „Най – известните градове под небето”. Реката също така стимулирала търговския бум в Чънду (成都 – Chéngdū) . По време на династия Хан, пазарите и търговските дейности около реката започнали да се развиват. По време на династия Сун, в Чънду (成都 – Chéngdū) всеки месец се състоявал специализиран търговски панаир: фенери за първия, цветя за втория, копринени буби за третия, брокат за четвъртия, ветрила за петия, тамян за шестия, седем съкровища за седмия, османтус за осмия, медицина за деветия, вино за десетия, сливи за единайстия и орнаменти за пролетния фестивал за дванайстия. Градът Чънду (成都 – Chéngdū) притежава красота, която се допълва от реката. В Чънду (成都 – Chéngdū) „реките са зелени, небето е синьо, вятърът е нежен, слънчевите лъчи са топли, а въздухът е свеж”. В града не може да се види планина, но когато се погледне на запад към река Яндзъ(扬子 – Yángzǐ)., може да се видят заснежените върхове на планината Силин(Xiling). Реки могат да се намерят навсякъде както и зеленина. Природата на Чънду (成都 – Chéngdū) вдъхновява много литературни творци както древни, така и модерни. Някои от тях са Съма Сянру(司马相如 – Sīmǎ Xiāngrú), Ян Сюн(扬雄 – Yáng Xíong), Чън Дзъ’ан(Chen Zi’ang) и много други. Реките са били природен елемент в културното развитие на Чънду (成都 – Chéngdū) и природната красота и богатото културно наследство са се вплели и така той е станал известен културен град в Китай.
В древността социалният живот в Чънду (成都 – Chéngdū) се състоял в народни опери, улични представления, поетични срещи. Когато хората се разхождали в свободното си време, те взимали със себе си табуретка. Западната градина и Западната кула станали известни в резулатат на социалните традиции като редовно се правели литературни сбирки. Много шедьоври от древността са сътворени на тези места, като например каменната резба „Западната кула Су – стил калиграфия”.
Възстановяването на проекта на река Дзиндзян(锦江 – Jǐnjiāng) е пример за подобряване на опазването на световната градска околна среда. През 1993г. Муниципалитетното правитество решава да отдаде 5 години и добро инвестиране за цялостна промяна на състоянието на реката. Изработена е дренажна система за изхвърляне на мръсотията, засадени са трева и дървета, построени са паркове около реката в традиционен стил и са реставрирани оригиналните древни сгради по брега на реката. Като резулатат реката се превръща в туристическа забележителност. През 1998г. проектът по възстановяване на реката печели 3 награди.
Проектът е образец в разрешаването на проблеми, които се срещат при речните градове и дава пример за великите постижения на хората, живеещи в Чънду.
„Съчуан” – на кратко от „Четирите долини и дефилета” – за пръв път се появява като име на провинция по време на династия Юен, което реорганизира района на Четирите долини и дефилета от предишната династия Сун в провинция с административен център Чънду (成都 – Chéngdū) . Прес 1939 правителството на националистите разделя провинция Сикан(西康Xīkāng) от Съчуан (四川 – Sìchuān). През 1955, след обявяването на Китай за народна република, провинция Сикан била премахната като територията й на запад от река Дзинша станал част от Тибет, а останалата – под юрисдикцията на Съчуан (四川 – Sìchuān). През 1997, Чунцин (Chongqing) става независим от Съчуан (四川 – Sìchuān) като се превръща в муниципалитет директно под властта на централното правителство, както Пекин, Шанхай и Тиендзин.
Произход и развитие на древната култура Шу
Древната култура Шу се заражда в равнината на Чънду (成都 – Chéngdū) . Петимата царе на Шу, Цан Цун (Can Cong), Бай Гуан (Bai Guan), Ю Фу (Yu Fu), Ду Ю (Du Yu) и Кай Мин (Kai Ming), всъщност са били пет племена, които са представлявали пет поколения, развили се от скитнически начин на живот като са ловили риба, дивеч до селскостопанско селище. Първоначално живели в пещери в планините Миншан, а след това се отправили към равнината на Чънду (成都 – Chéngdū) , където да се установят. С течение на времето различни номадски групи се присъединяват, за да създадат общности, а след това и градове. По времето на Ду Ю създават и държава с голяма територия.
Културните руини в Сансиндуей (三星堆 – Sānxīngduī), Дзинша и Шъарцяо, които са на около 3 000 години, доказват съществуването на най – ранните и най – големите градове на древните хора Шу в центъра на равнината на Чънду (成都 – Chéngdū) . Ковчежета във формата на кораби от ранния период на воюващите държави предполагат, че западната част на древния град е била столица на царството Кай Мин.
След дълъг период на миграция около равнината Чънду (成都 – Chéngdū) , най – накрая древните хора Шу се установили в центъра й. При разкриването на пустинята и реките в полза на човешките продуктивни дейности, те поставили солидна основа за днешния просперитет и изобилие на Чънду (成都 – Chéngdū) .
Руините Сансиндуей (三星堆)
В Съчуан (四川 – Sìchuān) трябва да се посетят и руините Сансиндуей (三星堆 – Sānxīngduī),. Както много други археологични открития, откриването на тази историческа забележителност става по драматичен начин. Един ден през 1931г, фермер на има Йен Даочън копаел напоителен канал в градината си. Той усетил с мотиката някакъв твърд предмет. Когато го изкопал, той видял, че е нефритен съд. Фермерът и неговото семейство продължили да копаят и така открили над 300 нефритени съда. Те са от първата група намерени реликви. Йен не знаел стойността на тези предмети. Той ги използвал само за хвалба и ги пращал като подаръци на роднини и приятели. Така новините стигнали до общността на археолозите и през 1934г. професор Гъ Уейхан (Ge Weihan) и член на университетския музей Хуаси отишли до изкопа и градината близо до дома на Йен, за да направят професионално археологино проучване. Това довело до изкопаването на още над 600 нефрита, камъни и керамични изделия. От тогава там не са правени никакви други изследвания.
Друго откритие било направено на 18. юли 1986г., когато работници от местна фабрика копали и открили нефритен предмет и голям брой културни реликви. Те включвали златна маска и скулпури от бронз. След около месец открили близо до първата копка още 1 300 предмета – 735 бронзови както и нефрит и слонова кост. По – късно, градските руини, намерени в Сансиндуей, показват, че е била столица на древното царство Шу по време на династия Шан.
Сред намерените бронзови предмети има и дърво, което било използвано като божествен предмет, който свързвал хората с рая. Великолепният майсторлък и забележителните визуални ефекти представят концепцията на древните хора Шу за божеството и легендите им за дървото и Бога на Слънцето. До сега други подобни предмети от стщия период не са открити в друга част на Китай.
Откриването на руините Сансиндуей дава нови възможности за тълкуване на историята и създава археологични легенди за двайсти век.
Руините Дзинша
Други руини, които трябва да се посетят, са тези в Дзинша (Jinsha) на северозапад от Чънду (成都 – Chéngdū). Открити са преди няколко години и са включени в топ листата на 2001г. за археологични открития. Тук са намерени повече от 1 300 предмета от злато, слонова кост, нефрит и мед. Смята се, че тук основната култура била Шъарцяо (Shi’erqiao) като се поддържала тясна връзка с хората Шу. Поради тази причина те преместили своята столица в Дзинша, когато Сансиндуей западнал.
Ъмей (峨眉)
От хълма Ъмей (峨眉E’mei) произхожда преклонението пред Самантабхадра (Всеблагият) – религиозна култура базирана на древната Шу митология за планините на безсмъртните. Хълмът Ъмей (峨眉E’mei) бил там, където за пръв път се появил „Безсмъртният път” и където обезсмъртеният таоист Тиенджънхуанрън (Tianzhenhuangren) получил своя „тао” или „път”.
Известният съвременен монах Шъ Ингуан (Shi Yinguang) е казал: „През последните два века всички големи и малки храмове на хълма Ъмей са били посветени на Самантабхарда Буда. Неговите последователи от цял свят посещават планината като тяхна свещена мека.” Това показва, че преклонението пред Самантабхадра (普贤菩萨 – Pǔxián púsà) има дълга история. Преди векове хълмът се е превръща в център на културата „Обща щедрост”. Това религиозно училище проповядва „Самовъзпитание на цялата природа и посвещение да се достигне до просветление и връщане към първичното състояние на вечност”. Този начин на мислене е повлиян от концепцията за безсмъртие.
Хълмът Ъмей (峨眉E’mei) се намира в южноцентрален Съчуан (四川 – Sìchuān). Той е на 7км. от града на планината Ъмей и 160км. от Чънду (成都 – Chéngdū) . Неговият уанфо (wanfo – 10 000 буди) се намира на 3 099м. надморска височина. На 6. декември 1996, планината е включена в Световното природно и културно наследство.
Вярва се, че будизмът на Ъмей (峨眉E’mei) съществува от близо 2 000 години като е минал през различни религиозни етапи – от зараждането на таоизма, пристигането на будизма, съвместното съществуване на таоизма и будизма, през западането на таоизма, последвано от бума на будизма до интеграцията му. По време на династия Цин, Ъмей е обявена за една от четирите свещени будистки планини в Китай и става известна с преклонението си пред Самантабхадра.
Планината Ъмей е свързана не само с будизма, но и с невероятните културни реликви, като например 400 – годишната стела, посветена на златната зала, построена по време на режима Уанли (Wanli)(1567-1573) от династия Мин. От едната страна на стелата е изписано „Новопостроената Да’ъ месингова зала”, а от другата – „Златната зала на планината Ъмей”. Надписите са много редки и ценни, защото са смесица от писмени знаци взети от произведения на калиграфа Уан Сиджъ (Wan Xizhi)от династия Дзин (Jin) и калиграфа Чу Суейлиан (Chu Suiliang) от династия Тан (Tang). Стелата е висока 2.30м. и широка 0.85м., като отгоре са гравирани два дракона, които играят с топка. Това е единствената древна месингова стела на планината и е в списъка със съкровищата на Съчуан.
В Тухлената зала на храма Уанниен се съхранява месингова статуя на Самантабхадра, яздеща слон. Статуята е създадена през 980г. Маоджън от храма Байшуей, който купил месинг срещу злато. Тя е висока 7.4 м. и тежи 62 тона. Самантабхадра носи златна корона и седи върху златно лотусово цвете на гърба на слона. Във всяка ръка той носи по един жезъл . Той гледа право напред и устните му са леко отворени като че ли проповядва.
Лъшан (乐山)
Една от най – големите и известни забележителности в Съчуан (四川 – Sìchuān) е Будата от Лъшан (乐山 – Lèshān). Когато човек посещава тази провинция, е задължително тя да бъде видяна. Толкова е голяма и внушителна, че може да спре дъха.
Будата от Лъшан (乐山 – Lèshān). е издълбана от бреговата част на планина Линюн (Lingyun) на източното било на планина Ъмей. Той седи до реката Миндзин (Minjing) повече от 100 години като гледа надолу към мястото, където се съединяват реките Миндзян (Minjiang), Даду (Dadu) и Цини (Qingyi).
Будата от Лъшан (乐山 – Lèshān). е най – голямата в света резба на стръмна скала, позната като „Планинският Буда” и „Будистката планина”.Това всъщност е седяща статуя на Майтрея (Maitreya) с лице, обърнато на запад, в нишата на планина Линюн. Висока е 71м., главата е с височина от 14.7м. и 10м. широка, раменете – 24м., ушите са дълги 7м. с дупки, позволяващи двама души да влязат във всяко едно, и крака, всеки, от които е широк 8.5м. като на тях могат да седят около 100 души. Въпреки огромните си размери, статуята е елегантна, детайлна и с добри пропорции, отразяващи великолепния артичстичен стил на разцвета на династия Тан.
Инициатор за направата на тази статуя е монахът Хайтун (Haitong) от храмa Линюн. Когато забелязал, че речните лодки били заливани от вълните на мястото, където се съединявали трите реки, той решил да направи статуя на Майтрея от скалистата планина и да използва магическата сила на Буда, за да обуздае вълните. Той пътувал в района на речната долина и до Хунан и Хубей, за да събере дарения. Статуята била започната през 713г. и завършена 90г. по – късно, през 803г., след тежка работа на 3 поколения каменни занаятчии.
Будата била конструирана със скрита дренажна система, която е важна за поддръжката на статуята. Удобни дренажни канали са яката и сгъвките на дрехите. Намерена е пещера зад ушите. Има и други пещери от страните на статуята.
На гърдите на Голeмия Буда има затворена пещера. Камъкът, който блокира входа на пещерата, е повредена стела, гравирана със съвременен надпис за реконструкцията на павильона Тиеннин (Tianning) по време на династия Сун (Song). В пещерата са намерени тухли, железен материал и оловни листа. Смята се, че дървеният подслон е построен над статуята, когато е завършена през династия Тан.
Храмът Линюн, зад дясната част на главата на Големия Буда, е построен по време на династия Тан. Той е известен като храмът на Големия Буда.
Планината Цинчън (青城)
Планината Цинчън (青城Qīngchéng) – известна също като Джанрън (Zhangren) и Чъчън (Chicheng) – се намира в град Дудзянйен, 66км. от Чънду (成都 – Chéngdū). Формирана е на скала и има 36 върха, най- високите, от които, са 1 600 надморска височина. Тя е известен планински курорт от древни времена.
Живописният планински район на Цинчън (青城Qīngchéng) е завет на хуманизма, който е центриран около пещерата на Небесния господар и храма Шанцин (Sahngqing).Той обхваща 36 върха, 8 големи пещери, 72 малки пещери, 108 живописни гледки. През последните векове красотата на Цинчън (青城Qīngchéng) се обогатява и от наследството на таостката култура, която превръща планината в мека на таоизма и й носи славата на „Петте небесни пещери” и „Столица на безсмъртните”. В планината Цинчън (青城Qīngchéng) се заражда таоизма. По време на късната източна династия Хан, Джан Даолин издига амвон, където днес има много исторически реликви, коитo се смятат, че са свързани с този таостки праотец. В края на 9.в., таоист на име Ду Дуантин живял 30г. в планината, където изучавал теорията и практиката на различние таоистки школи и написал повече от 30 таостки произведения, наброяващи около 250 тома. Те обхващат важна част от литературата на таоизма.
Планината Цинчън има голяма заслуга за развитието на таоизма и китайската култура. Интеграцията му в някои секти, теорията на промените, установена от Джан Лин, лечебните практики за поддържане на здравето, таоистката музика и кухня и много друга са се превърнали във важна част от традиционното китайско културно наследство.
Културни реликви на Трите Царства
Трите царства на Уей, Шу и У били трите местни режима, които съществували съвместно и се борили за сила през 3.в. Царството на Шу се намирало в Съчуан, където пазело стратегическите си пропуски, изпълнявало решителните си маневри, участвало в основните сражения, оставяйки след себе си много реликви, артефакти и легенди за своите герои.
Гуанюен е дом на съкровищата от наследството на Трите царства. За повече от 40 години, от 217 до 262, Шу владетелят Лиу Бей и неговите съветници и генерали, Джугъ Лян (Zhuge Liang), Джан Фей (Zhang Fei), Дзян Уей (Jiang Wei) и Уей генералите Дън Ай (Deng Ai) и Джун Хуей (Zhong Hui) оставят много реликви и артефакти. Древният град Джаохуа(Zhaohua) е смятан за „Градът на Трите Царства”. Древните реликви тук включват добре запазените пропуск Дзямън (Jiameng), гробницата на Пао Саннян (Pao Sanniang), крепостните руини Гуансуо (Guansuo) и храмовете на Гуанди (Guandi), Маркиз У и Маркиз Хоу. Реликви в Дзянгъ от времето на Трите Царства са храмът Джан Уан (Zhang Wang) и пропускът Дзянмън (Jianmen).
Земя на литературни личности
Съчуан има богато наследство на поезия, литература, калиграфия и картини. Подобни културни реликви са древният град Пън’ан (Peng’an), родното място на Съма Сянру (司马相如 – Sīmǎ Xiāngrú), мавзолеят Янсюн (扬雄 – Yáng Xíong) в Писян (郫县Píxiàn), паркът Кулата Уандзян (Wangjiang) в памет на поетесата Сюе Тао(Xue Tao) от династия Тан (唐 – Táng), храмът Шън’ан (Sheng’an) и езерото Гуей (Gui) в Синду (Xindu), мавзолеят на Джан Уънтао (Zhang Wentao) в Суейнин (遂宁Suìníng), бившата резиденция на Гуо Моруо (郭沫偌Guō Mòruò) в Лъшан (乐山 – Lèshān). както и много други. Всички тези забележителности увековечават лидерите в поезията, литературата и кръгове на изкуството на тяхното време и свидетелстват за репутацията на Съчуан (四川 – Sìchuān) като „роден дом на литературни личности и талантливи писателки”.
Чънду (成都 – Chéngdū) винаги е бил център на литература и изкуства и люлка на литературни гиганти. От Ханската династия такива са поетът Съма Сюнру (司马相如 – Sīmǎ Xiāngrú), писателите Уън Бао и Ян Дзюнпин; от династия Тан – Чън Дзъ’ан, поетът Ли Бай; известен литературен гигант от династия Сун е Су Шъ; по време на династия Мин такъв е бил Ян Шън’ан; от династия Цин – поетът Джан Уънтао, а модерни отличаващи писатели са Гуо Моруо и Ба Дзин. Както древен стих хвали: „От Башу произхождат литература и изкуства от древни времена и пролетта при река Дзиндзян продължава толкова дълго, колкото и вечността на Вселената.”
Фън Менлун(Feng Menglong), добре познат писател от времето на династия Мин, е казал: „Шу е земя на надарени жени от древни времена”. А според Лин Мънчу(Ling Mengchu) „жените винаги са били познат като всестранно развити” и „те добавят чар и елегантност”. Четирите най – известни жени от Съчуан (四川 – Sìchuān) са Джуо Уъндзюн(Zhuo Wenjun) от Ханската династия, поетесата Сюе Тао(薛涛Xuē Tāo) от династия Тан(唐 – Táng), поетесата от периода на Петте династии – Хуаруей(Huarui) и Хуан Чунгу(Huang Chonggu).
Известни градове, малки градчета и села и архитектура
В Съчуан (四川 – Sìchuān) има 7 „известни исторически и културни града” с национален статус – Чънду (成都 – Chéngdū), Лъшан(乐山 – Lèshān)., Дзъгун(Zigong), Йибин(宜宾Yíbīn), Луджоу(泸州Lúzhōu), Дудзянйен(都江堰Dūjiāngyàn) и Ланджун(阆中Lángzhōng) – и 26 градчета с провинционален статус.
Съчуан (四川 – Sìchuān) изобилства с древни разнообразни градчета. Отделно от 39те градчета, които са вписани в списъка за защитени такива като Чънсян(Chengxiang), Хуанлунси(Huanglongxi), Шанли(Shangli), Гаомяо(Gaomiao) и Лиудзян(Liujiang) има голям брой древни селa, които не са защитени или развити в туристическия бранш като Джуокъдз(Zhuokeji), Улонг(Wulong), етническото село Таопин Цян(Taoping Qiang), Баошан(Baoshan) и други.
В Съчуан (四川 – Sìchuān) има и много пътища, включващи южния път на коприната, пътя на ориза и древния път на чая и коня(от Сунпан(松潘Sōngpān) до Юннан(云南Yúnnán) през Маосйен(茂县Màoxiàn), Уънчуан(汶川Wènchuān), Дудзянйен(Dujiangyan) и Цюнлай(邛崃Qíonglái)).
В Данба(Danba), Таопин(Taoping) и Цянфън(Qiangfeng) човек може да намери много стари и уникални дървени постройки. Те са били древни резиденции на тибетци и имат велика историческа, културна и естетична стойност.
Традиционната съчуанска архитектура се състои от дворци, къщи с дворове(四合院 sìhéyuàn), къщи в редици, къщи с градини и ферми, но най – характерни са къщите с дворове(四合院 sìhéyuàn), и linpan къщи. Съчуанските къщи с дворове(四合院 sìhéyuàn) комбинират северен и южен стил, имат малки дворчета, големи покриви, високи плинтове, керемиди, външни затворени гледки и вътрешни отворени. Домът на семейство Лиу в Дайи е пример за резиденции в западен Съчуан (四川 – Sìchuān) от късната династия Цин. В Съчуан (四川 – Sìchuān) има много резиденции с дворове като 22 от тях в Чънду (成都 – Chéngdū) са защитени.
Прекрасната съчуанска опера
Съчуанската опера, известен стил в провинцията, муниципалитета Чунцин (重庆Chóngqìng)и някои райони в провинциите Гуейджоу(贵州Guìzhōu), Юннан(云南Yúnnán) и Хубей(湖北Húběi), е красив цвят в градината на китайската опера. Използват се различни характерни мелодии като Кунцян(Kunqiang), Гаоцян(Gaoqiang), Хуцинцян(Huqinqiang), Танси(Tanxi) и Дънси(Dengxi), включващи всички видове роли типични за китайската опера – шън(sheng) или мъжка роля, дан(dan) – женска роля, дзин(jing) – мъж с изрисувано лице, мо(mo) – мъж на средна възраст и чоу(chou) или клоун. Операта е добре посрещната от публиката заради уникалността, невероятното изпълнение, разнообразните герои и остроумните и хумористични линии.
Историята на Съчуанската опера
По време на късната династия Мин(明 Míng; 1368 – 1644) и ранната династия Цин(清Qīng; 1644 – 1911), период на въоръжени конфликти, населението на Съчуан намаляло драстично поради войните, природните бедствия и опустошителната чума. През 1680, само 500 000 души оцелели. Правителството на династия Цин(清Qīng; 1644 – 1911) заповядало имигранти от други провинции да се преместят в по – малко населените. От тогава Съчуан (四川 – Sìchuān) става място, където се смесват различни култури, с местни и имигранти, които живеят заедно. Така с навлизането на имигрантите, Съчуан (四川 – Sìchuān) започнал да се радва на икономически разцвет. По същото време, народното изкуство и характерните мелодии от всички краища на страната са събрани тук. За дълъг период от време различни видове изкуства се смесват с местните диалект, носии, народна музика и танци, издигайки се до нова регионална опера с характеристиките на Съчуан или Съчуанската опера.
Зрялата Съчуанска опера притежава 5 характерни мелодии. Дъндяо (Dengdiao) се развива от местни народни песни и Дуангунси(Duangongxi), древна народна опера, докато другите 4 типа мелодии се оформят след като са вкарани в Съчуан от други региони. Кунцян (Kunqiang) или Кунцю (Kunqu), бил представен от провинция Дзянсу (江苏Jiāngsū). Гаоцян(Gaoqiang) е вариация на Иянцян (Yiyangqiang) от Иян(Yiyang), провинция Дзянси (江西 Jiāngxī). Театрални трупи, които са се специализирали в Гаоцян, започнали представления от Чънду (成都 – Chéngdū) в началото на 18ти век. Танси (Tanxi), познато и като Гайбандзъ(Gaibanzi), произлиза от операта Цинцян в провинция Шаанси, където използват huqin като основен инструмент. Разпростира се в Съчуан чрез бунтовници, ръководени от Лъ Дзъчън и Джан Сянджун в края на династия Мин и озрява след дълъг период на еволюция. Хуцинцян е основен термин използван в Съчуан, който се отнася към Ърхуан и Сипи мелодии, които са създадени в провинции Анхуей (安徽Ānhuī), Хубей (湖北Húběi) и Дзянси (江西 Jiāngxī).
От 1980г. извънредни промени са заели място в киатйносто общество. С времето Съчуанската опера прави нов прогрес. Голям брой безценни досиета на Съчуанската опера са спасени и защитени. Много нови историчeски и модерни пиеси както и преведени традиционални пиеси са поставени и са спечелили одобрението на публиката. Такива пиеси са например „Пан Дзинлян”, „Четвъртото момиче” и „Живият призрак”.
През последните няколко века много драматурзи от Съчуанската опера са се отличили със своята компетентност, проницателност и находчивост. По – ранните автори като Хан Дзи’ан(Huang Ji’an), Джао Си(Zhao Xi) и Ин Джунси(Yin Zhongxi) и по – късни като Сю Фън(Xu Fen), Ли Минджан(Li Mingzhang), Уей Минлун(Wei Minglun) и Тан Су(Tan Su) имат заслуга в развитието на Съчуанската опера с нейните шедьоври.
Голям брой актьори и актриси са уважавани за своите представления: Тан Дзълин(Tang Zilin), Сяо Кайчън(Xiao Kaichen), Ян Сулан(Yang Sulan), Дзя Пейджъ(Jia Peizhi) и Тан Гуанти(Tang Guangti) от общността Санцинхуей от началото на 20в.; от средата на 20в. – Джан Дъчън(Zhang Decheng), Пън Хайцин(Peng Haiqing), Джоу Мулйен(Zhou Mulian), Ян Йоухъ(Yang Youhe) и Джоу Цихъ(Zhou Qihe) и от 80те години на 20в. – Сяо Тин(Xiao Ting), Лан Гуанлин(Lan Guanglin), Рън Тинфан(Ren Tingfang), Лиу Юн(Liu Yun), Чън Дзълин(Chen Zilin) и Тйен Манша(Tian Mansha). Всички те са признати за тяхната отдаденост на изкуството и изключителните им умения.
Съчуанската опера е изпълнена с духовитост и хумор. Други характеристики са комичният ефект и оптимизмът, които носят. Чрез операта човек може да разбере за отношението на съчуанци към живота.
Комедиите в Съчуанската опера начисляват много брой в традиционният репертоар. Представленията разказват за субекти от историята, фолклора и митологията както и за любовта. Има сатирични комедии като „Уреденият брак”, „Подарък роба”, „Три главоблъсканици за младоженеца” както и хумористични комедии –„Есенна река”, „Да накараш племеник да вземе изпит за военна служба”. Хуморът е един от първичните фактори, които водят до привлекателността на Съчуанската опера.
На първо място отговорни за успеха на комедиите са драматурзите, но важна роля играят и уменията на актьора. Смята се, че силата на операта се крие в младите мъжки и женски роли и ролята на клоуна, която е от първостепенно значение. Клоуните могат да бъдат грозни на вид, но с добри сърца или пък обратното, но най – дълбоко впечатление остават тези, които са грозни и отвън и отвътре.
Независимо какви са темата, историята или персонажите, които са използвани, духовитите драматурзи на Съчуанската опера влагат хумор. От 50те години на 20в. Тази традиция се развива и са създадени много нови комични персонажи. В „История за учен” се разказва за идиот учен на име Ни Дзюн(Ni Jun), който не разбира своята глупост докато не прави серия от глупави грешки.
Днес, Съчуанската опера, древно театрално изкуство, претърпява много реформи и промени.
Докато човек пътува в Съчуан, той бива омаян от провинциялната красота, която се крие в обширните бамбукови гори, зелените поля, разцъфващите цветя и кристалночистите реки. Но човек бива най – вече заслепен от изкуството – Съчунската опера, шоу с фенери, представленията с кукли, игра със сенки и други интересни артистични форми като баладите Нанпин и Сиедзю опера. Приятните и чисти народни изкуства са завещание за силните и жизнени хора от Съчуан. Всички тези видове изкуство се коренят в селата и малките градчета в и около Съчуанския басейн и на полетата и улиците, където обикновените хора работят и живеят.
Шоу с фенери
Преди години в една необикновена вечер в планинските райони на Съчуан (四川 – Sìchuān) по един неравен селски път се събрали фермери, които държали в ръцете си фенери, за да осветят пътя. Те се били отправили към шоуто с феери, рядко представление по това време. Сцената била декорирана с пъстри фенери, като най – големият бил закачен най – отгоре, около него по–малки. Изпълнителите танцували с фенери като описвали различни животни с тях – дракони, лъвове, крави, овце и еднорози.
„Северното Съчуанско шоу с фенери” е единственото подобно, което е все още известно. Добре приети от местните фермери, повечето представления се основават на фолклора или ежедневието на обикновените фермери. Те включват предимно два персонажа – дан (жена) и чоу (клоун). Тъй като хората, населяващи Съчуан са с чувство за хумор и оптимистични по природа, преобладаващият жанр е комедията.
С подчертана имитация на истинския живот, тези представления нямат точно определени обичаи. Напротив, изпълнителите използват народни песни и танци на северен Съчуан, както и вариетета, куклени представления, игра със сенки и представления с маймуни, като в тях се пее, разказват се истории и се тацува. Музиката произлиза от народни песни, Будистки химнове, сватбена музика. Някои от шоутата с фенери са предавани с времето като сред тях са „Джън Банцяо си купува буркан”, „Лорд Бао гледа в огледалото”, „Джоу Рън предлага пиле” и „ Търкалящи се фенери”.
Куклени представления
В куклените представления в северен Съчуан (四川 – Sìchuān)се използват големи кукли. Те са около 1.50м. високи и са с пропорциите на човек. Смята се, че този вид изкуство произлиза от провинциите на изток от Съчуан (四川 – Sìchuān) – Хунан(湖南 Húnán), Хубей (湖北Húběi), Гуандун и Гуанси и стига на север в провинцията чрез имигрантите по време на ранната династия Цин.
Ненадминати в Китай, големите кукли са изящно направени с ярки, с изражения на лицето. Повечето представления са преработени и озвучени с песни стил Съчуанска опера. Всички персонажи и декори са по модела на Съчуанската опера. От 50те години на 20в., когато кръгозорът станал по – обхватен, поради тази причина артистите заели много от модерните изкуства като музика, танци и изпълнение. През последните години, високотехнологичните методи започнали да се използват в куклените представления, иновациите събудили интереса на все повече и повече зрители, особено на децата. Освен традиционната опера, много други модерни, детски и митологични пиеси са поставени като например „Червените цветя в планинското село”, „Русалката”, „Приключенията на Сяолиндан”.
Съчуанската кухня
Човек, който е посетил Съчуан (四川 – Sìchuān), но не е опитал от кухнята, никога не е бил там. Съчуанската кухня смесва изисканите кулинарни традиции от различни региони и социални слоеве от високите класи до селските региони. Чарът на Съчуанската кухня се крие в многобройните вкусове и аромати. Кухнята се характеризира със сложността, която дава възможност да се създават нови ястия. За Съчуанската кухня може спокойно да се каже, че „може да задоволи вкуса на боговете както и на хората”. Тя е много повече от люта и пикантна. Всъщност, тя е разнообразна кухня, която се хвали със широкия избор на аромати и начин на приготвяне.
Съчуанската кухня датира още от времето на древните държави Ба и Шу, но става известна по време на династиите Хан и Дзин. Тя просперира поради следните причини: Съчуан е жадувано място за готвачи, тъй като тук има широк избор на сурови материали като диви животни в планините, риби и раци в реките, домашни птици и животни както и зеленчуци и бамбук, достъпни през цялата година. Тя също е богата на подравки като сол от Дзъгун, бяла захар от Нейдзян, оцет от Ланджун, соев сос от Дъян, сос от бакла от Писян, китайски бодлив храст от Маоуън, ферментирали соев боб от Юнчуан, горчица от Фулин, зеленчуци от Синфан и люти чушки от Чънду (成都 – Chéngdū). Съчуан е известен и с ликьора и чая като по – известни са Улянйе(Wuliangye), Лаодзяо Тъцю(Laojiao Tequ) и чай Туоча(Tuocha).
Местни обичаи са подпомогнали развитието на Съчуанската кухня. Исторически изследвания показват, че хората са харесвали разнообразни аромати, особено пикантните вкусове, още от античността. Аристократите и заможните хора често организирали банкети по различни специални поводи като сватби или по време на лов или екскурзии. По време на династия Цин вечерите се превърнали в обичай за обикновените хора. Когато традицията набира сили в обществото, голям брой професионални готвачи станали известни. Те предали своите умения на поколенията и така Съчуанската кухня се радва на голяма известност.
Друга причина за успеха на Съчуанската кухня е заемането от други стилове на готвене като нaпример този в императостич дворец, в официалните резеденции и обикновени домове както и ястия, характерни за различните етнически малцинства. Когато държавите Ба и Шу се разпаднали, заможните хора се преселили в Съчуан като донесли с тях обичаите на готвене на централен Китай. По време на следващите династии, управляващите, изпратени от императорите, представили на Съчуан характерните кухни за своите родни места. По време на династия Цин много хора имигрирали в Съчуан, най – вече от Хунан, Хубей (湖北Húběi), Гуандун и много други. Така Съчуанската кухня се развила още повече.
От 1930г. до 1940г. Чунцин(重庆Chóngqìng) е столица на Китай. По това време много лидери в бизнеса, учени и управници се местят в Съчуан. Заедно с това много училища и фабрики са преместени на същото място. Под влиянието на техните навици в готвенето Съчуанската кухня се доразвива като се смесват различни видове кухни. Така се повяват „Южни ястия с аромати от Съчуанската кухня” и „Северни ястия с аромати от Съчуанската кухня”.
Съчуан покрива повече от 560 000км² плодородна земя. Отглеждат се много домашни животни като овце, прасета, пилета, патици, гъски и зайци. Зелени зеленчуци като бабук, праз-лук, целина и спанак са достъпни през цялата година. Отглеждат се и много видове риба включително и шаран като повечето се смятат за най – качествените в цял Китай.
Уникални методи на готвене
В Съчуанската кухня рецептите наброяват около 4 000 като са разпределени в 5 категории – ястия за банкети, прости ястия, домашни ястия, ястия, които произлизат от традиционните селски банкети и пикантни закуски. Обичайно се използват около 30 начина за приготвяне на храната като някои от тях се използват от готвачите в цял Китай, а останалите са познати само на тези в Съчуан. Леко запържване, сухо пържене и сухо задушаване са характерни за Съчуанската кухня. При лекото запържване, месото и зеленчуците се бъркат докато се пържат в тигана олио за много кратко време. При сухото запържване те се режат на малки кубчета и се пържат в олио на среден огън докато не станат сухи и вкусни. При сухото задушаване месото или рибата се задушават докато не поемат аромата на подправките.
Тъй като Съчуанската кухня е люта и пикантна, има различни видове люто – сухо – люто, хрупкаво – люто, мазно – люто, горчиво – люто, свежо – люто(свежи зелени чушки), пикатно – люто(горчица), ароматно – люто(чесън, джинджифил, праз).
Местният климат е една от причините за пикантната и лютива Съчуанска кухня. В Съчуан е предимно влажно. Тъй като лютите чушки спомагат да се държи влагата настрана, хората са се вманиачили по лютото и пикантното. През зимата, този вид кухня помага на хората да се защитят от замръзване.
Освен характерните вкусове, Съчуанската кухня е известна и с три други уникални вкуса – странен, домашен и рибен. Странният се състои от комбинацията на сладко, солено, горчиво, люто, свежо. Подправки като джинджифил, чесън, прах от китайски бодлив храст, оцет, сол, сусамео олио всички те са смесени в едно. Като резултат е трудно да се намери точна дума за тази смес.
Известно ястие е свинско на късчета с аромат на риба. То включва комбинация от солено, сладко, горчиво и люто. Въпреки че мирише на риба, в приготвянето на ястието не се използва такава. Тайната се крие в подправките като джинджифил, чесън, сол, захар, винегрет, но най – важно е чилито.
Домашно приготвените ястия се състоят от продукти достъпни за обикновените хора. Те са изключително вкусни, но на вид не изглеждат като ястията за банкет. По принцип домашните ястия са солени, свежи и леко люти. Повечето жени умеят да готвят добре, но естествено вкусовете се различават.
Вкусните ястия не са привилегия само за професионалите готвачи. Съчуанската кухня се корени сред обикновените хора. Ако беше изолирана от тях, щеше да загуби силата и жизнеността си. Силната страна на Съчуанската кухня се крие в закуските, продавани на всеки ъгъл и в големите ресторанти при пристанищата. В началото на 20в., известните закуски Лай Танюен в Чънду били продавани на запуснати щандове. Най – вече хората от ниския клас си купували от тях.
Ястието „Късчета бял дроб” всъщност не съдържа бял дроб. Напротив, то е приготвено от нарязано говеждо, шкембе и език, и много подправки. Днес, то присъства в повечето менюта на известни китайски ресторанти. Танюен (пълнени кнедли, направени от оризово брашно, сервирани в супа) е много обичана закуска.
Бедните хора, живеещи около реките или на лодки използвали лютите и пикантни аромати, за да отстранят неприятната миризма на риба. Силните аромати сковават езика, като така им идва апетита. За разлика от хората от по – висока класа, които предпочитат да пишат, да четат поезия, работещите хора се стремят да преживеят като ядат долнокачествена храна. Единствените подправки, които те изполват, са сухи чушки, диви чушки, бодили и сол. Могат да сготвят всичко, което става за ядене, намерено в реките и планините.
В последните години Съчуанската кухня взима едно от челните места в Китай поради следните причини: Първо съчуанските ресторантите са едни от първите, които подпомагат народната култура. Народните култури на Съчуан са въплътени в интериора на ресторантите както и в методите на готвене. Друга причина е, че управителите на ресторанти са едни от първите в Съчуан, които изследват нови теденции на управление в кетъринга. Третата причина е, че китайският селски туризъм в Съчуан започва да разцъфтява през 90те години на 20 в. Туристи от градовете прекарвали отпуските си на село при роднини като се наслаждавали на красивите пейзажи и вкусната храна.
Хотпот (火锅)
Интересно преживяване в Съчуан е посещението нa ресторант, където се предлага хотпот(火锅 Huǒguō). Той произхожда от Чънду (成都 – Chéngdū) и е познат също като хуо гуо(火锅 Huǒguō). Представлява ястие, приготвено от различни видове меса и зеленчуци в бульон в голяма тенджера в средата на масата.
Основи на Съчуанския хотпот (火锅)
Използват се пръчки за хранене, с които се слагат продуктите с размер на една хапка във врящо на бавен огън олио. Когато вече са готови, се потапят в сос от люти чушки и чесън. Чинии, с тъкнонарязани меса и зеленчуци, са наредени около тенджерата, което позволява да се избира. Металната тенджера е част от масата като е поставена точно по средата, а отдолу има печка Традиционният бульон включва червени люти чушки, чили паста, олио и уникалната Съчуанска чушка. От нея езикът изтръпва и така се получава експлозия от вкусове. Традиционният пилешки бульон също помага при прекалено люто. Хотпот(火锅 Huǒguō) се сервира най – вече през зимата като. Хората се събират около кръгла маса, за да си разказват истории и да се насладят на приятна компания. Вечерята може да продължи повече от два часа Пикатният бульон става все по – пикантен с падането на нощта, а хората става все по – весели. Това древно ястие, датиращо от преди 1000 години, се предлага не само в Китай, но и в Монголия, Япония и Тайланд. Всеки регион има своята специфика в поднасянето на това ястие и се намират и различия в подправките. Но единствено Чънду (成都 – Chéngdū) може да се похвали с най – пикатните бульони и улегнала култура, която обича да седи около масата с часове, наслаждавайки се на изключително вкусни ястия.
Чаят в Съчуан
Съчуан е една от провинциите с най – дълга история в отглеждането и пиенето на чай в Китай. Още по времето на ранната Западна династия Джоу(周 Zhōu), преди около 3 000 години, тя е била известен район в произвеждането на чай.
В Съчуан планините, почитани от религиозни хора, са били известни с чая, който бил отглеждан там. Има много легенди, анекдоти, народни песни свързани с чая и неговата история.
Дудзянйен (横断 – Héngduàn) е дом на легендата за Шъннун(Shennong). По негово време хората се хранели само с месото на диви животни. Поради тази причина те имали проблеми със стомаха. Един ден, Шъннун спял под едно дърво. Започнало да вали и той отпил от дъждовната вода и сдъвкал няколко листа. За негова изненада, неприятният вкус излекувал проблемите със стомаха му. Така той опитал листата на стотици дървета и открил лек за някои подобни болести.
Друга легенда разказва за император от времето на династия Цин(清 Qīng), чиято коса побеляла, а той бил едва на 30. Той заподявал на лекаря до една година да я превърне в черна или го грози смърт. Опитите на много лекари приключили с провал докато една вечер императорът сънувал будистки монах, сочещ на запад, а с ръце описвал йероглифът „осмица”. Когато помолил монах да му разтълкува съня, той обяснил, че чаят Ушан(wushan), виреещ на хълм зад храма Каихуа в Дзинюен(Jinyuan) може да лекува болести и да посилва здравето, а осмицата символизирала „Изворът на осемте добродетели”.Императорът трябвало да пие чай с вода от извора и така косата му ще почернее. Той бил толкова щастлив, че нарекъл изворa „Свещен извор”, а чая – „кралско питие”.
Планината Мъндин(Mengding) е дом на някои от най – висококачествените чайове. Като един от китайските топ 10 сорта чай, чаят Мъндин покрива всички видове чай, които растат в планината, включително пет традиционни вида – Ганлу(Ganlu), Хуаня(Huangya), Шъхуа(Shihua), Уанчун Инйе(Wanchong Yinye) и Юйе Чанчун(Yue Changchun), както и първокласните зелени чайове – Хунцин(Hongqing), Чаоцин(Chaoqing), жасминов чай и Туоча(Tuocha). Този чай се отглежда в плантации на плаина Мъндин на 800м. надморска височина. Този район се радва на малко слънце и е уникалнa екологична среда, която спомага на дърветата да растат и да възпроизвеждат ароматни субстанции. Смята се, че чаят има магични свойства – 50 гр. от този чай могат да излекуват хронични заболявания, 100 гр. – могат да избавят човек от болести завинаги, 150 гр. дават нов живот, а 200 гр. могат да превърнат човек в божество. Чаят Мъндин винаги е бил считан за чудотворен за това и планината Мъндин се радва на такава известност.
Изкуството да се сервира чай
Една от най – ранните форми на чайни церемонии в Китай е Мъндин чайна церемония, която има две различни школи – „Небеси ветрове” и „Движещ се дракон”. Те се характеризират с елегантност и яркост. И двете изискват изтънчени умения и артистичност.
Церемонията на „Небесни ветрове” се смята, че е създадена от У Лиджън (Wu Lizhen) и жена му, „Феята на чая Мъндин”. Била измислена като церемония в чест на богинята Нюуа (Nüwa). Обикновено тя се прави на върха на планината като се очаква преди това изпълнителите да се окъпят и да запалят тамян. Атмосферата е тържествена, изпълнението е грациозно и елегантно като се обръша внимание на детайлите. В същия момент, аромати от чая се смесват с дима от горящия тамян. Единството между човек и природа е показано чрез тази церемония.
Смята се, че церемонията „Движещ се дракон” е създадена от прочутия монах Чанхуей от Северната династия Сун по време на уединението си в планината Мъндин. Всъщност тя се отнася към осемнайсетте стила на сервиране на Мъндин чай. Те обединяват традиционни чаени обичаи, военни изкуства и танци. Човек държи бронзов чайник с чучур, дълъг около един метър, сипвайки чай с грациозни движения, напомнящи тези на дракон.
Друг известен чай е този от Ибин (宜宾 Yíbīn). Този вид черен чай е един от трите най – известни. Земята тук е плодороднаа, а климатът мек . Има два сорта черен чай от Ибин – единият е Съчуански цунгоу черен чай. Той озрява бавно, листата му са нежни и се обработва лесно. През 50те години на миналия век той става популярен в Лондон. Днес се продава в Европа, Америка, Африка и Австралия.
Другият тип черен чай от Ибин (宜宾 Yíbīn) е черният чай с нарязани листа. Имат изключителен цвят и аромат. Чаят, направен от тези листа, е червен на цвят. Експортира се в Англия, САЩ, Франция, Австралия, Сингапур, Пакистан, Судан и Хонг Конг.
Чаят Сюея се отглежда от скоро в планината Цинчън(青铖 Qīngchéng) като се основава на традиционни техники на обработка. Климатът е подходящ и тук се отглеждат и много други растения. Листенцата на чая са малки. Много от продуцираните чайове са наименовани на формата на листата като например „Език на врабче”.
Песни по време на бране на чай
Фермерите от чайните плантации обичат да изразяват емоциите си в песни. Обикновено те са кратки, лесни за запомняне и замечтани. Има различни видове песни – за работа, при молитви, погребения и любовни песни.
Песента „Да занесеш чай на оризището” започва така: Аз сеех ориз на оризището, когато красиво момиче ми донесе чай.
Традиция в Съчуан е жените да носят чай, вино или посолени яйца на тези, които работят на полето.
Много от народните песни са изпълнявани по специални случаи – сватби, погребения. Погребалните песни описват много детайлно паметните процедури от миналото. Докато фермерите от Дудзянйен (都江堰Dūjiāngyàn) възпяват трудния си живот по време на погребение.
Любовните песни са най – красивите и звънливи песни в Съчуан (四川). В тези песни сервирането на чай е израз на любов. Влюбените изразяват своите чувства като канят на чай или ди подаряват един на друг чай.
Чайните в Съчуан са много бройни. Причината да привличат толкова внимание е, че те играят важна роля в социалния живот. Те служат за място за релаксация, срещи и развлечение. Хората изпитват голямо удоволствие да пият чай, да опитват различни закуски, да се наслаждават на изкуството и да си говорят в спокойните чайни.
Чаят е първото нещо, което малко дете започва да пие, след като вече е отбито. Той спомага на хората да развият мек и благ темперамент. Той също е извор на богат социален живот. Колкото повече чай пият, толкова по – благосклонни ще са хората.
Чайните са служили и като място, където се решавали кофликти. Когато се появят някакви неразбирателства между съседи, те изглаждат отношенията си в чайна под медитацията на по – стар уважаван човек. Двете страни могат да представят своите гледни точки преди медитаторът да произнесе своето решение.
Ако и двете старани са отговорни за спора, си разделят сметката, но ако само едната страна поема вината, трябва да се извинят и да платят цялата сметка.
Чайните предлагат и забавления. Всяка вечер се събират хора да пеят. Тук идват и хора да разказват истории. Освен чай, се сервират и сладки, цигари, слъчогледови семки, ядки и други закуски. Днес могат да се играят карти, шах, да се четат книги, весници, има и караоке, могат да се гледат и видеа.
Повечето чайни са построени от бабмбук, като масите и столовете са от същя материал. Най – вече се предлага жасминов чай, чай лундзин(longjing) и билоучун(bilouchun). Сервитьорите имат изклюителни умения. Могат да напълнят чашата с гореща вода преди да сте разбрали.
Чайните са много популярни в Съчуан. Могат да се намерят на всякъде, както и в курортите и тесните градски улички. Човек може да прекара целия си ден там докато води разговори и се потапя в традиционната култура на Съчуан.
Едно от трите пристрастявания е това към чая. Пиенето на чай е добро за здравето, но се смята и за изискано. За това то има такава слава. Вярва се, че единствено Чънду може да носи прозвището „Царството на чая”. За хората, живеещи в Съчуан, пиенето на чай е много по – важно от храната. Първото нещо, което те правят като станат, е да си сипят от горещата напитка. Чашата се пълни наполовина като се оставят изсушените листа да „подишат”. След това се заливат с вряща вода от по – високо, за да може да се извлече аромата на чая. Когато се постигне жълтозеленикавия цвят, човек трябва да си сръбне малко, за да може навлажи устата си преди да започне да пие. Само след две чаши чай, човек е освежен и е готов да започне деня.
Алкохолът
Историята на алкохолът, произвеждан в Съчуан, започва преди 3 000 години. Голям брой съдове за приготвянето и консумирането му са изкопани в руините на държавата Шу.
Шестте най–известни марки
Улянйе(Wuliangye) се приготвя от 5 вида жито – лепкав ориз, ориз, пшеница, царевица. Това питие има продължителен аромат и приятен остър вкус. Сладък на вкус и много освежаващ.
Луджоу Лаодзяо Тъцю(Luzhou Laojiao Tequ) се приготвя от преди повече от 1 700 години. По време на династия Мин той се превръща в твърд алкохол. Приготвя се от пшенична мая и…. Има приятен остър вкус и продължителен следвкус. Този алкохол е един от най – престижните в Китай.
Дзиеннанчун (Jiannanchun) се произвежда в Мянджу. По време на династия Тан се е приготвял специално за кралското семейство. Прави се от лепкав ориз, ориз, царевицa и вода от извора Юфей(Yufei) като се използват традиционни техники.
Цюенсин Дацю(Quenxing Daqu) се произвежда в Чънду. Означава „всички около просперитета”. Това е силен алкохол, направен от пшеница и брумкорн. Той е безцветен, чист и пивък. Познат е като „поетичен дух” заради аромата и чистия вкус.
Ландзиу (Langjiu)
За приготвянето му се използва висококачествена изворна вода и се съхранява в пещери. Това е единственият алкохол в Съчуан, който се приготвя със соя. Техниката му на произвеждане е подобна на тази на Маотай в провинция Гуейджоу.
Туопай Цюдзиу (Tuopai Qujiu) се приготвя в Шъхун (Shehong). Произвежда се от скоро и е нискоградусова напитка сладък вкус.
Кратко видео за Съчуан (English)
