Лексикални особености при диалекта Ган (Gàn fāngyán)
Според настоящите събрани разработки за диалектната лексика на говорите Нан Чанг и И Чун, на пръв поглед откриваме че диалектът Ган и другите близки с него диалекти имат специфични връзки，като влиянието от Пекинския говор (особено със Ся Дзянг Гуанския диалект) е най-дълбоко проявено. Това се вижда по-надолу, като се взима под предвид специфичната лексика на говора Нан Чанг. Но това първоначално мнение до голяма степен все още е под въпрос и е с хипотетичен характер тъй като все още не са направени всеобхващащи изследвания, водещи до това заключение.（По-надолу говорът И Чун ще бъде заменен за по-кратко с «диалекта И»）
Нан Чангският говор има някои думи сходни или близки с тези на диалекта У. Такива са например：
- 札实 [zhá shí]：结实 – силен, здрав (принасям плодове)
- 手节头 [shŏu jiē tóu]：手指 – пръст на ръката
- 大末节头 [dàmòjiē tóu]：大拇指 – големият палец на ръката
- 小末节头 [xiăomòjiē tóu]：小拇指 – малкият пръст на ръката
- 手节甲 [shŏu jiējiă]：指甲 – нокът
- 旧年 [jiù nián]：去年 – миналата година
- 榔头 [lángtou]：锤子 – чук
- 脚踏车 [jiăotàchē]：自行车 – колело
- 团近 [tuán jìn]：附近，周围 – наблизо, наоколо
Има някои думи, близки с тези на диалекта Сянг. Например：
- 墟 [xū]：（赶），集，场（宜：当闹）- развалини, руини
- 崽 [zăi]：儿子 – син
- 细伢子 [xìyazĭ]：小孩子 – малко дете
- 月光[yuèguāng]：月亮（宜：月烧。[yuè shāo]）- луна
- 线车（宜）[xiàn chē]：自行车 – велосипед
- 脑壳（宜）[năo ké]：头 – глава
- 发风（宜）[fā fēng]：刮风 – духа вятър
Има някои думи които се използват и в диалекта У и в диалекта Сянг. Като например:
- 打霍闪 [dá huò shăn]∶打闪 – свети светкавицата
- 落雨，落雪 [luòyŭ], [luòxuě]：下雨，下雪 – вали дъжд, сняг
- 起风 [qĭ fēng]：刮风 – духа вятър
- 雪烊（或融）了[xuěyang]：雪化了 – снегът се е стопил
За определяне на половата принадлежност на едно животно, особено често след наименуванието на животното се добавя“牯”(м.р.) и съответно“婆”(ж.р.). Това явление наблюдаваме и при диалекта Сянг.（Жителите на Южен Китай използват“牯”，“麻“，но в говора Сянг се употребява “牯”，“婆”）Голяма част от жителите на говора Нан Чанг си служат с използваните в Пекинския говор класификатори за животни – пред наименуванието на животното се добавят “公” и“母”. Освен това се е запазила и употребата на “鸡公”，“鸡婆” и други не многочислени класификатори. По-надолу са приведени примери за употребата на някои класификатори за животни, употребявани в диалекта И：
- 猪牯 [zhūgŭ]：公猪 прасе (м.р.)
- 猪婆 [pó]：母猪 свиня (ж.р.)
- 牛牯 [niúgŭ]：公牛 вол (м.р.)
- 牛婆 [niú pó]：母牛 вол (ж.р.)
- 马牯 [măgŭ]：公马 кон (м.р.)
- 马婆 [mă pó]：母马 кон (ж.р.)
- 驴牯 [lǘgŭ]：公驴 магаре (м.р.)
- 驴婆 [lǘ pó]：母驴 магаре (ж.р.)
- 狗牯 [gŏugŭ]：公狗 куче (м.р.)
- 狗婆 [gŏu pó]：母狗 куче (ж.р.)
- 描牯 [miáogŭ]：公描 котарак (м.р.)
- 描婆 [miáo pó]：母描 котка (ж.р.)
- 鸡牯 [jīgŭ]：公鸡 петел (м.р.)
- 鸡婆 [jī pó]：母鸡 кокошка (ж.р.)
В диалекта Ган се срещат и устойчиви словосъчетания и думи, наложи се с времето, които обаче все по-рядко се срещат в повседневната употреба. Например：
- 灰面 [huī miàn]：（В диалекта И：“无占” [wú zhān] – загар (пепеляво лице)
- 清汤 [qīngtāng]：（“肉汤” – супа от месо，“豆腐汤” – супа от доуфу）（В диалекта И：“包面” [bāo miàn]）- супа, бульон
- 额高 [égāo]：额 （В диалекта И：“逆头前” [nì tóu qián]）- чело (на човек)
- 日上 [rì shàng]：白天 – ден
- 先前日 [xiānqiánrì]=大前日 [dàqián rì] – изгрев
- 万后日 [wànhòu rì]=大后日 [dàhòu rì]（В диалекта И：“老后日” [lăo hòu rì]）- залез
- 憨 [hān]：顽皮 – тъп, глупак
- 寒蝶子 [hándiézi]：蚯蚓 – дъждовен червей
- 罗卜薯 [luóboshŭ]：番薯 [fānshŭ]：白薯 – сладък картоф
- 不做唧 [bù zuò jī]：不言语 – не говоря
- 瞌捆 [kē kŭn]：瞌睡 [kēshuì]（或：打盹儿）- дремя
- 话事 [huà shì]：说话 – говоря
- 特思 [tè sī]：特意 [tè yì]：故意（В диалекта И：“特巾”[tè jīn]）- нарочно, умишлено
В говора И Чун се срещат и някои любопитни примери：
- 趴纱 [pā shā]：蜘蛛 – паяк
- 大构 [dà gòu]：冻冰 – лед
- 地方 [dìfāng]：门坎儿 – врата
- 南长 [nán cháng]：地方 – място
- 口咖 [kŏu gā]：围嘴儿 – детски лигавник
Освен това съществуват и думи за лица и предмети (одушевени и неодушевени), разкриващи техният образен характер. Тези думи разкриват творческите подходи и методи прилагани от народонаселението в говоримия език. Тези съществителни имена използват абстрактна и специфична терминология, като сами по себе си принадлежат към два различни по своята специфика вида.
Роднинските връзки и отношения в китайския език, винаги са се подразделяли на две основни групи – обръщения използвани в присъствието на дадения човек за когото се говори и такива които се използвали без той да присъства. Това явление се е наложило с времето, като чрез него се разкрива наличието на по-близки взаимоотношения и чувства, както и проявата на вежливост. Също така, то задоволява различните изисквания на обществения живот и определя взаимовръзките в него. Разликите които откриваме в китайските диалекти на наименуванията на роднинските връзки не са големи. В това отношение Нан Чангският говор е най-близък с Дзянг Гуангския диалект.
Граматически особености на диалекта Ган
При диалекта Ган не се наблюдават някакви значителни разминавания с граматиката на общоговоримия китайски език (普通话). Въпреки че словообразувателният начин не винаги е същият，произнасянето на думите общо взето е идентично с това на общоговоримия китайски език (普通话). Произнасянето е или идентично с широкоразпространеното такова, или се наблюдават незначителни различия с него. За пример ще разгледаме три окончания：за Нан Чангския диалект – “子”за И Чунския говор – “立”и“积”。
Използването на следсъществителното окончание“子” при Нан Чангския говор е по-широко застъпено отколкото при общоговоримия китайски език (普通话). “桌子” – маса，“轮子” – колело，“鼻子” – нос и др. Тези думи като цяло съвпадат с тези от общоговоримия китайски език (普通话).“窗子” – прозорец （窗户），“磨子“ – точилен камък， “拐子“（瘸子）- куц човек и др.等等. Тези думи с Пекински говор имат малка, косвена прилика, но също така имат и широко разпространение на обширни територии. По-надолу са дадени примери, онагледяващи специфични, но типични за Нан Чангския диалект думи：
- 麻雀子 [máquèzi]=奸雀子 [jiānquèzi]：麻雀 – врабче
- 驼背子 [tuóbèizi]：驼背 – гърбав
- 崽哩子 [zăi lĭzi]：男孩儿 – дете от мъжки пол
- 女崽子 [nǚ zăizi]：女孩儿 – дете от женски пол
- 细入子 [xì rùzi]=细伢子 [xìyazi]：小孩儿 – малко дете
Това“子” не носи някаква спецефична конотация, просто в Нан Чангския говор няма окончание “儿”. Така например“老头子” [lăo tóuzi] носи същото смислово значение както и използваното в Пекинския говор“老头子”и“老头儿”。
“立” [lì]，и“积” [jī]，използвани в И Чунския говор са идентични с“子”，но се използват в рамките на определени ареали и райони. Например：
- “立”：伢立 [yalì]：男孩儿 – дете от мъжки пол
- 女立 [nǚlì]：女孩儿 – дете от женски пол
- 绳立 [shénglì]：绳子 – въже
- 盘立 [pánlì]：轮子 – колело
- 茄立 [qiélì]：茄子 – патладжан
- 鞋立 [xiélì]：鞋子 – обувки
- 麻雀鸟立 [máquèniăolì]：麻雀 – врабче
- 猴立 [hóulì]：猴子 – маймуна
- “积”：姐积 [jiějī]：姐姐 – по-голяма сестра (кака)
- 妹积 [mèijī]：妹妹 – по-малка сестра
- 细入积 [xìrùjī]：小孩子 – малко дете
- 燕积 [yànjī]：燕子 – лястовица
Използването на “立”и“积” при И Чунския диалект, все повече се увеличава ，а това на “子” – се съкращава. Може да се каже“包子”，“饺子”，“桌子”，“窗子”，“鼻子”，“拐子“，”驼背子“, като употребата на тези думи както и на други словоформи с окончанието “子” си остават. （Окончанието“积”е подобно на това което се използва в Сянгския диалект -“基”или“侪”като и при двата говора окончанията са с идентични свойства. Освен това, те имат и еднакъв произход, описан в 6-та глава – 57 страница.）
Личните местоимения в Нан Чангския диалект, освен тези в единствено число, имат две форми. Първата е широко използваната (устойчивата), а другата се е сформирала под влиянието на Пекинския говор и ето затова в устаната си форма с предимство се ползва широко употребяваната (на Сянгския говор).
- 我 [wŏ] – аз 我口里 [wŏkŏulĭ] 我们 [wŏmen] 文，又 – ние
- 你 [nĭ] – ти 你口里 [nĭ kŏulĭ] 你们 [nĭ men] 文，又 – ние
- 大家 [dàjiā] – всички 哪个 [năge]（指人或物-това (посочва лице или предмет)
Връзката тук се постига чрез използването на ”口” след съответното лично местоимение. Например: ”我口”（我的）,（谁的）
Указателните местоимения, както и местоименията за място или начин имат своите специфични особености, като заедно с местоименията на някои други диалекти имат и общи черти.
- 这个 – това
- 这些 – тези
- 那个 – онова
- 那些 – онези
- 什么？- какво?
Указателното местоимение [gè]（个）е с доста широка употреба. Ако след дадено съществително сложим ”个” ще получим значение указващо на местоположението на обекта，например ”这个客人”= ”这位客人”，или ”这只鱼”=”这条鱼”, ”那条墨”=”那块墨”，и т.н.
Местоимения за място： 这儿; 那儿; 哪儿
Местоимения за начин： 这样（做）; 那样（做）; 怎样，怎么
（“这样”，“那样”не дават информация за място или време，“样”често се използва в книжовната си употреба：这样（东西），那样（东西）
“到”по своята същност е глагол и е идентичен с употребата и смисловата конотация която носи“到”или“去” в общоговоримия китайски език (普通话). Така например:“他去过上海，我没有去过” – ”Той отиде до Шанхай, аз не отидох.”. Използвайки Нан Чангски диалект ще кажем：
他到过上海，我冒到过。[dàndàoguòshànghăiwŏmàodàoguò]
Но употребата на “到”след глагол е сходна със значението на “着” в общоговоримия китайски език (普通话). Идентично е по значение и с“倒” от Си Нан Гуангският говор. Например казваме:“坐着吃比站着吃好些”- „Да ядеш седейки е по-удобно от това да ядеш прав.” Същото изречение използвайки Нан Чангския говор би звучало така：
坐到吃比站到吃要好些。[zuòdàochībĭzhàndàochīyāohăoxiē]
Особеност в употребата има и “到”което може да се използва пред косвено допълнение. То по значение е еднакво с употребата на“给” в общоговоримия китайски език (普通话). Например“给我一本书” – „Дай ми книгата” или“拿一本书给我”，използвайки Нан Чангски диалект ще кажем：
拿一本书到我。[ná yī běnshūdàowŏ]
Тези изречения използвани И Чунския, Сянгския и У диалекти си приличат:
把本书我。[bă běnshūwŏ]
В Нан Чангския говор, конструкцията“拿………….到”често се използва за свързване，например “把那个东西拿给我”。По този начин，употребата на“到” се свежда до три категории или функции：първата е употребата му като глагол，втората – като състояние в процес (продължително състояние) и третата – като елемент за свързване на глагол и представя характера или целта на допълнението на глагола.
Окончанието “子”което се използва след наречие, е идентично по употребата си с окончанието ”儿” в Пекинския говор， близко по значение с “子” което се използва в диалекта У от СуДжоу както и на Шанхайската употреба на “叫”.
Например:
好好了走，不要跑。[hăohăolezŏu, bùyàopăo]（好好儿的走，不要跑。Диалекта У：“好好叫走不要跑。”）- „Спокойно си върви, няма нужда да бягаш.”
慢慢了吃。[mànmànlechī] （慢慢儿吃。Диалекта У：“慢慢叫吃。”）- ”Бавно яж.”
Текстът на китайски език
赣方言词汇特点
根据目前所搜集的南昌和宜春的一小部分方言词汇来看，我们的初步印象是，赣方言同其他姊妹方言有特殊来往，而受北方话（特别是下江官话）的影响最深。下面从这一观点出发介绍南昌话的特殊词汇。但是这个初步比较带有几分假设性质，并不是经过普查作出的结论。（以下宜春例注明“宜”字）
南昌话有些词语似与吴方言接近。例如：
- 札实 [zhá shí]：结实
- 手节头 [shŏu jiē tóu]：手指
- 大末节头 [dàmòjiē tóu]：大拇指
- 小末节头 [xiăomòjiē tóu]：小拇指
- 手节甲 [shŏu jiējiă]：指甲
- 旧年 [jiù nián]：去年
- 榔头 [lángtou]：锤子
- 脚踏车 [jiăotàchē]：自行车
- 团近 [tuán jìn]：附近，周围
有些词语同湘方言接近。例如：
- 墟 [xū]：（赶），集，场（宜：当闹）
- 崽 [zăi]：二字
- 细伢子 [xìyazĭ]：小孩子
- 月光[yuèguāng]：月亮（宜：月烧。[yuè shāo]）
- 线车（宜）[xiàn chē]：自行车
- 脑壳（宜）[năo ké]：头
- 发风（宜）[fā fēng]：刮风
有些词语是与吴，湘方言都相同的。例如：
- 打霍闪 [dá huò shăn]∶打闪
- 落雨，落雪 [luòyŭ], [luòxuě]：下雨，下雪
- 起风 [qĭ fēng]：刮风
- 雪烊（或融）了[xuěyang]：雪化了
动物的雅雄特别往往在动物名称后加“牯”，“婆”表示，这一点接近湘方言。（客家用“牯”，“麻“，而湘语用“牯”，“婆”。）可是南昌人多半采用了北方话，在动物名称前面加上“公” ，“母”，另外只保存了“鸡公”，“鸡婆” 等少数几个例子。下面用宜看话举例：
- 猪牯 [zhūgŭ]：公猪 猪婆 [pó]：母猪
- 牛牯 [niúgŭ]：公牛 牛婆 [niú pó]：母牛
- 马牯 [măgŭ]：公马 马婆 [mă pó]：母马
- 驴牯 [lǘgŭ]：公驴 驴婆 [lǘ pó]：母驴
- 狗牯 [gŏugŭ]：公狗 狗婆 [gŏu pó]：母狗
- 描牯 [miáogŭ]：公描 描婆 [miáo pó]：母描
- 鸡牯 [jīgŭ]：公鸡 鸡婆 [jī pó]：母鸡
赣方言也有一批词语，在旁的方言里很少遇见的。例如：
- 灰面 [huī miàn]：（宜：“无占” [wú zhān]）
- 清汤 [qīngtāng]：铁棍（比较“肉汤”，“豆腐汤”）（宜：“包面” [bāo miàn]）
- 额高 [égāo]：额 （宜：“逆头前” [nì tóu qián]）
- 日上 [rì shàng]：白天
- 先前日 [xiānqiánrì]=大前日 [dàqián rì]
- 万后日 [wànhòu rì]=大后日 [dàhòu rì]（宜：“老后日” [lăo hòu rì]）
- 憨 [hān]：顽皮
- 寒蝶子 [hándiézi]：蚯蚓
- 罗卜薯 [luóboshŭ]：番薯 [fānshŭ]：白薯
- 不做唧 [bù zuò jī]：不言语
- 瞌捆 [kē kŭn]：瞌睡 [kēshuì]（或：打盹儿）
- 话事 [huà shì]：说话
- 特思 [tè sī]：特意 [tè yì]：故意（宜：“特巾”[tè jīn]）
宜春话还可以提供一些有趣的例子：
- 趴纱 [pā shā]：蜘蛛
- 大构 [dà gòu]：冻冰
- 地方 [dìfāng]：门坎儿
- 南长 [nán cháng]：地方
- 口咖 [kŏu gā]：围嘴儿
以上有些词具有生动的形象性，显示了人民口头语音的一种创作方法。同抽象的专门名词术语的创制向比，可以说是属于两种不同的类型。
亲属称谓在汉语名方言总是有两套，分别用于当面称呼或向人引述。这也是一般语音的习惯，表示感情和礼貌，满足社会生活关系中的不同需要。汉语各方言的亲属称谓大同小异，南昌话在方面似乎更接近下江官话。
赣方言语法特点
赣方言的词法同普通话比较，没有十分显著的特点。可是构词方法尽管相同，语音材料却可以不同，或者语音材料相同而应用范围可以有广狭的差别。这儿只谈三个词尾：南昌话的“子”和宜春话的“立”和“积”。
南昌话的名词词尾“子”，比普通话的应用范围要广泛得多。“桌子”，“轮子”，“鼻子” 等等， 这些词儿大体上符合普通话的规范。“窗子” （窗户），“磨子“， “拐子“（瘸子）等等，这些跟北京话略有出入，但是在广大地区也还可以通行无阻。下面的例子却是南昌所特有的：
- 麻雀子 [máquèzi]=奸雀子 [jiānquèzi]：麻雀
- 驼背子 [tuóbèizi]：驼背
- 崽哩子 [zăi lĭzi]：男孩儿
- 女崽子 [nǚ zăizi]：女孩儿
- 细入子 [xì rùzi]=细伢子 [xìyazi]：小孩儿
这个“子” 尾并不带有感情色彩。由于南昌话没有“儿”尾，所以“老头子” [lăo tóuzi] 就相当于北京话的“老头子”和“老头儿”。
宜春话的“立” [lì]，和“积” [jī]，都相当于“子”，可是应用范围受了限制。例如：
- “立”：伢立 [yalì]：男孩儿 女立 [nǚlì]：女孩儿
- 绳立 [shénglì]：绳子 盘立 [pánlì]：轮子
- 茄立 [qiélì]：茄子 鞋立 [xiélì]：鞋子
- 麻雀鸟立 [máquèniăolì]：麻雀
- 猴立 [hóulì]：猴子
- “积”：姐积 [jiějī]：姐姐 妹积 [mèijī]：妹妹
- 细入积 [xìrùjī]：小孩子
- 燕积 [yànjī]：燕子
宜春话既有“立”和”和“尾，“子”尾的应用范围自然大大地缩小了，可以“包子”，“饺子”，“桌子”，“窗子”，“鼻子”，“拐子“，”驼背子“等这些词形似乎说明“子”尾的构词能力并没有减退。（“积”尾似于湘语“基”或“侪”同一性质，甚至同一语源。参看第六章57节。）
南昌话的人称代词除了第一身单数式以外差不多都有两种形式，一种是固有的，一种显然是接受了北京话或普通话的影响，而后者在于部学生口头逐湘占优势。
- 我 [wŏ] 我口里 [wŏkŏulĭ] 我们 [wŏmen] 文，又
- 你 [nĭ] 你口里 [nĭ kŏulĭ] 你们 [nĭ men] 文，又
- 大家 [dàjiā] 哪个 [năge]（指人或物）
表示领属关系都在后面加 ”口”，如 ”我口”（我的）,（谁的）。
指示代词和表示方位或方式的各种形式有自己的特点，也有跟其他方言共同之点。
- 这个
- 这些
- 那个
- 那些
- 什么？
[gè]（个）是较常用的一个量词。如果后面跟有名词，就得换一个与之相适应的量词，如 ”这个客人”= ”这位客人”，或”这只鱼”=”这条鱼”, ”那条墨”=”那块墨”，等等。
表方位：这儿 那儿 哪儿
表方式：这样（做） 那样（做） 怎样，怎么
（“这样”，“那样”不表方式时，“样”往往轻读：这样（东西），那样（东西）
“到”原来是一个动词，跟普通话的“到”或“去”用法和意义都相仿。比如说“他去过上海，我没有去过”，用南昌话说是：
但到过上海，我冒到过。
可是“到”附加在旁的动词后面，却相当于普通话的“着”。这同西南官话的“倒”相似。比如说“坐着吃比站着吃好些”，用南昌话说是：
坐到吃比站到吃要好些。
特别是这个“到”还可以用在间接宾语的前面，相当于普通话的“给”。比如说“给我一本书”或“拿一本书给我”，用南昌话说是：
拿一本书到我。
这句话用宜春话说就接近吴方言或湘方言了：
把本书我。
南昌话“拿………….到”往往连用，如 “把那个东西拿给我”。这样，“到”就有三种用法，三种意义：第一种是动词，第二种表示持续状态，第三种可以算是连动式中表示目的性补语的副动词。
重叠副词的尾“子”，相当于北京话的（儿）尾，很象吴方言苏州，上海一带的“叫”。
例如：
好好了走，不要跑。（好好儿的走，不要跑。吴：“好好叫走不要跑。”）
慢慢了吃。（慢慢儿吃。吴：“慢慢叫吃。”）
