Историческа справка
След образуването на Китайската народна република през 1949 г. в страната действа система на високоцентрализирана планова икономика. През 1978 г., след приключването на бедствения период на „велика културна революция”, Китай поема курса към коренна реформа, като постепенно преминава от планова към пазарна икономика.
Задачата на провежданата в КНР стопанска реформа е да се повиши темпът на развитие на икономиката, да се завоюват по-изгодни позиции в международното разпределение на труда и да се издигне жизненото равнище на населението. Направеният опит с „културната революция” (1965-1975) е бил напълно несполучлив. С основание той се приема като трагичен период в икономическото развитие на страната, макар че и тогава то не е било спряло. За периода 1966-1978 г. промишленото производство е увеличено 3,5 пъти, основните производителни фондове – 3,1 пъти, при годишен темп на прираста на промишлената продукция от 9%.
Първият етап от историята на реформата и отварянето към света е 1978-1991 г. До 1984 г. реформата обхваща основно селото, а в градовете се провежда експериментално разширяване на самоятелността на предприятията. Създадени са 4 специални икономически зони и са отворени 14 пристанищни града. След 1984 г. реформата се разгръща напълно и е насочена най-вече към града. В този период се отваря достъпът до делтата на Яндзъ, появяват се хайнанската специална икономическа зона и Пудун в Шанхай.
Вторият период започва през 1992 г. и продължава и сега. Това е период на институционална промяна, целяща създаване на социалистическа пазарна икономика. В основата й е преобразуването на държавните предприятия, системата на макрорегулиране, а също така на финансовата, бюджетната и външнотърговската система.
Особено големи са успехите в развитието на промишлеността на Китай през последните 20 години. Темповете на увеличаване на промишлената продукция са още по-високи. Създаваната в периода 1979-2000 г. годишно в промишлеността добавена стойност е възлизала на 11,6% срещу 11,5% за периода 1952-2000 г. През 2001 г. фондовете на държавните предприятия са възлизали на 13 трлн. 418 млрд. и 400 млн. юана. През същата година добавъчната стойност в промишлеността е била в размер на 4 трлн. 260 млрд. и 700 млн. юана, което е било с 8,9% в повече от достигнатото предишната година. За малко повече от 50 г. увеличението на промишленото производство е било десетки и даже стотици пъти.
Още през 1996 г. по производство на въглища, стомана, цимент, химически торове и телевизори Китай е бил на първо място в света. Неговото производство на цимент през 2002 г. представлява 1/3 от световното (1 720 000 хил. т) и на стомана – 1/5 от него (886 748 хил. т).
По време на „културната революция” увеличението на продукцията на тежката промишленост е 4,3 пъти, производството на предмети за потребление – 2,8 пъти, а на селскостопанските произведения – само 6,7%. При това огромна част от предприятията в тежката промишленост са се изграждали като нови при наличие на значителен потенциал в старите заводи, които са се нуждаели само от модернизиране. Залагането на огромни капиталовложения в много нови обекти е затруднило бързото им въвеждане в експлоатация и е довело до голямо оскъпяване на тяхното изграждане. Въпреки желанието за интензивно развитие на икономиката на практика то е било екстензивно. Същевременно получилото се преголямо преливане на доход от селското стопанство към останалите отрасли е довело до още по-голяма от съществуващата преди това диспропорционалност в развитието на народното стопанство. Темпът на увеличаване на промишленото производство за 1952-1981 г. е превишил 7,3 пъти този на селскостопанските произведения.
Постигнатото икономическо развитие по време на „културната революция” далеч не може да се сравнява с реализираните в КНР след въвеждане на новата система на стопанско управление темпове. По време на нея, както и преди направляването на народното стопанство продължава да се осъществява от държавата. Тя определя степента на натрупване на средствата и насоките на тяхното изразходване, съотношението между отраслите и сферите в народното стопанство, темпа на увеличаване на брутния национален продукт и т.н. Сега за разлика от времето на „културната революция” механизмът на функциониране на стопанството е противоположен. От сковаността, в която беше поставено функционирането на националния икономически комплекс, се преминава към максимално допускана самоинициатива на всички стопански звена върху принципите на пълнокръвно протичане на стоково-паричните отношения. Тъкмо в това се крие разковничето, довело до реализиране на неподозирани преди високи темпове на развитие на народното стопанство на КНР.
По всички основни икономически направления е налице тенденция на бърз възход. Особено силно той е изразен за периода 1986 – 1988 г. – нещо, което рядко се случва дори и в държави като Япония, Република Корея, провинция Тайван, Сингапур и др., оказали се дълго време при изключително благоприятни икономически условия на развитие. Още през периода 1980 – 1988 г. при най-голямо население в света годишното увеличение на БВП е КНР на един човек е било 9,2%, каквото не е имало в друга страна ( в република Корея то е било 7,7%). Но и през останалите години постигнатото буди удивление, като се имат предвид огромните мащаби на народното стопанство и трудностите, в които функционира националният икономически комплекс на КНР.
Почти двойното нарастване на националния доход говори за ускорено повишаване на обществената производителност на труда, което за КНР е от особено голямо значение. Върху основата на него най-добре може да се разкрие интензификацията на производството и съотношението, в което се намира китайската икономика с тази на развитите държави. От него се съди в каква степен страната е в състояние да е равностоен партньор на най-развитите държави на международния пазар.
Не може да не буди възхищение фактът, че през 1992 г. общата промишлена продукция се е оценявала на 368,2 млрд. долара, което по съпоставими цени е с 287% повече от предишната година и 5,7 пъти над постигнатото през 1978 г. Средногодишното увеличение в периода до 1990 г. е 13,1%, което е със 7,5% по-високо от планираното. В държавния сектор на промишлеността темпът е бил 7,3%, в колективния – 17,6%, а в съвместните предприятия с участия на чужд капитал и в тези само с чужд – 74%. Делът на колективния и държавния сектор в промишлеността се е намалил от 97,6% през 1985 г. на 91,4% през 1990 г. и на 90,2% през 1991 г. (54,6% държавен и 35,6% колективен), 5,4% едноличен и частен и 4,4% съвместен и чужд капитал. В края на 1990 г. основните фондове на промишлените предприятия в страната, които са функционирали на принципа на самоиздръжка, са достигнали 1400 млрд. юана, т.е. в сравнение с 1985 г. увеличението е два пъти. На следващата 1991 г. тези предприятия са били 75 хиляди.
Този изключително висок темп на увеличение на промишленото производство извежда КНР на предни позиции в световното стопанство по отношение на редица производства преди всичко от тежката промишленост. През 1992 г. в страната са произведени 1110 млн. т въглища при 618 млн. т през 1978 г., 747 млрд. квт. ч. електроенергия срещу 256 млрд. квт. ч. през 1978 г., 140,74 млн.т нефт срещу 104 млн.т през 1978 г., 15,7 млн.куб.м природен газ, 5,3 млрд.т руда (1991) и 80 млн.т стомана срещу 31,78 млн.т през 1978 г. По някои от тези производства КНР вече е на първо място в света, а за други това ще стане в близките години. Но при наличие на такъв невиждано висок темп на икономическо развитие и тези резултати не удовлетворяват напълно по отношение на електродобива, макар че в дадената насока през 1992 г. Китай вече е на четвърто място в света. Затова се предвижда към края на века добивът на въглища да достигне 1,4 млрд.т, а на нефт – 200 млн.т.Извънредно големи са успехите и в машиностроителната и електронната промишленост. Стойността на произведената от тях още през 1992 г. продукция възлиза на 355,4 млрд. юана.
Макар нуждата от енергия да става все по-остра, производството на каменни въглища бележи застой, дори се намалява въпреки големите възможности на Китай. При 984 452 млн.т доказани през 2001 г. запаси в света техният размер в Китай възлиза на 114 500 млн.т, т.е. около една девета част. Изхождайки от чисто екологични съображения, добивът на каменните въглища в Китай от 1023 млн.т през 1999 г. се намалява на 960 млн.т през 2001 г. Това напълно съответства и на възприетата от същите съображения линия за намаляване добива на каменни въглища в развитите държави – от 99 млн.т през 1999 г. в ЕС той се намалява на 77 млн.т през 2001 г.
Като изключително правилна следва да се оценява и провежданата политика на възможното сравнително най-ефективно съотношение между подотраслите в промишлеността. Във всички тях темпът на увеличаване е възходящ, но с ясна изразена тенденция на коригиране на допуснатата преди диспропорционалност. Въпреки предимството, което има тежката пред леката промишленост, между тях не бива да има разрив. Защото всяко по-голямо откъсване на тежката от леката промишленост води до задържане развитието общо на промишлеността, а от тук и на целия обществен производствен процес. Нещо повече, като се има предвид съществуващата в страната голяма традиция в развитието особено на някои отрасли на леката промишленост и на личните производствени мощности, увеличеното в тях производство би довело до натрупване на далеч повече средства, отколкото в тежката промишленост. За КНР, която изпитва голяма нужда от средства, такъв подход е изключително важен и той е добре познат от опита на промишлени развитите държави. Затова върху основата не само на изграждане на нови, но и на технико-технологическо обновяване на съществуващите мощности може да се стигне до изключително високи темпове на увеличаване продукцията на леката промишленост. През 1992 г. тя е възлизала на 1750,6 млрд. юана . Особено големи са тези възможности в текстилната промишленост, производството на велосипеди, на цветни телевизори и изобщо на битови електрически стоки, на детски играчки и други.
КНР е една от най-големите производителки на памук в света. От вносител тя се превръща в износител на памук и фактически диктува условията на международния пазар на памука. Вече се смята, че в дадената насока на международния пазар равносилно се е явила още една държава и то далеч по-мощна отколкото бившия СССР. Върху основата на тази суровина в страната по дълголетна традиция текстилното производство е получило голямо развитие особено през последните години. През 1991 г. износът на текстил и на дрехи е достигнал рекорд – 16,7 млрд. долара, като се е увеличил с 24% в сравнение с 1990 г., когато е бил 13,5 млрд. долара и съответно увеличението е било само 4%. Стига се дотам, че сега КНР продава на Русия огромно количество текстилни и кожени стоки срещу вноса от нея главно на стомана и химически торове. Същевременно в стокооборота между двете страни ще се дава предимство на увеличаване дела на наукоемката продукция, на машините и електрониката.
Въпреки тези успехи в КНР се осъществява още по-голямо разширяване и модернизиране на текстилната и шивашката промишленост с оглед необходимостта от рязко повишаване качеството на текстилните произведения. В шивашката и текстилната промишленост има 35 000 предприятия с 3 млн. работници и производство на 3 млрд. изделия в година. През 1992 г. са заложени 1,2 млрд. долара за модернизация на производството главно на техническата база, където и морално, и физически значителна част от мощностите са остарели. Смята се, че една четвърт от 30-те милиона вретена трябва да се заменят с автоматично оборудване. Ще се финансират 473 технологически проекта за производството на модни готови дрехи, предназначени за износ. От производство ще бъдат извадени 200 000 тъкачни стана. Предвижда се широко привличане на капитали отвън и създаване на съвместни предприятия, а също изграждане на шивашки предприятия и в други държави.
Но от това съвсем не следва, че в сега съществуващата техническа база не са направени някакви сериозни усъвършенствания. Още в периода 1985-1990 г. производственият асортимент на текстилното обзавеждане се е попълнил със 100 нови модела машини и са внедрени 20 оригинални технически решения. През 1990 г. 15% от парка на оборудването на текстилните предприятия в КНР са съответствали на световното равнище на технологиите в отрасла в края на 70-те и началото на 80-те години. Същевременно в рамките на този период са усвоени 40 най-нови технологически процеса, разработени в други страни. Затова сега китайските предприятия са в състояние да изработват самостоятелно преобладаващата част (70-80%) от внасяните текстилни машини. За последните 5 години са изразходвани повече от 60 млн. долара за закупуване на модели, служещи за ориентири при производството на собствени текстилни машини. Въпреки това е бил изработен план за още по-ускорено модернизиране на текстилното производство през периода 1991-1995 г. с цел още по-бързо издигане качеството на текстилното производство и обогатяване на неговия асортимент.
Известна е традицията в Китай за широко използване на велосипеда като превозно средство. Затова в страната отдавна вече е силно развито производството на велосипеди. През 1990 г. са били произведени 31,4 млн. велосипеда при 41,4 млн. през 1988 г. Но само през първото полугодие на 1991 г. са били произведени 18 млн., което показва, че отново се отива към тяхното увеличаване. Възможностите са за 56 млн. велосипеда, произвеждани в 465 предприятия. В страната е имало 350 млн. велосипеда, което значи, че през 1990 г. на сто човека са се паднали по 34,2 броя. Още през 1990 г. на международния пазар са били продадени 308 млн. (Хонконг – 1,8 млн. на сума 81 млн. долара, на САЩ – 600 000 – 81 млн. долара, на ФРГ – 70 000) и т.н. Само през първото полугодие на 1991 г. са били изнесени 3 млн. на сума 163 млн. долара, което говори за перспективата, която има производството на велосипеди.
В КНР се произвеждат и леки коли. През 1990 г. производството е възлизало на 500 000. Тогава в Китай на 2000 души се е падал по 1 автомобил от типа „Седан”. Непрекъснато се увеличават съвместните предприятия в автомобилното производство. От 40-те автомобилни компании 33 са създадени на съвместно владеене на собствеността, 3 напълно контролирани от чуждия капитал и 4 са кооперативни при участие и на членове на други страни. Съвместните предприятия са с най-известни фирми като „Фолксваген”, „Ситроен” и др. Въпреки това търсенето на леки коли на вътрешния пазар е голямо. Но засега, а на вярно и за дълго напред, предлагането на пазара на леки коли ще бъде значително по-малко от тяхното търсене.
Развитието на електрониката в Китай също бележи големи успехи. Това доведе до бързо модернизиране на производството в много отрасли на промишлеността, включително и на леката промишленост. Особено големи са успехите в създаване на електронна битова техника и на радио техника. Вече е в историята изостаналостта на страната в производството специално на телевизори, включително и на цветни. За периода 1979-1989 г. средно годишното увеличение на произведените телевизори е било 43,6%, а на цветните 110%, при нараснала продажба на дребно 39,7%, и увеличения на покупателната способност на населението 6,9%. Само през периода януари-ноември 1990 г. са били произведени 8847 хил. цветни телевизора. Още в края на 1989 г. в китайските семейства е имало 165,93 млн. телевизора с цветно изображение, или 149 апарата на 1000 жители, включително в градовете – 417, и в селата – 70 телевизора. През 1992 г. търсенето на цветни телевизори е превишавало 3 пъти тяхното производство, което е било в размер на 30 млн. През 1981 г. е създадена японско-китайска фирма за производство на цветни телевизори. Нейният капацитет е бил 600 000 броя годишно. Годишно тя е продавала 200 000 телевизора в КНР и толкова в САЩ, Латинска Америка и Европа, а останалата част – в страните от Азия и на бившия СССР, където са продавани 60-70 000 телевизора.
Разбира се, в обзавеждането на градските и селските семейства със съвременни домакински технически средства различието в някои отношения е значително. Общо взето и то съответства на съотношението на получаваните от тях доходи. Понастоящем на 100 градски семейства се падат 154 велосипеда, 51 шевни машини, 88 перални, 78 хладилника, 112,5 цветни телевизора, 14,5 мобилни телефона. В същото време в една селско домакинство въпреки невероятно бързото увеличаване размера на всички тези технически средства все още е налице чувствителна разлика с тяхното притежаване от градското население.
Отбелязва се, че в КНР се отделя голямо внимание на производството на детски играчки. По традиция то винаги е било много голямо, но в последните години получава и съществено качествено подобряване. Налице е голямо производство на детски играчки с електронно управление.
Не може да не се оценят като високи темповете, с които се увеличава селскостопанското производство. В някои направления те са просто смайващи. През 1990 г. произведеното зърно е било 425 млн. тона, което е с 4,3% повече от 1989 г., а за памука и захарта – с 10%. Произведеното през 1992 г. зърно се увеличава на 442,6 млн. тона, от което само пшеницата 101 млн. тона при 85,8 млн. тона за 1985 г., и царевицата – на 106,9 млн. тона при 63,8 млн. тона за 1985 г., захарта – на 16 млн. тона срещу 4,51 млн. тона за 1985 г. В сравнение с 1980 г. производството на месо през 1990 г. се е увеличило 3,1 пъти, а на млякото – 4,7 пъти. За периода 1985-1992 г. месото се увеличава от 17,61 млн. тона на 23,33 млн. тона и млякото – от 2,89 млн. тона на 5,64 млн. тона, т.е. увеличението и в единия, и в другия случай е почти двойно, което за толкова кратко време в такива големи размери не е постигнато никъде. Такава е била тенденцията на увеличаване на селскостопанското производство и през последните 10 (1992 – 2002) години. Трябва да се излиза от положението, че в КНР възможностите за подобни успехи в селското стопанство не са особено големи. Налице е огромна диспропорция между увеличаващото се население и силно ограничените поземлени ресурси. Населението е повече от 1,300 млрд. души, а земята 9,6 млн. кв. км. Средната негова гъстота е 143 души на кв.км, а обработваемата земя е само 13,9%, което прави 0,115 хектара на един човек. Достъпните за обработване земи в основната си част отдавна са били усвоени и сега е налице тенденция на намаляване – през 1975 г. техният размер е бил 97 820 хил. хектара, а през 1990 г. – 95 603 хил. хектара, и през 1995 г. – 94 971 хил. хектара. Въпреки това се наблюдава извънредно ускорено увеличаване на продукцията в селското стопанство, за което по-рано е пречела прилаганата система на обобщаване на стопанската дейност чрез селскостопански комуни. Поради тази причина постигнатия темп на увеличаване производството на селскостопанските произведения е резултат главно от приложената нова система на организация на производство. Макар постигнатото все още да не отговаря напълно на нуждите на страната от селскостопанска продукция, то не може да не се оцени като голямо нейно завоевание.
Икономиката през последните години
Китай се превърна в най-атрактивната икономика в света, след като страната отключи портата и позволи на чуждестранните инвестиции да се влеят в икономиката й в началото на 90-те години. От тогава Китай значително изпреварва развития свят по отношение на икономическия си ръст.
След двадесет години икономически ръст от над девет на сто мнозина си задават въпроса дали Китай може да запази този темп на растеж. По всичко личи, че ще може.Следните четири причини дават отговор на въпроса защо ще продължи да се отчита ръст и защо Китай ще остане предпочитана дестинация за инвестиции.
На първо място анализатори, цитирани от MarketWatch, поставят високо образованата и все още сравнително евтина и ефективна работна сила. За никого не е тайна, че в Китай жадно поглъщат ноу-хау и произвеждат далеч по-евтино отколкото в развитите държави.
На второ място може да се посочи населението на Китай. Интересът за развитие и подобряване на живота е основната движеща сила на средния гражданин в света. Няма начин, по който това да се измери, но може да се види лично при посещение в страната.
Потреблението също е ключов фактор. В САЩ задълженията на потребителите съставляват около 53 на сто от всички вземания на банките. В Китай това съотношение е 11,8 на сто. Задлъжнялостта се избягва категорично в страната, след като години наред всеки се е мъчил сам да се грижи за семейството си.
Това е развило много консервативно отношение към финансовите продукти. Сега обаче все повече китайци приемат и ще приемат западния стил на харчене и свикване със задлъжнялостта. Така без съмнение ще се стигне до ръст на икономиката.
Четвърта позиция в изброените аргументи е нарастването на средната класа. През последните седем години брутният вътрешен продукт на страната на глава от населението почти се е утроил от 1 000 долара през 2001 до около 3 000 долара през 2009 година (колкото се предполага, че ще бъде). Прогнозите са, че до 2016 година показателят ще стигне 6 хил. долара.
Увеличението на богатството на средната класа неминуемо ще доведе до драстичен ръст на компаниите, които обслужват новозъздаденото потребление, се казва в материала.
Основите за бъдещ ръст в Китай са стабилни. Инвеститорите ще спечелят при концентриране на инвестициите в три основни отрасъла – автомобилостроене, финансови услуги и енергетика.
Нарастващия размер на средната класа позволява на вътрешното търсене на автомобили да се увеличи драматично през последните пет години. General Motors например в момента продава повече автомобили в Китай, отколкото в САЩ. Оценките на местните компании показват, че все по-широк кръг инвеститори могат да си позволят да си купят кола, а търсенето е нечувано високо. Според данните на производителите около 80 на сто от купувачите на автомобили придобиват кола за първи път. Две компании, които са доста силни в продажбите на коли на местна почва и следователно са подходящи за инвестиции, са DongFeng Motor Group и Geely Automobile Holdings.
В сектора на финансовите услуги също се наблюдават интересни тенденции. От 2002 година досега той нараства с по 23 на сто годишно от 2002 година досега. Едва пет на сто от китайците пък притежават някаква форма на застраховка на имота или живота си. Жилищните и животозастраховките пък имат общ премиен приход от едва 1 на сто от БВП на страната. Добре позиционирани на този пазар са CNInsure, които разполагат с около 34 хил. застрахователни агенти и 400 офиса, където предлагат своите услуги.
Енергетиката също е перспективен сектор, тъй като нуждите на населението се увеличават все повече. Страната пък се насочва все по-агресивно към задоволяване на нуждите си чрез ядрена енергия и възобновяеми източници. Строежът на нови мощности не спира, а и не се очаква да стори това в близко бъдеще.
При сравнение на САЩ с Китай, може да се определи, че азиатската държава се намира там, където е била Америка преди 100 години по отношение на инвестиционните възможности и шансовете пред инвеститорите.
В момента по обем на производството на селскостопанската продукция Китай е на едно от първите места в света. Делът на първиячния сектор (селско и горско стопанство, животновъдство, рибовъдство) в БВП е около 16%. Процентът на хората, заети в него, от 70,5 % през първите години на реформата, е спаднал на 52 %.
При съпоставка с типовия световен модел се вижда, че в Китай делът на вторичния сектор (минно дело, машиностроене, електричество, водо- и топлоподаване, строителство) е по-голям от нормалното, а третичният сектор (всички останали индустрии, услуги, правителствени структури) е недостатъчно развит. Продукцията на вторичния сектор заема около 50 % от БВП, като в него сега са ангажирани около 23 % от населението. Около 25 % са заетите в третичния сектор, който произвежда около 34 % от БВП.
В перспектива делът на третичният сектор на китайската икономика в БВП, както и броят на заетите в него хора, ще се увеличават за сметка на първичния и вторичния сектор. В близко бъдеще обаче измененията в цялостната отраслова структура ще касаят относно взаимната трансформация на обема на продукцията и процента от населението на първичния и третичния сектор, докато при вторичния ще се запазят сегашните нива. Това се дължи на факта, че Китай се намира в стадий на динамична индустриализация, чиито задачи все още предстои да бъдат изпълнени. Ще продължат да се развиват новите производства и по-специално тези от тях, които използват нови и високи технологии.
Селско стопанство
Китай е страна с голяма територия, но 66 % от нея е заета от планини, хълмове и плата, а 34 % – от равнини. При това над половината от земната повърхност представляват полусухи и сухи зони.
Земеделските земи в Китай са 127 млн. ха, или само около 7 % от световните. Те са съсредоточени най-вече в равнините и котловините в източната част на страната. Най-важният отрасъл е растениевъдството, като от продоволствените култури се отглеждат предимно воден ориз, пшеница, царевица, соя, а от техническите – памук, фъстъци, рапица, захарна тръстика и захарно цвекло.
В Китай има малко гори – коефициентът на горското покритие е около 17 %. Естествените гори са съсредоточени в североизточните и югозападните райони. Във връзка със защитата на околната среда и икономическото развитие в страната са изкуствено създадени множество лесозащитни зони, почво- и водозащитни гори, залесени са речни вододели. Така в момента Китай разполага с най-голямата площ залесени гори в света. По запаси на бамбукови гори Китай е на трето място в света.
Пасбищата в Китай заемат обширна площ – около една четвърт от територията. Има 4 големи животновъдни района – вътрешномонголски, синдзянски, цинхайски и тибетски. Върху степите, простиращи се от североизток и югозапад на разстояние от над 3 хил. км, функционират многобройни животновъдни бази. Те произвеждат големи количества месо, мляко, вълна, кожи, съставящи над 30 % от общата продукция на селското стопанство.
Китай има голяма крайбрежна ивица. Рибовъдните бази в плитчините заемат площ от 1 млн. 500 хил. кв. км, или четвърт от световните. Множество реки и сладководни езера също създават благоприятни условия за развитие на селското стопанство. От 1990 г. насам Китай неизменно заема една от първите места по производство на аквапродукти, с приблизително една шеста част от общия обем в световен мащаб.
От 90-те години на миналия век насам Китай заема първо място в света по произвидство на зърно, месо, памук, фъстъци, рапица, плодове, тютюн; второ – по производство на чай и вълна; и трето или четвърто – по добив на соя, захарна тръстика и юта.
В резултат от присъединяване на Китай към СТО част от селскостопанската продукция се насочва към външните пазари, а част от търсенето се ориентира към внос. Така сега цените на пшеницата в Китай са по-високи от тези на световните пазари, затова се очаква увеличение на вноса. Бързото развитие на китайското животновъдство засилва търсенето на зърнените фуражи, като например царевицата. От друга страна, Китай има ниска себестойност на продукцията на ориз, като при това е най-големият му производител в света. Китайското животновъдство (с изключение на говедовъдството и месното птицевъдство) притежава известна международна конкурентноспособност. Това се дължи както на ниската себестойност на продукцията, така и на специфичните потребителски навици на китайското население. Например, китайците предпочитат свинското, местните породи птици, чийто внос е незначителен. Обемът на производството на краве мляко в страната е традиционо малък, себестойността му е висока, затова се очаква вносът и потреблението на млечни продукти да се повишат.
Производството на селскостопански култури е само една от сферите на селската икономика. Друга област са индустриалните предприятия в малките градове и общини, занимаващи се с промишлено производство, търговия, транспорт. Субекти на бизнеса им са селяни и колктивни селскостопански организации. През 2002 г. в страната има нас 21 млн. подобни предприятия, в които са били заети на 130 млн. трудоспособни селяни. Особено успешно в тях се произвеждат изделия на леката промишленост, отличаващи се с ниски цени и повишаващо се качество. Тези предприятия имат огромен принос в развитието на националния пазар и селото.
Сега мащабът на произвидството на неаграрните отрасли в селото далеч е надминал селскостопанското производство. Мнозинството от селяните на повишили своя доход благодарение на разширяването на неаграрните отрасли. Трудоспособното население на селата участва, наред със селскостопанските, и в сезонните неаграрни дейности. След като са отработили първата половина от годината в предприятията, през втората половина те се връщат към обработката на земите си.
Промишленост
Промишлеността заема доминираща позиция в народното стопанство на Китай. Въпреки това индустриализацията на страната все още далеч не е приключила.
Ръстът на китайската икономика през последните 20 години се дължи най-вече на преработвателната промишленост. Тя поглъща половината от градското население и излишната работна сила от селата. От 90-те години на 20 в. насам нейният дял в общия обем на износа надвишава 80 %, като дава близо три четвърти от приходите на страната в твърда валута.
Сред 40-те големи отрасъла на китайската промишленост първо място по общ обем на продажбите заема производството на електроника и комуникационни устройства. След него се нареждат съответно производството на електричество, транспортни средства, химически продукти, металургията, текстилът. По региони в производството на промишлена продукция лидира провинция Гуандун, следвана от Дзянсу, Шандун, Шанхай, Джъдзян. Обемът на добавената стойност на тези пет региона съставя близо 50 % от обема на добавената стойност на китайската промишленост.
От промишлените отрасли с най-стремителни темпове се развива електроенергетиката, включваща ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ, с общо годишно производство от близо 500 млн. кВт. Към 2020 г. се предвижда строителството на атомни централи с обща мощност от още 36 млн. кВт., без да се смятат действащите в момента мощности, генериращи около 9 млн. кВт. Активно се усвояват и новите видове източници на електроенергия: вятърната, слънчевата, геотермалната, приливната.
Сега китайското машиностроене е способно да задоволи потребностите на страната от газотурбини, помпени агрегати, атоми енергоблокове, трансформатори за свръхвисоко напрежение, комплексно оборудване за металургията, нефтохимията, хартиената и текстилната промишленост, оборудване за производство на изкуствени торове, транспортни средства на релсовия, пътния и водния транспорт, селскостопански и специализирани машини. От 90-те години стабилно се развива машиностроенето с годишно производство през последните няколко години от над 5млн. леки коли.
Китай се превърна в петата държава в света, самостоятелно развиваща авиокосмическа промишленост, и третата страна, разполагаща с технология за производство на космически апарати с многократно използване. Страната разполага с водещи световни технологии за изстрелване на касетни спътници с една ракета-носител, за извеждане на спътници на геостационарна орбита, както и с най-съвременни системи за следене и контрол на космическите полети. На 15 октомври 2003 г. от космическия център в Дзиуцюан е изстрелян изцяло произведеният в страната космически кораб „Шънджоу-5” с човек на борда.
Китай вече е една от страните с големи преработващи промишлености. Страната заема едно от челните места в света по производство на над 100 вида промишлени стоки като стомана, въглища, цимент, химически торове, изкуствени влакна. Свой немалък дял в общия обем на световната продукция има производството на цветни телевизори (29 %), хладилници (16 %), телефони (50 %), копринени изделия (70 %), перални машини (24 %), климатици (30 %), монитори (42 %), трактори (83 %).
Китай се превръща в световна база за производство на продукти на информационните технологии. Основна част заема производството на персонални компютри, мобилни комуникационни средства, мрежови продукти, електронни компоненти и устройства. След бурния ръст през 90-те години, последван от кратък застой и спад в самия край на 20 век, от 2000 година насам китайският компютърен пазар отбелязва стабилен годишен прираст от около 20 %. В същото време ескалира и конкуренцията, породена от смяната на поколенията в компютърната продукция. Например, пазарът на портативни компютри, като резултат от подобреното функционално-ценово съотношение, расте по-бързо от традиционните компътри за маса. Китайската софтуерна продукция е насочена главно към задоволяване на вътрешния пазар. С развитието на Linux системите за мрежова безопасност и управленските програми в банковата, телекомуникационната, финансовата, транспортната, енергийната система, с развитието на медицината, все повече ще се развива и пазарният им дял в световен мащаб. От цялата гама на потребителската електроника най-бързо се развива производството на цифрови цветни телевизори. Те все повече се превръщат в мултимедийни терминали. Смяна на поколенията се наблюдава и при видеоплеърите, като в производството и на пазара доминират DVD устройствата. Същата тенденция се наблюдава при конвенционалните и цифровите видеокамери.
Индустриализация
Индустриализацията е едно от приоритетните направления в китайската икономика. Традиционната индустриализация означава развитие на производствените отрасли и повишаване на техния дял в народното стопанство. В Китай понятитето се тълкува в по-широк смисъл, като индустриализацията включва не само развитието на самата индустрия и повишаването на технологическото равнище на производството, но и коренното техническо и технологично преобразуване на селското стопанство, а също и преустройството на отрасловата структура на производството и заетостта вследствие на техническия прогрес.
Върху индустриализацията на Китай важно влияние оказват световната научно-техническа революция, тенденцията за глобализация на икономиката и такъв китайски фактор като голямото народонаселение. Използвайки достиженията на най-модерната техника, Китай получава възможност да предяви през индустриализацията на страната изисквания за по-ниски разходи на ресурси и по-ниска степен на замърсяване.
В момента все още предлагането на продукция с ниска добавена стойност надвишава търсенето. От друга страна немално достижения на високите технологии, позволяващи производството на продукти с по-висока добавена стойност, остават извън икономиката, а промишленото им усвояване се бави. Затова държавата е обявила 10 водещи области за внедряване на нови и високи технологии: информатика, биоинженерство, фармацевтика, нови материали, машиностроене, енергетика, опазване на околната среда и природните ресурси, авиация и космонавтика, селско стопанство, транспорт.
В резултат на ускоряването на процеса на индустриализация през последните 20 години в Китай се появява тенденция за преход от ниско равнище на промишленост към по-високо, и от състояние на сериозни отраслови диспропорции към по-рационални съотношения. През периода 1978 – 2000 г. делът на първичният отрасъл в БВП е паднал от 28 % до 16 %, а селскостопанската продукция и други продукти с твърде ниска собавена стойност в асортимента на износа е намалял от 50 % на 10 % за сметка на готовата промишлена продукция, чийто дял се е увеличил съответно от 50 % на 90 %.
Реформа на финансово-кредитната система
Началото на реформата на финансово-кредитната система е сложено през 1979 г. с отделянето на Китайската банка и реучредяването на Китайската селскостопанска банка. Дотогава едва ли не единственото банково учреждение в страната е Китайската народна банка (Централна банка).
В резултат от промените финансовата система на страната вече включва три съставни части: държавни търговски банки, ръководени от Централната банка и представляващи главната опора на финансовия пазар; не банкови финансови органи, контролирани от държавния капитал, като инвестиционни тръстове, фондови, застрахователни и финансови компании; филиали и представителства на чуждестранни банки в Китай. Банковото, фондовото и застрахователното дело функционират и се управляват като отделни отрасли.
В момента в Китай се осъществява пълната гама от банкови операции. Кредитирането от търговските банки обхваща предоставянето на краткосрочни оборотни заеми, заеми за техническа реконструкция, потребителски заеми. Банките оперират с национална и чуждестранна валута. Операционната номенклатура на най-простите услуги, като спестовни влогове, кредитиране и преводи на парични средств, е издигната до равнището на комплексно финансово обслужване, включващо инвестиционно консултиране, управление на личното имущество на клиентите, интернет банкиране и електронна търговия.
Основните кредитни операции в Китай се извършват от четири държавни търговски банки – Китайската банка, Китайската селскостопанска банка, Китайската строителна банка и Китайската промишлено-търговска банка. В техни ръце са съсредотовчени над 70 % от заемите. Повечето от тяз са отпуснати на предприятия от държавния сектор. След финансовата криза в Азия през 1997 г. търговските банки отделят повече внимани върху намаляването на кредитния риск. От 2003 г. те ускоряват темповете за реформиране на структурата на собствеността, включваща създаване на акционерна система, привличане на чужди стратегически инвеститори, излизане на вътрешния и външния капиталов пазар.
Официално капиталовият пазар в китай се създава през 1990 г. с учредяването на Шнхайската фондова борса. По-късно е създадена и Шънджънската фондова борса. По обем на сделките Шанхайската фондова борса е третата по величина в Азия след Токийската и Сянганската. На китайските фондови борси се котират основно облигации по държавни заеми, строителни заеми на провинциите и приравнени към тях заеми на местните народни правителства, облигации на финансови органи, облигации на предприятия, акции.
Държавна стратегия за развитие на икономиката
През октомври 1987 година, на 13-тия конгрес на Китайската комунистическа партия, бе приета стратегия за модернизацията на Китай. Според тази стратегия, модернизацията на Китай се реализира на три етапа: Първо, в периода от 1981 до 1990 година брутният вътрешен продукт на страната се удвои, с цел разрешаване на проблема с прехраната и облеклото на населението. Второ, в периода от 1991 година до края на 20-ти век, на основата на предишния етап, брутният вътрешен продукт се удвои от ново, в резултат на което жизненият стандарт на народа се повиши до средно ниво. Трето, до средата на 21-ви век брутният вътрешен продукт на глава от населението ще изравни с нивото на средноразвитите страни и ще се реализира модернизацията на държавата.
През септември 1997 година, на 15-тия конгрес на Китайската коминустическа партия, се конкретизира третият етап от стратегията за развитие, а именно, до 2010 година брутният вътрешен продукт на страната да бъде удвоен в сравнение с този на 2000 година и да бъде формирана социалистическата пазарна система, 2020 година икономиката да бъде още по-развита и законодателството да бъде по-съвършенно, а до 2050 година да бъде реализирана модернизацията на държавата – могъща и демократична социалистическа държава.
Китай и опазването на околната среда
Китайският растеж, придружен от засиленото потребление на енергия, оказа драматичен ефект върху околната среда. Доклад на Световната банка от 1998 разкрива, че 16 от 20-те най-замърсени градове в света са в Китай, който е виновен и за екологични проблеми в Япония и Корея. Китай е вторият по големина в света производител на въглероден двуокис, но като развиваща се страна все още не трябва да намали емисиите. Все повече проблеми създават и водните ресурси. Реките на север пресъхват, което са дължи на употребата на твърде много вода и построяването на язовири. От друга страна, урбанизацията на много райони води до влошаване на проблема с наводненията поради неразвитата канализация.
Развитие на работата по опазване на околната среда в Китай
След повече от 30 години неуморни усилия, работата по опазване на китайската екология вече е дала световно признати успехи. В процеса на регулиране на икономическите структури и разширяване на вътрешните потребности Китай силно засили дейността си в тази сфера. Погледнато като цяло, тенденцията за увеличаване на замърсяването общо взето вече е овладяна, в някои градове и райони бе подобрено качеството на околната среда, което е необходим принос за осъществяване на стратегията на страната за устойчиво развитие.
Правителството и работата по опазване на околната среда
От 1997 г. насам, седем поредни години в периода между две Велики събрания, Китай проведе съвещания, на които се изслушаха доклади по работата в екологията, на основата на които се изработиха планове за по-нататъшни мерки. Правителството на страната смята, че опазването на околната среда е велико дело, което ще спомогне за укрепване на държавата и облагодетелстване на народа и засяга пряко обстановката на сигурност в страната. Същността на тази работа е опазване на производствените сили. За да се построи и усъвършенства механизъм за съвместна стратегия за околната среда и развитието, трябва чиновниците от цялата страна лично да се заемат с този проблем и да поемат отговорността по него. За да се засили унифицирания екологичен контрол трябва да се увеличат инвестициите в екологията и да се поощри участието на гражданите. Трябва да се поддържа равнопоставеност на дейностите по ограничаване на замърсяването и опазване на околната среда. Трябва да се набележат важни обекти в градовете, речните басейни, районите и морските области, където да се ограничи замърсяването.
В процеса на реформа на държавните органи непрекъснато се увеличават свързаните с опазването на околната среда. През 1988 г. китайското екологично управление промени статута си от Министерство на строителството и екологията в градовете и селата на самостоятелен орган, подчинен директно на Министерството на държавните работи. През 1993 г. стана в ранг на заместник-министерство, а през 1998 г. – в отделно министерство и започна да се нарича Главно държавно управление по опазване на околната среда.
Овладяване на екологичното замърсяване
През последните няколко години, Китай е затворил и забранил 84,000 малки предприятия със замърсяващо производство, 23,800 промишлени предприятия имат замърсяващи производства, а над 90 % са осъществили премахване на главните замърсители.
Проектите по справяне със замърсяването в определените от държавата важни райони, на дадения етап са дали резултати. Степента на замърсяване на главното течение на река Хуайхъ видимо се е подобрила, на Хайхъ и Ляохъ – намаляла, отрицателната тенденция в езерото Тайху е овладяна на първоначален етап, свръх захранването на езерото Диенчъ също е подобрено, а отрицателната насока на същия процес на езерото Чаоху като цяло е усвоена. В “Двете области на контрол” общото количество на емисиите на SO2 е намаляло, областта на разпространение и честотата на киселинните дъждове се поддържа на постоянно ниво. Работата по подобряването на качеството на въздуха в Пекин е дала видими резултати. Също напредва работата по борбата със замърсяването в Бохайско море.
Засилване на опазването и построяването на околната среда
Китай осъществява курс на едновременно ограничаване на замърсяването и опазване на околната среда, на опазване и построяване на екологична среда, като осъществяването върви с все по-бързи темпове. Природните резервати в страната са 1227 с обща площ от 98,210,000 хектара, което е 9.85% от площта на цялата страна. Държавата е разрешила строителството на 4 екологични провинции и 200 образцови екологични държавни района.
По съществуващите горски райони се прилага широко мащабната програма за създаване на планински резервати и отглеждане на гора; тяхната площ е вече 77,800,000 му ( около 5,18 6,666 хектара). В 13 провинции, автономни района и градове на централно подчинение е забранена изцяло сечта на естествените гори. Горските насаждения заемат 16.5% от площта на страната.
Напредък в създаването на екологични закони
Към настояща дата Китай е адаптирал “Закон за предотвратяване на замърсяването на въздуха”, “Закон за предотвратяване на замърсяването на водите”, “Закон за опазването на морската среда”; прие “Закон за предотвратяване на звуковото замърсяване”, “Инструкция за прилагане на закона за предотвратяване на замърсяването на водите “, “Правила за конструктивните задачи по опазването на околната среда” и други подобни закони. Досега Китай е публикувал 6 закона за екологията, 10 закона за ресурсите и над 30 законоположения за опазване на околната среда; също над 90 устава за екологията, определи 430 държавни стандарта, а местните правни разпоредби достигат до 1020.
Увеличаване на инвестициите в околната среда
От 1996 до края на 2000 г. общата сума на инвестициите в околната среда достига 3600 трилиона юана, което е с 2500 трилиона повече от периода 1990-1995 г. и е 0.93% от националния брутен продукт. Особено в последните няколко години Китайското финансово министерство лансира дългосрочен държавен кредит, от който 4600 трилиона юана ще се използват за ограничаване на замърсяването и построяването на околната среда, това изиграwa положителна роля за подобряването на качеството на екологичната обстановка и стимулиране развитието на икономиката.
Повишаване на екологичното съзнание на народа
През 1998-1999 г. Централната дирекция по екология и Министерството на образованието поверява на Изследователския център по общополитичското положение към Пекинския Университет да проведе изследване сред близо 10000 жители от 139 административни района в 31-те провинции, автономни района и градове на централно подчинение; резултатите от изследването показ,че екологичният проблем се е превърнал в гореща тема за обществото. Опазването на околната среда е въведен като задължителен учебен предмет в 9-годишния учебен план. Създаването на зелени училища и зелени социални райони оказват все по-голямо влияние върху обществото.
Държавата поощрява гражданите да вземат участие в опазването на екологичната обстановка. Бяха открити 12369 телефона за съобщения по екологични проблеми. Увеличи се обнародването на екологична информация, досега са излезли 47 ежедневника и бюлетини по състоянието на въздуха в градовете, седмичник за положението на реките и крайречните райони и друг за качеството на водата в моретата. Около световния ден на Земята на 5 юни се публикува и годишник за екологичната обстановка в цялата страна.
Китай и „Конвенцията за видовото многообразие”
През 1992 г. след събранието на ООН за околна среда и развитие, китайското правителство, изхождайки от собственото си положение започва сериозно и отговорно да изпълнява поетото пред съвещанието задължение, определя стратегията на държавна икономика с устойчиво развитие, като изцяло претворява тази идея в различните икономически планове. През 1994 г. Държавният съвет одобри публикуваната “План-програма на Китай през 21 век – Бяла книга за населението, околната среда и развитието на Китай през 21 век”, която изцяло въплъщава стратегията на държавата за устойчиво развитие. През 1996 г. Общокитайското събрание на народните представители приема “План за деветата петилетка на КНР и конспект на бъдещите цели за 2010 г.”, с което още повече доказва твърдата позиция на Китай да следва посоката на устойчиво развитие.
Китайското правителство смята, че постепенното използване на естествените ресурси и добрата екологична обстановка са предпоставки за изпълнението на плана за устойчиво развитие; освен това, чрез опазване на видовото многообразие, спиране на водната и въздушната ерозия и опустяването, залесяването и подобряването на екологичната среда, предпазването и овладяването на разрушаването и замърсяването на околната среда, активното сътрудничество в опазването на екологията по цялата Земя, всичко това също спомага за ефективното прилагане на тази стратегия. В стратегиите, плановете и работата на всички департаменти на Централното правителство, както и в плановете за народната икономика и развитието на държавата на различните по степен правителства по места, всички те включват клаузи по опазването и постепенното използване на видовото многообразие.
В периода на преход от традиционна планова икономика към пазарна, китайското правителство полага големи усилия за стимулиране на промяната на метода на икономически ръст на селското стопанство от екстензивен на интензивен тип. Поради твърде бързото увеличение на населението и прекалената употреба на естествените ресурси околната среда е подложена на непрекъснато влошаване, ерозията и опустяването продължават, консумацията на биологичните ресурси също е прекалено бърза, всичко това сериозно ограничава развитието на държавната икономика, особено тежко е положението обедняването на районите с разрушена екологична среда. Китайското правителство обръща голямо внимание на плановете за селската икономика, насърчава интензивното производство, планове за екологично строителство като залесяване, садене на различни растителни видове, борба с ерозията и опустяването, разработва техники за екологично селско стопанство и др. Тези мерки успешно комбинират развитието на селското стопанство и опазването и постепенното използване на видовото многообразие.
От дългите години на осъществяване на строителство на околната среда в цялата страна вече се извлича значителен практичен опит. Например, създаване на голямо мащабни горски пояси за спиране на вятъра, оазиси в пустинните райони; превръщане на планински склонове в земеделски площи с високо и устойчиво производство; развитие на опазващи почвите големи иригационни системи и малки водоеми; възвръщане на земеделски площи в горския фонд чрез залесяване, засаждане на тревисти видове и възстановяване на растителната покривка; засаждане на икономически и екологични гори, както и засаждане на смесени растителни видове; сухо земеделие, спестяващи вода напоителни системи, използване на новаторски технологии за производство; съчетаване на планини, води, полета, гори, пътища и комбинирано управление на малки водни басейни; залесяване на пустеещи планини; регулиране на деградацията, обедняването и губенето на соли на пасищата и др. Този опит и методи играят изключително важна роля за опазването на видовото многообразие.
Китай и проблема с настъпващата пустиня
Между 1988 и 1999 година заради промените в климата и пренаселеността в Китай пясъците са заели територия с големината на Швейцария. Сега в държавата се садят милиони дървета срещу нашествието на пустинята.
Атмосферата крие нещо призрачно. Вятърът духа силно, небето става жълто-сивкаво, а останалите назад небостъргачи се размиват в далечината. След няколко часа призракът се уморява, а след него във въздуха остава тънка мъгла от червено-кафяв пясък. Всяка година, главно през пролетта, Пекин става жертва на подобни бури. През 90-те години те бяха приемани за непреодолим феномен. Но когато през 2000 година се разразяват няколко особено силни, а една от тях навява в града повече от 300 000 тона пясък, ръководството на Пекин решава, че повече не може да продължава така.
Спиране на процеса на разширяване на пустинните райони
Този процес е един от най-сериозните екологични проблеми на Китай, тъй като тези земи са с обща площ от 2,620,000 кв.км., което надхвърля далеч общата площ на земеделските земи, и заемат 27% от територията на страната. Към днешна дата тази тенденция вече е овладяна в някои райони, но въпреки това всяка година този тип земи се увеличават с 3000 кв.км.
Държавната дирекция по горите е започнала осъществяването на план за овладяване на този процес, като целта и е до 2010 г. да спре разрастването на територията им; до 2030 г. на основата на утвърдените резултати от предния период площта им трябва да започне да намалява; до 2050 г. всяка една подобна територия , чиито състояние може да бъде подобрено със съществуващите средства на икономиката и техниката, да бъде спасена и накрая в тях да се установи нужната екосистема.
Бърз растеж на висока цена
Северно от Пекин се намира планината Яншан, която е доста суха. В граничещата с нея Вътрешна Монголия преобладават степите и пустините, а още малко на север се намира пустинята Гоби. Китай тепърва строи всеобхватна система за наблюдение, затова статистиката за напредването на пустинята в страната трябва да се анализира предпазливо. Но ако се събере цялата площ на пустините, ще се окаже, че те заемат над една четвърт от страната. Според официалните данни от 1950 година истински пясъчни и каменни пустини са покривали 17,4 процента от територията на Китай, а през 2000 година са били 18,1 процента. Относително погледнато, растежът е в граници, но измерено абсолютно между 1988 и 1999 година пясъците са завзели територия с размера на Швейцария.
Според китайския дипломат Уан Куеймин много от появилите се през последните години проблеми с околната среда се дължат на това, че десетки години политиката се е концентрирала да произвежда повече храна за населението и да осигури възможно най-бърз икономически растеж. По този начин са постигнати забележителни резултати, но на по-висока цена в дългосрочен план. Селскостопанските земи са изтощени, а след това – оставени на пясъците. Според Уан степите са дотолкова експлоатирани, че в средата на 90-те години 30 на сто от тях е трябвало да бъдат приети за застрашени.
Професор Тан Хайпин от Пекинския университет изследвал причините за силните пясъчни бури в Пекин и стигнал до извода, че те се дължат както на климата, така и на икономиката. Между 1947 и 2000 година средната температура във Вътрешна Монголия се е повишила с два градуса, температурните амплитуди станали много по-високи, което също допринесло за развитието на бурите. Напредването на пустинята зависело обаче и от социално-икономическите промени. Между 1947 и 2000 година населението и броят на животните във Вътрешна Монголия са се увеличили пет пъти, а площта на селскостопанската земя се е удвоила. А заради борбата срещу пустинята за селяните трябвало да се открият по-дългосрочни източници за приходи. Така проблемите на Пекин с пясъчните бури се оказват предизвикани от китайците. Половината от песъчинките и от прашинките във въздуха идват не от монголската пустиня, а от многото строителни площадки в града.
Залесяване и икономически стимули
В края на миналия век китайското правителство започва огромни акции за засаждане на дървета в северен Китай, за да се увеличи площта на горите от 23 млн. хектара на 60 млн. Една зелена Голяма стена трябва да пази Пекин и Тиендзин от настъпването на пясъците. За да засаждат храсти и дървета на застрашените полета и да не увеличават полулацията на животните за селяните са предвидени икономически стимули. Пропагандира се да сеят пшеница в шпалир от дървета, които пазят от ерозия. Но според професор Тан някои от програмите са съставени прекалено общо. В северната част на Вътрешна Монголия например много от засадените дървета няма да оцелеят, защото има прекалено малко вода.
Вместо това е по-добре да се засаждат и поддържат пасища. С подходящите сортове стадата може да бъдат изхранвани. По-важно е обаче да се промени стопанисването на пасищата така, че новите да не бъдат унищожени отново. И да се мисли в рамките на местните екосистеми. А досега усилията на китайците са водели до по-бавното настъпване на пустинята. И дали наистина за пръв път през последната година общата площ на завладяната от пустините земя е намаляла, е въпрос на статистически дефиниции. Но на някои места в Китай пустинята наистина започва да оживява.
Пътна инфраструктура на Китай
Пътната мрежа обхваща цялата страна. Петте магистрали от север на юг и седемте магистрали от изток на запад, общо 12 главни магистрали, съставят пътната мрежа в Китай. Общата им дължина е 35 хиляди километра. В изграждането им през 2003 г. са вложени 350 млрд. юана. Планирани са общо 219 важни обекта по дванадесетте магистрали.
Китай поставя на преден план в изграждането на инфраструктурата. В периода от 1998 до 2001 година ежегодните капиталовложения на китайското правителство в това отношение са 200 милиарда юана. През 2002 година инвестициите на Китай в пътното строителство надвишават 300 милиарда юана женминби, с които средства са построени пътища на дължина 67 хиляди километра, в това число 5700 километра магистрали.
През 2003 година са построени пътища 36 хиляди километра, 40 хиляди километра от тях са магистрали. Правителството също засилва строителството на магистрали в западните райони на страната, в резултат на което транспортните условия в тези райони са подобрени значително.
В края на 2006 г. дължината на шосетата е 3,46 млн. км, 45,3 хил. км от които са високоскоростни магистрали. По този показател Китай е на второ място в света.
До 2008 година от Пекин и Шанхай ще бъдат построени магистрали до другите градове с централно подчинение, административните центрове на провинциите и автономните райони.
Железопътна мрежа
Първата жп линия в Китай е открита през 1874 г. и свързва Шанхай с Нандзин. Сега 50% от стоките и 60% от пътниците се превозват с жп транспорт. До края на 2003 година общата дължина на железопътните линии на Китай е 73 хиляди километра, в това число двойните линии са 20 хиляди километра и електрическите железопътни линии – 18 хиляди километра. Първият в Китай железопътен мост над море – “Гуангдунг – Хайнан” бе пуснат в действие на седми януари 2003 година. А железопътната линия на най-високото надморска височина в света – Чинхай-Тибет, чиято дължина е 1142 километра, ще бъде пусната в действие през 2006 година. През 2006 г. жп линиите в Китай са 77 хил. км, 24 хил. км от които са електрифицирани. По този показател Китай заема трето място в света след Русия и Германия.
Максималната скорост на товарните влакове е 160км/ч, а на пътническите – 200 км/ч. Има и влакове, които се движат със свръхскорост от 250 км/ч.
Едно от нововъведенията е „експрес аерогара”, който свързва Шанхай с летище Шанхай. Влакът се движи на принципа на магнитна възглавница и развива скорост до 431 км/ч.
Пристанища
Крайморските пристанища на Китай са предазначени за транспортиране на каменни въглища, контейнери, желязна руда, зърнени продукти и други. Засилва се способността за транспортиране на контейнери. Правителството насочва средства в строителството на пристанища на дълбоки води за транспортиране на контейнери в Далиен; Тиендзин, който по план ще се превърне в най-голямото северно пристанище; Циндао; Шанхай – най-голямото пристанище в света по товарооборот; Нинбо, Сямън и Шънджън, Гуанджоу – най-голямото южно пристанище; Сянган.
Водният транспорт винаги е играл важна роля в Китай и особено в южните райони. Основни водни артерии са реките Чандзян (Яндзъ) и Хуанхъ.
В края на 3в.пр.н.е. по време на управлението на Циншехуанди е започнат Великият канал (Императорски канал), който свързва Пекин с Хнаджоу и е дълъг над 1800 км.
Въздушен транспорт
Въздушният транспорт обслужва 70% от туристите. В Китай има 25 авиокомпании – 6 национални и 17 локални. Има 94 международни маршрута, а линиите за вътрешните полети са 835 и свързват 112 града в страната. Общият брой на летищата в КНР е 139. Всяка година се купуват нови самолети „Боинг” и „Aerobus”. Китай произвежда собствени самолети „Юн 7”.
Борба с природни бедствия
Неотдавна в Пекин бе проведен Международен форум за предотвратяване и намаляване на природните бедствия в градовете. На форума представител на съответното ведомство на Китай заяви, че през последните няколко години, съоръженията за предотвратяване и намаляване на природните бедствия в Китай се усъвършенстват непрекъснато. В страната вече е създадена системата за информиране на природни бедствия, за предварително сигнализиране и за спасителна работа при природни бедствия.
Китай е страна с относително много природни бедствия. В страната често стават наводнения, свлачища, земетресения и други видове стихийни бедствия. Затова китайското правителство придава голямо значение на борбата с природните бедствия и предприема редица мерки. На Международния форум за предотвратяване и намаляване на природните бедствия, председателят на Държавния център за намаляване на природните бедствия на Китай господин Уан Джъняо запозна участниците с мерките на Китай в тази сфера. Той каза, че през последните няколко години, системата за надзор върху природните бедствия се подобрява и спасителната способност на Китай при извънредни ситуации се повишава с всеки изминат ден.
Той каза: „Китай непрекъснато усъвършенства системата за докладване на природни бедствия. В резултат на това, информацията за станалото бедствие за два часа може да бъде предадена от местопроизшествието до централното правителство. Създадена е система за 24-часов надзор върху природни бедствия, която извършва непрекъснато наблюдение в цялата територия на страната, както и система за предварително сигнализиране на бедствия.“
Уан Джъняо каза, че успоредно с усъвършенстване на системата за надзор върху природните бедствия, съответните ведомства също работят старателно върху проекти за спасителните работи при извънредни ситуации. Статистиката показва, че до края на 2004 година, всички провинции, автономни райони и градове с централно подчинение, също така и околиите и градовете, са изработили проекти за спасителна работа при извънредните ситуации. В провинциите Шандун, Хуннан, Шанси и град Чунчин са проведени обучения за спасителните работи, в резултат на което се повишава способността им срещу евентуални природни бедствия.
Сред станалите в Китай природни бедствия, 70% са климатични бедствия. Затова, съответното ведомство придава голямо значение на изграждане на системата за сигнализиране на климатичните бедствия и вече е постигнало важен напредък. Заместник-председателят на Метеорологическото управление на Китай господин Джен Гуогуан каза:
„В Китай са изградени 2600 метеорологични станции и метеорологичен радар, който обхваща цялата територия на Китай. Изстреляни са и 7 метеорологични спътници (стойността на проекта е около 99 милиона долара), наблюдаващи цялата страна и даващи информация за евентуалните природни бедствия.“
Постигнати са големи успехи в цялостната система за предотвратяване на природните бедствия, но председателят на Центъра за намаляване на природните бедствия господин Уан Джъняо счита, че тези успехи далеч не съответстват на реалното положение и проблемите в съответната система са много, като например недостига на средствата за спасителна работа, неосъществимостта на проектите за извънредни ситуации в някои райони, слалбите познания за природните бедствия сред хората и други. Затова в бъдеще, съответните ведомства трябва да предприемат още по-силни мерки за намаляване на щетите от природните бедствия.
Уан Джъняо каза, че китайското правителство ще определи задълженията на местните управления при природни бедствия, с цел гарантиране на средствата, материалите и спасителните екипи да действат ефикасно. Китай също ще участва активно в международното сътрудничество в борбата срещу стихийните бедствия.
Хидровъзелът Сансиа
Хидровъзелът Сансиа е важен обект за използването на водните ресурси на река Яндзъ. Той се намира на средното течение на реката, град Ичанг, провинция Хубей. Хидровъзелът може да контролира притока на вода на площ от 1 милион квадратни километра, ежегодното количество на минаващата вода през нея е 500 милиарда кубически метра.
Стратегията за строителството на хидровъзела Сансиа е: обектът да се построи успешно от един път на най-високо равнище, събирането на водата да се извършва постепенно, преселването на местните жители да става непрекъснато. Дължината на дигите на обекта е 3035 метра, дълбочината на водата – 175 метра, количеството на водата – 39,3 милиарда кубически метра.
Хидровъзела Сансиа в бъдеще ще играе роля за предпазване от наводнения, добиване на електроенергия, рибовъдство, опазване на околната среда, пренасяне на водата от южен Китай в северен Китай, напояване на селскостопанската земя и така нататък.
