Общи сведения
Шанхай е най-големият град в Китай и един от най-големите градове в света, разположен на делтата на река Яндзъ. Той е един от четирите града на централно подчинение (муниципалитета) в КНР, важен финансов и културен център на страната, а така също и най-голямото морско пристанище в света. По данни от 2008 г. населението на Шанхай наброява 21 884 600 души, а на км2 се падат 3109 човека.
От малко рибарко селище градът бързо започнал да се развива с идването на континента на западните империалистически сили след първата Опиумна война. Най-голямо влияние върху икономическия живот на града оказала Англия. Влиянието на Запада било толкова голямо, че започнали да наричат Шанхай „Източния Париж” и колониалния град на търговията, парите, покера и политическите интриги.
Икономическите реформи от последните години дават поредния тласък на развитието на града, превръщайки го в „Перлата на Изтока”. ”Динамичност” е най-подходящата дума, която характеризира живота на съвременен Шанхай. С основаването през 1990 г. на Свободната икономическа зона градът започва бързо да се разширява и преобразява. Към днешна дата в Шанхай има повече работещи подемни кранове, отколкото в Северна Америка. Многоетажните кули от бетон и стъкло съседстват с китайски домове в традиционен стил.
Икономическите реформи, проведени от Дън Сяопин през 80-те години, довеждат до възстановяване на финансовото благополучие на Китай и неговото откриване за икономическо сътрудничество с други държави.
Икономическият ръст на Шанхай продължава и до сега, а скоростта на развитие на района Пудун наистина впечатлява. Някога на негова територия се намирали шанхайските селскостопански земи. Днес Пудун напомня на декори за филм на бъдещето. Привличайки значителни вътрешни и чуждестранни инвестиции, Пудун се намира на предните позиции на огромната икономическа машина на Китай. По неговите широки улици са построени блестящи офисни сгради, тук се намират двете най-високи кули в Азия: търговският център Дзин Мао и телевизионната кула „Перлата на Изтока”. Изграждането на добра инфраструктурата е главна задача в Шанхай от момента на възстановяване на местната икономика. До момента в града има две подземни и една надземна линия на метрото, планира се строителството на няколко допълнителни. Старото летище Хунцяо е заместено от свръхсъвременното международно летище Пудун, като сега обслужва едиствено някои вътрешни линии. Футуристическите магистрали преминават през целия град и го свързват с всички краища на Китай. Много икономисти смятат, че в близко бъдеще Шанхай отново ще стане финансова столица на Китай, където животът кипи, а възможностите са неограничени.
Произход на името
Първият от двата йероглифа, с които се означава името на Шанхай, се превежда като „на”, ”над”, ”отгоре”, а вторият – „море”. Появата на това име датира от династия Сун (XI век), когато вече е имало населено място с такова название. Съществуват разногласия относно интерпретацията на името, официалната китайска историография го тълкува като „над морето” или „край брега”. Един друг прочит (в северните диалекти) предполага буквален превод „излиза на море”, което напълно подхожда на пристанищния град. Друга, по-поетична версия, предполага, че йероглифите следва да се четат в обратен ред (海上hǎishàng), тогава, сългасно реда на думите в китайския език, те придобиват значение на „град на морето”. На Запад преди съществували различни варианти на транскрипция: Shanghai (англ.), Schanghai (нем.), Sjanghai (хол.) и Changhaï (фр.). През 90-те години на XX век „Shanghai” – съгласно правилата на транскрипцията пинин – става универсално за повечето езици, използващи латиница.
На китайски Шанхай съкратено се записва като Ху(沪Hù) или Шън(申shēn). Първият вариант произлиза от старото име на река Суджоухъ-Худу(沪渎Hùdú ), а вторият от името на дворянина от царство Чу: Чуншън Дзюня (春申君 chūnshēnjūn),живял 3 век преди н.е., а в земите му влизала територията на съвременен Шанхай и по тези места го почитали като герой. В имената на китайските спортни отбори и вестници често присъства йероглифът申. Понякога наричат Шанхай Шънчън (申城shēn chéng – „градът на Шън”).
В западните езици Шанхай имал много други имена, сред тях са „Източният Париж”, ”Кралицата на Изтока”, ”Перлата на Изтока” и даже „Блудницата на Азия” като място на пороци, употреба на наркотици и ширеща се проституция. През 20-те/30-те години на ХХ век като нарицателно „шанхай” на руски има значение на „безпорядък”, ”хаос”, а на английски „to shanghai”-1) да отправиш моряк на плаване 2) да придобиеш нещо по нечестен път или чрез принуждаване.
География и климат
Географските кординати на града са 31 ̊13’ с.ш. и 121 ̊28’ и.д. В Китай Шанхай се смята за южен град, защото се намира на юг от река Яндзъ. На изток от Шанхай се намира Източно-Китайско море, което е част от Тихия океан. Градът е разделен на две части от река Хуанпу (приток на р. Яндзъ). По-голямата част от градската зона на Шанхай се намира на западния бряг на Хуанпу – Пуси (浦西pǔxī ),а в източната част Пудун (浦东Pǔdōng) се издига нов работен район. Шанхай граничи с провинциите Джъдзян и Дзянсу.
В Шанхай има ясно изразени четири сезона. През зимата температурата понякога пада под 0 градуса, а средната температура през юли и август е 32 ̊C. Минималната и максималната температури, отчитани някога са: -10 ̊С и +41 ̊С. В началото на лятото обикновено има проливни дъждове. Годишните сезони почти точно съвпадат календарните. През пролетта времето е много променливо, наблюдават се нередки валежи с често понижаване на температурите.
Лятото е пиковият туристически сезон. По това време на годината е много задушно заради високата влажност. Есента в Шанхай обикновено е слънчева и суха. Зимата е с малко сняг и е дъждовна. В течение на годината над града преминават няколко тайфуна, но тайфуните през последните години не са нанесли сериозни щети, в най-тежките ситуации са водели до временно закриване на летищата и незначителни щети върху градските домове.
Език
По-голямата част от населението на Шанхай говори на шанхайски диалект. Шанхайският диалект е представителен за групата от диалекти У. В шанхайския също съществуват диалектни различия, но те са незначителни и не влияят на общото разбиране. В същото време, китаец, който не говори на който и да е от диалектите У, не би успял да разбере нищо на шанхайски. Сферата на употреба се ограничава в устното общуване, а официален език е путунхуа.
Съвременният шанхайски диалект е резултат от смесването на различни близки диалекти от Суджоу, Нинбо и други прилежащи райони, откъдето през XIX – XX век е имало много преселници. Към ден днешен всички шанхайци на възраст до 50 години свободно говорят путухуа.
Шанхай през годините
Шанхай е бил водещ производител на памук за страната в периода на династия Сун. Изгодното разположение и близостта на водните пътища позволявало на гражданите активно да развиват вътрешната и външна търговия. Още повече, когато Шанхай станал по-голям и богат, все повече се изострял въпросът за необходимостта от защита на града от външни врагове, в частност от японски пирати.
През 1553 г., по време на управлението на династия Мин, била издигната градска стена, снабдена с 6 укрепени врати и 20 артилерийски кули. През 1685 г. бил основан Митническият комитет, който контролирал търговията с чай и коприна. Населението на града стремително растяло, укрепвали се неговите връзки с външния свят и чуждестранните държави.
По време на колониалния период Китай бил основен доставчик на чай, коприна и порцелан в Европа, продавайки тези стоки срещу злато. За да ликвидира търговския дисбаланс, Англия започнала масово да доставя в Китай опиум. Така, продавайки на китайците, отгледания в колониална Индия евтин наркотик, Англия се внедрила във вътрешния пазар на страната.
Независимо от строгите закони, много жители на Китай не могли да се откажат от забраненото удоволствие. Опиумът масово се внасял в Китай и от страната като поток изтичало сребро. Правителството на Цин се опитва да прекрати търговията с опиум, но усилията са напразни заради корупцията на местните власти, включително и на вицекраля на Кантон.
Войната започва на 3 ноември 1839 г., когато втори британски кораб (The Royal Saxon), се опитва да си пробие път към Гуанджоу. Първа Опиума Война 1839–1842 г., Втора Опиумна война: 1856–1860 г.
Китайските кораби откриват предупредителен огън. През юни 1840 г. група от 19 кораба, пълни с войници, и 25 по-малки съда с почти 4000 души войска, достигат Гуандун от Сингапур. Войниците са водени от Джеймс Бремър. Той иска от правителството на Цин компенсация за Великобритания заради причинените загуби от прекъснатата търговия. Правителството отказва и тогава британците атакуват. Устието на Перлената река е силно защитавано от комисаря Лин, затова британците се спускат на север до Хямън. През януари 1841 г. британските сили разбиват китайците край Нинбо и военната им база в Цингай.
В средата на 1842 г. британците печелят победа над китайците и окупират Шанхай. Правителството на Цин показва безсилие да се справи със Западните сили. Войната завършва през август 1842 г. с подписването от Китай на първия “неравен договор” – Нанкинския договор.
Генерал Антъни Страншам, предвождал британските войски през Опиумната война като младши офицер, е награден от кралица Виктория. Успехът от войната позволил на Великобритания да продължи трафика на опиум в Китай и отворил пътищата към изгодния китайски пазар. Отворени за търговия са пет пристанища: Шанхай, Хонконг, Фуджоу, Сямън и Нинбо. Най-скромният, най-непривлекатеният е от 5-те току-що отворени престанища е Шанхай. Градът не се намира на залив, защитен от крайбрежни острови, на левия бряг на р. Хуанпу, на околко 80 км от мястото, на което притокът се влиза в Яндзъ. Заобикалящата го равнина, малко над морското равнище, е насечена от реки и канали. Въпреки че са плодородни, тези земи представляват доста сурова гледка.
Самият град с нищо не прави впечатление. С население от 200-300 хил. жители Шанхай има няколко доста оживени търговски предградия покрай самата река, в близост до полуразрушена градска стена. Градът е прорязан от тесни улички, от които най-големите, широки 3-4 метра, имат тухлена настилка и магазинчета от двете страни. Уличната мрежа пресича каналите, затлачени от тиня и боклуци, почиствани периодично от приливите. Островърхите покриви на няколко храма се извисяват над ниските къщи, покрити със слама.
До началото на ХХ век Шанхай с нищо не привлича вниманието на чужденците. Едва през 1832 г. и след експедицията на Линдзин информацията започва да се разпространява сред търговците и мисионерите. Тогава стават очевидни предимствата на пристанището. Петнадесет години по-късно първият британски консул капитан Балфур хвали стратегическото положение на града на устието на речния басейн на Яндзъ, даващ достъп до пазарите на вътрешните провинции.
Търговското развитие на града е тясно свързано с това на областта Дзяннан, специализирано в отглеждането на памук, а разнообразното земеделско производство и ранното развитие на занаятите допринасят също за местна и регионална търговия. Основният двигател на икономическия ръст е частната инициатива. Нейните представители са множеството занаятчии, амбулантни търговци и собственици на магазинчета, търговски пътници, проучващи местните пазари, фабриканти, търговци на едро, износители, корабостроители, банкери.
Много от тях идват от далечни провинции, за да се възползват от възможностите за печалба, които предлага развиващият се град. Тези преселници се организират в землячески дружби (хуейгуан), чиято мрежа, структурира местната търговска общност и чийто брой показва икономическото значение на града.
Земляческата организация на търговците обединява например търговците на фасул и соеви кюспета (добавка към храната на селскостопанските животни) на едро. Земляците търговци на Нинбо играят водеща роля в банковото дело. Организацията на търговците от Фудзиен е специализирана с търговията със захар и с дървен строителен материал. Тази на кантонските търговци от Шантоу – в търговията с опиум.
Тези землячески сдружения и професионални гилдии гарантират коректността на сделките в съответната област и играят основна роля за доброто функциониране на местната икономика, както и за развитието на междурегионалната икономика. Те изпълняват и социални задачи, провеждат благотворителна дейност по отношение на своите членове, така и за останалите жители на града. Тяхната мощ и богатство намират отражение върху придобиването на недвижимо имущество: закупуват големи парцели извън границите на града, изграждат храмове, сгради, погребални домове, гробища, общежития, за да задоволят нуждите на членовете си.
По онова време шанхайската търговска общност се ползва с относителна автономия, но не представлява сила спрямо държавата. Въпреки бурното си икономическо развитие, тя играе слаба политическа роля, а богатството ù не определя нейния статут. Шанхайските търговци остават в подчинение на чиновниците и на висшата класа, от която те произхождат и не участват в изтънчената култура, която характеризира Дзяннан и определя политическото му значение в империята.
Пристигналите в Шанхай представители на Запада трудно вникват в порядките на това общество и на административната система. Те са склонни да се обединят с икономическите среди, като същевременно се обръщат за съдействие и към държавата. Договорите за отваряне предоставят на чужденците правото на пребиваване, но не уточняват условията на установяване. Концесииите се появяват в местни договори, които първоначално са определяли реда за прехвърляне на собствеността върху недвижимото имущество. Впоследствие тези споразумения са основа за създаване на истински колониални анклави (терирория, обкръжена от всички страни с територия на друга държава).
В Шанхай идеята за създаване на отделни квартали за чудженците принадежи на Гун. Интендант Гун е с класическо конфуцианско образование, уважаващ традициите и умел администратор. Зачитайки разпоредбите на договорите и желанието на търговците от Гуандун и Фудзиен да търгуват с британците, той се стреми преди всичко да бъдат избягвани крайно нежеланите от правителството инциденти с чужденците. Плащайки обещетение на китайските собственици, чужденците могат да сключват договор за наем за вечни времена, като Китай си запазва правото на собственост срещу годишна такса, наречена наем. Сделките се извършват индивидуално.
Много скоро обаче британските търговци, обезкуражени от езиковата бариера и сложните процедури, предпочитат да се обръщат към консула, който преговаря с китайската администрация, действаща от името на собствениците. Чрез консула търговците плащат годишен наем на правителството, както и митата върху техните стоки. Консулът действа спрямо сънародниците си като посредник на китайското правителство.
При управление на външните работи интендантът Гун прилагал класическа стратегия за контрол на „варварите”: колективна отговорност, частично интегриране в китайските административни структури. На местно равнище установяването на английските търговци извън стените на града напомня на търговците от различните провинции на империята, които също са чужденци, макар и не „варвари”.
Търговците от Фудзиен или Джъдзян, от Анхуей или Гуандун, англичаните, са събрани в зона, в която могат да построят къщи или складове, да водят сделки или да изповядват религията си, да говорят на своя език, да се хранят с екзотични ястия, да организират забавления (конни надбягвания), да се подчиняват на собствените си закони. Британската гилдия (Ингуо хуейгуан), както шанхайците наричат тогава британската делова общност, намира своето място в средата на съществуващата и преди това китайска търговска организация.
Французите също намират своето място в Шанхай. Те извоюват правото да създадат собствена концесия. Техният консул и британският му колега получават изключително право да отдават под аренда парцели на съгражданите си или евентуално на други чужденци. Опазването на реда сред едно космополитно население от авантюристи, моряци, дезертьори, привлечени от отварянето на пристанището, се нуждае от все по-честата намеса на консулите и крие риск от увеличаване на съдебните спорове. Много подкрепят идеята всички да отговарят за делата си пред китайските власти.
Бива създадена и американска концения. Първоначално американският консул протестира срещу създаването на френска концесия, срещу привилегиите, с които тя се ползва, но същевременно се бори за същите отстъпки и си извоюва територия на север от р. Суджоу в квартал Хункоу.
Поради експанзията на търговията през XVIII век градът излиза извън стените и населява западаните му предградия. През XIX век отварянето на пристанището за чужденците и създаването на концесии разширяват града на север. Структурата на новите квартали, стройната мрежа от улили, ориентирани от запад на изток, контрастират с плетеницата от улички в старата оградена градска част (през 1553 г. по време на динасития Мин е построена е построена градска стена, за да предпазва от японски пирати). Тази градска схема, която разширява на запад, не показва стремеж към урбанистично планиране. Наследник на селското парцелиране, спазвано при прехвърляне на собствеността на земите между частни лица, тя следва очертанията на старите водни пътища и пътната мрежа, свързваща нивите и селцата. Новите квартали се разрастват с променливи темпове.
Американците пренебрегват отдалечения и беден мисионерски квартал Хункоу, за да се установят в английската концесия. Именно в нея живеят собствениците и представителите на големи търговски компании, някои от които работят от десетилетия в Източна Азия. Китайците ги наричат тайпан. Тези „принцове на търговията” се славят със своето богатство и разточителност. Те придават целия блясък на „романтичната епоха” на навлизането на европейци и американци в Шанхай. Там биват построени сгради, наричани „хун”, необходими за търговска дейност. Зданията са в англо-индийски стил, който в Шанхай е наричан „компрадорски”. Те са внушителни и семпли. Поради липсата на архитекти сградите се проектират от самите търговци, които не пестят нито пространство, нито пари. Основната резиденция е едноетажна и се издига в средата на широк квадратен двор. Заобиколена е от веранда с широки сводове, с изглед към цветни градини от английски рози, магнолии и лалета. В задната част се намират обслужващите помещения: кухнята, жилищата на прислугата, конюшните, както и складовете. Други сгради в английската концесия са черквата и хиподрумът. В устройство на концесията не се забелязва никакво колониално величие. Планировката е съобразена единствено с интресите на търговците.
За разлика от английската концесия, френската не се отличава с особен принос за архитектурата на града. Там живее подземният свят от емигрантите от Гуандун и Фудзиен, привлечени от игралните домове, пушалните на опиум и вертепите. Всичко това превръща френската концесия в „опасно сварталище”. Архитектурният принос се ограничава до бароковата катедрала „Свети Ксавие” и черквата „Свети Игнатий”, но и двете не се намират на територията на самата концесия.
В същото време китайските селяни продължават да обитават колибите си от кал и слама, намиращи се сред изоставени земи, гробища, сечища. Десетина години след отварянето на пристанището обликът на Шанхай се е променил. Територията му е увеличена с нови квартали на север, които са строени за преселниците от Запада. Просторните европейски резиденции сред цъфнали градини са в контраст с гъсто застроената китайска част на града.
И така в Шанхай съществуват вече два града, обвързани от търговски интереси, но съществуващи отделно един от друг. Сегрегацията на различни общности е търсена както от китайските власти, така и от чуждите търговци. Китайците имат за цел да избегнат културните влияния и дипломатическите затруднения, а западняците или „варварите” го правят от удобство и хигиенни съображения. Тази сегрегация не може да се запази дълго.
Местна дипломация и национална политика
През 1851 г. в Южен Китай избухва тайпинското въстание, което бързо обхваща и долината на Яндзъ, това е епоха на големи бунтове, които ще разклатят устоите на Манджурската династия и ще променят китайския политически пейзаж. Този бунт поставя началото на Китай по пътя към съвременността, отваряне към християнството, западната технологии. През 50-те г. на ХХ век Шанхай е в плен на насилието, бунтовете, кланетата, плячкосването и репресиите. През 1853 г. ограденият град пада в ръцете на тайната огранизация на „Малките ножове” (小刀会).
Десет години по-късно градът е атакуван от тайпинската войска, Шанхай живее в насилие и смут. Имперската власт почти няма влияние в града. Местното управление и жителите трябва със собствени сили да се отбраняват или да приемат компромисни решения. Присъствието на чужденците значително усложнява класическия сценарий на бунта и репресиите. Първоначално те са наблюдатели на сблъсъците с известни симпатии към бунтовниците. Чужденците постепенно започват да се намесват в събитията в защита на собствените си интереси. Накрая те застават на страната на държавната власт и допринасят за победата ù през 1862-1863 г. Заедно с местното китайско ръководство предприемат и редица мерки за отварянето на града, както и за гарантиране на сигурността и управлението на концесиите.
Бунтът ,по време на който от септември 1853 г. до февруари 1855 г. градът е в ръцете на „Малките ножове”, протича в контекста на общите размирици, разтърсили страната и изразява дестабилизирането на китайското общество след отварянето на града. Въстаниците са свързани с южнокитайските „тройки”, сред които се заражда и разпространява идеологията на тайпините. От тайпинската идеология бунтарите възприемат християнското равенство, конфицианското утопично схващане за универсалната хармония и най-вече стремежа да се свали от власт манджурската династия.
Малките ножове окупират Шанхай след големия поход на тайпините до Нанкин, където те установяват столицата си през март 1853 г. Техният бунт се възползва от конкретни отстоятелства. Станал граничен град, кръстопът между Китай и Запада, Шанхай привлича китайците от южните провинции. С доста разклатени от натиска на западните консули и търговци, местната администрация трябва да се справя и с растящите апетити на провинциалните групи. Кантонските са най-богати и най-силни. Още преди Опиумната война, по времето, когато Кантон е единственото пристанище, отворено за търговия със Запада, те трупат опит в международните връзки и имат значително предимство в това отношение пред конкурентите си от Нанбо и Дзянсу. Те са организирани в силна земляческа гилдия (хуейгуан), обединяваща търговци, специализирани в търговията с опиум, чай и коприна, компадори, дошли в Шанхай с английските компании, първоначално установили се в Кантон, както и чиновници, запознати с „варварските дела” и поради това-способни да управляват отворените пристанища. Тези представители на елита в Шанхай привличат и кантонци, заедно с тях и немалко от хората на Фудзиен- моряци и работници, останали без работа и принудени да скитат, авантюристи, членове на банди, на тайни организации.
Между знатните граждани от една страна и скитниците от друга, сред коренните жители се поражда солидарност, подсилена от подялбата на рисковете и печалбите от контрабандата на опиум, запазена територия на емигрантите. Първенците,които ръководят кантонските гилдии, са хора с две лица или според китайския израз приличат на плъхове, имат по едно око от всяка страна. Готови са да помагат на местната администрация като посредници в различни конфликти, разтърсващи едно общество с недотам добри нрави, те не се колебаят да преминават и в противниковия лагер, както и да подкрепят тайните общества, ако трябва да защитят интересите си.
Бунтовниците дължат успеха предимно на подкрепата на земляческите организации в един зле управляван град, оставен на трафика на опиум и всички съпътстващи го средства за корупция, гилдиите играят важна и двойствена роля. Въведените мерки за засилване на властта, като милицията, във всеки момент могат да се обърнат срещу тази власт. Поради личните си качества и в името на кариерата си основните ръководители на гилдиите не са склонни да защитават обществените интереси. От скоро изкачили се по социалната стълбица, натрупали бързо богатство, това са първенюта с тъмно минало, рекетьори, които защитават само собствената си търговска общност.
В края на септември 1853 г. имперското правителство изпраща войски, за да прогони бунтовниците. Тази спомагателна част от събрани на място войни със съмнителни качества лагерува пред стените на града и често прави набези в чуждите концесии. Чужденците еднакво се страхуват от бунтовниците и от имперската войска. Консулите и капитаните на закотвените във водите на р. Хуанпу кораби избират неутралитета, но не успяват да наложат той да се спазва. Западните наемници се присъединяват ту към единия, ту към другия лагер. Търговците снабдяват с оръжие обсадените бунтовници и удължават по този начин възможността им да се съпротивляват. Срещата между Изтока и Запада, за която какво ли не се казва, тук води до загуби на всякакво морално чувство и у едните, и у другите. Някои консули пренебрегват дълга си, запазили неутралитет, контрабандисти на оръжие забогатяват.
По същото време, по което „Малките ножове” са изгонени от Шанхай, тайпинските въстаници също търпят сериозни поражения. Походът им на север е спрян, а разногласията им стават причина за поредица от военни загуби. През 1860 г. въстанието набира нови сили благодарение на новия си водач- Хун Жънган, който повежда въстаническия поход на изток. Целта му е да достигне богатия район на долното поречие на Яндзъ, където възнамерява да сключи съюз с представителите на западния свят. Благодарение на дългогодишните си контакти с мисионерите в Сянган (Хонконг), той познава европейската култура и техника и мечтае да се сдобие с кораби и оръжия, които да увеличат силата му.
След завземането на Суджоу през юни 1860 г. пред тайпинската армия се разкрива пътят към Шанхай.
При навлизането на тайпинците в града започва гонение на монасите, чужденците вече и сами са готови да поемат отбраната не само на концесиите, но и на китайския град. От своя страна китайските търговци се мобилизират и организират опълчение. Водени от традицията на самоотбрана, те дори решават с подкрепата на местните мандарини да ангажират чужди наемници и натоварват с тази задача Фредерик Уард. Този американски авантюрист мечтае да изгради своя собствена империя в Азия, той притежава смелост и светски контакти. Зет на голям бакер, компрадор от Дзъдзя Ян Фан, той става инструмент на политиката за местна отбрана, желана и финансирана от китайския елит по поречието на Яндзъ. Начело на стотици филипинци, манилци, жители на Макао и китайци, водени от дизертьори на английски и американски кораби, Уард води битки в околностите на Шанхай и изтласква тегнещата над града заплаха. Малкото му формирование, наречено „Непобедима армия”, преминава официално в състава на имперската войска.
През 1862 г. тайпините започват нова офанзива и заплахата тегне отново. Шанхай организира отбраната си. Английската и френската войска се обединяват с наемниците на Уард, пристигат подкрепления от Индия и Франция. Целта е да се защити града и концесиите, но също така да се установи мирът в радиус от 45 км. около града, да се унищожат базите, от които тайпинците атакуват, и да се възстанови свободният търговски транспорт. Кампанията е изтощителна за французи и англичани. Те трябва да се справят с топлия и дъждовен климат, дизентерията и холерата, придвижването на артилерийските системи в оризищата: зависят от разузнаването и техните последователи често са принудени да превземат укрепените градове с въжени стълби. С добри организаторски и воински умения през декември 1863 г. тайпините са прогонени от долното течение на Яндзъ. Шест месеца по-късно те са окончателно разбити с Нанкин.
Поради смутните времена много китайски бежанци започват да прииждат в чуждите концесии: през 1854 г. те вече наброяват двайсет хиляди. И бедни, и богати търсят убежище. От квартали за чужденци концесиите се превръщат в смесени градове. Масираната емигрантска вълна основно променя живота и организацията на концесиите.
Това е краят на градините с цъфтящи рози и магнолии, на аристократичния Шанхай с големите вили. Концесиите се напълват с „лилуни”, предназначени за наемателите – китайци. Тези, набързо построени с евтини материали жилища, представляват залепени една до друга едноетажни или двуетажни къщи, подредени в успоредни редици, разделени от строго йерархична улична мрежа. Фасадите към улицата представляват непрекъснат застроен фронт, с оставени тук – там отвори, водещи към вътрешността, с врати или сводове. През 1860 г. английската и американска концесия наброява 8740 „лилуна” и само 269 къщи от европейски стил.
Въпреки притока на китайски жители концесиите остават извън имперската юрисдикция. След като местната бюрократична машина престава да функционира, задачата да се изградят институции, които да запълнят празнотите на имперската администрация и да отговарят на потребностите на новата китайско – чуждестранна общност, се пада на английския, френския и американския консул. Шанхай се превръща в република на търговци под юрисдикцията на чуждестранните консули.
Възползвайки се от разклатената имперска власт, чуждите граждани и техните консули подемат инциативата да преобразуват шанхайските концесии от обикновени жилищни зони в истински анклави, които не се подчиняват на китайската власт. Въпреки широката автономия, която осигурява на чуждите граждани, общинската конституция от 1854 г. все пак е включена в общите разпоредби на договорите, а администрацията на многонационалната концесия остава под консулската юрисдикция. Оформя се значителна разлика между политиката, водена на място от чуждото население и консулите, в зависимост от местни интереси, от една страна и от друга – дипломатическата дейност, водена от великите сили. Тази разлика е още по-забележима при преговорите, които водят до създаване на чужда инспекция на морската митница.
Някой отиват дори още по-далеч и смятат, че въстанието е добър повод Шанхай да се превърне в безмитно пристанище. Подобни намерения срещат съпротивата на китайските власти, които се нуждаят от митническите приходи за поддържане на административния апарат.
Зараждане на шанхайския капитализъм
За половин век от потушаването на таипинското въстание до победата на републиканската революция през 1911 г. , Шанхай се превръща в модерен град, в столица на нови икономически дейности, стимулиран е от външната търговия и чуждите технологии и капитали. Това развитие не е резултат от политически намерения, от действащите материални интереси. Органите на властта – китайски и чуждестранни – не са нито единствените участници в новите отношения, нито единствените, които извличат полза от тях. В играта се намесват все повече различни и самостоятелни социални партньори. Представяно често като резултат на завоевателните ламтежи на империализма и експлотацията на китайските работници и ресурси от Запада, развитието на модерния отрасъл се захранва от връзките на града с вътрешността на страната и от контактите му със задморските пазари. В Шанхай традицията – тази на търговците, лихварите, фабрикантите – не е враг на модернизацията. Двете вървят успоредно и съжителстват успешно.
Икономиката на Шанхай остава дълго време зависима от търговията, финансите и сделките с недвижими имоти. По същото време отварянето на северните и североизточните пристанища засилва позициите на Шанхай за сметка на тези на Кантон и Сянган. За период от трийсет години паричното изражение на вътрешната търговия на Шанхай се удвоява.
В началото градът изнася предимно чай и коприна, но китайските чайове често недобре обработени, не издържат на конкуренцията на индийските и японските. Коприната също се сблъсква с конкуренцията на японското производство. Още преди края на века щафетата се поема от селскостопанската продукция – соя, кожи, свинска четина, яйца и производни продукти. Най-вече вносът на опиума продължава да играе водеща роля. Той остава единствена разменна стока, с която английски и американски търговци успяват да плащат товарите чай и коприна. През педесетте години на века незаконните доставки продължават пред очите на всички, включително и на местните китайски държавни служители, които участват в разпределянето на печалбите от контрабанда. По това време вносът представлява 60%-70% от целия обем на внасяния в Китай опиум. След 1880 г. вносният опиум е конкуриран от местното производство, разрешено заедно с легализирането на търговията, което се предлага на по-ниска цена. Освен това китайското обществено мнение, а все по-често и британското, усъжда трафика и употребата на опиум. След 1908 г., за да помогне усилията на пекинското правителство за изкореняване на това зло, Великобритания започва да намалява ежегодно с 10% продажбите на индийски опиум на китайския пазар до окончателното им ликвидиране, предвидено за 1917 г. Опиумът обаче не изчезва от Шанхай, тъкмо обратното, но вече не е основна разменна монета в търговията между Запада и Китай.
За развитието на търговската дейност в Шанхай допринасят и модерните транспортни и комуникационни връзки, които съкращават разстояния и приближават континентите. През втората половина на XIX век ерата на ветроходните кораби почти е изживяла времето си. След откриването на Суецкия канал параходите започват масово да се използват. Те са по-бързи, с по-голяма товароместимост, което намалява траспортните и застрахователни разходи. През 1872 г. Ли Хунджан създава China Merchants Stream Navigation Company като конкурент на британските и американските компании, които владеят пазара по море. Това е първата китайска параходна компания и прототип на смесените предприятия, „под надзора на чиновниците и под управлението на търговците”. Шанхай се превръща в център на гъста мрежа от морски връзки, доминирана от чужди параходни компании, които плават до Корея, Япония, южните морета, Хонконг, Европа и Америка.
Пристанището не разполага с твърде благоприятни за търговия природни дадености. През 1906 и 1910 г. китайската администрация предприема и финансира неговата реконструкция с участието на чужди инжинери и Шанхай се превръща в едно от първите световни пристанища. Ролята на железопътния транспорт се проявява по-късно и е по-ограничена. Първата стъпка, финансирана от британските търговци, има за цел прокарване на местна линия до Усун – предно пристанище на Шанхай с голям обем обработени товари. Проектът се проваля малко преди да приключи, защото линията е купена и демонтирана от китайските власти, които още в самото начало отказват да дадат разрешение за строеж. Едва през 1908 г. е пусната линията Шанхай – Нанкин, която чрез връзка със северните линии ще свърже икономическия център с политическата столица.
Развитието на външната търговия води със себе си това на кредитната дейност. Увеличеното търсене на пари, вследствие на активната търговска дейност, не може да бъде задоволено от вноса на чуждо сребро или от китайския медодобив, местните частни банки създават голямо количество книжни пари, осигуряващи необходимата гъвкавост на системата, почиваща до този момент върху двата метала сребро – мед. Финансирането на сделките между Шанхай и западните пазари, както и съпътстващите ги валутни и застрахователни операции, се поема изцяло от чужденците. В началото тази дейност се извършва от специализирани отдели на големи търговски фирми.
Чуждите банки не изпълняват функциите на търговски банки, поне не сред китайското население, което избягва техните услуги пораги сложната процедура и задължението да се представят ипотечни гаранции. От своя страна заводите инжектират значителни кредити в търговските мрежи, контролирани от китайските търговци. В тази област те участват чрез посредничеството на традиционните местни банки, т.нар. циенджуан, основен източник на финансиране на частните китайски предприятия.
Главният характер на традиционните институции, които успяват да се приспособят към бурно развиващата се икономика и финансова обстановка и дори допринасят за нейния подем, обяснява от части късното развитие на китайското модерно банково дело и ограничената му роля до началото на ХХ век. Първата модерна китайска банка се създава в Шанхай през 1897 г. по инициатива на мандарина Шън Сюанхуай. Това е китайската външнотърговска банка Джунгуо туншан инхан, по-известна с английското си наименование Imperial Bank of China. Целта на Шън Сюанхуей е да използва тази банка, „така както чужденците използват техните- за предоставяне на капитали, за икономическо развитие”. Бързата модернизация на шанхайската икономика през втората половина на XIX век дава отражение върху развитието на местното общество.
Обществото в стар Шанхай
В началото на XX век близо три червърти от населението на Шанхай се състои не от коренни жители, а от преселници от различни китайски провинции, от Европа и САЩ, а края на века и от Япония. То се обособява в общности, които почти не поддържат контакти помежду си. Шанхай е истинско Вавилонско стълпотворение и многообразието от диалекти издига пред китайците същите бариери, каквито издигат пред европейците различните национални езици. Много автори сравняват шанхайското общество с мозайка. Покади липса на силно и единно местно управление властта се олицетворява обикновено от организации, представляващи специфични областни или професионални интереси – търговски камари, клубове, асоциации на представители на чуждестранни общности, гилдии, тайни дружества или гангстерски банди, всяка от които води напълно самостоятелно съществуване. Сред китайското население се заражда патриотично чувство, което се смесва с лоялността към по малката общност и в известен смисъл се проявява като нейна по-висша форма.
Първите „шанхайландери”
В това общество най-голяма пропаст дели китайците и заселниците от западните държави, чийто брой е нарастнал- от 250 през 1855 г. те са вече 15 000 през 1910 г., но представляват едва 1% от населението на Шанхай по това време. Присъствието им обаче играе роля на катализатор на редица социални и институционални промени, които ще превърнат Шанхай в първия модерен град на Китай.
Преди Първата световна война общността на чужденците в Шанхай е общност на привилегировани. Макар открито да заявяват принадлежността си към дадена национална или религиозна общност, чужденците започват да се привързват към пристанищния град и се установяват по-трайно в него. Наименованията „шанхайландери” и „стари шанхайци”, изразяват тази първоначална индентификация с местоживеенето си.
Чуждата общност изглежда хомогенна само в сравнение с китайското общество, сред което се установява. Всъщност тя е дълбоко разделена по национален, професионален и верски принцип. Макар относителното им количествено преимущество да е намаляло, през 1910 г. британците продължават да бъдат най-многобройни (околко 4500 души) и най-влиятелни заради установения контрол върху градските институции в многонационалната концесия и авторитета, с който се ползват като представители на най-голямата имперска сила по това време.
Сред другите националности японците, които започват да пристигат след 1900 г., наброяват 3400 души през последните години на империята. Те живеят в обособена общност Хункоу, северно от многонационалната концесия и не се смесват с останалите чужденци. След тях са французите, живеещи на територията на собствената си концесия. Американците са почти толкова на брой, следвани от германците и руснаците. Около 1500 португалци образуват отделна група. Те идват от Макао и много от тях имат смесена кръв – това са „малките белокожи” в концесиите. Всяка една от тези групи е тясно обвързана с културните и религиозните си особености и националното чувство е силно изявено сред изселниците. Британците са тези, които дават тон и играят лидерска роля, формират обществените отношения и в общността на чужденците, и в тази на китайците. Британското влияние се проявява в ежедневния ритъм и организация на живот, в развитието на спортната дейност и заниманията през свободното време, в използването на английския като език, на който общуват помежду си чуждите общности.
Йерархичният ред на професиите следва този на нациите. Най-знатните представители на обществото са търговците и банкерите, обикновено англичани или шотландци – 40% от 643-те фирми в Шанхай през 1911 г. са британски. Пристигнали в Шанхай на млада възраст, те са започнали като грифити, преди да се издигнат до директори на фирми или тайпани. Най-значимите от тях представляват лондонски или нюйоркски компании, останалите се грижат за увеличаването на собствения си капитал. Голяма част от тях остават в Шанхай до пенсия. С развитието на презокеанските параходни компании и установяването на междуконтиненталните телеграфни връзки те не са така вече изолирани от родината, където понякога прекарват отпуските си и не губят връзка с международните събития.
Дипломатическият персонал образува друг кръг на влияние. Около 15 държави, очастващи в системата на международните договори, поддържат генерално консулство или консулска служба в града. През последните години на империята най-голямо влияние имат три генерални консулства- тези на Великобритания, Франция и Русия, но водеща роля се пада на британското генерално консулство.
Свободните професии все още са рядкост. Първите лекари обикновено работят във флота. Много от тях пребивават само временно в града. Други се установяват трайно в Шанхай, като съчетават частната и болничната си практика с административни функции. Малобройните все още представители на свободните професии упражняват и административни дейности, а още по-често и мисионерска. Шанхай е главният мисионерски център в Китай и в него са представени всички католически ордени, всички протестантски църкви. Половин век по-късно в града има околко стотина протестантски мисионери, предимно англичани и американци. Те работят в учебни заведения, болници, диспансери, печатници и издателства, освен Библията разпространяват преводи на западни научни трудове.
Разнообразие на езикови общности
Разнообразието от диалекти играе основна роля в сегрегацията между различните общности. Извън образования елит, усвоил езика на имперската администрация, преселниците, дошли от най-различни крайща на страната, почти не общуват помежду си. Основните, а често и единствените им събеседните, са техните земляци, от същата провинция, ако не и от същия окръг, защото географското разпределение на диалектите в Източен и Югоизточен Китай е силно фрагментирано. Кухнята е не по-маловажен критерии за идентичността. Кулинарното разнообразие на Китай е добре известно. Ресторантите в Шанхай се класират не според качество и цени, а според регионалния характер на кухнята, която предлагат. За разлика от съвременните парижки ценители на кулинарното изкуство, шанхайците държат на установените навици и традиционната за родното им място кухня. Разликите между обикновената храна и луксозния банкет се вписват в рамките на регионалната специализация. В едно и също заведение партерните зали, отворени към улицата, приемат клиенти от простолюдието, а тези на етажите са запазени за по-богатите гости.
Провинциалните и регионалните характеристики се изразяват и в религиозните практики, защото всяка общност пристига в Шанхай с култа към божествата, почитани в съответното село, и празнува по свой начин големите празници от китайския религиозен календар. В зависимост от това дали идват от Суджоу, Гуандун или Анхой, преселниците не ядат едни и същи сладкиши, не участват в едни и същи шествия, не слушат едни и същи опери.
Организацията на различните регионални общности спазва строг йерархичен ред, който отразява тяхната численост и икономическо значение, известността и влиянието на лидерите им. Този ред обикновено съвпада с йерархията на професиите, защото всяка общност е специализирана в определена професионална дейност. Банкерите от Джъдзян, търговците на коприна от Гуандун и Фудзиен са сред най-уважаваните. Най-ниско на общественото стъпало се намират преселниците от Субей (северната част на Дзянсу), чистачи на канали и носачи.
„Джентри”
Известни книжовници, мандарини в пенсия, начело на силни родове, всички те принадлежат на класата, която западните специалисти по история на Китай наричат „джентри”. С установвяването си в града те балансират силното присъствие на търговското съсловие с престижа на дипломите и връзките си, с опита си в местната администрация, с богатството си, с ревностното си конфуцианство и спазването на традиционните морални ценности. Влиянието им върху политическия и социалния живот на Китай много скоро започва да се усеща. Те основават академии, борят се срещи упадъка на градските нрави, създават и ръководят благотворителни организации (шантан). Собствениците ерудити добре осъзнават значението на присъствието и техническото превъзходство на чужденците и дават на движението за западна дейност някои от най-видните му теоретици.
Представителите на това общество носят със себе си по-изтънчен начин на живот от този на местните търговци. Тези ценители на свободното време и на културата с удоволствие посещават концертните зали и театрите и се наслаждават на таланта на певиците и музиканта (в традиционните концертни зали и театри публиката седи на маси и се храни по време на представлението). Вечер често ходят на ресторант в компанията на куртизанки, които ги развличат с песни и забавни игри. Присъствието на куртизанките е осезателно и в най-елегантните чайни. В обществото, забраняващо на съпругите да напускат дома, куртизанките правят мъжките събирания по-изискани и приятни. С белосани лица, с карамелени устни и изрисувани вежди, те олицетворяват една безлична красота, допълнително подчертана от пищносто им облекло. Движещи се на ръба на проституцията, те представляват всъщност нейната аристокрация. Литераторите възпяват тези жени цветя в поетичните си творби в специализирани издания с недвусмислени заглавия: „Вестник за свободното време”, „Гората на усмивките”, „Светът на цветята”.
Новобогаташите спазват принципите на конфицианския морал. Проявяват синовна преданост, семейна и родова солидарност, взаимопомощ между земляци. Конфуцианската култура, която владеят по-слабо, не изгражда у тях общите вкусове, мироглед. Сред търговците влиянието на провинциалните навици остава силно и намира израз в предпочитанията към местните опери, а не към пекинската опера (тази на двора), в практиката на много от тях да изоставят в родната провинция основното си семейство, а поверяват на втора съпруга домакинството си в Шанхай.
Най-богатите търговци, които са най-често в досег с чужденците, възприемат силно повлиян от Запада начин на живот. Техният хоризонт загърбва Китай и се отваря към света. Макар и да зачитат конфуцианските принципи, те изоставят някои традиционни обичаи, като този да не се изпращат момичетата на училище. Възприемат някои от забавленията на чужденците като спорта и конните надбягвания. Престижът на богатството започва да измества този на образованието. Познанията по „варварски въпроси”, които дълго време са повод за отхвърляне от обществото, се превръщат в предимство, в условие за личен напредък и успешно управление на обществените дела. Класическият път на един китаец и семейството му от търговията до мандаринството вече не е задължителен. Вместо да изучават синовете си за книжовници, големите предприемачи предпочитат да ги изпратят в мисионерски училища или в чужбина, където да усвоят тънкостите на модерния бизнес. Мандаринството престава да бъде решаващ фактор за превръщане на икономическия успех в обществен. Напротив, много от представителите на т.нар. „джетри”, държавни чиновници, които покрай официалните си функции се занимават с предприемачество, или се отказват от държавна кариера е полза на бизнеса, се присъединяват към групата на търговците.
Революцията от 1911 година
Революцията, която през 1911 г. сваля имперския режим, бележи повратен момент в историята на Шанхай. От една страна, градът има значителен принос за победата на революционното движение – намира средства и мобилизира хората, благодарение на което въстанието обхваща делтата на Яндзъ, осигурява неговите лидери и програмите, които придават съвременен облик на това антидинастично въстание, подобно на много други преди него. От друга страна, в самия град революцията освобождата духовете и енергиите и събаря феодалните стени, обграждали стария град. Единствен шанхайският опит оправдава определението „буржоазна”, което китайската история дава на революцията от 1911 г. Отърсен от опеката на централната власт, Шанхай поема по пътя на демокрацията и модернизацията. Неговият опит е изпълнен с въодушевление, но е кратък, защото не е последван от останалата част на страната. Обявената на 1.01.1912 г. република скоро отстъпва пред военната диктатура на Юан Шъкай. Шанхай също ще трябва да сведе глава.
Революцията от 1911 г. доказва изпреварващото развитие на Шанхай по отношение на националното осъзнаване и участието на народа в политическия живот. Показва и пропастта, която разделя крайбрежието на Китай от вътрешността на страната и нарастващото влияние на този район.
През първото десетилетие на XX век политизирането на шанхайското общество се насърчава от радикално настроени интелектуални, чиито писания нажежават обществените страсти. Все още малобройни, противниците на властта заемат предни позиции на обществената сцена, играят важна роля, тъй като прокарват идеята за революция, в която десет години по-късно ще се включи целият град.
Тези млади хора казват нещата открито. Те са на възраст между двайсет и трийсет години и повечето от тях са преселници. Политически те са се осъзнали в Япония, сред емигриралите там китайски студенти. По това време движението на хора и идеи изгражда тесни връзки между Шанхай и Токио.
Център за радикалните действия – митинги, петиции, опълчение – е създаденото през 1902 г. от Цай Юeнпей Патриотично училище. Учебната му програма се състои почти изцяло от лекции по политическо възпитание и физическо обучение и има за цел да осигури военна подготовка на цивилното население. Училището привлича много от радикално настроените студенти.
Между 1905 г. и революцията от 1911 г. градът всяка година става арена на протестни движения, които възникват по различни поводи, но винаги във връзка с националния суверенитет и националните интереси. Макар интелигенцията също да е представена на политическата сцена, общественият процес не е в резултат на идейно движения, а на модерен национализъм, породен от досега с чужденците.
Революцията от 1911 г. в Шанхай засилва властта на местните велможи, на които дължи своя успех. Освобождава градската управа и търговските камари от административната опека и поставя на ключови позиции в местното революционно управление ръководителите на тези камари. Във временното военно правителство, сформирано е началото на ноември, Чън Цимей поставя шанхайски търговци на много от отговорните постове.
Шанхай преживява кратък, но забележителен период на интелектуален и политически кипеж. През 1912 г. градът наброява повече от трийсет партии и организации от местно или национално значение, отражение на появилите се нови обществени сили.
Капитализъм (1912- 1937)
Възходът на шанхайския капитализъм започва след революцията от 1911 г., довела до провъзгласяването на Китайската република и продължава до първите сражения на Китайско – японската война през 1937 г. Международното положение и частната инициатива играят голяма роля за икономическото чудо на двайсетте години на ХХ век. Чудо, което се оказва доста нетрайно. Едно ново поколение предприемачи формира буржоазия на бизнеса, липсата на институционални рамки, които да стабилизират икономическия растеж забавя развитието. Реставрацията на централната власт от Чан Кайшъ през 1927 г. (начело на националистическата партия Гломиндан, подчинява с оръжие и обединява под управлението на новата централна власт, която се установява в Нанкин), макар и да се извършва със съдействието на новата бизнес – буржоазия, е насочена срещу нея, тъй като проправя път на държавния капитализъм, изразяващ се обикновено в бюрократичен капитализъм.
Ускореният растеж на модерната шанхайска икономика през Първата световна война и годините след нея от част е резултат на международното положение. Още в началото на войната великите сили от Европа, които участват в нея, обръщат гръб на Китай и Шанхай. Много от чужните фирми, след като персоналът им е мобилизиран, се закриват или свиват значително дейността си. Поради намаления внос китайският пазар се ползва от по-благоприятни условия, от които договорите са го лишавали.
Същевременно воюващите внасят от Китай и Индия руди за цветни метали, растителни масла, брашно, яйца и други, което повишава курса на среброто на международния пазар, тъй като и китайската, и индийскта валута са обвързани със среброто.
След 1919 г. търсенето от страна на европейските пазари продължава да бъде засилено заради процесите на следвоенно възстановяване. Връщането към нормалното корабоплаване и конверсията на военното производство отново правят възможно снабдяването със средства за производство, макар кризата да принуждава Великите сили да възложат възстановяването на позициите си на китайския пазар, който остава относително защитен.
За няколко години външната търговия на Шанхай бележи истински бум, осигурява между 40% – 50% от външнотърговския обмен на Китай през 1920-1930 г. През града преминават предназначените за износ стоки от различните провинции – коприна от Джъдзян, чай от Фудзен, растителни масла и свинска четина от Съчуан. Вносът, предназначен за вътрешността на страната, се управлява от 340 фирми за търговия на едро, обединени от географски принцип – 74 търговци на едро от Съчуан снабдяват провинцията с вносни памучни прежди. Напредъкът на външната търговия се изразява и с нейното преструкториране: при вноса средствата за производство се конкурират с потребителските стоки, вносът на текстилно оборудване се увеличава двойно, за да задоволи нарастналите нужди на развиващата се промишленост.
Мелничарството, което се заражда и развива през войната, е друг водещ отрасъл. Преди 1914 г. в Китай има само десетина модерни мелници, обикновено собственост на чужденци, а нуждите от пшенично брашно на големите градове се покриват от внос. През 1920 г. Шанхай разполага с двайсетина мелници със значителни капиталовложения (над 1 млн. долара), които осигуряват 30% от националната продукция. Макар и не толкова бурно се развива и производството на олио. Не на последно място Шанхай става най-големият център на производство на цигари след прехвърлянето през 1919 г. от Кантон в Шанхай на управлението на компанията на братя Нанян. В другите отрасли на леката промишленост развитието е резултат предимно на многобройните малки фабрики за трикотаж, сапун, хартия, стъкло и други.
През този период на просперитет ръстът на търговията и производството се стимулира от нарастването на цените и печалбите, поддържа се от развитието на кредитната дейност. Поради свиването на дейността на чуждите банки, се обръщат към китайските банки. Развитието на модерна банкова система започва през Първата световна война. Повечето от китайските банки запазват тесните си връзки с централната или регионалната власт, като една дузика от тях, почти всички установени в Шанхай, се управлява на търговски принцип. На Шанхайската стокова борса в многонационалната концесия се търгуват само чужди книжа. Създадената през 1920 г. Китайска борса поражда само вълна от спекулативни сделки – т. нар. „борсова буря” (синдзяо фънчао), която завършва с общ крах година по-късно.
Чудото на двайсетте години от резултат на стихийно развитие, подкрепено от частни усилия и интереси. Избуял в условията на изостанало частно стопанство, този див капитализъм се опира на нови представители на елита, които се отличават от традиционните градски първенци с растящия си професионализъм, бързото забогатяване на членството в различни оранизации на работодателите.
Градската управа на Голям Шанхай (1927- 1937)
Предизвикателството, което си поставя Националистическото правителство, е голямо, защото Шанхай е не само бастион на империята, модерен икономически център и революционно огнище, и столица на престъпността. Възстановяването на обществения, нравствения и политическия ред е възложено на специализирана общинска служба, която трябва да се справи със стремежа на престъпните групировки да наложат контрола си върху населението и финансовите приходи на града. Противоборството се решава чрез все по-тясното сътрудничество между държавната власт и мафиотските организации. Бандитизмът се институционализира и придобива почтенност, а разяденото от корупцията правителство попада под властта на наркобосовете. Редът, който се установява, е ред на престъпния свят.
Националното правителство веднага заявява намеренията си да отговори на двойното предизвикателство на недостатъчните комунални услуги и несигурността в китайските квартали на Шанхай. Започналото благоустрояване в края на империята и в началото на републиканската власт е прекъснато през 20-те, когато военачалниците налагат произвол и насилие. В жилищното строителство цари пълна анархия, не се спазват никакви правила за безопасност. За разлика от концесиите тук уличната мрежа е слабо развита и с ниско качество. Общественият транспорт е крайно незадоволителен и напълно липсва в квартала Джабей. Трамвайната линия, която преминава през стария вътрешен град, няма връзка с линиите в концесиите. Престъпността бележи истински бум през този период. Този ръст се благоприятства от бързото нарастване на населението. През 1930 г. той наброява около 3 млн. жители, разпределени приблизително по равно в концесиите и китайския град. Дребната престъпност, спътник на индуструализацията и урбанизацията, се засилва и от липсата на коодинация между полициите на отделните райони, както и от мощните социални движения, разтърсили града през 20-те. Към това се прибавя и тръгналото от концесиите разпространение на популярна култура, чиито ценности са хазартът, сексът и парите, независимо как са спечелени. Размириците намират благоприятна почва и в пропастта между шепата живеещи в разкош богаташи и тълпите мизерстващо население.
Националистическото правителство иска да възстанови реда в града не само в името на традиционните ценности, в които вижда мисията си, а и на революционния идеал, на който заявява, че служи. В китайската империя всяка династия, която се възкачи на престола след борба за власт, е била длъжна да възстанови сигурността, да заздрави социалната стабилност и нравствения ред. Чан Кайшъ си поставя същите цели. Според него престъпността или разпуснатостта на нравите може да доведе само до политически радикализъм. Новият режим просто следва традицията, според която културният конформизъм е условие и гаранция за социална хармония, крайна цел на властта. Макар и да защитава традиционния морализъм, той се обявява и за верен последовател на заветите на Сун Ятсен, сред които национализмът е първият от „Трите народни принципа”.
Правителството на Чан Кайшъ започва да прилага в Шанхай политика, съчетаваща конфуцианския идеал за културосъобразност с националистически и модернизаторски подход. Правомощията на новата градска управа се разпростират върху Голям Шанхай, който обхваща освен китайските квартали на града много села и селски райони от близките околности. За първи път една – единствена администрация отговаря за различните зони на китайския град. На юг, вътрешният град и неговите предградия, на север- Джабей, работническите квартали на запад и на другия бряг на р. Хуанпу – все още слабо застроени зони на Пудун. Назначеният от нанкинското правителство кмет разполага с широки правомощия. Той е началник на администрацията и полицията и командващ на разположените в града военни части. Назначава и освобождава общинските служители и се отчита само пред централната власт. Новата общинска управа се радва на голяма свобода на действие, още повече, че общинският съвет, на който законът на теория отрежда роля на законодателен орган и контролира функциите на изпълнителната власт, всъщност така и не бива избран.
Сред приоритетите на общината е и модернизацията на полицията. Създава се Служба за обществена безопасност. В нея работят 3500 души, повечето от които са били на служба и при предишния режим, под командването на млади офицери, завършили военните академии на северните провинции или японски полицейски школи.
Нов живот
Привеждането в културосъобразност (уънхуа тунджъ) на китайското общество и търсене на идеологически консенсос се отнасят както за моралните ценности и социалните норми, така и за политическите схващания, ежедневното поведение и политическата дейност. Властта използва принудата- извънредния закон от 1928 г. упределя като престъпен състав разпространенито на каквито и да са идеи, които противоречат на Трите народни принципа, а законът за печата от 1930 г. предоставя пълни права на цензурата да осъжда авторите на враждебни на режима публикации. Според възпитателната роля, която китайската власт винаги е смятала, че играе, гуоминдановският режим си поставя за цел и просвещението на народа, обединяването на умовете и сърцата.
Именно това е целта на кампанията за Нов живот, лансирането в началото на 1934 г. от Чан Кайшъ и група приближени нему военни. В речите за Нов живот откриваме много от обичайните теми и реториката на Хитлер и Мусолини. Те възпяват саможертвата и абсолютната преданост към националния водач. Това, което някои наричат „конфуциански фашизъм”, се заражда при тази смесица от културистично реакционерство и консервативна модернизация. В самия Гуоминдан кампанията за всенароден подем се организира от тайната организация на Синебузите, сформирана от елитни фанатизирани привърженици на Чан Кайшъ, която разполага с многобройни национални и местни структури. В Шанхай официалната пропаганда не намира толкова благоприятна почва, колкото във вътрешността на страната, но пък придобива мощ, пропорционална на заплахата за режима от космополитната и свободолюбива култура на метрополиса. Манифестациите и големите митинги следват едно след друго. Сдружението за популяризирането на движението за Нов живот бързо набира много членове. Учителите са предпочитани партньори на властта – голяма част се включват в движението, поради служебен натиск или от кариеристични подбуди. Синебузите проникват в студентските среди, като събират значителен брой привърженици от големите научни университети. Именно в университетите, колежите и училищата е проповядвано движението за Нов живот: униформи, физически тренировки, подчинение, сформиране на скаутски части. Със съдействието на полицията и общината привържениците на Нов Живот се опитват да наложат и на останалото население на града тази дисциплина и кодекса за поведение, и неговите 95 правила. На шанхайци се вменява да не пият, да не пушат, да се хранят оскъдно, да бъдат честни и прочие.
„Зелената банда”
„Зелената банда” е възприела родова организация с разделение между поколенията. Приемането в организацията става по поръка член, а церемонията на посвещаването се доближава до будиските ритуали на пречистване. Членовете се задължават да спазват кодекс на честта, който се опира на традицията на странстващите рицари, прославя смелостта и лоялността и налага спазването на тайна. Макар и да опира на традицията, „Зелената банда” е специфична шанхайска организация, чийто подем е свързан с условията, при които се развива. Действията на престъпните банди се благоприятстват и от наличието на три самостоятелни и съперничещи си юрисдикции, каквито са чуждите концесии в китайския град, защото е достатъчно да прекосиш улицата, за да попаднеш в друг сектор и да избягаш от полицията. Главатарят на „Зелената банда” е Ду Юешън. Влиянието на групировката достига своя апогей в края на 20-те години.
Подчинението на града
Ду Юешън съсредоточава дейността си в китайския град, където се ползва от активната подкрепа на Гуоминдана. Сътрудничеството между „Зелената банда” и властта по това време е тясно свързано, че те действат в синхрон и на местно, и на национално равнище. Ду и режимът си поделят приходите от трафика на опиум. Тези приходи позволяват да се финансира борбата срещу партизанската война на комунистите, която е най-големият приоритет за Чан Кайшъ. Колкото до Ду Юешън , той ги използва, за да подчини окончателно града, като си купи обществена и политическа почтеност. По това време Шанхай в един от основните наркопазари в Азия и света.
Стилът хайпай и идеалът за съвременност
Ключът на шанхайското изключение трябва да се търси на само в икономическите успехи и социалните трансформации, а в процъфтяващия стил хайпай. Шанхайският стил хайпай е изразител на търговската и космополитната култура на съвременен Китай. Първоначално хайпай се нарича местният оперен жанр. В началото на ХХ век понятието приема по-широк смисъл и обхваща както ежедневните практики, така и литературата и изкуството. Привържениците на висшата китайска култура на образувания конфуциански елит, които продължават да смятат търговията за източник на нравствен упадък и простащина, се отнасят критично и пренебрежително към хайпай. Според тях този стил олицетворява една упадъчна култура, носеща заразата на чуждото влияние и подчинена на меркантилни интереси.
Пренебрежителното отношение на елита изразява враждебност и към новия и модерен Китай от крайбрежието, чийто символ е Шанхай. На културата на образованите мандарини, които държат властта, Шанхай противопоставя културата на търговците, които държат парите. На традицията на Севера противопоставя тази на Юга, която предпочита чуждите модели пред закостенелите норми и модата на масовия вкус пред ерудитите. Определенито на хайпай не може все пак да се ограничи във формулировки на неговите отрицатели. Макар проникването на западното влияние в шанхайската култура да върви ръка за ръка с комерсиализацията ù, хайпай съвсем не е само обикновена имитация на внесения от вън начин на живот и изразяване. И в ежедневието, и в сферата на изкуството и литературата чуждите влияния не могат да се наложат без одобрението на китайското общество. Възприемането на чуждите модели задължително преминава през тяхното адаптиране, съобразено с придобитите с времето навици. Културата хайпай е култура на градското население.
Зараждането на хайпай е свързано с градоустройствените промени, които превръщат Шанхай в голям модерен град, сравним със западните метрополиси. Макар все още да има три отделни градски управи, градът придобива физическо единство. Подобно на големите европейски и американски градове, работническите квартали са изтласкани по периферията.
Краят на един свят 1937- 1952
Две години преди началото на Втората световна война, през юли 1937 г., избухва китайско – японският конфликт. Още на следващия месец Шанхай се превръща в бойно поле. Съдбата на града, смазан от бомбите и снарядите, в който за всяка разрушена сграда се водят ожесточени ръкопашни боеве, ще бъде повторена от много други европейски и японски градове, пометени няколко години по-късно от разрушителната вълна на тоталната война. В продължение на осем години Шанхай преминава под знака на поредицата от близки или по-далечни въоражени конфликти: японската агресия през 1937 г., първите сражения на Втората световна война две години по-късно, битките в Тихия океан след японската атака над Пърлхарбър на 8.12.1941 г. Всеки нов етап в международния конфликт влошава положението, битката за Шанхай през август – ноември 1937 г. е най-ожесточената от китайско – японската война и завършва с поражението на националистическата войска. Китайските квартали на града са окупирани. Чуждите концесии, закриляни от международния си статут, временно са пощадени. Те остават едно островче на относително благополучие, „самотно островче”, откъснато от останала част на страната и все по-пренебрегвано от европейските столици, заети с предотвратяването или с подготовката на войната в Европа.
Когато през септември 1939 г. тя избухва, „самотното островче”, лишено от политическа и военна подкрепа на западния империализъм, отслабено от последиците от конфликта между демократичните държави, вече не е в състояние да се съпротивлява на нарастващия натиск на Япония. При тежката битка китайската страна дава между сто хиляди и двеста хиляди жертви, а голяма част от града е разрушена. Много скоро концесиите са изправени пред проблема с бежанците- населението набъбва от 1,7 на 4,5 милиона. Общинската управа, религиозните институции, благотворителните и хуманитарните организации с общи усилия успяват да издигнат около двеста бежаски лагери. Училищата, болниците, театрите, пагодите, университетите приютяват бежанците. Повечето от тях обаче живеят на открито, по улиците и незастроените терени.
Краткият икономически просперитет през 1939 г. не може да прикрие уязвимостта на концесиите. Още през 1937 г. военните действия забавят стопанската дейност на Шанхай. Японската блокада по китайския бряг през тази година, а и през следващата, и забраната на чуждите кораби да плават по Яндзъ откъсват града от вътрешните пазари. Между юни 1937 г. и юни 1939 г. броят на корабите от крайбрежните пристанища пада от 649 на 280. В концесиите обаче икономическата активност бързо се съвзема. Притокът на бежанци значително увеличава търсенето, банките разполагат с големи количества налични пари, защото и капиталите са потърсили убежище тук. Суровините се внасят. Прогонените европейски емигранти представляват значително количество специалисти и технически кадри.
Освобождението на Шанхай през лятото на 1945 г. се съпътства от същите противоречия, както и окупацията. Комунистическата партия се възползва от ситуацията, за да установи контрол над града. Шанхай не участва дори символично в собственото си освобождение. Далеч от събитията, които променят света, градът като че ли изчаква историята да се сети за него.
Шанхай по време на комунизма
За разлика от някои прогнози, Шанхай не ликвидира комунизма, а му се подчинява. От своя страна, без да разрушава града, комунизмът все пак го променя. В запазения градски пейзаж се създава нова икономика, заражда се ново общество. Щом отслабне контролът, при някое от поредните боричкания на върха, характерните черти на добре познатата от миналото обществена активност отново изплуват. Студентските демонстрации и работническите стачки, които избухват в началото на Културната революция през зимата на 1966-1967 г., са едно завръщане към местните бунтарски традиции.
Историята на Шанхай вече зависи от политиката на централното ръководство. Доста непостоянна политика, която общо взето е неблагоприятна за градовете, тъй като съветският модел, залегнал в основата на първия петгодишен план от 1953 г., отдава преимуществено значение на промишлеността и ограничава урбанизацията, за да намали инфраструктурните капиталовложения. В Шанхай, какво и във всички големи китайски градове, всички блага, от които зависи жизненото равнище на населението, се раздават по месторабота, от предприятието или учреждението. С работното място е обвързан не само професионалният, но и личният живот на хората. Там се изграждат от отношенията на зависимост между партията- държавата и работническия елит.
Книги, вестници и списания
В Шанхай има само две ежедневни весникарски издания на английски език China Daily и Shanghai Daily, както и списание Shanghai Star. Ежемесечните списания, съдържащи новини и информация за града, може безплатно да се вземат от повечето кафета и ресторанти от западен тип. В центъра на Шанхай се намират няколко от най-големите в града книжарници, където може да се намери всичко: от базов китайски разговорник до последните издания на най-модерните списания.
Сувенири в Шанхай
В Шанхай няма нищо по-важно от обиколката по магазините. Шанхайците най-добре от всички жители на Азия разбират от мода и могат бързо да намерят места в разпродажба. Градът буквално е запълнен от магазини, където хората не биха могли да не похарчат своите спестявания. Най-добрите магазини се намират в района на бившата фреска концесия. Най-забележителните от тях са разположени на улица Шънси и между улиците Йенан и Фусин в посока юг. В прекита там има магазини, търгуващи с дрехи и обувки на знаменити марка, товари с намаление, сувенири.
В южната част на улица Хуахай може да се посети знаменития пазар Синян, където практически може да се купи всичко: започвайки с фалшификати на марки като Луи Вюитон, стигайки до китайска коприна и украсени ветрила. Сега пазарът се нуждае от разширяване, защото в почивните дни той е запълнен до крайност. Там е прието пазаренето и ако се разчитате на определена цена, а продавачът не я сваля, то просто си тръгнете.
В района на улица Южен Хуанпи се намират множество крупни молове и магазини за дрехи. На юг от това място се намира районът Синтиенди, където е запълнено от супер съвременни европейски бутици, ресторанти и барове. Там е пълно с хора по всяко време на денонощието. В местните магазини може да се намери всичко: започвайки с дрехи и стигайки до мебели. Изморен от покупките, човек може да се наслади на италианска, мексиканска или немска кухня, да се отбие в джаз бар или кафе за любителите на пурите.В буквален превод името на района означава: „нова светлина”.
Транспорт
В Шанхай действа съвременна траспортна система и за разлика от другите големи градове на Китай, то улиците му се поддържат чисти, а по качество на въздуха е доста висока за град с такива размери. Системата на обществения транспорт бързо се развива. Шанхайското метро наброява вече 5 линий, а план до 2010 г. се планира да влязат в експлотация още 8. Станциите се обявяват на китайски и английски език. Обозначенията на картата на метрото са прости за четене и при това всички названия са дублирани на английски, което го прави предпочитан транспорт сред чужденците. Не си струва и да се споменава, че трябва да се избягват пътуванията с метрото в пиковите часове, освен ако човек не е любител на екстремни усещания. Стойността на билета зависи от разстоянието и варива между 2-4 юана. Системата от автобусни линий наброява 1000, но независимо от чистотата и удобството за туриста ще е трудно да ги ползва заради езиковата бариера. Цената на автобусния билет е в рамките на 1- 2 юана в зависимост от разстоянието и оборудването на автобуса с климатици.
Тролеи
Шанхай има най-старата тролейбусна система в Китай и в света от действащите сега. Първият тролей бил пуснат на 15 ноември 1914 г. като за ставнение в останалия свят най-старата действаща линия е филаделфийската от 1933 г. В другите китайски градове тролейбусите са се появили едва шейсетте, осемдесетте години.
Таксита
Шанхайският таксиметров парк е един от най-добрите в Китай. По улиците на града правят своите курсове Фолксвагени и много други марки автомобили. Във всички сертифицирани таксита има снимка с името на водача, номер на лиценза и количеството на звездите. Хубаво е от по-рано да се приготви листче с името на желаната дестинация на китайски език. На излизане от таксито е добре да се вземе от шофьора бележка, на която са дадени телефонният номер на таксиметровата компания и номерът на автомобила. Така в случай на необходимост или при забравени вещи в таксито, то пътникът ще може да позвъни в компанията. Такситата са много и са достъпни по всяко време на денонощието. Таксиметровите компании се различават по цвета на колата, а колкото е по-добро състоянието на автомобила, то толкова е по-висок рейтингът на компанията.
Влакове
Повечето влакове през Шанхай спират на Шанхайската железопътна гара, която е разположена в северната част на града. Някои минават през Южната железопътна гара, други през Западната гара. По този начин от града на влак може да се стигне до всяка точка на страната. Тук се съединяват три железопътни линии: железопътна линия Дзинху (京沪线Jīng Hù xiàn; Пекин-Шанхай), преминаваща през Нанкин, линия Хухан(沪杭线Hù Háng xiàn ), съединяваща Шанхай и Ханджоу, също и линия Сяоюн(萧甬线Xiāo yǒng xiàn ) между Сяошан и Нинбо. Билети могат да се купят и на гарата, и в хотелското билетно бюро. От 2002 г. в Шанхай действа първата в света железопътна линия на магнитна възглавница. Тя е построена от германската инжинерна компания Трансрапид. На линията принадлежи рекорд по скорост в реална експлатация с пътници- 430 км/ч. Тя съединява града с летищи Пудун и изминава разстоянието от 30 км за 7 мин. и 21 сек. До 2010 г. се планира линията да бъде продължена до летище Хунцяо, а после на югозапад до Ханджоу(административен център на провинция Джъдзян).
Летище Хунцяо
До построяването на международно летище Пудун през 1999 г. Хунцяо е било основното шанхайско международно летище. Към днешна дата от летището се осъществяват международни полети по два маршрута: Токио- Ханеда и Сеул- Гимпо. Летището получава държавно разширение на стойност 15.3 млрд. юана, което включва построяване на втора площадка за излитане с дължина 3 300 метра и нов терминал с площ 250 000 м2. В резултат пропусквателната способност трябва да се увеличи до 40 млн. пътника към 2010 г.
Летище Пудун
Разположено на 35 км от центъра на града, това летище е прозорец към света за Шанхай. На горния етаж се намира залата за отпътуващи, а на долния тази за пристигащи. Пътниците за международни полети преди преминаване на коридора за безопасност са длъжни да попълнят бланка за отпътуване. За преминаването през тези процедури е необходимо известно време, затова летището съветва пътниците на международните полети да идват с около два часа и половина по-рано. До летището може да се стигне от града на такси, стойността до Пудун ще е около 100- 150 юана. Ако движението по магистралата не е натоварено, то ще е нужен около един час, а при задръстване ще нужно човек да се запаси с търпение. В услугите на много хотели влиза резервирането на автомобил, който да докара или откара гостите до летището. Стойността на услугата е между 120 и 300 юана. Хотелите често ползват и автобуси, извършващи курсове от града до летището.
Забележителности
Старият град отразява богатството на архитектурата по време на Цинската и Минската династии и оживлението на традиционния уличен живот в Шанхай. Той е бил обграден със стена, която да го защитава от японските пирати. Тук атмосферата на традиционен Китай се смесва с блясъка на колониалната архитектура и духа на съвременния мегаполис, създавайки неповторим облик.От времето на колониалните завоевания, живеещите в Шанхай чужденци избягвали този район, защото го смятали за твърде мръсен и пренаселен. По тази причина Старият град останал в съзнанието на гражданите като единствено истински китайско място. Един от най-удобните пътища да се достигне до Стария град е през Северната порта, разположена близо до кръстовището на улици Жънмин и Лишуей.
На тесните улички са разположени малки антикварни магазини. Настоящи шедьоври на калиграфията и традиционната живопис, портрети на красавици от 30-те и просто предмети на селското творчество намират купувачи тук. Част от района е заселена и неопитните пътешественици могат лесно да се заблудят из лабиринта на тесните улички и традиционни китайски дворове. В тези квартали кипи животът на местните жители: хазяйките мият полодве в уличните канали, децата играят на криеница, а старците с часове са над дъските за игра на традиционен китайски шах.
На пресечката на улици Фуйоу и Стар Дзяочан са разположени старинни здания на магазини, в които се продава висококачествена продукция като изделия от злато, перли и коприна, нефритени пръчици за хранене и статуетки на Буда. В края на парка Йоу са разположени многочислени магазинчета за традиционна китайска медицина, които буквално могат да бъдат намерени по аромата. В тях се продават ароматни лекарствени препарати от сушени растения и животни за всякакви житейски случаи. Много е популярен женшенът,чийто корен е високо ценен за лекарствените си свойства и може да струва хиляди юани.
Сърцето на Стария град е паркът Йоу, който бил построен по време на династия Мин от влиятелното семейство Пан като част от фамилните владения. Строителството продължавало от 1559 до 1577 г. , въпреки че бил разрушаван няколко пъти и след това напълно възстановен. Паркът, обграден с масивна тухлена стена, се явява типичен парк в южнокитайски стил.
Характерна черта за такива градини е усещането за голямо пространство на стравнително малка територия. Този ефект се добива с използването на алеи, всевъзможни прозорци, арки и естетично разположени паркови постройки. На територията на неговата градина са разположени многочислени магазини и сувенирни павильони, в които се продават не само дранкулки, но и леки закуски: оризови бонбони и пирожки, печени кренвирши и всевъзможни шишчета. В търговския комплекс на парка, разположен до централното езеро, може да се опитат знаменитите шанхайски пелмени. Сочни и ароматни, те се готвят за броени секунди пред очите на купувача и се подават горещи. През централното езеро е прокаран уникален зикзакообразен мост, чиято конструкция девет пъти сменя посоката си, образувайки девет прави ъгъла.
На брега на езерото е разположена чаената къща Хусинтин. Нейната масивна конструкция с керемиден покрив се възвишава над територията на парка. Сградата е била построена през 1784 г. и се е превърнала в чаена къща едва през XIX век. Вътре се намира знаменития ресторант, в който в различно време са били Дзян Дзънмин, кралица Елизабета 2-ра и Бил Клинтън. Техните снимки са окачени в централната зала.
Веднага след парка се намира храмът Чънхуан, посветен на бога на града. Някога всеки китайски град имал свой бог, избран от даоиския пантеон, който почитали и славели в красиви даоиски храмове. През XIII век император Юнлъ от династия Мин заповядал да се престрой храмът и да се смени неговото предназначение. През 1926 г. храмът Чънхуан отново станал място за поклонение на бога на Шанхай и днес, забулен в дим от благовония, все още е действащ. На входа на храма се намира статуя на генерал от династия Хан, на изхода- статуя на бога Дзин Юбо, покровител на града.
Сред забележителностите на града са антикварният и птичият пазар, които са разположени на няколко квартала от парка Йоу, на Южната Тибетска улица. Антикварните магазини са пълни с изящни изделия от порцелан и стъкло. Струва си да се запечата на снимките този уникален вид на старите шанхайски квартали, които в близките години ще бъдат реконструирани в съвременни делови райони.
Крайбрежната улица на Шанхай
От всички впечатляващи гледки на стар Шанхай най-невероятна е шанхайската крайбрежна улица, построена на западния бряг на една от основните реки на Китай, р. Хуанпу. В края на улицата се намира пътят Джуншан, пресен от тонели и пешеходни мостове. По време на 20-те, 30-те години крайбрежната улица е служила за подсигуряването на благополучието и разцвета на града. Тук богаташите строили своите бляскави къщи, стараейки се с разкоша да удивят не само Шанхай, но и целия свят.
Величествената сама по себе си крайбрежна улица имала важно символично значение. Всички, които за първи път пристигали в града и се разхождали по булеварда, неволно се убеждавали във финансовото и икономическо могъщество на Шанхай. Могъщество, което било изначално лъжовно: от прозорците на същите тези сгради шанхайци можели да наблюдават как в града пристигат кораби с опиум и отпътуват, натоварени със злато и сребро. В първата половина на ХХ век крайбрежната улица на чуждестранното икономическо влияние в Шанхай дава ясно да се разбере кой контролира икономическия живот на града. Без значение, че днес нещата стоят по друг начин, отколкото в началото на века, зданията там по никакъв начин не са загубили своето великолепие. За предотвратяване на наводнения крайбрежната улица била повдигната и снабдена с циментни укрепления. Като една от малкото безплатни за посетители забележителности в Шанхай, тя периодично се наводнява с тълпи от местни и чуждестранни туристи.
С настъпването на нощта на улицата светват хиляди лампи, а многочислените търговци започват да продават всевъзможни светещи сувенири. Това е най-доброто време, за да се направят неповторими снимки на най-популярното туристическо място в града. Крайбрежната улица също е идеално място за наблюдаване на корабите.
С отстъването на чужденците от Шанхай повечето сгради преминали в държавна собственост и едва малка част от тях съхранили първоначалната си функция. Сред тях е Peace Hotel, зданието на асоциацията на промишлените рекламодатели и сградата на митницата. Някои ресторанти, открити още в началото на века, продължават да обслужват посетители, предлагайки им да се насладят на ястията на традиционната и западна кухня, на възхитителните гледки към морето, р. Хуанпу и деловия район Пудун.
Веднага след северния край на крайбрежната улица се намира се руското консулство. На другия край на улицата е хотел Астор Хаус (днешен Пудзян), построен през 1860 г., той е първият хотел в Шанхай. В него отсядали такива световноизвестни личности като Алберт Айнщайн и Чарли Чаплин.
Високият дървен мост, построен през 1856 г., някога пресичал Суджоуския залив, но заради недостатъчно високите си арки за пропуск на увеличаващия се брой съдове, той бил заменен през 1906 г. от Парковия мост. В северната част на крайбрежната улица се намира Монументът на Народния герой, издигнат през 1993 г. На стените му могат да се видят имената на тези, които са се борили за образуването на нов Китай. Тук се намира и Крайбрежният исторически музей, където посетителите могат да видят историята на Шанхай в старинни рисунки и снимки. На юг от Монумента е разположен магазинът „Дружба”, в който се продават предмети на традиционната живопис и антиквариат. Наблизо се намира сградата на френската банка Banque de I’Indo- China и немската банка Glen Line, построена през 1922 г. Зданието на съвременното министерство на външната търговия на Шанхай първоначално помещавало в себе си главния офис на компания Jardine Matheson and Co, някога най-голямата търговска къща в града. Компанията имала огромно политическо и финансово влияние в страната. Самата сграда с римски арки и масивни колони била построена през 1920 г.
Хотел „Спокойствие” (Peace Hotel) е построен през 1929 г. и до ден днешен се разполага в целия си блясък на крайбрежната улица и ул. Нандзин. Ако човек иска да се отпусне в атмосферата на шика, която царила в колониален Шанхай, то хотел „Спокойствие” е идеалното място. В барчетата и ресторантите на хотела все още звучат мелодии от трийсетте, а посетители във фракове и блестящи вечерни рокли пият шампанско и танцуват джаз. На юг от него се намира сграда на бившия хотел „Палас”, която сега е един от корпусите на хотел „Спокойствие”. Зданието било построено от бели и червени тухли през 1906 г. Неговият външен вид с пишни прозорци в бароков стил е традиционен за английската архитектура от началото на ХХ век.
Улица Нандзин
Най-забележителната улица в Шанхай е Нандзин. Водейки своето начало от крайбрежната улица, тя се простира на запад през Народния площад и свършва до неотдавна реставрирания храм Дзинан. Улицата се дели на източна, централна и западна и на нея се намират едни от най-добрите търговски центрове, и един от най-разкошките хотели в града.
По времето на колониален Шанхай улица Нандзин била най-известният търговски район в Китай и цяла Азия. Именно тук докарвали последните колекции дрехи на френски и италиански модни дизайнери и тук китайските производители на коприна излагали своите най-добри екземпляри. Покрай масивните търговски центрове се разполагали и многочислени кафенета, барове, игрални домове и караоке клубове. Оригиналното название на улицата означава „кипящ извор”, при което се имал предвид малък подземен ручей, протичащ под улицата. Нандзин все си остава популярна търговска зона в Шанхай. От двете страни на улицата се разполагат стари и нови търговски центрове, които привличат многочислени тълпи от местни и прииждащи купувачи.
Близо до неотдавна реставрирания парк Дзинан се намират ресторанти от най-висок клас, очарователни чаени къщи и популярни нощни клубове. Сутрин тук могат да се видят възрастни хора да тренират тайчи по това време, когато млади шанхайци се прибират по домовете си от заведенията. Многочислени уютни беседки, пейки и живописни кътчета правят парка идеално място за разходка. Точно срещу парка се намира храмът Дзинан. Датиращ от XIX век, той някога бил най-разкошният и популярен храм в Шанхай. Разположен на шумната пресечка на улиците Хуашан и Западен Нандзин, храмът изненадва с атмосфера на спокойствие и безметежност.
На запад от храма се намира офисният комплекс „Шанхай” – шедьовър на съвременната архитектура. Комплексът включва в себе си три кули, а неговият дизайн позволява максимално да се впише в пространството, без да нарушава външната хармония на сградите. Сред многочисленире магазини от най-висок клас и ресторанти в зданието се разполагат един от първите супермаркети от западен тип, западна медицинска клиника и филиал на банка HSBC. Построеният през 1955 г. със съдействието на Съветския съюз, Шанхайски изложбен център бил неотдавна реставрират и се възвисява над уличната суета като разкошен паметник на съветско- китайската дружба.
По-нататък на изток се простират редици хотели и търговски центрове, чиито само вид свидетелства за икономическото могъщество на съвременен Шанхай. Сред тях е разположен знаменитият център на традиционния порцелан Дзиндъджън. Тръгвайки от улица Маомин в посока Шанхайска телевизионна станция, на юг от Нандзин се намира улица Удзян, известна сред хората като улицата на храната. Тук има всевъзможни кафета, ресторанти, закусвални, а сувенирните павильони работят денонощно.
Тук започва централната част на улица Нандзин, която минава по северната граница на Народния площад и Народния парк. Под площада се намира най-голямата станция на шанхайското метро, която е с прекачване между линия №1 и №2. На отсрещната страна на площада и парка се намира Търговският център на шанхайското изкуство и занаятчийство- възхитителен пазар, на който хиляди малки магазинчета предлагат на купувачите всичко: от клетки за птици и картинни рамки до цветя и каменни скулптори. От моста на Тибетската улица до станцията на метрото Хънан се простира пешеходният Открит пазар – шумна и оживена търговска улица, затворена за превозни средства.
В източната част на Открития пазар се намира един от четирите най-стари търговски комплекса на града- Първият търговски център, открит през 1934 г. Проектиран от китайски архитекти, тоза била първата сграда в Китай, в която имало ескалатор. По това време първият търговски център всеки ден бил посещаван от над 150 000 купувачи. Наблизо се намира шанхайският „Книжен град”, съседстващ с един от старинните търговски центрове, който влиза в „голямата четворка”- магазин Sincere, на входа, над който е укрепен в гигантски размери телевизионен екран.
На юг от улица Гуандун се намира още една важна сграда: Шанхайският клуб. Основан през 1910 г., той някога бил най-богатият клуб в града, членовете, на който били най-влиятелните американски и английски търговци и банкери. Да си съперничи с него можел само френският клуб. В зданието на шанхайския клуб в определен период се помещавал знаменитият „Дълъг бар”, направен от черен и бял гранит. Дължината на неговата главна зала била повече от 30 метра. На няколко километра на изток свършва и самата улица Нандзин, стигайки до брега на река Пудун.
Шанхай – Народният площад
Шанхайският Народен площад заема значителна територия от централната част на града. На площада се намира кметството, а под него се намира най-голямата станция на шанхайското метро. Към площада се допира Народният парк, а по страните му са разположени Шанхайският музей, Музеят на изкуствата, Шанхайският Голям театър и сграда на Комитета по градско планиране. Зданията около площада се намират на територията на бившия хиподрум. Конните надбягвания били една от най- ярките екстравагантности, донесени в стар Шанхай от Запада. По време на надбягванията, провеждани два пъти годишно, в много от шанхайските предприятия и учебни заведения обявявали почивни дни. Богаташите докарвали породисти коне за надбягванията от Монголия и арабските страни, тренирали ги, подготвяйки ги за „големия ден” – надбягването. След 1949 г. хиподрумът бил превърнат в народен парк, в който се отбелязвам най-големите тържества през годината.
Народният площад е един от главните транспортни възели на града и културен център, привличащ все повече посетители. Парковата част на площада е любимо място за гражданите, където могат да се насладят на очарованието на шанхайската пролет. Тук идват хора от всички възрасти, за да се разходят, почетат или просто да поседят на някоя пейка, наблюдавайки минувачите.
Най-голямата забележителност на Народния площад е Шанхайският музей, считан от някои за най-добрият музей в страната. Неговото строителство приключило през 1995 г. и струвало на града 570 милиона юана. Сградата на музея била проектирана от шанхайския архитект Син Тунхъ. По форма тя напомня на древен ритуален съд и представлява хармоничен синтез традиционни и съвременни архитерктурни стилове. От двете страни на входа са разположени каменни лъвове и каменни фигури на биса-древно митично животно.
В самия музей се една от най-големите в Китай колекция на произведения на изкуството. По-големи от нея са единствено изложбите в Пекин и Сиан. В музея има 14 галерии, съдържащи колекции на скулптори, картини, керамика, калиграфия, печати, монети, мебели, изделия от бронз и нефрит, предмети на еднографското изкуството на националните малцинства. Експонатите са подередени по теми, позволявайки да се проследи естетическото развитие на културата. Всички знаци и пояснителни табели са дублирани на английски език. На тези, на които е интересна китайската култура и история, един ден в музей не би бил достатъчен. В него са изложени над 120 000 експоната. Изложбите периодично се подновяват.
Разположена в бившата сграда на Жокейския клуб, Художествената галерия на Шанхай предлага на зрителите най-голямата колекция от художествени произведения.
Друга забележителност на Народния площад е Нароният парк – идеално място за отдих през летните дни. Тесни алеи, засадени с вековни дървета, минават покрай живописни водоеми и малки зелени хълмчета. Независимо от местонахождението си, Народният парк рядко е многолюден. Паркът е едно от малкото места в Шанхай, където може свободно да се седи на поддържани зелени площи.
Недалеч от западните врати на парка се намира Шанхайският голям театър. До скоро на сцената му са могли да бъдат представяни единствено класически местни състави и балетни трупи от Съветския съюз. Днес, покрай съвременните постановки в театъра могат да се видят и най- наминитите чуждестранни спектакли и мюзикъли. Театърът е разделен на три главни зали, най- голямата от които има 1 800 места. Самата сграда по форма напомня на китайска пагода. В Шанхайския голям театър е най- голята сцена в света.
Небостъргачът Людзядзю
Трудно е да си представим, че едва десетилетие назад на мястото на Людзядзю е можело да се видят само фермерски постройки и търговски складове, запълнени с ориз, отглеждан в предградията на Шанхай. През 1990 г. построили новия район Пудун, основавайки специална икономическа зона. Това дало нов тласък на градското развитие и станало началото на втори икономически подем на Шанхай. В новия делови и финансов район били построени някои от най- високите здания в Китай, в които се поместват търговски центрове, офиси и жилищни комплекси.
За да се насладим на плодовете на възхода на Шанхай, на най- високото стъпало на капитализма, трябва да отидем в шанхайския аквариум. Самият аквариум представлява масивно сграда в триъгълна форма, фасадата, на който е изпъстрена от множество пресичащи се сини и зелени линии, образуващи очертанията на риба. В Шанхайския аквариум са събрани практически всички морски екосистеми от всички континенти на земното кълбо. Ескалаторите и подвижните пътеки позволяват на посетителите без особено усилие да разгледат всички кътчета на аквариума, в които при това се намира най-дългият в Азия подводен стъклен коридор.
Друга сграда – произведение на съвременната архитектура – е телевизионната кула „Перлата на Изтока”. Скоростният асансьор на кулата се движи със скорост 3 м/сек, изкачвайки посетителите до площадка за наблюдение, от която се открива замайваща гледка над града- в цялото му величие, блясък, очарование. Площадката се намира на 342 метра височина и е обзаведена с удобни дивани и пейки, позволяващи на посетителите да си отпочинат и да си направят няколко снимки. Ако ви се струва,че 342 метра не са достатъчно за идеални снимки на града,то може да отидете в търговския център Дзин Мао (Jin Mao Tower)- най-високата сграда в Китай. Неговата височина е 420.5 метра.
В подземната част на телевизионната кула е разположен музей по история на развитие на Шанхай. Подробна изложба на рисунки и снимки разкрива основните моменти от историята на града: от времето на династия Мин до шика на колониалния град, от японската интервенция до съвременния иконимически подем.
В зданието на търговския център Дзин Мао има 88 етажа (8 е щастливо число в Китай) и 13 балкона (което също е символично за будизма). В този гигантски монолит се разполагат повече от 500 фирми и съвременни предприятия. Всички етажи са построени по всички мерки за безопасност, само два от тях имат открити тераси: наблюдателната площадка на последния етаж и ресторанта на хотел Shanghai Grand Hayat Hotel. На 87 етаж се намира бар „Деветото небе”.
Минавайки едва няколко километра от телевизионната кула в посока на реката, вие ще се окажете в старата част на крайбрежната улица, където множество кафета, ресторанти и чайни предлагат на изморения пътник комфортна почивка с живописен изглед към реката, а уличните търговци предлагат всевъзможни сувенири. Най-добре е да се дойде тук преди залез слънце, да се избере хубава маса и човек да се наслаждава на традиционната китайска кухня, докато се любува на залеза на слънцето зад старите колониални сгради. Това е прекрасен край на деня в Пудун, а може да бъде и забележително начало за една шанхайска вечер с всички развлечения и приятни открития.
Храмът на Нефритения Буда в Шанхай
Разположен в северозападната част на Шанхай, храмът на Нефритения Буда е сякаш скрит в лабиринта на очарователни вили от началото на века и малки стъклени офисни сгради. Той е истински духовен оазис в процъфтяващия мегаполис. Храмът е построен през 1918 г. специално за съхранение на две уникални нефритени статуи на Буда. Първата зала на храма е залата на Небесните крале. В нея фигирите на будистите, живеещи на небето, се възвишават над всичко, сякаш са далеч от земния свят. От тук може да се отиде в задната част на комплекса от храмове, в Голямата зала.
Двете уникални нефритни статуи някога били част от великолепна скулпторна колекция от пет експоната, докарани от Маями от един будиски монах. По-голямата от двете останали скулптори е издялана от едно цяло парче бял нефрит и е полирана ръчно. Тя е украсена от инкрустации от злато и скъпоценни камъни.
Височината на статуята е 1.9 метра. От двете страни на нефритния Буда се намира знаменитата колекция от будиски текстове, изписани върху сандалови дъски през 1890 г. Втората статуя, висока 90 сантиметра, е не по-малко впечатляваща с изкусната си инкрустация.
Масивен шкаф от сандалото дърво, изцяло покрит с издялани будиски писмена на китайски език, съдържа любопитна колекция от предмети на изкуството от времето на династия Мин.
