Теория на китайската модернизация
Ключовата ми теза е, че през изминалите 30 години на китайската модернизация вече кристализира СИСТЕМА ОТ ИДЕИ, които в своето единство биха могли да се дефинират като теория на китайската модернизация.
Наличието на система от идеи е едно от главните отличия на китайските реформи от съветската перестройка 1985–1990 г. и една от основните причини за успеха на реформите и за неуспеха на перестройката. Китайските реформи не са хаотични, те имат ясна стратегия и собствена идеология. Тук ще скицирам, без да ги анализирам обстойно, структуроопределящите елементи на теорията за китайската модернизация.
На първо място в тази система от идеи стои идеята за социализъм с китайска специфика. Смятам тази идея за матрица на цялата теория – тя пронизва всички направления на съвременното китайско мислене и развитие.
По своята същност това е идея, която отхвърля като погрешно универсализирането на съветския модел, наложен след Втората световна война. Но не само това, колкото и важно да е то. Още по-съществено е, че тя свързва новото социалистическо общество с националните традиции и особености. Но и това не е всичко, колкото и фундаментално да е то. Още по-дълбочинно е разбирането за социализма като историческо развитие на ценното наследство от историческото развитие на страната, на цивилизацията, на материалната и духовната култура. Социализмът не се гради върху развалините на хилядолетното минало, а върху разумното използване на постиженията от миналото и на новия потенциал на съвременната епоха – такава е същността на тази идея. Съвременният китайски социализъм е сплав от наследството на древната китайска цивилизация и от иновационния потенциал на настъпващата нова информационна епоха.
За първи път необходимостта да се строи социализъм с китайска специфика е формулирана от Дън Сяопин пред ХІІ конгрес на ККП през 1982 година.
Идеята за националната и цивилизационната специфика на социализма е много продуктивна идея, която не само коригира допуснати в миналото грешки, а и отваря атрактивни перспективи в бъдещето.
На следващо място бих поставил идеята за началния стадий, в който се намира и дълго ще се намира (не по-малко от 100 години) изграждането на социализма в КНР.
По този въпрос в СССР и в Източна Европа бяха допускани големи грешки с тежки последици. През 1938 г. Сталин обяви, че социализмът в СССР е изграден. Хрушчов оповести изграждането на комунизма до към 1980 г. Бившите социалистически страни в Източна Европа обявяваха преходни периоди от по 3–4 години. Сега е ясно, че за такива кратки исторически срокове не може да се постигнат нито целите, нито характеристиките на социализма.
Социализмът и историческото развитие.
Недостиг на исторически реализъм, груб волунтаризъм в политическото и в теоретическото мислене – такава беше същността на тези грешки.
Постановката, че изграждането на китайския социализъм се намира в начален стадий и че продължителността на този стадий е голяма, е идея с фундаментално значение. Китай изгражда социализъм и това е определящият курс на неговото развитие, върху който не може да се посяга. Но Китай още не е изградил социализма и това е основна историческа реалност, която не може да бъде прескочена. Ето какъв колосален капацитет за стабилност и перспектива за развитие има тази идея.
Възлово място в нея заема тезата „сяокан“. Сяокан е обобщеният на китайски отговор на големия исторически въпрос: какво е социализмът и как той да бъде създаден. Сяокан е създаването до средата на века на всеобщо среднозаможно общество в Китай. Това е историческата цел на новия етап на китайските реформи. Това е конкретното историческо съдържание на т.нар. начален стадий на социализма в Китай.
Сяокан и „научната концепция за развитието“ като съвременен светоглед и хармоничното развитие като свръхзадача на реформите в КНР са най-новите теоретични продукти на китаизацията на марксистката теория.
На следващо място бих поставил идеята за необходимостта от модернизация на социализма.
Сега много се дискутира възможна ли е изобщо модернизация на социализма. Под модернизация следва да се разбира адаптирането на социализма като теория и практика към новата епоха и към отличаващите я нови реалности. Тази идея намира реализация в стратегията за отварянето на Китай към света и за превръщането на иновационното развитие в главно направление на реформите. Изостанал Китай, който бе до революцията полуфеодална, полукапиталистическа страна, днес ускорено навлиза в информационната слединдустриална епоха. Светът сега и на Запад, и на Изток говори за „китайското чудо“, а в основата на това чудо стои модернизацията на социализма с китайска специфика. Модернизацията на Китай има не само теоретични, а и конкретни измерения, състоящи се от три големи крачки в развитието на страната: първата – осигуряване на екзистенцминимума за всичките милиард и 300 милиона жители на КНР; втората – осигуряване на средна заможност за всички; и третата крачка – превръщането на Китай до средата на ХХІ век в средноразвита страна с високо жизнено равнище и качество на живот.
В тясна връзка с тази идея се намира и едно от най-големите постижения на модерен Китай – създаването на социалистическа пазарна икономика. Това е базово постижение и в развитието на теорията, и в развитието на социалистическото общество. Икономическите успехи на Китай са феноменални. Те с право се определят като „чудо“. Днес китайската социалистическа пазарна икономика е третата по обем на общото производство, а водещи американски анализатори смятат, че до средата на века Китай ще изпревари САЩ по този показател и ще се превърне в първа икономическа сила в света.
Пазарната икономика, гласи тази идея, не е тъждествена с капиталистическата система, както и плановата икономика – със социализма. Пазарът е механизъм, инструмент за развитието на икономиката. Така стои въпросът и със структурата на собствеността при социализма – в китайската икономика днес съсъществуват общонародната (държавна) собственост (преобладаващо място), колективната кооперативна собственост и частната собственост.
Във връзка с това се развива и социалната структура на обществото през началния стадий на неговото изграждане в условията на социалистическата пазарна икономика. Появяват се все по-увеличаващата се средна класа и прослойката на богатите китайци. Не е възможно да има пазарна икономика и частна собственост и да няма средна класа и богата социална прослойка. Историческата цел на социализма не е социално равенство в бедността, а създаване на материални условия за развитие на всеки човек в обществото. „Човекът е основа на основите“ – това е ориентирът, който провъзгласи последният, ХVІІ конгрес на ККП.
Издигнатата от Ху Дзинтао на този конгрес теза за хармоничното развитие на Китай (регионално, социално, културно) е насочена към постигане на висока средна заможност на цялото население и към социалистически ориентирана регулация на държавната политика и на общественото развитие. Пазарната икономика не може да не създава богати хора. Задачата е не да се експроприират богатите, а да се преодолява голямата имуществена диференциация в обществото и най-важното – да се създаде средна заможност за всички.
Ликвидирането на бедността в Китай е велико постижение на китайския социализъм. Постигането на стабилна средна заможност за целия милиарден китайски народ ще върне на социализма ролята на историческа алтернатива на капитализма.
Модернизацията на социализма, и по-специално реалиите на икономическата и на социалната структура на началния стадий, породи две други идеи: първата – за социалната база на партията през този период; втората – за хармоничното развитие на социалистическото общество.
Цзян Цзъмин обобщи идеята за новата социална база на партията в началния стадий, за т.нар. тройно представителство в партията: първо – работническата класа и трудовото селячество; второ – духовният пласт на обществото, т.е. интелигенцията; трето – авангардът на производителните сили, патриотичният национален бизнес, който създава съвременната национална икономика и всеобщото благоденствие на китайския народ. Партията се развива и се превръща в партия на целия китайски народ.
Ху Дзинтао разви, както посочих по-горе, идеята за превръщане на модернизиращ се Китай в „богата, могъща, демократична и хармонична, модерна социалистическа държава“.
Става дума за регионална хармония – нова постановка за развитие на регионите, допълваща постановките на Дън в началото на реформите.
Става дума за социална хармония – града и селото, социалните класи, образованието, културата на китайското общество.
Става дума за хармония в материалното и духовното развитие на хората – противопоставяне на западното потребителско общество.
Очевидно осъществяването на „втората стратегическа стъпка“ – пълно постигане на средна заможност за всички граждани, изисква нови идеи за развитието на китайския социализъм. Стартира нов етап в реформите, по-висш от досегашните.
С голяма сила се поставя проблемът за смяна на модела на развитие – замяна на екстензивното индустриално развитие с иновационно слединдустриално развитие, основано на новите технологии на информационната епоха. Формулирана е идеята за създаване на „хармонично общество от иновационен тип“, развива се „китаизация на марксизма“ като „съвременна научна концепция за развитието на Китай“.
Ключово място в теорията на китайската модернизация заема положението за постоянното съчетаване на съвременната култура с най-високите постижения на китайската цивилизация. Това положение е обърнато както навътре, към вътрешните проблеми на развитието, така и навън, към хармонизацията на световната система и на международните отношения. Китай на никого не натрапва своите ценности и традиции, но и на никого не позволява да му натрапва своята уредба и начин на живот.
В заключение следва да се открои наднационалното значение и актуалност на теорията за модернизация на социализма. В наше време се извършва световен преход от индустриалната в информационната епоха и социализмът се изправя пред предизвикателството за коренно обновление – както теоретическо, така и конкретно историческо. Необходимо е „преоткриване“ на социализма като историческа алтернатива на капитализма и като проект за по-справедливо, по-демократично, по-модерно и по-разумно решаване на проблемите на информационната епоха. Необходима е модерна социалистическа теория на развитието.
Това предизвикателство издига високо приносите и името на Дън Сяопин. Той ни се представя като велика историческа личност от края на ХХ век, който обоснова необходимостта от модернизация на китайския и на световния социализъм. Модернизацията на социализма – това е „стрелата на времето“ за посоката на историята при световния преход от индустриалната в информационната епоха.
Това епохално дело не може да бъде завършено за 2–3 денонощия или за 2–3 десетилетия. Този процес е започнат и се намира в движение. Теорията на китайската модернизация е ценна част от него.
