Опити за доказване на съществуване според „Исторически записки“ на Съма Циен и ахреологически находки от периода на културите Луншан, Лянджу и Ърлитоу.
Китай е една от малкото държави в световната история, които успяват да просъществуват вече над 6000 години. От бронзовата епоха (2200-1750 г.пр.н.е.) традиционната хронология отбелязва наличието на три династии: Ся (2201-1766), Шан (1766-1122) и Джоу (1121-256). Повечето археолози са склонни да отхвърлят съществуването на Ся, поради факта, че „няма находки по-ранни от 1700г., които да го потвърдят“. (Жерне, Ж. 2004: 46)
Най-много сведения за създаването и развитието на династията са представени в „Исторически записки“ (или „Записки на историка“) от Съма Циен. Авторът разказва китайската история от времето на Жълтия император до император У-ди. През 93 г. пр. не е. трудът му е завършен, като в едно свое писмо споделя, че това е творбата на живота му.
Дели се на 5 части:
- 1. „本纪“, или основни бележки. Изложение на царуването на отделни императори от най-дълбока древност до първия император на дин. Хан
- 2. “表纪”, или хронологични таблици за управлението на владетелите от дин. Джоу до дин. Хан.
- 3. “书纪”, дава информация от енциклопедичен тип: начини на управление, календари, обичаи, обреди, географски данни.
- 4. “世家”, описани са биографии на забележителни личности
- 5. “列传”, художествени биографии на различни личности. Те са общо 70 на брой.
Най-богата информация за първата китайска династия дава третата част – “书纪”. В подглава „Аналите на Ся“ се казва:
„夏禹，名曰文命。禹之父曰鯀，鯀之父曰帝顓頊，顓頊之父曰昌意，昌意之父曰黃帝。禹者，黃帝之玄孫而帝顓頊之孫也。禹之曾大父昌意及父鯀皆不得在帝位，為人臣。“
„Бащата на Ю (митичният прародител на Ся) е бил Гун, чийто баща е бил Чан-и, чийто баща е бил Хуанди; така Ю е праправнук на Хуанди и внук на Джуансю. Прадядото Чан-и и неговият баща – Гун, и двамата не успели да се възкачат на императорския трон, били само офицери.“
Хуанди е смятан за един от първите владетели на територията на Китай. Вярва се, че е управлявал от 2697-2597 пр.н.е. или 2696–2598 пр.н.е.
Хуанди е описан като един от Тримата повелители и Петимата императори. Това са древни китайски герои и владетели, предшестващи управлението на дин. Ся. Според легендите Тримата повелители са полубогове, които помагат за създаването на човечеството и му дават важни умения и знания.
Хуанди
За Съма Циен, Хуанди е по-скоро историческа, отколкото митична фигура. Първоначално той, след трудна борба, успял да подчини вождовете на отделните племена и създал държава далеч на запад от басейна на река Хуанхъ с център в планината Кунлун. След като обединява племената, Хуанди се спуска на изток към река Хуанхъ и завладява нови територии (днешните провинции Хънан, Шанси, Шаанси и Хубей), измества местното (монголоидно) население на юг и изток, като за целта води трудна война с Янди в битката на Бангуан. Тя се третира като
историческа от автора на „Записките“. В последствие установява траен мир в средното и долното течение на р. Хуанхъ (съвремените провинции Шанси, Хъбей, Хънан, Шандун, Анхуей и северната част на Янсу).
„Исторически записки“
В потвърждение на Съма Циен и неговите „Исторически записки“ са археологическите разкопки на културния пласт от Луншан – група от неолитни култури, разположени надолу по Жълтата река през първата половина на II хилядолетие пр. Хр. Този културен пласт се е появил на мястото на Яншао – група неолитни археологически култури, съществуващи в средната част на долината на река Хуанхъ в V—II хилядолетие. до н. е., наричана още култура на оцветената керамика. Някои учени считат, че яншаосци са дошли на Хуанхъ от юг. Хората са живеели в малки села, ангажирани предимно в земеделие, поради което периодично променяли мястото си на пребиваване. При Луншан се наблюдава влияние на мигранти, предизвикали културна дифузия. То намира отражение при направата на грънчарското колело, новите сортове зърнени храни (пшеница от Близкия изток) и животни: коза, овца, крава. Други характеристики: скапулимантия (гадание по кости), съдове тип триноги под формата на виме (могат да бъдат показателни за развитието на животновъдния комплекс), и специален вид керамика, тънкостенна сива и черна без
никакви рисунки. Тя е открита при разкопки на древни селища в провинциите Шандун, Шанси и Хънан.
Тези черни гланцирани съдове без рисунки били много тънки и крехки, поразяващи с разнообразие от форми и изящество на пропорциите
По време на управлението на цар Яо, китайската централна област често бива наводнявана. Бащата на Ю е натоварен със задачата да разработи система за контрол на наводненията. Той прекарва повече от девет години в изграждането на язовирни стени, но работата му се оказтерва неуспешна. Ю продължава бащиното дело и прави внимателно проучване на речните системи в опит да научи защо големите усилия на баща му се провалят.
Хоудзи
Сътрудничейки си с Хоудзи (后稷) – полумитичен селскостопански майстор, Ю успешно разработва система за контрол на наводненията, която е решаваща за създаването на благоденствие в централната китайска област. Вместо директно да прегражда потока на реките, Ю създава система от напоителни канали, които освобождават водите при наводнение в полетата, изразходва също много усилия за прокопаване на речните корита. Известно е, че Ю яде и спи с работниците и прекарва повечето си време лично да подпомага работата по прокопаването на тинестите корита на реките по време на 13 те години, за които той приключва проекта. Изкопаването и напояването са успешни и това позволява китайската култура да процъфти по продължението на Жълтата река, река Уей и други водни пътища в централната китайска област. Проектът печели известност в цял Китай, а реализаторът му е посочен в китайската история като „Великият Ю контролира водите“ (大禹 治水). По-конкретно, Ю води голям брой работници да отворят речен канал в планината Лунмън по поречието на Жълтата река, който и
днес е известен с името си „Шлюз Ю“.
След 1950 г. все повече археологически находки се представят като доказателства за съществуването на Ся. Това, което голям брой учени мислят, е, че съществуването на династия Ся е прецизирано главно в разкопките от културата „Ърлитоу“ (二 里头), в провинция Хънан. Тази култура датира от периода 2100—1800 (1500?) г.пр.н.е. и попада в периода на евентуално наличие на Ся.
В древнокитайските извори, онова, което е забележително, е системата на китайския календар, завещана ни от Ся (известна като 夏历). В книгата《大 戴 礼记》, глава „夏 小 正“ е в момента един от най-важните древни ресурси на календара на Ся.
Според сведенията, дошли от Ся, в нея са описани историята и развитието на науки като астрономия, метеорология, съзвездия, селско стопанство, разискват се политически въпроси. Древните хора използвали местоположението на звездите, и по-специално на Голямата мечка (北斗星旋转斗柄), за да определят месеца от годината. Това е най-ранната календарна система на Китай.
Ърлитоу
Говорейки за културата „Ърлитоу“, е нужно да споменем, че останките включват голям по площ град, заобиколен от трамбована в земята стена, къщи, вкопани в пръстта, ями за съхранение на ценности, керамика, каменни сечива, бронз, части от леярни, човешки скелети, вероятно принесени в жертва. По намерените доказателства ясно личи съществуването на добре развита древна цивилизация.
Територията на династия Ся
Друг източник, в който можем да потърсим информация за Ся, е една от петте канонични книги на Китай, а именно – 《尚书》. Известна като „Книга на документите“, това е първият в света подбор на исторически документи. Засяга най-дълбока древност (上古, до I в. от н.е.). Включва заповеди към чиновниците, клетвени декларации към армията и народа, съвети, тактики и малък брой предания и легенди. „Книга на документите“ дава по-голяма яснота върху причинно-следствените връзки и върху историческия развой на древната цивилизация.
Включва четири части и една малка, пета, сред които е и 《夏书》, писана през епохата на Джоу. Една от подглавите на 《夏书》, “甘誓”„Клетвата при Ган“, считана за едно от най-важните произведения , е писана още през дин. Шан. Ган е топоним (дн. пров. Шанси), при който се е състояла битка между първия император на Ся – Ци （启）срещу пратеници от клана Ху (扈).
启 е син на Великия Ю (禹), според „Исторически записки“ нарича себе си „наследникът на династия Ся“ (夏后). Управлява между 9 и 10 години. Времето му на съществуване е съотнесено в периода 2146г. пр. н.е. – 2117 г. пр. н.е.
„十年，帝禹東巡狩，至于會稽而崩。以天下授益。三年之喪畢，益讓帝禹之子啟，而辟居箕山之陽。禹子啟賢，天下屬意焉。及禹崩，雖授益，益之佐禹日淺，天下未洽。故諸侯皆去益而朝啟，曰：「吾君帝禹之子也」。於是啟遂即天子之位，是為夏后帝啟。“
“夏后帝啟，禹之子，其母涂山氏之女也。“
“夏后帝啟崩，子帝太康立。帝太康失國，昆弟五人，須于洛汭，作五子之歌。”
След смъртта на Ци, на трона се възкачва неговият син Тай Кан, или „Великото процъфтяване“. Императорът загубва царството си, неговите петима братя го чакат на северния бряг на река Луо и написват Песента на петимата синове.“
太康崩，弟中康立，是為帝中康。
„Когато Тай Кан умира, бива наследен от брат си Джун Кан.“
中康崩，子帝相立。帝相崩，子帝少康立。帝少康崩，子帝予立。帝予崩，子帝槐立。帝槐崩，子帝芒立。帝芒崩，子帝泄立。帝泄崩，子帝不降立。帝不降崩，弟 帝扃立。帝扃崩，子帝廑立。帝廑崩，立帝不降之子孔甲，是為帝孔甲。帝孔甲立，好方鬼神，事淫亂。夏后氏德衰，諸侯畔之。天降龍二，有雌雄，孔甲不能食， 未得豢龍氏。陶唐既衰，其后有劉累，學擾龍于豢龍氏，以事孔甲。孔甲賜之姓曰御龍氏，受豕韋之後。龍一雌死，以食夏后。夏后使求，懼而遷去。
Той обаче не успява да се справи добре с управлението на държавата.
„Когато Джун Кан умира, на престола се възкачва Сиан. Когато и той умира, неговия син Шао Кан поема властта. Когато и той умира, синът му Ю наследява управлението. Когато Ю умира, синът му Хуай го наследява. Когато Хуай умира, неговия син Ман идва на власт. Когато Ман умира, синът му Сие се възкачва. Когато Сие умира, синът му Дзин идва на престола. Когато Дзин умира, Кун Дзя поема властта, той обаче е хаотичен. Разразява се бунт срещу управлението му. Небето изпраща 2 дракона, мъжки и женски. Кун Дзя не успява да ги нахрани, не може
да се сдобие с дракон-пазач. След отказа на Тао Тан, Лиу Лей се научава да тренира драконите, и той бива избран от Кундзя да носи званието „драконоукротител“, която се наследява от потомците на Шъ Уей. Женският дракон умира, и той (Лиу Лей) го сервира като храна за владетеля на Ся, но накрая, след като изпраща да го търсят, той се изплашва и побягва.“
孔甲崩，子帝皋立。帝皋崩，子帝發立。帝發崩，子帝履癸立，是為桀。帝桀之時，自孔甲以來而諸侯多畔夏，桀不務德而武傷百姓，百姓弗堪。乃召湯而囚之夏 臺，已而釋之。湯修德，諸侯皆歸湯，湯遂率兵以伐夏桀。桀走鳴條，遂放而死。桀謂人曰：「吾悔不遂殺湯於夏臺，使至此。」湯乃踐天子位，代夏朝天下。湯封 夏之後，至周封於杞也。
„Когато Кун Дзя умира, синът му – Гао, се възкачва на престола. След като Гао умира, Фа заема неговото място. Когато Фа умира, синът му Лю Гуей е обявен за владетел, известен е още като Дзие. Още по времето на управление на Кун Дзя е имало множество вътрешни размирици. Дзие не се стреми към дипломация, а войните нанасят щети върху народа. Хората не могат да издържат на тираничното управление, призовават Тан (вождът на най-силното племе на изток – Шан) за помощ. Той обаче е затворен в кулата на Ся; след като бива освободен, заедно с
първенците от племето, атакува Дзие. Дзие избягва в Минтао и в крайна сметка е изгонен и убит. Дзие споделя пред някого: „Съжалявам, че не се възползвах от възможността да убия Тан в кулата, нямаше да стигна до това състояние сега. Тан се възкачва на престола на Ся и дава аудиенция на хората. Тан дава владения на наследниците на Ся. До дин. Джоу те държат княжество Ци.“
Четиринадесетото поколение на шанците, Чън Тан, е онзи, който унищожава Ся и слага началото на династия Шан. Столицата се установява в Бо (亳), в северната част на пров. Анхуей.
В последните години в Китай са открити находки, датиращи още преди културата Ърлитоу. През 2009г. се появява статията „Ся не е най-древната китайска династия?“. След повече от 2 години проучвания в Джъдзян, китайски археолози откриват останки от неолитната култура Лянджу (良渚), датирана около 3400-2200г.пр.н.е. по поречието на р. Яндзъ, в центъра на планински район, градска стена с дължина 1500-1700 метра от изток на запад, а от север на юг – 1800-1900 метра. Това е най-големият град, открит досега в Китай. Откритието е много важно,
тъй като свидетелства за съществуването на развита култура още много преди възникването на Ся. Професори от Пекинския университет са на мнение, че културата Лянджу не е унищожена. В хода на историята се развива и след това бива асимилирана от нашетващите племена по делтата на реката.
Заключение
Хераклит казва: „Всичко тече, всичко се променя.“ Историята като наука се развива с бързи темпове. Откриват се нови факти и извори, които помагат на изследователите да вникнат в контекста на всяко едно събитие с неподозирана до преди години точност, и да направят оценки и анализи, които до този момент са били неизвестни. Много митове и легенди, разпалвали въображението на поколения наред, намират своето логично обяснение. Хиляди спорни въпроси от историята на всяко едно общество намират своя отговор, базирайки се именно на тези нови
открития. Търсейки отговор на зададения въпрос, неизменно се пораждат нови и нови въпроси, пишат се нови страници. Книгата на световната история е може да бъде възприета като чернова, която предстои да претърпи много промени, бележки и допълнения. Именно в това се крие магията й – в преоткриването на нови светове, благодарение на които съществуваме днес.
Библиография:
Жерне, Ж. 2004: 46: Жерне, Ж. История на китайската цивилизация, изд. „Кама“, 2004, стр. 44-46
