Исторически контекст на авторитаризма
Без значение дали говорим за вождове, монарси, империи, военни или еднопартийни режими, на авторитарната форма на управление се е гледало като на нещо нормално през по-голямата част от човешката история. Дори бруталният 20-ти век ще бъде запомнен повече със своите диктатори, отколкото с демократичните промени, които носи в своя край.
След драматичния залез на комунизма през 80-те години на миналия век и изненадващата за мнозина Арабска пролет, редица анализатори се изкушават да гледат на оставащите недемократични режими като на исторически аномалии, които скоро ще бъдат пометени от Фейсбук поколението. Но лъскавата и цветна демокрация все още не е добре приета в държави като Китай, въпреки че изкушението е голямо, масите се надигат, а интернет завладява света. Дали точно нетизените няма да се окажат това малко камъче, което ще обърне китайската рикша?
В днешно време най-добрият индикатор за степента на свобода на словото в Китай е надписът „Съжаляваме, текстът е изтрит“. През изминалите години в комунистическата държава се забелязват нотки на отпускане на юздите, поне що се касае до изразяване на мнение от страна на обикновените хора. Все повече официални лица от Пекин и провинцията се обединяват около становището, че трябва да се вслушват в критики, идващи от народа. Подобна критика обаче няма как да бъде чута и видяна в контролираните от властта медии. За разлика от тях в интернет пространството и сайтове като Уейбо човек винаги може да намери нещо интересно, нещо смело. Преди разбира се да дойде надписът „Съжаляваме, текстът е изтрит“.
Контрастът между официалното приветстване на критика и придобиващата плашещи размери цензура е едно голямо противоречие, но същевременно е нещо нормално. Хората искат свобода, партията я предоставя. И вълкът сит, и агнето цяло. Но дали е така в действителност?
Интернетът като заплаха за диктатурите
Авторитарните режими по света искат да бъдат харесвани, да имат лъскав имидж. Ако той не е такъв, насреща винаги идват контролираните и послушни медии, които са специализирани в промиването на мозъци. И само допреди няколко години за комунистическата партия на Китай щеше да бъде детска игра да внуши на народа, че е свободен, че мнението му се чува и зачита без да се налага цензура. Какво пречи това да се случи днес? Интернет! Днес той е модерното оръжие на обикновения човек, страшилището за всяка диктатура, драконът, който прелита над стени. Китайската комунистическа партия ясно осъзнава това и се стреми всячески да елиминира заплахите, произлизащи от необятното интернет пространство. Държавата инвестира милиарди долари всяка година с цел филтриране на информацията и проследяването на източниците й. В Китай вече официално има над 500 милиона интернет потребители – почти два пъти повече от тези в САЩ. Те пазаруват, играят игри, четат новини и блогове, споделят мнения, организират събития. Именно новините, изразяването на мнение и възможността на големи групи от хора организирано да предприемат действия е това, което най-много плаши властите в Китай. Всичко се случва бързо, лесно, а много често и анонимно. Това определено не се харесва в Пекин и от там взимат съответните мерки – блокиране на IP адреси; филтриране на сайтове, между които и facebook.com, google.com, youtube.com; DNS, URL филтриране; VPN блокиране; използване на различни програми за сканиране на уеб пространството.Тук трябва да се прибави и китайската „онлайн полиция“, която по неофициални данни наброява 2 милиона души. Всичко това дава спокойствие на властите, но същевременно предизвиква недоволство у все по-демократично мислещото младо поколение в Китай.
Иновативни методи за избягване на цензурата в Китай
Нетизените стават все по-изобретателни в намирането на начини за избягване на филтрирането. Особено оригинални са похватите, използвани за избягване на сканиращите програми, които имат за цел да търсят „чувствителни“ думи и изрази, злепоставящи комунистическата партия или еднопартийния модел, приканващи към неподчинение или просто обиждащи някое от властимащите лица. Китайският език предоставя уникална възможност за използване на редица лингвостилистични похвати, чрез които може определена забрана, филтрация или сканиране да бъде избегната. Посредством различни игрословици и омофони онлайн потребителите успяват да заобиколят цензурата, да прикрият неприятните за партията думи по адрес на висши функционери и кодирано да изразят мнение по актуален проблем, без да привличат внимание и без да бъдат засечени от все по-точните и прецизни софтуери, които сканират и търсят точно определени термини, дати и думи, засягащи националната сигурност, правата на човека и т.н.
Китай навярно е единствената страна в света, в която съществува митично същество само и единствено, защото името му звучи обидно и вулгарно. От 2009 година насам китайските нетизени използват жаргонният израза „кон от калната трева (тревясал кален кон, кален кон в тревата) “ (草泥马), за да осмиват и избягват правителствената цензура. Името на това животно се произнася „цао ни ма“ и е омофон с обида, насочена към майката на „адресата“. В Китай често казват, че комунистическата партия е „майка на хората“, ето защо израза има още по-силно политическо значение. Той се е превърнал в символ на свободата на словото в онлайн пространството. Седмици след появата си през 2009 година идеята за „конят от калната трева“ лавинообразно се разраства и животното се превръща в талисман на китайските нетизени, борещи се за свобода на словото. Следват редица поеми, снимки, филмчета и дори дрехи посветени на идеята. Изграден е цял свят с митологични същества, които по сходен начин осмиват определени теми и проблеми в китайското общество. Те биват създадени в отговор на нарастващата онлайн цензура. Интернет потребителите избягват ключови и привличащи внимание думи като използват омофони на вулгарни думи, които звучат като въпросните митични същества.
„Конят на илюзията“ 欺实马 (qīshímǎ) е друго животно с подобен статут и значение. На официален китайски език името му звучи точно като 70км/ч (七十码 qīshímǎ). Препратката е към инцидент, при който син на богаташ прегазва с колата си друг човек. Полицията обявява, че шофьорът се е движел само със 70км/ч, въпреки твърдения на очевидци, че колата се е движела значително по-бързо. След тази случка „Кон на илюзията“ се превръща във фраза, която се използва при изкривяване на факти от страна на официалните власти. От друга страна пътната полиция (交警 jiāojǐng) започва подигравателно да бъде наричана „кладенец на търговията“ (交井 JiāoJǐng), тъй като в днешен Китай органите на реда все повече заприличват на търговци. Изправени пред проблем с властта, новобогаташите винаги пускат монети във въпросния кладенец.
Под прицела на младото поколение онлайн потребители често попадат и говорителите на официалната власт. Тъй като филтриращите софтуери търсят и цензурират коментари свързани с тях, нетизените са се постарали да измислят друго митично същество, чрез което да ги осмеият. Говорителите, 喉舌 (hóushé), подигравателно биват наричани猴蛇 (hóushé) , което буквално се превежда като „маймуната-змия“.
„Отровният чакал“ (毒豺dúchái) на мандарински диалект звучи близко до диктатура (独裁: dúcái)– дума, която е много чувствителна за китайското общество и често бива цензурирана в коментари. Нерядко цели статии и блогове биват изтрити заради „неправилна“ (според интернет полицията) употреба на този термин. В онлайн митологията смъртен враг на отровния чакал е „чуруликащото прасе“ (鸣猪: míngzhū) – дума, чието произношение почти съвпада с това на демокрация (民族: mínzú).
„Моят баща е Ли Ган“ става изключително популярно изречение, когато през октомври 2010 година при трагичен инцидент загива Чън Сяофън – ученичка от Хъбей. Докато карали ролери, Чън и нейна приятелка били блъснати от кола, управлявана от употребилия алкохол 22 годишен Ли Чимин. Шофьорът опитал да избяга, но бил заловен от свидетели на случката. В изблик на ярост той се провикнал: „Съдете ме, ако смеете! Моят баща е Ли Ган!“. Това родило един от най-култовите лозунги, който станал символ на това как децата на номенклатурата в Китай често се смятат за недосегаеми от закона. Ли Ган по това време изпълнявал длъжността заместник-директор на полицията в град Баодин. След смъртта на Чън китайски блогър стартира конкурс, в който приканва участниците да използват фразата „Моят баща е Ли Ган“, за да напишат класическа китайска поезия. Конкурсът има изключителен успех и над 6000 изпратени поеми. Това само спомага за популяризиране на вече превърналото се в безсмъртен лозунг изречение. Същевременно обаче интернет полицията вижда потенциална опасност от социално напрежение, тъй като това е само един от многото случаи, в които син на висш партиен функционер или новобогаташ проявява агресия, считайки се за недосегаем. Постепенно в онлайн търсачките в Китай е цензурирано словосъчетанието „Бащата на Ли Ган“. Нетизените обаче отново намират начин да заобиколят забраната като измислят ново митологично създание – „ръбестия шаран-мряна“ 鲤冈鲃 (lǐgāngbā). Този нов вид риба е игра на думи със словосъчетанието „Бащата на Ли Ган“. Използвайки новата фраза, онлайн потребителите успяват да избегнат търсачките и да изразяват свободно мнението си за инцидента без да се притесняват от цензура.
Китайското правителство често посочва целта си да изгради „хармонично общество“ като причина за налагания онлайн и медиен контрол. Нетизените в отговор постепенно започват да използват думата хармония (和谐 héxié) като евфемизъм за цензура. В последствие измислят и същество, чието име на китайски да звучи подобно – „речен рак“ (河蟹 héxiè). Както “хармония“ така и „речен рак“ могат да бъдат използвани като глаголи. В коментари и статии вместо да пишат, че нещо е било цензурирано и така да привлекат внимание на софтуерите за търсене и интернет полицията, онлайн потребителите често казват, че то е било „хармонизирано“ (被和谐 bèihéxié) или „направено на речен рак“ (被河蟹了 bèihéxiè). В модерния жаргон думата „речен рак“ вече е придобила и значение на побойник, хулиган.
Друг пример от богатата онлайн митология е „древният гълъб“ 古鸽 (gǔgē). На мандарински диалект името звучи еднакво с популярната интернет търсачка Google (谷歌 gǔgē). Също както и конят от калната трева, тази птица е сред пантеона от митични същества, измислени с цел да се избягват и осмиват уеб-цензурата. Друг често използван омофон на американската компания е „костен брат“ 骨哥 (gǔgē). На китайски да кажеш за някой, че има дух от кости (骨气) означава, че е много смел и има кураж. От там идва и препратката към Google – компания, на която редица нетизени се възхищават и смятат, че единствена се е опълчила срещу авторитарната цензура.
„Намокрена невестулко-маймуна“ 灌狸猿 (guànlíyuán) е омофон с администратор (管理员guǎnlǐyuán). Първоначално така са били наричани администраторите на онлайн енциклопедията Байду, където множество от митологичните същества се появяват за първи път, но коментари и пояснения за тях периодично са били изтривани. В момента „намокрена невестулко-маймуна“ е наричан всеки отговорник на сайт, който цензурира вулгарно или политическо съдържание.
„Гущерът Як“ 亚克蜥 (yǎkèxī) е първото същество, измислено през 2010 година. Йакси (ياخشى) означава „добре“ на уйгурски език и се превежда亚克西 (yǎkèxī) на мандарин. Уйгурите са малцинство в Китай, което населява предимно Синдзян-уйгурския автономен регион, познат още като Източен Туркестан. Гущерът Як става популярен по време на пролетния галаспектакъл на централната китайска телевизия (CCTV) през 2010 година. „Политиката на партията е йакси“, възкликват облечени в традиционни носии уйгурски момичета. Това предизвиква иронични коментари на фона на междуетническите бунтове в Синдзян предходното лято. Често в района се заселват представители на ханския етнос, като за тях е значително по-лесно да си намерят работа в региона, което води до напрежение и понякога сблъсъци. В момента много онлайн потребители наричат „гущерът Як“ всички фалшиви и поръчкови репортажи, които носят привкус на комунистическа пропаганда.
За да може митологичната картина да бъде цялостна, нетизените са измислили и название на територията, която всички чудновати същества населяват. Разбира се това отново е направено с цел да бъде избегната цензурата и търсещите „чувствителни“ за обществото думи софтуери. Терминът, който е избран за целта е神奇的国度 (shénqídeguódù) – Ми(с)тичната страна. Така китайците скрито и с ирония наричат своята родина. Отбелязвайки алогични и странни ситуации, нетизените често описват Китай като една ми(с)тична и чудновата страна, в която често природните закони не важат.
Омофони и кодирани послания
Освен чрез пъстрия и непрекъснато разрастващ се митологичен свят и измислянето на оригинални омофони, онлайн потребителите постоянно търсят и други начини за борба с цензурата и софтуерите, които сканират блогове, постове и уебстраници за нецензурни и чувствителни думи и изрази. Един изключително оригинален метод за оставане извън радара на програмите за търсене е така нареченият „хризантемов текст“ 菊花文 (júhuāwén). Той представлява писане, чрез използване на уникод знак за милиони ( ҉ ; Unicode: U+0489), обикновено употребяван при двупосочни текстове, където има скриптове отляво-надясно и отдясно-наляво. Китайските нетизени понякога пишат по този начин, за да прикрият мнения и дискусии на чувствителни теми. Когато този знак се вмъкне между всеки йероглиф, то той се наслагва върху думите и така е изключително трудно те да бъдат прихванати от софтуерите на правителството. Онлайн конвъртери позволяват на потребителите автоматично да създават хризантемов текст. Към момента ползването му започва да излиза от мода, а същевременно цензуриращите програми започват да го улавят все по-успешно.
Друг подобен способ за избягване на цензура и търсачки е така нареченият марсиански език 火星文 (huǒxīngwén). Той представлява форма на кодирано китайско писмо – използват се различни абревиатури, омофони, римски букви и други нестандартни знаци и йероглифи. Например „не го споменавай“ (不要说búyàoshuō) на марсиански език може да бъде biǎoshuō (表说), а „благодаря“ – 3q (sān q). Към момента вече има и безплатен софтуер, който превръща изречения и думи от китайски на марсиански език. Името на тази писменост не е избрано случайно – то означава нещо чуждо, нещо непознато на местната култура.
През 2006 година по време на тайванските национални матури, учениците са имали задача да интерпретират символи и фрази на марсиански език. Последвалите спорове и полемики са били причина за отмяна на подобен тип тестове. На следващата година новосъздадената писменост започва да намира фенове и последователи в континентален Китай като първите ползватели били предимно нетизени, родени след 1990 година. Те започват да я използват при избор на прякори, изпращане на съобщения и в чатове. Така демонстрирали индивидуалност – нещо, от което младите китайци все повече имат нужда. В последствие те установили, че родителите и учителите им изпитват огромни трудности да разчитат новият език, който постепенно се превърнал в техен таен код за комуникация. Китайски блогъри бързо видели потенциала на новосъздаденият начин на писане, защото с него лесно може да се прескача интернет цензурата, както и да се остава извън радара на сканиращите за неподходящо съдържание софтуерни програми.
Марсианският език реално представлява заменени и променени по различен начин китайски йероглифи. Както в българския език при комуникация в интернет все по-често се използват например цифрите 4 и 6, за да заменят буквите „ч“ и „ш“, така китайски писмени знаци се заменят с нестандартни такива или дори с елементи от други езици. Всеки един китайски йероглиф може да бъде заменен от:
- Йероглиф омофон
- Йероглиф, който изглежда сходно
- Йероглиф, който има подобен ключ
- Йероглиф, който има същото или сходно значение
- Латиница, кирилица, хирагана, катакана, международната фонетична азбука, както и други символи.
Като пример може да се даде самото изписване на „марсиански език“ -火星文 (星 буквално означава звезда; 火星 е планетата Марс). Тук йероглифът 星може да бъде заменен от „☆“ – Уникод символ, който визуално изобразява звезда. Частицата的често бива заменена от の, символ с подобно значение на японски. 火може да стане 吙 като добавим само един ключ 口, който променя съвсем леко четенето на йероглифа и визуално запазва изображението火. По подобен начин йероглифът文(литература) може да бъде заменен от魰като се добави ключ за риба鱼. Като примери за замяна с латиница могат да се посочат的и比, които често се изписват с буквите “d” и “b”. Кирилица може да бъде използвана по сходен начин. Безплатен софтуер превръща всеки йероглиф или цяло изречение от китайски на марсиански език. Това изключително много улеснява китайските нетизени, които могат лесно да избегнат онлайн цензурата и сканиращите интернет пространството правителствени софтуери.
Интернет полицията и „Великата китайска защитна стена“
Разбира се за всичко това компартията има или поне се опитва да измисли отговор. „Великата китайска защитна стена“ (防火长城 Fánghuǒchángchéng) е подигравателно име, с което онлайн потребителите наричат системата на китайското правителство за блокиране на определено съдържание в интернет. Защитна стена обикновено е механизъм, чрез който се контролира онлайн трафика. Както и известната по цял свят Велика китайска стена, така и модерната такава е изградена с цел да спира външно влияние в Китай. Нетизени, които желаят да получат достъп до забранено съдържание, могат да се опитат да „прескочат стената“, използвайки софтуер, чрез който замаскират IP-адреса си. Властите от своя страна непрекъснато развиват и подобряват своята онлайн стена, което води до една непрестанна игра на котка и мишка между потребители и цензуриращи. Интересен и забавен факт е, че „бащата“ и създател на „Великата китайска защитна стена“ Фан Бинсин, който между другото е една от най-ненавижданите и обиждани в интернет пространството личности, открито признава, че използва софтуер за прескачане на създадената от самия него програма. И отново, за да успеят необезпокоявани да дискутират тази тема, нетизените са принудени да измислят термин, който е непопулярен и чрез който да избягват цензурата. Кун-фу мрежа (功夫网 GōngfūWǎng) е словосъчетание, все по-често използвано, за да се спомене прикрито защитната стена на правителството. Изборът на дума отново не е случаен – абревиатурата й на мандарински диалект е GFW – същата, която има и названието GreatFirewall на английски. В днешно време под кун-фу мрежа се има в предвид интернет, съществуващ под контрола и ограниченията, налагани от китайското правителство.
翻墙 (fānqiáng) е жаргон, който онлайн потребителите използват, за да назоват „прескачането на стената“, т.е. избягването на дадена онлайн забрана или цензура. Реално започва да се използва масово след като Китай блокира едни от най-големите и популярни уебсайтове като facebook.com, twitter.com и youtube.com. В отговор на това САЩ стартира финансирането и разработването на програми, които да помогнат на китайските интернет потребители да преодолеят забраната. Терминът 翻墙е включен в класацията „Топ 10 неологизми за 2009 година“ на вестник „СаутърнМетрополисУийкли“. Ето и някои други интересни словосъчетания от там:
„Пасивната ера“ – 被时代 (bèishídài) – в китайския език граматическата конструкция被+V (глагол)X означава „бивам (глагол)” (бивам ударен, блъснат и т.н), да „да бъдеш Х-нат“ икато придава образува пасивна формаконструкция. Например „бях ударен“, „бях блъснат“ и т.н. Онлайн потребителите започват да проявяват креативност и да слагат частицата 被 пред думи, които в книжовния език не могат да бъдат пасивни и комбинацията звучи най-малкото странно. Пример за подобна конструкция е 被自杀 (bèizìshā), което следва да се преведе „бях бивам самоубит“. Фразата набира популярност след серия от самоубийства, които будят съмнения и са при извършени при изключително странни обстоятелства, което кара хората да смятат, че това е поредното прикрито от властта убийство. Друга подобна игра на думи е 被代表 (bèidàibiǎo) или „да бъдешбивам репрезентиран“. Революционно настроените китайци с презрение казват, че партията насилствено ги репрезентира, без да се съобразява с тяхното мнение. 被喝茶 (bèihēchá) е евфемизъм за полицейско разпитване и идва от пасивната форма на „бивам пия напит с чай“. Когато човек бъде поканен на чай в полицията, то често бива разпитван за политическите му възгледи и предупреждаван за евентуални негови действия. 被就业 (bèijiùyè) или да „бъдеш бивам вработентрудоустроен“ е презрителна фраза, която показва негативно отношение към понякога насилственото намиране на работа. След 2009 година в Китай стартират множество програми, които вработват „трудоустройват” завършили студенти, като така изкуствено се занижава процентаът на безработица сред младите хора. 被增长 (bèizēngzhǎng) е друг пример, който буквално означава „да бъдешбивам увеличеннарастнат“. Набира популярност след скандал около доклад на правителството, според който средната заплата в страната значително е увеличенанараснала. Невярващи на това, много онлайн потребители с насмешка отбелязват, че са били „увеличенинарастнати“ (被增长).
躲猫猫(duǒmāomāo) – „скрий котето“- играта, позната като „криеница“ в България. Първоначалното значение на китайски също е било подобно. След като Ли Чимин, жител на Юнан, умира при полицейско задържане, местни медии съобщават, че Ли е бил със завързани очи по време на игра на „криеница“ и неволно се е ударил в стена. Абсурдната версия предизвиква недоумение у населението, което започва постепенно да използва фразата 躲猫猫 като ироничен неологизъм и така влиза в класацията на „СаутърнМетрополисУийкли“. Терминът може да носи следните значения:
- Да загинеш мистериозно;
- Абсурдна версия, служеща за прикритие на убийство;
- Действия и поведение от страна на официалните власти, имащи за цел да прикрият истината.
Като цяло фразата изразява чувство на недоверие. Налице са и други подобни, имащи не по-малко абсурди версии, случаи. Властите често използват „богатото“ си въображение, за да изфабрикуват най-различни хипотези и доказателства, имащи за цел да прикрият незаконна употреба на сила. Като друг пример може да се даде случай, отново в Юнан, при който затворник „успява да отключи белезниците си с носна кърпичка, след което се обесва с връзка от обувка“. В други части на Китай са съобщава за „смърт от взимане на душ“, „смърт от вълнение“ и т.н.
Друг неологизъм включен в класацията е 蜗居族 (wōjūzú) – живеещият в охлювна черупка народ. Фразата става изключително модерна след излъчването на телевизионния сериал „Жители охлюви“. Популярността й се дължи на факта, че огромен брой китайци имат сериозни проблеми при намирането на жилище. Терминът „да живееш като охлюв“ (蜗居) може да бъде и съществително, значещо „тясно жилище“, а също така и глагол – „живея в тясно жилище“. От своя страна „живеещият в охлюва черупка народ“ е неологизъм, който има като значение група от хора, принудени да живеят натясно поради високите и непосилни цени на жилищата.
Въпреки различията в тълкуването на факти и на моменти прекалената употреба на сила и контрол, китайската комунистическа партия заявява, че прави всичко в името на това Китай да се превърне в могъща държава – (强国 qiángguó). Редица популярни блогъри и коментатори подигравателно използват омонима „стенна държава“ 墙国 (qiángguó), за да осмеят националистическия патос и същевременно да намекнат, че Китай вместо в могъща се превръща в оградена от „Великата китайска защитна стена“ държава. По сходен начин бива заклеймен и онлайн форумът в сайта на държавния вестник „Жънминжъбао“ (强国论坛), който с насмешка бива наричан 墙国论坛 (QiángguóLùntán) или „Форумът на стенната държава“. Въпреки донякъде свободната дискусия, която се води там, често биват изтрити мнения. Освен модераторите, друг основен враг на нетизените из тези места за споделяне на възгледи се явяват и така наречените хора от „Партията на 50-те цента“ 五毛党 (Wǔ MáoDǎng). Така биват наричани интернет коментатори под прикритие, на които е платено от правителството да влияят на обществените нагласи чрез писане на постове и защитаване на „правилната“ посока. Терминът идва от предполагаемата сума, която получават за всеки свой коментар. В момента по този начин бива наричан всеки, който активно и публично поства мнения онлайн в подкрепа и защита на правителствената политика. Друг популярен и сходен начин за изписване на този термин е 五毛谠 (wǔmáodǎng) – тук значението е променено на „Честност за 50 стотинки“.
Друга игра на думи с йероглифите 强и墙е „изнасилен от стена“ – 墙奸 (qiángjiān). Звучи идентично с „изнасилвам“ – (强奸qiángjiān) като йероглифът за сила е заменен с този за стена. Новият термин носи значение на „бивам цензуриран“ или „ограничен от Великата китайска защитна стена“. Друг неологизъм с подобен смисъл и често използван от блогъри и борци за свобода на словото в Китай е被“庹” (bèi “Tuo”). Буквално значи „да бъдеш Туован“ и идва от името на Туо Джън, началник на пропагандата в Гуандун от май 2012 година. Демонизиран от нетизените, той се превръща в символ на цензура, медиен контрол и авторитаризъм. Обвинявам е за редица спрени публикации в медиите.
Спирането на репортажи води и до появата на друга фраза с култов статус в онлайн средите – 给人民一个胶带 (gěirénmínyígejiāodài). В превод значи „дайте тиксо на хората“ и идва от думите на премиера УънДзябао „给人民一个交代“ („Дайте обяснение на хората“), с които той приканва разследващите органи за бързо разплитане на случая с влаков инцидент в град Уънджоу. Въпреки призива правителството агресивно ограничава достъпа до информация за случая. Това поражда шеги, че всъщност премиерът е искал да каже „дайте тиксо на хората“, с което да им бъдат запушени устите и така да спрат да говорят както за инцидента, така и за последвалите неадекватни действия от страна на правителството.
Освен с цензурирани репортажи и статии, компартията е известна и с поръчкови такива. През лятото на 2009 година Гугъл заплашва да напусне Китай, понасяйки тежки критики от страна на правителството. На 18-ти юни същата година Централната китайска телевизия (CCTV) излъчва интервю със „студент“ на име Гао Йе, в което той заявява, че порнографско съдържание в търсачката на Гугъл е причинило „възмущение“ (心神不宁xīnshénbùníng) у негов колега. След детайлна проверка зрители установяват, че въпросният Гао не е студент, а стажант в същата телевизия, за която дава интервю. Много онлайн потребители пишат гневно в блоговете си по този повод, че в китайските търсачки може да се намери не по-малко порнографско съдържание. Всичко това придава ново иронично значение на думата „възмущение“ (心神不宁xīnshénbùníng). Като пример може да се даде ситуация, в която оскъдно облечена дама преминава покрай младеж, който възкликва с усмивка „Това много ме възмущава“. Малко след този случай, името на Гао Йе става „чувствителна“ дума и търсачките силно филтрират резултати при търсенето на „студента“.
Чувствителни думи (敏感词mǐngǎncí) могат да бъдат да бъдат и имена на политици, религиозни движения (като Фалун Гун), събития (като това от Тиенанмън), както и подриващи авторитета на властта фрази. Те биват филтрирани от онлайн търсачките, а обсъждането им по медиите е строго забранено. Всичко това дава повод на тези толкова „чувствителни“ за партията думи да се гледа като на един крехък, чуплив и „чувствителен“ порцелан – 敏感瓷 (mǐngǎncí). По подобен начин в обръщение навлиза и фразата七不讲 (qībùjiǎng) – седемте неща, за които не трябва да се говори. Тя произлиза от директива на Централния офис на Централния партиен комитет до всички висши учебни заведения. В нея са посочени седем теми, които са забранени и не бива да се обсъждат между преподаватели и студенти: универсални ценности, свобода на медиите, гражданско общество, граждански права, исторически грешки на компартията, елитарно общество и независима съдебна система (普世价值、新闻自由、公民社会、公民权利、党的历史错误、权贵资产阶级、司法独立). Правителството на Китай е известно с притесненията си и опитите да контролира и манипулира студентското общество. Всеизвестни са протестите на площада Тиенанмън, в основата на които са именно будните младежи от университетите.
Порцеланът освен символ на чувствителни думи, служи и за прикриване на следи. Тъй като думата „Китай“ често е засичана от сканиращите интернет софтуери и впоследствие цели блогове биват проверявани за „некоректно“ съдържание, то онлайн потребителите често са принудени да търсят други начини за изписване на родината си. Градът Дзиндъ景德镇 (JǐngdéZhèn) – „порцелановата столица на Китай“ – често е използван като кодово название за държавата. Макар изборът на град да звучи странно и нелогично, то причината за него се крие в идентичния начин на изписване на думите „порцелан“ и „Китай“ на английски език (china – China). Ето и пример за употребата:
– Какво място е град Дзиндъ? 景德镇是什么地方？
– Това е малък град, който всеки ден произвежда чаши и прибори за хранене. 天天生产杯具和餐具的小镇。
Тези две изречения за обикновения читател изглеждат съвсем невинно и в реда на нещата. Но тези, които знаят тайния код на нетизените, биха ги превели така:
– Какво място е Китай?
– Това е място, което всеки ден създава трагедия и нещастие.
Чаши (杯具bēijù) звучи по същия начин като трагедия (悲剧bēijù), докато прибори за хранене (餐具cānjù) е омофон с нещастие (惨剧cǎnjù).
По време на истерията със споделяне на невярна информация през 2013 година, терминът „слухове“ се превръща в обект на игра на думи в Китай. На официален книжовен китайски език думата „слух“ (谣yáo) звучи идентично с думата за „пещ“ (窑yáo) – основен елемент при производството на порцелан. Докато властта потиска пускането на невярна информация с цел овладяване на интернет пространството, нетизените насочват общественото внимание към редица случаи, в които официални лица разпространяват лъжи. Това кара хората да говорят за 2 вида слухове: 民谣 (mínyáo, „народни слухове“) и官谣 (guānyáo, „официални слухове“). Съответно, следващият пример обяснява за 2-та видяа „пещи“ в Дзиндъ:
Пещите в град Дзиндъ произвеждат чувствителен порцелан. Част от него идва от народни пещи, друга част от официални пещи.
景德镇民窑出敏感瓷，有的出自民窑，有的出自官窑。
„Официалните пещи“ са препратка към държавните такива от времето на династиите в Китай, голяма част от които могат да бъдат видени в исторически сгради из Дзиндъ. За запознатите с омофоните и игрите на думи, които онлайн потребителите използват, за да избягват цензура и преследване, горният пример би могъл да се преведе така: „Слуховете в Китай произвеждат чувствителни думи, някои от тях идват от народни слухове, други идват от слухове, пуснати от официални лица“.
Друг начин, по който редица онлайн потребители иронично назовават днешен Китай е天朝 (Tiāncháo) или „Небесната империя“. Това древно название на страната е използвано, за да покаже, че лидерите в днешно време поставят себе си на първо място, имат националистически виждания и прегръщат много от устоите на империализма, които комунизмът реално е трябвало да премахне. Отделно от това, често се използва и саркастична игра на думи като например „Небесната империя отива в тенджерата“ (天朝上锅 Tiāncháoshàngguō), което е омоним на „Небесната империя над всички страни“(天朝上国). Терминът често бива блокиран в китайските търсачки поради факта, че е използван в статии и блогове, които критикуват партията и правителството.
Освен чрез блокиране в търсачките, компартията си служи и с други методи за филтриране на информация. „Синият бент“ (绿坝 Lǜ Bà) е софтуер, който е разработен по поръчка на правителството на Китай с цел да филтрира интернет достъпа на персонални устройства. Първоначално е трябвало програмата да бъде задължително инсталирана на всички нови компютри, но мярката се е оказала изключително непопулярна сред хората и затова проектъта бива замразен за неопределено време, а в последствие и спрян изцяло. Китайците подигравателно изписват името на софтуера по различни начини като 滤霸 (lǜbà, филтър тиранин) и驴爸 (lǜbà, баща-магаре).
Телевизията и вестниците също не са подминати от подигравателни коментари и критика. Медийната империя CCTV (Китайска централна телевизия) често е критикувана за про-правителствената си пропаганда и огромният си бюджет. Често бива изписвана със сходно звучащото словосъчетание 殃视 (yāngshì), което може да се преведе като „телевизия бедствие“ и идва от съкращението „Централна телевизия“ –央视 (yāngshì).
Друга държавна медия, често отнасяща критики, е вестникът „ЖънминЖъбао“ (人民日报 RénmínRìbào). Често е наричан人民日爆 (RénmínRìbào), което може да се преведе като „ежедневни народни експлозии“ – прекалено широко значение, което дава възможност на онлайн потребителите да използват въображението си и да създадат множество игри на думи. Собственост на въпросния вестник е и таблоидът „ХуанчиуШъбао“ (环球时报 HuánqiúShíbào), наричан混球时报 (HùnqiúShíbào), което подигравателно намеква за „обърканите времена“, в които хората са принудени да живеят. Главният редактор на изданието ХуСидзин (胡锡进) често е обект на саркастични коментари. Неговият прякор е 胡编 (Hú Biān). Йероглифът 编 (bīan) би могъл да има няколко значения в зависимост от контекста. Може да значи „редактирам“ като част от думата „редактор“ (编辑bīanjí), но също така може да бъде и „изфабрикувам“, както е в идиома „безразсъдно изфабрикувам лъжи“ (胡编乱造 húbīanluànzào). Тази фраза, която по случайност започва с йероглифаът от фамилията на Ху, показва, че комбинацията 胡编 може едновременно да значи „редактор Ху“ и „измамник Ху измамника“.
Друго словосъчетание в стила на идиомите с четири йероглифа е 林貌杨音 (LínmàoYángyīn). То идва от скандал с пеене на плейбек по време на Олимпийските игри в Пекин през 2008 година. Разкритие показва, че Лин Мяокъ, която изпълнява „Ода за татковината“ по време на изнасянето на китайския флаг, всъщност само е отваряла устата си. Истинският изпълнител е бил Йан Ян Пей. Идиомът се използва с 2 значения:
1. Ситуация, при която напрежението да се представиш безупречно води до фалш;
2. Под претекст, че се прави нещо в „национален интерес“, се вършат недостойни и аморални постъпки.
Авторитарните режими по света често преминават границите на допустимото, както в случая с Лин Мяокъ. Но пеенето на плейбек е нищо в сравнение с цената, която цял свят плаща за индустриализацията и последвалото замърсяване на околната среда. „Да замъглим хората“ (喂人民服雾 wèirénmínfúwù) е игра на думи с мотото на Мао Дзедун „Да служим на хората“ (为人民服务), която иронично визира непрестанно влошаващото се качество на въздуха в Китай. Фразата се използва от дълго време, но става изключително популярна през октомври 2013 година, когато смог причинява огромни проблеми с трафика и прекъсва няколко тенис мача в Пекин и Харбин.
Друго бедствие – историческото наводнение в Юяо, провинция Джъдзянг – предизвиква масово недоволство и безредици, които правителството се опитва да овладее по брутален начин. След причинените от тайфун щети през октомври 2013 година в югозападен Китай, тълпи от хора се изсипват по улиците, бесни от факта, че държавните медии омаловажават и скриват сериозните поражения. Полиция за справяне с безредиците е изпратена да овладее протестите, което само засилва гнева у хората, защото мерките, които взима властта за справяне с бунта са далеч по-силни от тези за справяне с щетите от тайфуна. Всичко това води до проява на креативност от страна на будни китайци, които използват гъвкавостта на езика и само чрез заместване на един йероглиф в словосъчетанието „справяне с бедствие“ (赈灾 zhènzāi), те правят омофона „градско бедствие“ (镇灾 zhènzāi) изключително популярен. С него визират допълнителния хаос, който полицията създава из наводнената провинция.
Последвалите множество арести дават повод на нетизените да опишат потърпевшите като „пияни от ориз“ или 饭醉 (fànzuì). Терминът е омоним на фразата „извършвам престъпление“ (犯罪) и се използва със значение на потисната група от хора. Тук акцентът пада върху контрастиращите гледни точки на властимащи и активисти и разликата в тълкуванието на техните действия. Друг пример за подобна ситуация е и разпръсването на хора пред централата на Гугъл в Китай. Това става малко след изгонването на американската компания, когато група мирни граждани поднасят цветя пред седалището й. Охранители прогонват дошлите с обяснението, че „поднасят нелегално цветя“ – 非法献花 (fēifǎxiànhuā). Фразата придобива култов статут и се разпространява изключително бързо в интернет пространството.
Неадекватното поведениeя от страна на официални лица не спира до тук. Строителният комитет на град Харбин заявява след пропадане на мост, че „пътят се е хлъзнал“, вместо „мостът е пропаднал“. В следствие на инцидента 3-ма души губят живота си, а други петима са ранени. Изграждането на съоръжението, което било пуснато около година преди случката, е струвало близо 2 милиарда юана. Неадекватното изявление и последвалото оправдание, че екипът строил моста не може да бъде открит, кара нетизените започнат да наричат въпросния строителен комитет „презираният комитет“ – 贱委 (jiànwěi). На мандарински диалект йероглифът за презрение (贱 jiàn) се чете по същият начин като този за конструкция (建 jiàn).
Осмиването на правителствени институции е особено популярно в онлайн средите. Министерството на външните работи например често е наричано „Министерство на външната помощ“ 援交部 (Yuánjiāo Bù). Много хора се оплакват от чуждестранната помощ, която Китай изпраща на други страни, често имащи по-добри макроикономически показатели и по-добър БВП на глава от населението. Като пример могат да се посочат изпратените като помощ в Македония през ноември 2011 година ученически автобуси.Това става в момент, в който в Китай се случват серия от пътни инциденти именно с претъпкани и опасни ученически автобуси, както и камиони преправени на такива.
ВОС – Вътрешен отдел за сигурност (国内安全保卫支队 GuónèiĀnquánBǎowèiZhīduì), или накратко国保, е клон на полицейските сили в рамките на Министерство на обществената сигурност, специализиран в борбата с политически дисиденти, активисти за спазване на правата на човека, религиозни групи и всякакви лица и организации свързани с „подривни“ дейности в културната, образователна и икономическа сфери. Това е много силен и таен апарат на сигурността включен в гигантската полицейска машина на Китай. ВОС е много по-страховита и същевременно хулена от обикновените сили за сигурност, защото не подлежи на същия контрол и е известна с честите побоища над незаконно задържани дисиденти. Известни активисти като Ху Дзя и художникаът Ай Уейуей са само част от дългия списък с арестувани и измъчвани от ВОС лица. Поради чувствителността на темата и онлайн филтрацията, онлайн потребителите често използват омонима 国宝 (guóbǎo), когато споменават отдела (国保).
Свързаните с полицията игри на думи са изключително много в китайския език. Пример за това е евфемизъм за посещение от полицаи – 抄水表 (chāoshuǐbiǎo) – буквално „проверка на водомера“. Вместо да се легитимират и да бъдат пуснати да влязат, правоохранителните органи често се представят за ВиК служители, за да подмамят хората да отворят вратата на дома си.
„ДАРФТ е винаги нервна“ – 广电总急 (GuǎngDiànzǒngjí). На китайски абревиатурата на Държавна администрация за радио, филми и телевизия – тялото, отговорно за регулацията на държавните медии – е广电总局 (guǎngdiànzǒngjú). Чрез промяна на последният йероглиф от局 (jú) на 急 (jí) се образува изречението „ДАРФТ е винаги нервна“. Хуморът зад тази фраза идва от факта, че според много наблюдатели тази организация е вечно изправена на нокти и търсеща политически чувствително съдържание, което да цензурира. Ето защо е наричана „винаги нервна“.
Жаргон и източник на главоболия за много китайски граждани е „съответният отдел“ – 有关部门 (yǒuguānbùmén). Понякога той е ясен, но доста по-често е използван двусмислено и неопределено. Правителствен говорител може да увери хората, че „съответният отдел“ прави всичко необходимо, без да уточнява кой точно отдел визира. Случва се при поискване на информация да бъде даден отказ и на търсещия детайли човек да му бъде казано да попита „съответния отдел“ без отново да се уточни кой точно. Хаосът и объркването, които нерядко царят в различните етажи на властта, отново карат нетизените да използват креативността си, за да ги осмеят. Държавната администрация за хранителен и лекарствен контрол (药监局 или国家食品药品监督管理局) например често бива наричана药奸菊 (yàojiānjú) – умишлено избрано нищо незначещо и объркващо име. Това е направено с цел да се подчертае липсата на контрол и хаосът в това звено, довели в изминалите години до редица скандали със заразени млека, ваксини и преработено олио.
Правителството често е критикувано, че нехае за хората и мисли само за себе си и лидерите. 稳腚 (wěndìng) е омофон на стабилност (稳定wěndìng) и значи „стабилни задни части“. Стартирайки още по време на управлението на президента Ху Дзинтао, комунистическата партия полага огромни усилия, за да запази „стабилност“ в обществото. Използвайки това под претекст, множество протести са смазани, политически дисиденти арестувани, а медиите контролирани. Населението често се шегува, че манията за социална стабилност на китайските лидери е само прикритие за подсигуряване на техните собствени „задни части“ на трона на властта.
Друга често осмивана концепция на китайската компартия е тази за „хармония“ (和谐 héxié). Популярен омоним е „удобна обувка“ (合鞋 héxié). Корените му идват от популярна реч на президента Си Дзинпин, която е посрещната с насмешка от множество китайци. По време на първата си визита в чужбина след встъпването в длъжност, той изнася реч в Московския държавен институт за международни отношения. В нея Си Дзинпин призовава за сътрудничество между Русия и Китай, отбелязвайки интересите на двете държави в запазване на мира и стабилността. Той също така контрира международните критики към избора за път на развитие на страната си, заявявайки:
„Само човек, който носи обувката, може да знае дали тя е удобна. Дали пътят на развитие на дадена страна е подходящ или не, могат да решат само жителите на тази страна“.
Редица анализатори и блогъри в Китай бързат да отправят критики към речта на президента обръщайки внимание на това, че никой не ги е питал за пътя, по който трябва да се развива страната им. Словосъчетанието „удобна обувка“ (合鞋héxié) се превръща в символ на налагане на чуждо мнение и манипулация.
Терминът хармония до такава степен е преекспониран в Китай, че вече значението му започва да се изкривява в зависимост от контекста, в който е използван. Всякоа поколение китайски лидери застава зад определен политически слоганпризив, който представлява неговата философия и социално-икономическа идеология. СлоганътЛозунгът, популяризиран от администрацията на ХуДзинтао и УънДзябао, е „хармонично общество“ (和谐社会 héxiéshèhuì). Правителството започва прилагането на доктрината си през 2006 година. Критици на тази философия посочват, че партията е създала повърхностна илюзия за хармония като потиска и „хармонизира“ елементи от обществото, които не се харесват на лидерите. С навлизането на модерните технологии и дигиталните методи на комуникация, правителството започва да се бори срещу подривно и вулгарно онлайн съдържание и така „хармония“ се превръща в евфемизъм на цензура, а цензурираното съдържание бива наричано „хармонизирано“ (被和谐 bèihéxié).
По малко по-различен начин са осмени и известните слова на Мао Дзедун „Китайският народ се изправи!“ (中国人民从此站立起来了). Тук с игра на думи фразата е променена на 中国人民从此战栗起来了 (zhōngguórénmíncóngcǐzhànlìqǐláile), което придава смисъл на „Китайският народ се разтрепери!“. Тези исторически думи са заглавието на петия том с избрани творби на Мао. Пародията тук е използвана от инакомислещите китайци, за да критикуват индиректно репресивния характер на китайското правителство. Свободата на словото непрестанно бива потъпквана, а видни борци за права са арестувани и преследвани. Лиу Сяобо е един от тях. След издаване на присъдата му, нетизени променят последния йероглиф на китайския идиом „следвай потока (随波逐流 suíbōzhúliú) от “流” (liú) на “刘” (Liú) – фамилното име на ЛиуСяобо. Така звученето се запазва, но фразата вече има значение на „следвай и се придържай към (примера на) Лиу“.
Друг пример, който инакомислещото младо поколение иска да следва, е този на студентите, които са в основата на събитията от площад Тиенанмън на 3-4 юни 1989 година. Тези протести често са наричани „4ти юни“ или просто „Шест-четири“ (六四 liùsì). Логично тези дати са изключително чувствителни и съответно цензурирани в уеб пространството. Нетизените обаче за пореден път подхождат креативно и изписват датата като „35-ти май“. За тяхно съжаление интернет полицията се приспособява бързо и вече дори числото 35 е блокирано при търсене в най-големият блог портал в Китай – Сина Уейбо.
Както се вижда и от горния пример, фантазията на младото поколение онлайн потребители винаги ги поставя една крачка пред контролиращите органи и сканиращите софтуери. Интересен пример за това е визуалната игра с йероглифите, която спецификата на китайския език позволява. Ако към всеки йероглиф от думата目田 (mùtián поле на очите) добавим по една чертичка отгоре, то ще получим демокрация 自由 (zìyóu). Тази мода идва от играчи на изключително популярната в Китай онлайн ролева игра „Светът на бойните умения“ (WorldofWarcraft или накратко WoW). През лятото на 2010 година геймърите смаяни разбират, че много думи са блокирани в последната версия на любимата им игра, включително и такива, които са били част от имената им. Това предизвиква проблеми с логването в играта и масово недоволство и раздразнение у тези, които са отделили немалко време, за да развият своя персонаж в системата на WoW. „Свобода“ е от блокираните думи и затова „поле на очите“ започва да се използва все по-масово – от една страна като алтернативно изписване, а от друга като скрита сатира срещу правителството. Понякога нетизените отиват и по-далеч, пишейки за „краля на клана от полето на очите“ (目田氏王), който само с лека промяна във всеки йероглиф се превръща в „свобода и демокрация“(自由民主). Както те отбелязват с ироничен намек към концепцията за научно развитие на ХуДзинтао, „интернет трябва да се използва научно“ -科学上网 (kēxuéshàngwǎng).
Но освен онлайн, авторитарното управление действа безкомпромисно и по улиците на Китай. 拆哪 (Chāinǎ) звучи близко до английското China (Китай). „Разрушение“ (拆 chāi) има специално значение в най-новата история на страната, тъй като бутането на сгради, често принудително и срещу малка или никаква компенсация, е едно от нещата, които предизвикват най-силна социална нестабилност. Предприемачите и местните правителства печелят огромни суми от насилственото изгонване на жители от техните домове и земи, където в последствие се извършват грандиозни строежи. 哪 (nǎ) означава „къде“ или „кое“. От тук Chāinǎ звучи като въпроса „Кое/къде разрушаваме?“. Така играта на думи може по оригинален начин да намекне, че всъщност това, което се разрушава е China или Китай. Из цялата страна йероглифът 拆 е изрисуван със спрей върху сгради, предвидени за събаряне. Всички хора, които са станали жертва на този процес биват наричани 拆迁户 (chāiqiānhù). Обикновените жители вярват, че зад всичко това стои огромна корупционна схема, в която са замесени и висши ръководители на партията, които вместо да служат на народа, служат на парите. 为人民币服务 (wèirénmínbìfúwù) е пародия на знаменития слоган на Мао Дзедун „Да служим на хората“, който често е срещан с неговия оригинален почерк върху различни правителствени сгради. Китайската валута – RMB (rénmínbì人民币) – буквално значи „валута на хората“. Като се добави само един йероглиф „Да служим на хората“ се превръща в „Да служим на парите“. С тази фраза се атакуват всички официални лица, които са загрижени повече за личното си благосъстояние, отколкото за това да са в услуга на народа, който представляват. Пример за такъв човек е爱国贼 (àiguózéi) – „патриопредател“. Идва от игра на думи между патриот и предател (卖国贼màiguózéi) и означава човек, който предава интересите на собствената си страна докато се преструва, че е патриот.
Освен корупция, упражняването на сила извън правомощията е нещо друго, което кара обикновените китайци да презират официалната власт. През 2008 година при диспут с работници в град Фуджоу (провинция Дзянси) местният съдия Лу Тао заедно с петима свои колеги нанасят побой над един от работниците. Притеклата се полиция едва успява да спре насилието, а Лу Тао афектиран се провиква: „Аз съм от съда! Аз съм гангстерът на държавата!“. От този момент фразата „държавен гангстер“ (国家罗汉guójiāluóhàn) става с култов статут сред нетизените. Важно е да се отбележи, че 罗汉на местен диалект значи „гангстер“, а не „Архат“, каквото е оригиналното значение на думата.
Популярният благодарение на съдия Лу израз може да се използва по няколко начина:
- – като съществително: държавен служител, който използва сила, за да сплашва хора
- – като прилагателно: брутален
- – като глагол – „справям се с“
Освен съдиите други критикувани и осмивани представители на официалната власт са губернаторите. В Китай тази титла се дава на човека с най-висок ранг в местния парламент. В последните години терминът придобива и допълнително значение. Първият йероглиф от думата губернатор (省长shěngzhǎng) е “省” и носи значение на „провинция“, но като глагол означава „спестявам“ (например „спестявам пари“ – 省钱shěngqián). В последните години省长има значение и на „пестелив (главен спестовник)“. По време на започналата през 2008 година икономическа криза множество анализатори препоръчват на хората да бъдат внимателни в разходването на средства. Китайците, които традиционно се смятат за скромни и предпазливи по отношение на парите, започват с гордост да заявяват, че са „скромниглавни спестовници“, използвайки думата за „губернатор“.
Нетърпимостта на множество нетизени към официалната власт ги кара да подхождат креативно към измислянето на шеги, които засягат партията и официалните лица. Всичко това отново се прави с цел да се избегне онлайн цензурата и сканиращите за „чувствителни“ думи и изрази правителствени софтуери. Така например думата правителство (政府) често бива заменена от омонима 正腐（zhèngfǔ）, който има значение на „тотално изгнил“ или „изцяло корумпиран“. Висшите ръководители също не са подминати. Синът на Мао Дзедун е наричан в онлайн средите 专业孙子 (zhuānyèsūnzi) или „професионален внук“. Упрекван е, че без да без да има реални заслуги за нищо е издигнат в генерал-майор само на 39 години. Фразата, с която бива наричан има скрито отрицателно значение – 孙子 (внук) на пекински диалект може да значи и „безсрамник“. Изглежда Мао Дзедун е един от „любимците“ на модерно мислещите китайци, защото непрестанно биват измисляни омоними и различни игри на думи с неговото име. 去毛 (qùmáo) на пръв поглед изглежда като дума със значение на „обезкосмяване“ и ако се напише в търсачките най-вероятно резултатите ще бъдат именно сайтове предлагащи лазерна епилация, кремове за бръснене и ножчета. Фамилията на Мао (毛) буквално значи „окосмяване“. Следователно „де-окосмяване“ (去毛) би могло да се преведе и като „де-маоизация“. С този термин нетизените отбелязват желанието си за намаляване на влиянието на философията на бившия комунистически лидер върху начина на управление на страната. Те не се чувстват съпричастни с това, което се случва на политическо ниво, за тях това е един друг Китай, с който не искат да се отъждествяват. Неслучайно съществува и термин, с който при онлайн диспути и спорове, несъгласните със статуквото китайци се разделят от родината си, наричайки я贵国 (guìguó). Това е игра на думи и има няколко тълкувания. 贵може да има учтиво значение на „Вие“ или „Вашата“, а 贵国често се използва в дипломатически речи. В онлайн пространството обаче използването на тази фраза разделя пишещия от страната му и е с обратното значение на „моята страна“ – 我国. Това е начин да се подчертае, че „Китай принадлежи на вас управниците, а не на мен“. Друго тълкуване на израза е „скъпата страна“. След поскъпването през последните години на цените на горива, недвижими имоти, електричество и здравеопазване, фразата става изключително популярни в онлайн средите.
跪国 (guìguó) – „коленичещата страна“ – е интересен омоним, който звучи сходно с 贵国. Йероглифът跪(коленича) символизира робуването на хората на държавата. Терминът се използва, за да се покаже, че в „коленичещата страна“ обикновените граждани са поставени на колене пред партията и нищо не зависи от тях.
Друг термин, с който онлайн потребителите иронично описват Китай е 西朝鲜 (Xī Cháoxiǎn) или „Западна Северна Корея“. Така те визират приликите между двете държави – репресивни методи на управление, корупция по високите етажи, страх от Запада.
Дали Китай ще продължи по сегашния си път на развитие и ще запази приликите със Северна Корея предстои да разберем. Международният натиск, вътрешните проблеми и не на последно място интернет са част от препятствията, с които авторитарният режим в Пекин ще трябва да се справи. Бенджамин Франклин казва: „Тези, които биха се отказали от основна свобода, за ди си купят малко временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност.“ От друга страна примерът на Източна Европа и Арабската пролет показват, че всяка държава има свои характеристики и специфики, които правят „инсталирането“ на демокрация трудно, понякога невъзможно. Но кой трябва да вземе решението за смелата крачка към свободата и готови ли са китайците да я понесат? Защото историята и примерите показват, че демокрацията не вирее навсякъде…
Заключение
Интернет и младото поколение стават все по-силна заплаха за авторитарната власт в Китай, но партията продължава да използва масови технологии за контрол, което поддържа стабилността на режима. Въпреки тази съпротива, демократичните промени остават далечна и несигурна перспектива.
