Откриването на Изтока според Стефан Цвайг
Преди 90 години големият европейски писател-хуманист Стефан Цвайг пише: „Откриването на Изтока е последното от трите велики разширения на европейския хоризонт. Първото голямо откритие на европейския дух беше по време на Ренесанса – откритието на античността, на собственото велико минало. Второто, почти едновременно, бе откритието на бъдещето: Америка изплува иззад океана, който дотогава се смяташе за безкраен. Третото откритие, най-близкото, за което всъщност не можеше да се разбере защо става толкова късно, беше, че Европа откри Изтока.“ Днес продължаваме да се радваме на своето откритие, а то остава все така непознато, неразбираемо и загадъчно, както е било и преди 90 години. Но ако приемем все пак, че малко по малко опознаваме Изтока, дали е сигурно, че опознавайки го, същевременно го и разбираме? Другояче казано: носи ли ни познанието за Китай разбиране на специфично китайското?
Познание и разбиране – европейският и китайският контекст
В европейската културна традиция разбирането и познанието не са идентични понятия. Разбирането на нещо радикално, качествено различаващо се – каквото е за нас, европейците, китайската култура – става чрез особената способност за себенадмогване. В този смисъл разбирането на китайската културна специфика, на мисловната и духовна архитектоника на китаеца, на китайската менталност изисква от европееца надмогване над европейските културни и ценностни основания, излизане отвъд европейската култура и навлизане в китайската. С други думи: за да разбереш Китай, трябва да започнеш да мислиш по китайски, т.е. да съчетаеш в едно цел и средство, ценности и прагматика.
Задачата, която съм си поставил тук обаче, е далеч по-скромна – бидейки си в рамките на европейския мисловен и културен стереотип, да насоча своя поглед към една ограничена (но ставаща все по-неограничена) сфера на китайския обществен живот – образователната, и към нейната системна обвързаност с постиженията на останалите основни сфери на китайската обществена действителност.
Един от най-мощните трамплини по пътя на информационното развитие е постоянно оптимизиращото своите възможности образование и знание. Пробният камък на постиндустриалната епоха за това кой е успял и кой – не, е образованието – дали си образован, колко си образован и какво правиш за повишаване и разширяване на своята образованост. Освен критерий за отделния човек, това е много важен критерий и за всяка държава, за всяко общество в съвременния свят. Включването в или изключването от магистралния път на информационната епоха, включването в или изключването от глобалната постиндустриална революция зависят в голяма степен от действията на държавата в сферата на образованието и науката. За това е необходимо създаване, разгръщане и утвърждаване на мащабна държавна стратегия за развитие на образованието. Един от най-забележителните примери в съвременния свят за инвестиции в сферата на образованието е възприетата от Китай дългосрочна стратегия за неговото развитие – условие и предпоставка за изграждането на китайско общество на знанието като един от стълбовете на общественото благоденствие.
Разбирането на Изтока – трудност и загадка
Успехите на Китайската народна република в образователната сфера са следствие от органичното единство на традиция и съвременност, на хилядолетния исторически опит и постиженията на информационната епоха. В китайската култура е дълбоко вкоренено убеждението, че общественото благоденствие зависи от образованието, което създава единен човешки образ, оформя и изгражда активни, знаещи и можещи хора. Тази философия е чудесно изразена в един от любимите на Дън Сяопин древнокитайски афоризми: „Ако искаш да бъдеш щастлив една година – сей зърно, ако искаш да бъдеш щастлив десет години – сади дървета, но ако искаш да бъдеш щастлив сто години – подготвяй хората.“ Инвестицията в човека е инвестиция в бъдещето – това основоположение е залегнало дълбоко в китайската култура. Днес, двадесет и пет века след епохата на Конфуций, продължава да ни удивлява стройната система на обучение, която е имала древната китайска държава, несравнима с нито една друга от древните цивилизации. Нещо повече, западната цивилизация, която днес претендира да представя своите образци на образователни системи, започва този процес едва през ХVI–XVIII век.
Древен Китай
В древен Китай имало три вида училища: родови (Шу), общински (Ян), областни (Сюй) и столични (Сюе). Желаещите да учат постъпвали всяка година, но изпити държали през година. През първата година проверявали умението да се четат извадки от класиците (Конфуций, Лао Дзъ и т.н.) и желанието на обучаващите се да се учат. След три години проверявали какво е отношението на ученика към науката и как се вписва в социалната общност. След пет години проверявали широтата и дълбочината на знанието и близостта на ученика с наставника. След седем години проверявали способността му да разсъждава и да се ориентира в различните науки, както и да избира своите приятели. Това се наричало малко ставане (образование). След девет години се смятало, че учащият се вече може да прави умозаключения, да следва твърдо науката и да не изменя на предписанията на учението. Това се наричало велико образование – най-високата степен в древнокитайската образователна система. Правят впечатление практическата насоченост на преподаването и неговият колективен начин на провеждане.
Едно от големите постижения на древен Китай е отворената изпитна система, създадена при император Уди (140–86 г. пр.н.е.). Веднъж годишно всеки поданик можел да кандидатства за административен пост чрез полагане на определени изпити. Така в цялата държавно-административна система на Китай се назначавали чиновници според личностните и професионалните им качества. Заемането на длъжност в йерархията зависело от образователната степен. Естествено се смятало, че онези, които са преминали всичките три степени на обучение, са най-подготвени и могат да заемат високоотговорни длъжности. Тази демократична практика съдържала висока мотивация за знание, за личностно усъвършенстване и повишаване на компетенциите.
Образованието в древен Китай играе изключителна роля за формирането на китайската култура, за изграждането на материалната и духовната база на китайската цивилизация. Може да се каже, че образованието преобразява Китай. Голямо изоставане в тази сфера настъпва след 1840 г., когато той придобива статута на полуфеодална държава. До 1949 г. образованието е на много ниско равнище. През 1946 г. например в страната има едва 1300 детски градини, 289 000 начални училища и 4266 средни училища при население от 541 млн. души. Със създаването на Китайската народна република през 1949 г., наред с другите промени от социално-икономически, политически и културен характер, които се извършват в страната и които преобразуват качествено обществото, настъпва обрат и в образованието. В средата на XX век неграмотността на населението е била над 80%, а след продължителни и всестранни реформи днес тя е сведена под 5%. Към днешна дата повече от 98% от китайските деца в ученическа възраст посещават училище, а над 90% от тях продължават да учат в средно училище. В съвременния свят процентът на грамотност е важен показател за степента на социалния прогрес, за икономическото развитие и за жизненото равнище. Като отчитаме огромното население на страната – 1/5 от световното, постиженията на Китайската народна република в тази област са изключителен успех.
Китайската образователна система може да бъде разделена условно на четири степени. Първата степен е предучилищната подготовка, която включва децата под шест години. В нея влизат както яслите и детските градини, така и предучилищното обучение. В градските райони предучилищното образование се получава в три-, две- или едногодишни детски градини; може да е целодневно, седмично или почасово. В селските райони – главно в ясли и сезонни детски градини. До края на 2001 г. в Китай има общо 111 700 детски градини с общо 20 218 400 деца.
Втората степен на китайската образователна система е деветгодишното задължително образование, което включва началното и основното образование. С началото на реформите от 1978 г., с издаденото от ЦК на ККП през 1985 г. „Решение за преструктуриране на образованието“ и със Закона за задължителното образование в КНР от 1986 г. държавата осигурява солидна законова основа на образованието. Образованието на децата от 6- до 14-годишна възраст е задължително. Началното образование е шестгодишно. Броят на началните училища днес е 491 273 с общо 125 434 700 ученици. Средното образование се дели на два етапа: основно и гимназиално. Първият етап на средното образование е тригодишен (в някои случаи четиригодишен). Шестте години начално и първият етап на средното (основно) образование спадат към задължителното образование. Вторият етап (гимназиален) на средното образование трае три години. Сега в Китай има 65 525 средни общообразователни училища с общо 64 310 500 ученици и 14 907 гимназии с общо 140 497 000 ученици. От 1985 г. насам системата на китайското средно образование е в значителна степен децентрализирана. Финансирането на началното, основното и гимназиалното образование става от местните правителства. Отговорностите на провинциалните правителства включват осигуряване на основното образование в районите под тяхна юрисдикция, изготвяне на планове за развитие на местните училища, организиране на оценителната система в задължителното образование, осигуряване на образователни фондове за подпомагане на бедните райони и други.
Особено място в системата на средното образование заема специалното (професионално) образование. Според статистиката днес в Китай има 14 500 средни специални училища, в които се обучават над 13 млн. ученици. Тези училища задоволяват потребността от подготвени млади кадри за местната индустрия, за занаятите и земеделието.
Развитието на средното образование е задължително условие за успешното развитие и на висшето образование, което именно създава конкурентоспособни и висококвалифицирани кадри. В утрешния ден те ще бъдат основен двигател на постиндустриалното информационно общество, те ще бъдат осъществяващата сила на проекта на новата (социалистическа) модерност на XXI век. Китайското ръководство отделя особено внимание на висшето образование. Китайските висши учебни заведения предлагат три степени на обучение: бакалавър за четири години, магистър за две (или три) години допълнително обучение и докторска степен за три или повече години обучение. Вследствие на цялостната стратегия за развитие на висшето образование то е подложено на динамични промени, като обхваща все по-голям процент от завършващите гимназиално образование и като разширява броя на различните специалности. Например докато през 2001 г. броят на вузовете в Китай е бил 1911, от които 1225 за редовни студенти, а 686 за възрастни, през 2004 г. той е 2236. Тоест само за три години ръстът е с над 300 вуза. Докато през 1999 г. студентите са наброявали 1,6 млн., през 2003 г. те вече са 3,82 млн. Показателно е също така съществуването на специални вузове за възрастни – това разкрива съвременната визия на китайското ръководство: според него – в типично постиндустриален дух – образованието и постоянната преквалификация са начин на живот, без който човек не може да успее в бързо променящия се свят. Това обяснява и големия брой студенти, регистрирани като обучаващи се за следдипломна квалификация – през 2004 г. те са общо над 2 млн. души.
В хода на реформите и на отварянето на Китай към света степента на централизация на китайското висше образование е намалена значително. В образователната сфера са въведени пазарни елементи. Общите цели на реформата на висшето образование са насочени към изграждане на тристранна връзка между правителството, обществото и вузовете. За да бъде постигнато това, старата система на правителствено финансиране на висшето образование е променена, новата система търси и набира средства и чрез други канали.
Към края на 2000 г. общо над 566 университета са слети в 232. Сливането им позволява по-бързо осъществяване на дълбоките промени в системата на висшето образование, оптимизиране и рационално използване на педагогическите ресурси, повишава качеството на преподаване и на учебния процес. В резултат от реформите днес китайското висше образование получава заслужено международно признание – по доклад на ЮНЕСКО от 2003 г. Китайската народна република е на първо място в света по мащаба на своето висше образование. 30 от китайските висши учебни заведения са на специална държавна издръжка и влизат в числото на най-престижните вузове в света.
Социалистическият характер на КНР обуславя и определя политиката на страната към бедните студенти, към студентите от нискоразвитите провинции или в неравностойно положение. Умелото съчетаване на пазарна децентрализация и относителна автономност на вузовете, от една страна, и централно планиране – от друга, прави възможно държавното подпомагане на по-бедните студенти. Въведено е държавно студентско кредитиране. Политиката на студентски кредити започва през 1999 г. и от тогава до днес повече от 1,15 млн. студенти са се възползвали от възможността за финансиране на образованието си.
Глобализацията на образованието в Китай
Процесите на икономическа глобализация налагат глобализация и в останалите сфери на обществения живот. Китайското правителство отдава голямо значение на все по-интензивното и динамично международно сътрудничество и обмен в областта на висшето образование. През последните 20 години КНР установи сътрудничество и приятелски контакти със 154 страни и региони в света. През 2003 г. в Китай се обучават 77 000 чуждестранни студенти от 175 страни и региони на света. Все повече китайски студенти учат в чужбина. За 2004 г. те са 114 663 в 164 страни по света. Китай издържа най-много студенти извън граница.
Образованието в селските райони на Китай
Един от трудните проблеми за китайската държава е развитието на образованието в селските райони, където живее преобладаващата част от китайското население. Поради това през 2005 г. Китай значително увеличи финансирането на образованието на село. Към днешна дата за 30 млн. ученици от бедни семейства са напълно осигурени учебни пособия, а на децата, живеещи в интернати, държавата дава специални помощи за образование. От началото на 2006 г., в продължение на три години, Китай отделя 10 млрд. юана за развитие на съвременните телекомуникационни средства за обучение в селските райони. През 2006 г. са оборудвани с телевизори, видеомагнетофони и видеоматериали 110 хил. селски начални училища.
Амбициозната програма за създаване на световни университети в Китай
В началото на ХХІ век китайското правителство прие амбициозна програма за създаване на система от китайски университети на най-високо световно ниво. В плановете на китайското Министерство на образованието се предвижда до 2020 г. на всеки 100 хил. човека да се падат по 13,5 хил. специалисти с висше образование и по 31 хил. човека със средно.
От голямо значение е и процесът на интеграция на производството, обучението и научните изследвания в единна система. Той способства да се ускорява трансферът на научно-технически открития и да се появяват нови наукоемки отрасли. Към сегашния момент 43 от китайските университети имат свои научно-технически центрове, някои от които се превръщат във важни образци за внедряване на наукоемките постижения в икономиката и в производството.
С развитието на информационно-комуникационните технологии расте значението на новите съвременни специалности – автоматизацията, компютърните технологии, информатиката и информационните технологии и др. Китайската държава отделя особено внимание и на перспективните специалности като атомна енергетика, молекулярна физика и химия, ядрена физика, биохимия, физико-химия и други.
Обобщавайки постиженията на Китайската народна република в сферата на образованието от 1949 и особено от 1978 г. до днес, можем да направим следните няколко извода:
В резултат от изпълнението на цялостна, последователна и дългосрочна стратегия за развитие на образованието в Китай за по-малко от четвърт век неграмотността на населението е сведена до непознат до днес минимум, а системата на задължителното образование обхваща практически цялото население в детска възраст.
Като разширява възможностите на висшето образование, като увеличава броя на вузовете, като повишава качеството на обучението, децентрализира образователната система и финансира приоритетно наукоемките и високотехнологическите специалности на бъдещето, ръководството на КНР вече е направило първите значителни стъпки за включване на страната в глобалната постиндустриална революция, за общество, основано на знанието и информацията.
Успехът в развитието на китайското образование е едно от задължителните условия за превръщането на Китай във водеща суперсила на XXІ век и в един от полюсите на световната икономика, геополитика и култура в многополюсния глобализиращ се свят.
Обобщение
Постиженията на Китайската народна република в образователната сфера като водеща сфера на съвременния обществен живот са залог за бъдещето на страната и гарант за нейния просперитет и лидерско място в съвременния свят. Една от любимите на Дън Сяопин древни китайски мъдрости гласи: „Да се учиш – това означава да вървиш напред. Учението – това е движение напред.“ Инвестирайки в образованието, Китай инвестира в своето бъдеще.
