Градски транспорт
Градският транспорт е редовен, автобусите са начесто, но дори това невинаги гарантира, че ще си намерите място. Често тъпканицата е голяма, а в летните жеги става непоносимо задушно и лепкаво. Важно е да се отбележи, че в автобус се влиза винаги през първата врата, а се излиза през задните. На самата врата има указание дали вратата е за слизане или качване, но правилото е това. Билет се купува в самия автобус на влизане от шофьора или в централната му част, където има кондуктор, като цената му може да е фиксирана или да зависи от това докъде пътувате. В автобусите в Пекин цената варира между 1 и 2 юана.
Има вариант и да си купите карта за транспорт, която представлява магнитна пластика и може да се презарежда. Самата карта струва 20 юана и може да се зареди за колкото искате след това. Такива карти могат да се закупят на различни места, трябва да се ориентирате кое е най-близкото до вас. Ако си тръгвате от Китай, спокойно може да върнете картата и ще ви върнат първоначалния депозит от 20 юана.
Предимството на картата е, че ви дава намаление: когато пътувате с автобус, т.е. вместо да платите 1 юан, ще платите 2-4 мао (1 мао = 1/10 юан), в зависимост от пробега. Картата се долепва до устройство до първата врата на автобуса и на слизане се долепва до друго такова на изхода.
Същата карта може да се използва и за метрото, но там намаление няма да има, печелите само удобство и бързина. Цената на билет за пекинското метро е 2 юана и може да сменяте линии колкото си пожелаете. Тъй като разстоянията са много големи, метрото си остава най-бързият начин на придвижване. И също като автобусите, винаги е претъпкано.
По-новите линии са оборудвани с предпазни стъклени бариери с врати, за да се избегнат инциденти и падания на линиите. Хубаво е да знаете, че на местата, където са вратите има означения със стрелки и обикновено китайците се нареждат на опашка от двете страни на вратата. Колкото и да е странно, този ред се спазва. На автобусните спирки пък има бариера отпред и също често се появява опашка, за да може тези, които са дошли по-рано да се качат първи на автобуса. Най-шокиращо е положението на началните спирки на някои автобуси в час пик, когато всички се прибират от работа. Виждала съм огромни опашки от хора, които чакат да дойде автобусът и е ясно, че цялата тази тълпа няма да успее да се побере в един автобус. Но хората нямат избор и се редят в надеждата да се качат поне на втория-третия автобус и да се приберат по домовете си.
Въобще, китайците много „обичат” да се редят по опашки. Има и такива, които се пререждат и тогава всеобщото чувство за справедливост надделява и бива въплътено в словесни излияния от някоя ядосана лелка, която нахоква нарушителя. Ако и вие като чужденци се прередите, най-често ще ви поправят с мекото „排队！排队！” [Пай дуей! Пай дуей!], което ще рече „Нареди се на опашката!”
Проблемът с голямото население е сериозен и се усеща най-вече в такива обществени места като транспорта, туристическите забележителности, търговските центрове, парковете… Добрата новина е, че за разлика от Япония, място поне има. Улиците са широки, навсякъде се предвиждат големи тротоари, площади… Определено мащабите не са като европейските.
Има много добре подредени и поддържани автомобилни пътища – в големите китайски градове навсякъде има детелини и кръстовища на по няколко нива, движението е доста удобно. Аз не съм шофирала в Китай, но съм се возила в такси достатъчно, че да ми направи впечатление. В Пекин например има 3 околовръстни пътя, като концентрични „окръжности”, в рамките на които може да се каже, че е централната част на града. Извън тях има още поне 3, а може би вече са и повече.
Скоростта, с която строят нови пътища е изумителна! И не само пътища, въобще китайското строителство е ултра-бързо. Непрекъснато никнат някакви сгради не по-малки от един голям български мол, например. От 2007 г., когато стъпих в Китай за пръв път и когато метрото имаше само 4 линии, до 2014 г. са построени още 4, т.е. за 7 години са се удвоили. Всъщност, и в София се удвоиха (станаха 2!)… само че за малко повече от 7 години.
Пешеходни надлези
Друго удобство са пешеходните надлези, които са навсякъде и пресичат пътища с всякаква широчина. Страхотен начин да се избегнат светофари, а и доста по-безопасен за пешеходците. Опитът ми показва, че когато някъде има светофари, особено на по-големи кръстовища, става наистина мазало – всеки кара и върви където му падне – хора, коли, кучета, колелета, автобуси и мотори – всичко това се превръща в бурно море, непрекъснато озвучавано от клаксони.
Колелета
Като споменах колелета – това е предпочитаният начин за придвижване на голяма част от жителите на Пекин. Има много добре изградена инфраструктура за колоездачите, включително и отделни знаци и светофари, и, разбира се, отделна лента, в която да карат, без да се блъскат с колите. В Шанхай, например, колелетата отстъпват по брой на моторите, които наистина са много и досадни. Напоследък все повече се ползват електрическите мотори, които са безшумни и много по-екологични. Магазините за такива мотори са под път и над път, а цените са доста приемливи.
Кола
Колата е луксозно средство за превоз. Доколкото ми е известно, регистрацията на автомобил е скъпо удоволствие и е придружено с високи данъци, които се увеличават все повече заради нарастващите нива на замърсяване. Стремежът на властите да ограничат колите не може да пребори стремежа на средностатистическия китаец да живее според стандарта си и да кара колата, която иска.
Такси
Много често срещани са такситата тип тук-тук, но ако взимате такова най-добре е да уговорите цената предварително. Същото важи и за рикши, теглени от колелета или просто на човешка тяга, което вече доста рядко се среща. Ако сте в планина, може да случите и на хора, които ще ви предложат да ви носят на носилка нагоре или надолу по склона за определена сума.
Воден транспорт
Ако се намирате до голямо езеро или река, възможно е да ползвате и воден транспорт или просто да вземете туристическо корабче и да си направите разходка. Много често по парковете има водни колела под наем или моторни лодки. Излизат доста изгодно, когато лодката е пълна.
Влакове
За междуградски пътувания най-често се прибягва до влаковете. Между по-големите градове се движат високоскоростни влакове, които успяват да вземат разстоянията до 3 пъти по-бързо от обикновените, но и цената е пропорционална. Билети се купуват или от самите гари, или от туристически агенции, които взимат малка надценка. На гарите опашките са огромни, особено ако сте решили да пътувате по време на празници. За съжаление, билети не се продават по-рано от 10 дни до датата на тръгване. Така, до няколко години имаше пазар на черно, където определени хора изкупуваха големи количества билети и после ги препродаваха на по-високи цени. Близо е до ума, че билетите свършват бързо, най-вече по време на китайската Нова година и националните празници в началото на октомври. От 2012 г. обаче е въведено ново правило на купуване на билетите лично – срещу личен документ и с напечатано името ви на билета. Дотук със злоупотребите. Билети може вече да се закупят и по Интернет, но мисля, че има определена квота за броя им и плащането трябва да стане с китайска карта. Аз лично не съм си купувала билет онлайн, защото винаги Интернет връзката ми е била много слаба. Имайте предвид, че в китайските влакове се пуши, независимо в какъв вагон пътувате. Единствено в скоростните влакове не съм виждала пушачи, но в обикновените не се диша.
Аз имах ужасното преживяване да пътувам повече от 20 часа в опушен влак със седящи места, а добавяйки и някои нехигиенични навици на хората около мен, като храчене по земята и ядене на полуготови спагети, сърбайки звучно и плискайки соса им навсякъде – можете да си представите какъв ужас беше. И, по някакво трагично стечение на обстоятелствата, се беше получило недоразумение на касата, когато купувах билета и се оказа, че влакът пристигал не в 8 вечерта, както очаквах, а в 8 на следващата сутрин! Можете да си представите отчаянието ми, когато научих новината – толкова исках да сляза… Та много е важно да се доуточняват нещата на касата и да се отдели необходимото време, а не да се поддадете на натиска на опашката зад вас и да избързате с купуването на билета.
Най-добре е ако ще пътувате дълго с влак, да си вземете места за спален вагон – в зависимост дали сте в първа или втора класа ще получите място в купе с 4 легла или легло в спален вагон без врати. Неудобството на втория вид е, че ако сте чужденци, е много вероятно да предизвикате любопитството на съседите или желанието им да си говорят с вас, за да практикуват английския си.
Ако мислите да пътувате на по-близко разстояние, може да вземете и автобус. Има спални автобуси, снабдени с легла, но по думите на мой близък, който е пътувал в такъв, това не е най-комфортното нещо, което може да ви се случи.
Вътрешни полети
Разбира се, за наистина дълги разстояния си има и вътрешни полети, които по нищо не отстъпват от международните. Най-забавното в полетите на AirChina е, че когато потегляте, започва информационно клипче с начините за справяне при евентуален инцидент и евакуация, на което вместо обичайната компютърна анимация има игрално филмче с истински статисти, които показват как си слагат маска, обличат жилетка и след това любезно и изчаквайки се един друг скачат по надуваеми пързалки. Не е изключено и по средата на полета стюардесите да започнат да показват как се прави гимнастика в ограничено пространство, каквото е седалката на самолета. Някои от упражненията са толкова ефективни, че до ден днешен съм ги запомнила.
