Образът на Нъджа
Фигурата на Нъджа е изключително интересна за изследване, най-малко заради многото особености, които той притежава. Той е безстрашен, силен и благороден, което го прави много интересен за малките деца (особено момченцата). От гледна точка на социалната си функция е много сходен с Питър Пан на Бари или с безименните юнаци в българската култура. (Веднага идва на ум изразът „юнак без рана не може“, който използваме, когато някое дете се нарани. Макар да няма утвърден фразеологизъм на китайски с фигурата на Нъджа, съвсем спокойно може да се каже нещо от сорта на „Малкият Нъджа се бори с дракони, а ти плачеш от някаква си раничка“, което е доказателство за сходната функция в социума.)
Обикновено той е представян като малко момченце с дълга коса, вързана в две части, от ляво и дясно на главата (косата на Нъджа е толкова разпознаваема и популярна, че има прическа кръстена на него – нъджатоу 哪吒头). Подобно на героите от други митологични традиции, които притежават специфични предмети, свързвани само с тях (гривата на Немейския лъв на Херкулес, тризъбецът на Посейдон, чукът Мьолнир на Тор, Окото на Тот и пр.), така и китайските митологични/фолклорни фигури притежават свои (тоягата на Сун Укун 如意金箍棒, оръжието на Гуан Ю 偃月刀). Нъджа не е изключение, той има цял набор от „магични предмети“ (фабао, 法宝) – колелата фънхуолун 风火轮, поясът хунтиенлин 混天綾, вселенският пръстен циенкунцюен 乾坤圈, копието с огнено острие хуодзиенцян 火尖枪 и др. Освен това, той често е представян с по няколко ръце и глави.
Длъжни сме да отбележим, че тези особености около характера и външността на Нъджа са следствие от това как той е представен в литературата, защото именно литературният образ е оставил най-трайна следа сред народните маси.
Нъджа има индийски (хиндуистки) корени, като най-вероятно навлиза в Китай посредством будизма. Израелският китаист Меир Шахар заключва, че фигурата на Нъджа произлиза от якшата Налакубар (герой в епоса „Рамаяна“) и Кришна. Както можем да се досетим, името е доста странно и в никакъв случай не е типично име за китаец, което е допълнително доказателство (Шахар проследява развитието на името на Нъджа от Налуодзиуполуо 那罗鸠婆罗 (в някои будистки сутри) до сегашното Нъджа 哪吒). Интересно е, че на български език Нъджа често е наричан Нуоджа Nuózhā (Вж. Уолтърс, Дерек. Китайска митология, ИК „АБАГАР-ХОЛДИНГ“. София, 1996, с. 103.), което е алтернативно четене използвано в Тайван (《國語辭典修訂本》).
Както споменахме по-горе, Нъджа често е представян с няколко ръце и глави. Обикновено шест ръце и три глави, затова и понякога може да срещнем определението „триглавия с шестте ръце“ 三头六臂 използвано за него. Това е следствие от неговия индийски произход и от факта, че често пъти някои хиндуистки черти се пренасят почти непокътнати в будизма, какъвто е случаят и с него.
Освен в будизма, Нъджа има много важно място и в религиозния даоизъм (道教). Интересно е, че даоистите директно абсорбират някои от странностите му. Описван е като десетметров гигант с три глави, девет очи и осем ръце (身长六丈; 三头九眼八臂) . Именно даоистката му канонизация популяризира прозвището „Третият принц лотос“ 莲花三太子 (или само „Третият принц“, 三太子) (Забележете осем ръце, не шест, както е по-популярно. За повече информация вж.《三教源流搜神大全》), което се използва масово в китайската народна религия.
Нъджа в литературата
Едни от най-популярните истории с Нъджа идват от китайската литература. Той е герой в минския роман „Канонизирането на боговете“ 封神演义 (романът „Фъншън йен-и“ (още известен и като „Фъншън пан“ 封神耪) не е преведен на български език, затова и използвам свой превод на заглавието. Яна Шишкова го превежда „Възходът на боговете” в бележките под втора глава на „Пътешествие на Запад“, което също намирам за удачен превод., а също така се появява и в „Пътешествие на Запад“. Тъй като историята за Нъджа, разказана в „Канонизирането на боговете“, е най-наложилата се в народното съзнание и оказва много силно влияние на по-късните легенди и предания свързани с детето божество, ще разкажем някои от по-важните моменти в нея.
Нъджа се ражда през епохата Шан 商代 (ок. 1600-1046 пр.н.е.) (според традиционната китайска хронология династия Шан управлява в периода 1766-1122 г. пр.н.е. Тази датировка обаче се отхвърля след проекта за определяне на хронологията на династиите Ся-Джоу-Шан 夏商周断代工程, поръчан от КНР през 1996 г.) в семейството на Ли Дзин 总宾李靖, който по това време е военачалник, отговарящ за заставата Чънтан 陈塘关. Майката на Нъджа, г-жа Ин 殷氏, е бременна с него цели три години и шест месеца (!!!). Когато
най-накрая ражда, открива, че е дала живот на ‘кълбо плът’ (肉球), вместо на човек. Виждайки това, Ли Дзин решава, че това е демон или зъл дух и понечва да посече кълбото, при което от него изскача малко момченце, вместо бебе. Малко след това, безсмъртният Тай–и Съвършеносъщен човек 太乙真人 му избира името Нъджа и му става учител. След поредица от събития, Нъджа си спечелва гнева на Ао Гуан 敖光, царя дракон на Източното море 东海龙王. В последвалата битка Нъджа побеждава и Ао Гуан е принуден да се оттегли. Той обаче не забравя поражението си и вика братята си, царете дракони на останалите три морета, и се отправят към Чънтан, където пленяват Ли Дзин и съпругата му. Виждайки в каква ситуация е попаднал, Ли Дзин решава да предложи живота на Нъджа в замяна на своя и този на съпругата си. Това дълбоко огорчава Нъджа и той взима решението да сложи край на живота си, като „отреже месото си и го върне на майка си“ (割肉还母) и „изглозга костите си и ги върне на баща си“ (剔骨还父). Това е един от най-силните моменти в романа и е може би най-добре известният сред китайските семейства. След смъртта си, неговият учител, безсмъртният Тай-и, го възкресява, като използва лотосов цвят (莲花) и лотосови корени и листа (莲藕). Точно от този момент идва и прозвището „принцът лотос“ 莲花太子 на Нъджа. След известно време Нъджа се завръща и разгромява царете дракони и донася мир на хората около Чънтан.
Нъджа разгромява царете дракони и донася мир на хората около Чънтан
Нъджа в китайския фолклор
Както вече споменахме, Нъджа заема съществено място в китайската култура. Има редица храмове посветени на него в Китай, Япония и Тайван, които се радват на особен интерес. Често е представян кръжащ над Китай със своите магични колела и за това е смятан за покровител на професионалните шофьори, които често имат малка негова статуя в превозните си средства (подобна на българската практика да се слагат малки икони в автомобилите за късмет и здраве).
Като популярен герой сред народа, Нъджа е и често срещан образ във фолклора. Съществуват редица предания и легенди, в които той заема ключово място. Една особено интересна легенда е свързана с построяването на Пекин, или по-точно, как той е построен „по образ и подобие Нъджаев“ (ако ми позволите тази библейска алюзия). Легендата има редица „версии“ (както повечето фолклорни истории), които имат общи сюжетни точки, но могат и да се различават доста. По-долу съм поместил легендата, както е разказана от фолклориста Лиу Тиелян 刘铁梁 в Пекинската библиотека 首都图书馆 през 2009 на събитието, озаглавено „Легенди за построяването на Пекин“ (на кит. 北京建城传说) . Избрах варианта на проф. Лиу заради сбитостта и целенасоченото придържане само към основните сюжетни линии. Приложил съм както българския превод, така и оригинала на китайски.
刘伯温造八臂哪吒城
永乐皇帝朱棣决定建造北京城，他命工部人员来执行。众官员都非常恐慌，不敢领下这个圣旨，说他们不能够降服苦海幽州底下的孽龙，因为这块地方不像一般的地方，是一片苦海幽州，有孽龙作怪。
大军师刘伯温和二军师姚广孝自告奋勇，联手担当起建城之责。这里俩人还有点争风吃醋，最后俩人都领命了。两位军师协议，一个去东边，一个去西边，各想主意。十天以后再背对背绘出建城的图画，这俩人要比一比，看谁的主意先拿出来。
就在两个人在难定主意，不知道怎么设计北京城市之时，他们分别都遇见了一个穿红袄的小孩，而且还听见有人说一句话，其实就是那个小孩说的话“照着我画。“哦，他们知道了，他就是哪吒，决定按他的身形绘出建城的图画。
最后一个情节就是十天以后，这二位军士就背对背地画出了同样的一个图画，都是这八臂哪吒城。
Лиу Боуън строи Пекин
Император Юнлъ (Джу Ди, император Юнлъ, е популярен владетел от династия Мин (1368–1644), управлявал от 1402 до 1424 г.) решил да построи Пекин и разпоредил на служителите от Министерството на занаятите да изпълнят тази задача (Министерството на занаятите е главен ръководен орган по всички дейности, свързани със строителство, занаяти и други. То е част от „Шестте министерства“ 六部, много важен административен орган в средновековен Китай). Чиновниците се паникьосали, никой не смеел да се заеме да ръководи дейностите по изпълнението на имперската заповед. Казали, че не могат да се справят със злите дракони под морето от горчилка, понеже това място не е като обикновените, Йоуджоу е едно море от горчилка, гдето зли дракони сеят разруха (Йоуджоу е древна провинция, чийто административен център е днешен Пекин. В по-тесен смисъл може да значи Пекин и околностите му).
Главният стратег Лиу Боуън и вторият стратег Яо Гуансяо събрали кураж и предложили да се заемат с тежката задача (Лиу Боуън (1311-1375) е военен стратег, държавник и поет. Макар че император Юнлъ е владетелят, който дава заповедта за построяването на Пекин в историята, Лиу Боуън никога не му е служил (той умира 1375 г., а Джу Ди се възкачва на престола през 1402 г.). Яо Гуансяо (1335-1418) е също известен мински държавник, който обаче действително е служил на император Юнлъ (бил е негов Пръв съветник)). И така заедно започнали да изпълняват заповедта по построяването. Малко си съперничели, но накрая и на двамата била дадена заповед. Стратезите се споразумели единият да тръгне на изток, а другият на запад, като всеки трябва да измисли нещо. Разбрали се след десет дни пак да се срещнат и гръб в гръб да начертаят своите строителни планове. Тез двамината ще се съревновават, да видят чия идея е по-добра.
И двамата разбрали, че много трудно ще им хрумне нещо и точно когато се чудели как да проектират Пекин се натъкнали, поотделно, на малко детенце с червена връхна дреха. А и чули някакъв човек да казва (всъщност това били думите на онова малко детенце): „По мен чертайте.“ (тук имаме образност, която ще остане скрита, ако не знаем историята от „Канонизацията на боговете“. В нея Нъджа се бори срещу царете дракони на четирите морета и ги побеждава, което му спечелва слава на велик драконоборец. Намеква ни се, че злите дракони (孽龙) ще претръпнат и ще избягат, когато видят, че градът е свързан със славния Нъджа) А! Разбрали, че онова дете е Нъджа. И двамата взели решение да чертаят по формата на неговото тяло.
Последната част от историята се разиграва след десет дни. Двамата стратези, гръб в гръб, начертали един и същи план и това е именно планът за „града, копие на осморъкия Нъджа“.
Източници
- Chinanews 中国新闻网 – https://www.chinanews.com/cul/news/2010/02-03/2106582.shtml
- Shahar, Meir. Nezha’s connections to Indian Deities. Tel Aviv University.
- Де ла Вега, Инка Гарсиласо. История на империята на инките. Първи том. София: ИК „Мария Арабаджиева“, 2006.
- Уолтърс, Дерек. Китайска митология, ИК „АБАГАР-ХОЛДИНГ“. София, 1996, с. 103.
