Речни заливи (на български език)
Старицата спеше долу и чуваше как се карат, но не обръщаше на това никакво внимание. Когато се раздаде писъкът на дъщеря й: „Хъй Сан лан ме убива!”, не разбирайки какво става, тя бързо стана, облече си роклята и се втурна нагоре. Там се сблъска със Сун Дзян:
-Какъв е този шум там горе? – попита тя.
-Твоята дъщеря се държа твърде безцеремонно и аз я убих! – отвърнал Сун Дзян.
-Какви са тези измислици! – каза старицата смеейки се. –Погледът ви действително не е добър, държите се зле когато не сте трезвен, но нима сте способни да убиете човек? Не трябва така да да се шегувате с мен.
-Ако не вярваш погледни в стаята, – казал Сун Дзян. –Аз наистина я убих!
Старицата отвърнала:
-Не вярвам.
Но отваряйки врата на стаята, тя видяла тялото на дъщеря си лежащо в кръв.
-Нещастие! Какво ще правя сега! – завайкала се старицата.
-Аз съм честен човек, – казал Сун Дзян. – Нямам намерени да бягам. Ще постъпя така както ти решиш за правилно.
-Не е чак толкова лошо, господин писар, че убихте тази безпътна девойка, обаче сега кой ще ме издържа? – попитала старицата.
-Нищо, -казал Сун Дзян.- Добре че попита за това, няма за какво да се притесняваш. Имам достатъчно средства и ще направя така че да си осигурена с облекло и храна и без грижи да проживееш остатъка от дните си.
-Чудесно, ако това е така! Ще съм ви много благодарна! Но дъщеря ми лежи мъртва на леглото. Дали може така да я оставим тук? – казала старицата.
-Няма нищо сложно тук – казал Сун Дзян- Ще отида при Чън сан лун и ще купя гроб. Сам ще заявя да дойдат и да засвидетелствуват смъртта й. И ще ти дам още 10 лияна сребро. Старицата му благодари и му каза:
-Господин писар, най-добре е да се направи всичко това докато не се е съмнало, за да не се усъмнят съседите.
-Добре, – отвърнал Сун Дзян. – Ти донеси хартия и четка, а аз ще напиша бележка.
-Бележката няма да помогне, – казала старицата Ян – Господин писарят трябва сам да отиде там и тогава всичко ще може да стане по-бързо.
-И това е вярно, – съгласил се Сун Дзян.
Те заедно слязоха долу. Старицата взе катинара от стаята и когато излязоха, затвори вратите и взе ключа. Сун Дзян и старицата Ян се отправиха към областното управление.
Още бе рано и не се бе съмнало. Портите на областното управление току-що се бяха отворили. Старицата мина от лявата страна на управлението и вцепвайки се в Сун Дзян закрещя:
-Ето го убиецът! Той уби човек!
Сун Дзян толкова се уплаши че от страх целият се разтрепери. Той се опита да й запуши устата, казвайки:
-Не крещи!
Но можеше ли човек да й запуши устата? Дотичаха няколко служещи, които в този момент бяха пред управлението. Те веднага познаха Сун Дзян и започнаха да уговарят старицата:
-Престани да крещиш! Господин писарят не е такъв човек. Ако нещо се е случило, договори се с него по добрия начин.
-Той е истински злодей! – казала старицата Ян. – Хванете го заради мен и ми помогнете да го заведем в управлението.
Работата беше в това че Сун Дзян беше много добър човек и всички се отнасяха към него с уважение и любов. В цялата област нямаше човек който да не искаше да му услужи; затова никой от присъстващите не се съгласяваше да го хване, никой не искаше да повярва на думите на тази старица. И тъкмо по това време, когато никой не й помагаше се появи Тан Ню-ър, носещ към управлението барда (за продан). Той видя че старицата е сграбчила Сун Дзян и моли за справедливост. Той я позна и си спомни как тя го бе обидила преди време. Слагайки своя товар на табуретката на стареца Уан, търгуващ с лекарства, той се приближил по-близо да старицата и извика:
-Гнусна старица! Какво си се вцепила в господин писаря?
-Не се опитвай да ми го отбиеш Тан-ър, – казала старицата, – ако не искаш сам да заплатиш с живота си!
Тан Ню-ър бил толкова зъл че думите на старицата минали покрай ушите му. Той започнал да дърпа ръцете й от Сун Дзян и дори без да се поинтересува защо са се сдърпали, й залепил един такъв шамар че от очите й се посипаха искри. Зави й се свят, а ръцете й се разхлабиха. Чуствайки се свободен, Сун Дзян бързо се скри в тълпата. Тогава старицата се вцепи в Тан Ню-ър и закрещя:
-Писарят Сун Дзян уби дъщеря ми, а ти му помогна да избяга!
-Откъде да зная! – усетил се Тан Ню-ър.
-Помогнете ми да хвана убиеца! – крещеше старицата. – Иначе и вие ще бъдете замесени!
Служещите, които уважавали Сун Дзян и не смеели да действат, сега когато Тан Ню-ър бил хванат, не се бавили вече. Те се втурнали напред – единият хванал старицата, а другите хванали Тан Ню-ър и ги завели в управлението.
Наистина: „Нещастието и щастието не идват просто так – човекът сам ги предизвиква”. „Ако гасиш огън, целия обмотан във въже, скоро сам ще изгориш.
„Речни заливи“
Романът „Речни заливи“ с право заема едно от първите места в извънредно богатото културно наследство на китайския народ. Историята на възникването и развитието на китайската класическа художествена литература е неразделно свързана с народното творчество.
За сюжет на романа „Речни заливи“ е послужило селското въстание от времето на Сунската династия (960-1279). Действието на романа се развива там, където се срещат границите на днешните провинции Шандун, Хънан и Хубей.
В романа „Речни заливи“ е показано как един малък въстанически лагер постепенно се превръща в страшна сила. Славата на храбрите въстаници от Ляншанбо се разпространява далеч зад границите на провинцията Шандун. Един от главните вождове на въстаниците Сун Цъзъян, действащо лице в романа, е реална историческа личност. Това се потвърждава от официалната история на династията, в която има бележки, че ‘в 3-тата година от управлението Сюан-Хъ (1122 г.н.е.). Сун Цъдзян нахлува в областта Хуайен и завзема редици други области.“ Отрядите му били толкова силни, че правителственте войски дори не смеели да се приближат до тях.
От многобройните издания на романа, които са излизали в различни времена, най-популярен е вариантът, написан в края на Минската династия (1368-1644) и редактиран от известния коментатор за онова време Цзин Шън Тан.
