Дунците се смятат за най-съвременните наследници на древните Ляо народи, които окупират голяма част от Южен Китай.
Легендата казва, че дун мигрирали от изток. Според южняците техните предци са дошли от Гуандун и Гуанси, а според северняците – предците им са избягали от Джъдзян и Фудзиен, защото се нароили скакалци, които унищожили посевите.
Опитите им да опазят автентичната си култура и обичаи се оказват успешни, въпреки смесените бракове и преместването в градските райони.
Обичаи при ухажване
Имат интересни обичаи при ухажването, делящи се на три фази:
- Ранна среща, при която мъжете и жените се събират, за да пеят песни и рецитират стихотворения един към друг;
- Задълбочаване в любовта е втората фаза, при която ухажването и песните са по-спонтанни;
- Третата фаза е обмен на подаръци. Това обикновено е еквивалентът на годежния пръстен в западната култура, но при малцинството паричната му стойност е незначителна.
Булката пребивава няколко месеца или години в дома на родители си, а всички сребърни бижута се предават от майка й на самата нея.
Обичаи при раждане
Обичаите при раждане са допълнени от следните събития:
- Първият човек, който престъпи прага на къщата, където е родено детето, ще повлияе на личността на младенеца и на неговия късмет в живота;
- При раждането се засаждат няколко елхови дървета и се „подаряват“, когато детето навърши 18-годишна възраст, готово са сключи брачен съюз и да създаде нов дом;
- Изграждане на „мост“: три дъски се нареждат една до друга, като по този начин минаващите по тях изказват благопожелания, които да се сбъднат;
- Увиване на ръцете: ръцете на детето се увиват, за да го предпазят от кражби по-късно в живота;
- Първото подстригване се прави при навършването на първия месец;
- Първото захранване с ферментирал ориз се прави при навършването на шест месеца;
- Първото ядене на месо, натопено във вино също се извършва при навършване на половин година и се смята за изключително важно събитие в живота.
Табута и суеверия
Списъкът на табутата и суеверията е дълъг, затова ще наблегнем на само най-впечатляващите:
- Жените не могат да сключват брак в Годината на тигъра, тъй като трябва да изчакат „9 години преди раждането на първото си дете“;
- Бременните не могат да участват в брачни церемонии, да посещават болни близки или да правят жертвоприношения на боговете;
- Жените не могат да раждат в домовете на майките си;
- Месото на гарги или мъртви диви животни, загинали при неизяснени обстоятелства, не трябва да се яде, защото носи лош късмет;
- Нови къщи не бива да се строят, ако наскоро е починал съсед;
- Главните входове на къщите не трябва да стоят един срещу друг, защото това ще доведе до кавги;
- Дърво, ударено от светкавица, не може да се използва за строеж на къща;
- Риба, която плува срещу течението, не трябва да се хваща, защото е защитена от боговете и ще донесе лош късмет;
- Среща с бременна жена по време на лов, се счита за лоша поличба.
- За тази националност изследователите казват, че има три богатства: барабанните кули, покритите мостове и песните и танците.
- Кулите не са конструирани по предварителни проекти, но са дело на най-способните хора от селото. Строени са без гвоздеи, а само с дървени сглобки. В последствие са украсявани с феникси, символ на женското начало, и дракони, символ на мъжкото начало.
- Селяните избират човек, който да отговаря за барабана. Когато се чуе барабанния звук, всички се събират около кулата.
- Покритите мостове служат за срещи между влюбените и същевременно предпазват хората от дъжд.
- Песните и танците са много красиви и самобитни. Разказват за отминали събития и са част от образованието на учениците.
- На фестивали, свързани с работата, се яде риба, пиле и лепкав ориз. Те са свързани с:
посаждане на семена, памук, измиване на биволи, ядене на ориз от новата реколта.
Както сами разбираме, китайската култура е необятна, а всяко малцинство допринася със своята различност за обогатяването на палитрата от обичаи и традиции, които векове наред се пазят и почитат от поколения наред населяващите над 9-милионната територия на Китай.
Въпреки промените в средата, динамичността и мобилността на света около нас, обредите и ритуалите са пътят към запазване и връщане към традиционните ценности. Проблемът, който стои на дневен ред, е как традицията да се включи в съвременния живот. Отговорът е – чрез семейството, културно-образователните институции като училища, медии, детски градини. Защото празникът не е само забава, а явление с особен възпитателен заряд, благодарение на който националността утвърждава своята уникалност, неповторимост.
Познаването на традициите подсилва усещането за принадлежност. Това е и вид възпитателен процес, в който хората се позиционират йерархично в социума. Празникът е съчетание на различни изкуства: музика, хореография, литература, изобразително изкуство. Известният руски етнограф Снегирев пише за празниците следното: „…Никъде с такава пълнота и свобода не се разкрива народната личност, както в празниците, никъде другаде не се сближават хората по душа и сърце… Там е любимият простор за ума и отпускане на душата.“ (Снегирев, И.: 2011)
Използвана литература:
Снегирев, И.: 2011 – Снегирев, И. Русские простонародные праздники и суеверные обряды, Москва, Выпуск 1, 2011
Qian Minjie: Intangible Culture – Passing on the Tradition, Foreign Language Press, Beijing, China, 2007
