趙簡子問子貢曰：“孔子爲人何如?”
Джао Дзиен Дзъ попитал Дзъ Гун: „Какъв е Конфуций като човек?“
Джао Дзиен Дзъ попитал Дзъ Гун: „Какъв е Конфуций като човек?“
子貢對曰：“賜不能識也。
Дзъ Гун отвърнал: „Аз не мога да го опозная.“
”簡子不說曰：“夫子事孔子數十年，終業而去之，寡人問子，子曰‘不能識’，何也?”
Джао Дзиен Дзъ недоволно казал: „Вие служихте на Конфуций десетки години, приключихте обучението си и го напуснахте. Аз Ви питам, а Вие казвате, че не го познавате, как така?“
子貢曰：“賜譬渴者之飲江海，知足而已。孔子猶江海也，賜則奚足以識之?”
Дзъ Гун рекъл: „Давам Ви за пример една метафора – това е като когато си жаден, да пиеш от реките и моретата, и да се напиеш (да утолиш жаждата). Конфуций е като реките и моретата. А що се отнася до мен, как аз ще съм достоен да го определя?“
簡子曰：“善哉，子貢之言也。
Джао Дзиен Дзъ казал: „Аx, колко са прекрасни думите Ви!“
