Лю Сюн (името му може да се види изписано като Лю Сюн) е роден в провинция Джъдзян и се казва първо Джоу Джаншоу, после сменя името си на Джоу Шужън. Родителите му са литератори. През 1898 г. той следва в Киангнан-Морска академия в Нанкин, 1899-1902 г. в Минно-железопътния институт в Нандзин. През 1902 г. той следва медицина в Япония. По това време Лю Сюн пише първото си есе.
През 1908 г. Лю Сюн се връща в Китай и преподава натурни науки в Ханджоу и Шаосин. През 1918 г. пише първото си произведение „Дневник на един луд“ (狂人日記 Kuàngrén Rìjì). От 1918 до 1926 г. Лу Сюн живее в Пекин и се бори с интелектуалците на Движението четвърти май в Пекинския университет против империализма и отстарелите традиции. През 1926 г. той става професор в Сямин. През 1927 г. Лу Сюн отива в Шанхай и умира там през 1936 г.
В чест на Лу Сюн е наречен един кратер на Меркурий.
Превод на „Мъст” 《复仇》
Защото той си мислеше че е син Божий, Цар на израелтяните, затова ще бъде разпнат.
因为他自以为神之子，以色列的王，所以去钉十字架。
Войниците го облякоха в лилава роба, коронясоха го с венец от тръни и го поздравиха. Взеха тръст и Го биха по главата с него, плюха отгоре му и коленичеха пред Него. След подигравките свалиха лилавата му роба и Го облякоха в предишните Му дрехи.
兵丁们给他穿上紫袍，戴上荆冠,祝贺他；又拿一根苇子打他的头，吐他，屈膝拜他； 戏弄完了，就给他脱了紫袍，仍穿他自己的衣服。
Виж ти, как Го бият по главата, как Го плюят, и как Му се кланят.
看哪，他们打他的头，吐他，拜他
Непримиримо не пи от виното примесено със жлъчка – искаше израелтяните ясно да знаят че Той е Божий син. Освен това завинаги бе съкрушен от тяхното бъдеще, но ненавиждаше тяхното настояще.
他不肯喝那用没药调和的酒，要分明地玩味以色列人怎样对付他们的神之子，而且较永久地悲恼他们的前途，然而仇恨他们的现在。
Печал, гняв, проклятие – навсякъде около Него.
四面都是故意，可悲恼的，可咒诅的。
Звукът на приковаване – острите пирони пронизват дланите Му. Това че тези злобни човечета искат да разпънат на смърт собствения си Божий Син, облекчава болката Му. Звукът на приковаване – острите пирони пронизват петите Му, чупейки кости, а болката достига до сърцето на мозъка. Но това че тези проклети човечета разпъват на смърт собствения си Божий Син, прави болката уютна.
丁丁地响，钉尖从掌心穿透，他们要钉杀他们的神之子了；可恼的人们呵，使他痛得柔和。丁丁地响，钉尖从脚背穿透，钉碎了一块骨，痛楚也透到心髓中，然而他们自己钉杀着他们的神之子了，可咒诅的人们呵，这使他痛得舒服。
Кръстът е изправен. Той виси във пустотата.
十字架竖起来了；他悬在虚空中。
Не пи от виното примесено със жлъчка – искаше израелтяните ясно да знаят че Той е Божий син. Освен това завинаги бе съкрушен от тяхното бъдеще, но ненавиждаше тяхното настояще.
他没有喝那用没药调和的酒，要分明地玩味以色列人怎样对付他们的神之子，而且较永久地悲恼他们的前途，然而仇恨他们的现在。
Непознатите хора Го проклинаха безпощадно, главните свещеници и старейшини също Му се подиграваха, дори двамата разбойници разпнати с Него Го осмиваха.
路人都辱骂他，祭司长和文士也戏弄他，和他们钉的两个强盗也讥诮他。
Виж ти, дори тези разпнати с Него…
看哪，和他同钉的……
Печал, гняв, проклятие – навсякъде около Него.
四面都是故意，可悲恼的，可咒诅的。
От болката в ръцете и краката, Той вкусваше скръбта от това че тези злобни човечета разпъват на смърт собствения си Божий Син. Вкусваше и радостта от това че тези проклети човечета разпъват на смърт собствения си Божий Син. Внезапната и неимоверна болка от счупените му кости достигна сърцето на мозъка Му, изпълвайки Го с голяма радост и печал.
他在手足的痛楚中，玩味着可恼的人们的钉杀神之子的悲哀和可咒诅的人们要钉杀之子，而神之子就要被钉杀子的欢喜。突然间，碎骨的大痛楚透到心髓了，他即沉酣于大欢喜和大悲恼中。
Коремът Му се повдигна от презрение и скръб.
他腹部波动了，悲恼和咒诅的痛楚的波。
Навсякъде по земята мрак.
遍地都黑暗了。
«Или, Или Лама Савахтани?!» (Превод: «Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?!»)
“以罗伊，以罗伊，拉马撒巴各大尼？！“（翻出来，就是：我的上帝，你为什么离弃我？！）
На края се оказа че Той бе Човешки син защото Господ Го беше изоставил. Но дори Човешкия син беше разпънат на кръст от израелтияните.
上帝离弃了他，他终于还是一个“人之子”；然而以色列人连“人之子”都钉杀了。
Не тези които разпънаха Божия Син, но тези които разпънаха Човешкия Син носят на себе си изкупителната Му кръв.
钉杀了“人之子”的人们的身上，比钉杀了“神之子”的尤其血污，血腥。
20.12.1924
一九二四年十二月二十日。
Целите текстове
„Мъст” на български език
Защото той си мислеше че е син Божий, Цар на израелтяните, затова ще бъде разпнат.
Войниците го облякоха в лилава роба, коронясоха го с венец от тръни и го поздравиха. Взеха тръст и Го биха по главата с него, плюха отгоре му и коленичеха пред Него. След подигравките свалиха лилавата му роба и Го облякоха в предишните Му дрехи.
Виж ти, как Го бият по главата, как Го плюят, и как Му се кланят.
Непримиримо не пи от виното примесено със жлъчка – искаше израелтяните ясно да знаят че Той е Божий син. Освен това завинаги бе съкрушен от тяхното бъдеще, но ненавиждаше тяхното настояще.
Печал, гняв, проклятие – навсякъде около Него.
Звукът на приковаване – острите пирони пронизват дланите Му. Това че тези злобни човечета искат да разпънат на смърт собствения си Божий Син, облекчава болката Му. Звукът на приковаване – острите пирони пронизват петите Му, чупейки кости, а болката достига до сърцето на мозъка. Но това че тези проклети човечета разпъват на смърт собствения си Божий Син, прави болката уютна.
Кръстът е изправен. Той виси във пустотата.
Не пи от виното примесено със жлъчка – искаше израелтяните ясно да знаят че Той е Божий син. Освен това завинаги бе съкрушен от тяхното бъдеще, но ненавиждаше тяхното настояще.
Непознатите хора Го проклинаха безпощадно, главните свещеници и старейшини също Му се подиграваха, дори двамата разбойници разпнати с Него Го осмиваха.
Виж ти, дори тези разпнати с Него…
Печал, гняв, проклятие – навсякъде около Него.
От болката в ръцете и краката, Той вкусваше скръбта от това че тези злобни човечета разпъват на смърт собствения си Божий Син. Вкусваше и радостта от това че тези проклети човечета разпъват на смърт собствения си Божий Син. Внезапната и неимоверна болка от счупените му кости достигна сърцето на мозъка
Му, изпълвайки Го с голяма радост и печал.
Коремът Му се повдигна от презрение и скръб.
Навсякъде по земята мрак.
«Или, Или Лама Савахтани?!» (Превод: «Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил?!»)
На края се оказа че Той бе Човешки син защото Господ Го беше изоставил. Но дори Човешкия син беше разпънат на кръст от израелтияните.
Не тези които разпънаха Божия Син, но тези които разпънаха Човешкия Син носят на себе си изкупителната Му кръв.
20.12.1924
„Мъст” на китайски език
因为他自以为神之子，以色列的王，所以去钉十字架。
兵丁们给他穿上紫袍，戴上荆冠,祝贺他；又拿一根苇子打他的头，吐他，屈膝拜他； 戏弄完了，就给他脱了紫袍，仍穿他自己的衣服。
看哪，他们打他的头，吐他，拜他……………
他不肯喝那用没药调和的酒，要分明地玩味以色列人怎样对付他们的神之子，而且较永久地悲恼他们的前途，然而仇恨他们的现在。
四面都是故意，可悲恼的，可咒诅的。
丁丁地响，钉尖从掌心穿透，他们要钉杀他们的神之子了；可恼的人们呵，使他痛得柔和。丁丁地响，钉尖从脚背穿透，钉碎了一块骨，痛楚也透
到心髓中，然而他们自己钉杀着他们的神之子了，可咒诅的人们呵，这使他痛得舒服。
十字架竖起来了；他悬在虚空中。
他没有喝那用没药调和的酒，要分明地玩味以色列人怎样对付他们的神之子，而且较永久地悲恼他们的前途，然而仇恨他们的现在。
路人都辱骂他，祭司长和文士也戏弄他，和他们钉的两个强盗也讥诮他。
看哪，和他同钉的……
四面都是故意，可悲恼的，可咒诅的。
他在手足的痛楚中，玩味着可恼的人们的钉杀神之子的悲哀和可咒诅的人们要钉杀之子，而神之子就要被钉杀子的欢喜。突然间，碎骨的大痛楚透到心髓了，他即沉酣于大欢喜和大悲恼中。
他腹部波动了，悲恼和咒诅的痛楚的波。
遍地都黑暗了。
“以罗伊，以罗伊，拉马撒巴各大尼？！“（翻出来，就是：我的上帝，你为什么离弃我？！）
上帝离弃了他，他终于还是一个“人之子”；然而以色列人连“人之子”都钉杀了。
钉杀了“人之子”的人们的身上，比钉杀了“神之子”的尤其血污，血腥。
一九二四年十二月二十日。
